Как получихте предложението си за брак!

това в кръга на шегата.
не съм получавала предложение за брак с цел брак,получих предложение за съвместно съжителство с цел съжителство на семейни начала.брака като подпис и за двама ни бе излишна подробност.

Ми аз конкретно предложение нямах - бяхме говорили по въпроса че искаме да се женим, но отлагахме поради временното отсъствие от страната на баща му. Решихме, че ако бебе стане преди той да се върне ще подпишем в гражданското, а сватбата като си дойде баща му. И бебето стана, и аз във втория месец и си седиме и му казвам по едно време:
- Е сега кво ще се жениме ли?
той:
- Ми ако искаш да се жениме...
аз:
- Ми искам
той:
- Ми айде да се ожениме тогава...
И така се организирахме за две седмици... и се превърнах в Госпожа 
... абе романтика страшна 

Бяхме на почивка в Унгария и по време на една от обиколките в един замък ме дръпна от групата и каза "Какво ще кажеш като се приберем да се оженим?"Помислих си,че предложението е било само заради самото пътуване и романтиката,която то създаваше,но след като се прибрахме ми предложи и с пръстен и аз взех,че се съгласих

На Аладжа манастир (Варна). Ама аз знаех де... Не успя да ме изненада. Но се беше постарал да скрие какво мисли да прави. Ама аз нали си го познавам ... 

Бяхме решили да ходим миналата година във Свети влас за събота и неделя.Всичко беше планувано.В събота сутринта аз се върнах от работа (бях нощна смяна) и съответно бях недоспала и доста крива.Не помня ясно за какво се скарахме с моя (вече ми е мъж официално),но скандала стана огромен и той тръшна вратата и излезе.След 5 мин. ми се обади по телефона и скандала продължи още 2-3 мин. след което неочаквано връзката прекъсна и аз си помислих,че от яд ми е затворил.Легнах малко да поспя,но от нерви очите ми не се затварят.Станах и отидох на фризьор.Докато се натуткам стана около 3 часа.Трябваше вече да сме заминали за Влас,а моя никакъв не се обажда.Преглътнах гнева си и се обадих аз.Каза ми къде е и аз отидох.Питам го  дали ще заминаваме,той вика не.Питам защо и той ми сочи стъклото предното на колата.Отивам и гледам то счупено.Нашия сутринта докато говорил с мен по телефона,толкова го догневяло,че хвърлил телефона отгоре му и го строшил. И така с провалени планове за почивка двамата се натоварихме на колата да си ходим в къщи и да продължаваме да не си говорим.Той обаче тръгва и не кара към нас,ами тръгна да обикаля безцелно града.И така стоим си ние и си сумтим в колата когато в един момент той спира и ми вика излизай от колата.Помислих,че ме сваля,защото иска да ме остави там сама на пътя,а ние бяхме в този момент вече извън града.Излизам аз,след мене и той,отива до багажника и нещо рови.След минута се връща и ми дава една роза,а в нея диамантен пръстен.Каза,че ме обича и иска винаги да сме заедно.И там някъде на някакъв пуст път,в едни храсти и бодили аз му казах ДА! Всъщност предложението трябвало да бъде вечерта на морето,някъде на плажа,той всичко бил подготвил и измислил,но заради сутрешния ни скандал довел до счупеното стъкло,получих предложението така.Затова сега немога да се похваля с някаква романтика,но пък 5 месеца след това се оженихме,и сега наричаме този път на който бяхме "нашия път" Това е от мен 

Изобщо не очаквах конкретно предложение, въпреки че си мечтаех за такова Много пъти сме говорили по въпроса и изобщо не очаквах, че ще ме изненада така. Излязохме на ресторант уж да празнуваме годишнина (ние празнуваме от първата ни среща) и дойде една жена да ни свири на цигулка, и моя младеж бърка нещо в джоба и аз будалата си мисля, че ще й дава бакшиш  , а пък той целият трепереше и извади една кутийка и ми коленичи  , ей като ревнах - оревах орталъка  Никогя няма да го забравя!

спомням си момента.... живеехме зедно, има6е доста изпълнения  на колене  с букет рози и кутийка....
но аз не се предавах....., не приемах и кутийката...  и така и не бях виждала съдържанието....,
на ентия път  се "прежалих" и казвам "ок приемам...," отварям кутийката... ей по грозен пръстен не бях виждала до тогава...., и продължих ире4ението, "но с този пръстен никога."..., веднага ме набута в колата и отидохме да го сменяме.....
този, който ми хареса бе6е с цирконити...., 4е преди 13 години с диаманти не се намираха ....
престанах да нося пръстена преди 11 години(мина ми мерака), а халката преди 10.... той все о6те носи своята...
но все о6те се оби4аме и сме заедно,  не по навик, а за6тото искаме да бъдем заедно

И аз така 
Само, че четирите бяха от различни хора.
Приех последното, но не защото беше в леглото.

Е,и мойте са от различни мъже,разбира се .Не приех,защото бяхме в леглото,а защото бях решила,че това е МЪЖА 

И очаквано, и неочаквано. Знаех, че скоро ще говорим на тази тема, бяхме го споменавали и ми беше ясно на къде бият нещата... Но той ме издебна един ден, пътувах до друг град, украсил къщата с цветя и балони, поръчал вечеря... Когато се прибрах, бях в шок, първо от това, че той си е вкъщи, а не на работа, после започнах да загрявам  Един от най-романтичните дни в живота ми 

На Нова година 2007 под елхата - на морето ( Слънчев бряг - Кондора ) 

Ами всъщност,една вечер двамата си бяхме пийнали и ни хрумна да се оженим.Ходихме от около 8 месеца.Преди това беше намеквал,ама само до там.
На другия ден,въпреки,че бяхме трезви,започнахме с плановете за сватбата.И след два-три месеца се бракувахме.
Всъщност,готино ми става като се сетя,как се кискаме,порядъчно пийнали и кроим планове за роклята,украсата,костюмът...Сякаш е било преди векове,колко бързо минават хубавите моменти...
 

Това са много приятни спомени.Скоро ще станат 10 год.от този момент.Имаше рожден ден.Бяхме в ресторант.С приятели.В един моминт влезе цветарка.Той купи роза.Извади малка кутийка с пръстен.Направи ми предложение пред всички.Беше много вълнуващо.

Нямаше някакво официално предложене, съпругът ми много искаше да се ожени и говореше отдавна за това.....Един ден просто се получи, след поредният разговор, седнахме, обсъдихме го двамата, извадихме едно календарче и си избрахме дата.....

Мисля че беше по Скайп. Каза ми, че се прибира края на април и тогава ще правим сватба. Аз изведнъж се усетих, че тогава имам намерение да ходя до Перу, да си избере друга дата. Каза да пропусна Перу ( все още ми го дължи това ходене) и а съм поготвила тържеството. Пръстена си го получих една седмица преди сватбата на летището (той наистина си дойде само за купона и пак замина).