Как получихте предложението си за брак!

У дома с неговите родители,на вечеря!
Малка червена кутийка,пръстен с камък,той на колене....
Класика   

Скарахме се.Аз ревнах и му казах,че е време да се разделим.А той ми каза,че смятал да ми предложи да се сгодим.
Сдобрихме се на другия ден и отидохме да изберем пръстен.
Не беше романтично,но няма да го забравя.

В колата между две маневри.

Не го получих.
Аз го направих-предложението, де. Просто го попитах иска ли да се ожени за мен.

аз моето още го чакам,вече 16-та година

Аз само на половината - 8 

Ами стига сте чакали-направете като мен.
Иначе и аз още щях да си чакам, ли чакам...

Сутринта на 14  февруари станах по-рано от него с детето си играехме,когато го чух да ме вика в спалнята с мазничък глас ,че имал да ми каже една хубава новина.Подкани ме да се мушна под завивиките и ме попита дали ще се оженим,без пръстен,понеже него бях получила 2 години по-рано,годежният де  

отклонение от темата, за което се извинявам, ама сподели какво?

Аз имам 4  Последното,което приех беше в леглото,без излишни царемонии

Предложението.
П.П. Прочети първия ми пост в темата.

  моя грешка....

Ами то аз го очаквах, щото си бях избрала вече по кое време да е сватбата и така с намеци той знаеше, че трябва да ми предложи  . Но пък се постара. Беше запалил свещи в коридора, които водеха към спалнята, там пак свещи и той на колене с пръстена )).

предложението му беше класическо-в смисъл без нестандартни и уникални изпълнения-но беше изключително романтично,мило..никога няма да го забравя-все пак доста си бях мечтала за него.
иначе предложението ми го направи в една зимна вечер,когато си бяхме у нас,запалени свещи,вино,рози,романтични балади и малка червена кутийка..и едно щастливо и голямо "ДА!".. хубаво беше,и сватбата после беше хубава,и семейният живот сега е хубав..любовта е голямо нещо!

това в кръга на шегата.
не съм получавала предложение за брак с цел брак,получих предложение за съвместно съжителство с цел съжителство на семейни начала.брака като подпис и за двама ни бе излишна подробност.

Ми аз конкретно предложение нямах - бяхме говорили по въпроса че искаме да се женим, но отлагахме поради временното отсъствие от страната на баща му. Решихме, че ако бебе стане преди той да се върне ще подпишем в гражданското, а сватбата като си дойде баща му. И бебето стана, и аз във втория месец и си седиме и му казвам по едно време:
- Е сега кво ще се жениме ли?
той:
- Ми ако искаш да се жениме...
аз:
- Ми искам
той:
- Ми айде да се ожениме тогава...
И така се организирахме за две седмици... и се превърнах в Госпожа 
... абе романтика страшна 

Бяхме на почивка в Унгария и по време на една от обиколките в един замък ме дръпна от групата и каза "Какво ще кажеш като се приберем да се оженим?"Помислих си,че предложението е било само заради самото пътуване и романтиката,която то създаваше,но след като се прибрахме ми предложи и с пръстен и аз взех,че се съгласих

На Аладжа манастир (Варна). Ама аз знаех де... Не успя да ме изненада. Но се беше постарал да скрие какво мисли да прави. Ама аз нали си го познавам ... 

Бяхме решили да ходим миналата година във Свети влас за събота и неделя.Всичко беше планувано.В събота сутринта аз се върнах от работа (бях нощна смяна) и съответно бях недоспала и доста крива.Не помня ясно за какво се скарахме с моя (вече ми е мъж официално),но скандала стана огромен и той тръшна вратата и излезе.След 5 мин. ми се обади по телефона и скандала продължи още 2-3 мин. след което неочаквано връзката прекъсна и аз си помислих,че от яд ми е затворил.Легнах малко да поспя,но от нерви очите ми не се затварят.Станах и отидох на фризьор.Докато се натуткам стана около 3 часа.Трябваше вече да сме заминали за Влас,а моя никакъв не се обажда.Преглътнах гнева си и се обадих аз.Каза ми къде е и аз отидох.Питам го  дали ще заминаваме,той вика не.Питам защо и той ми сочи стъклото предното на колата.Отивам и гледам то счупено.Нашия сутринта докато говорил с мен по телефона,толкова го догневяло,че хвърлил телефона отгоре му и го строшил. И така с провалени планове за почивка двамата се натоварихме на колата да си ходим в къщи и да продължаваме да не си говорим.Той обаче тръгва и не кара към нас,ами тръгна да обикаля безцелно града.И така стоим си ние и си сумтим в колата когато в един момент той спира и ми вика излизай от колата.Помислих,че ме сваля,защото иска да ме остави там сама на пътя,а ние бяхме в този момент вече извън града.Излизам аз,след мене и той,отива до багажника и нещо рови.След минута се връща и ми дава една роза,а в нея диамантен пръстен.Каза,че ме обича и иска винаги да сме заедно.И там някъде на някакъв пуст път,в едни храсти и бодили аз му казах ДА! Всъщност предложението трябвало да бъде вечерта на морето,някъде на плажа,той всичко бил подготвил и измислил,но заради сутрешния ни скандал довел до счупеното стъкло,получих предложението така.Затова сега немога да се похваля с някаква романтика,но пък 5 месеца след това се оженихме,и сега наричаме този път на който бяхме "нашия път" Това е от мен 

Изобщо не очаквах конкретно предложение, въпреки че си мечтаех за такова Много пъти сме говорили по въпроса и изобщо не очаквах, че ще ме изненада така. Излязохме на ресторант уж да празнуваме годишнина (ние празнуваме от първата ни среща) и дойде една жена да ни свири на цигулка, и моя младеж бърка нещо в джоба и аз будалата си мисля, че ще й дава бакшиш  , а пък той целият трепереше и извади една кутийка и ми коленичи  , ей като ревнах - оревах орталъка  Никогя няма да го забравя!

спомням си момента.... живеехме зедно, има6е доста изпълнения  на колене  с букет рози и кутийка....
но аз не се предавах....., не приемах и кутийката...  и така и не бях виждала съдържанието....,
на ентия път  се "прежалих" и казвам "ок приемам...," отварям кутийката... ей по грозен пръстен не бях виждала до тогава...., и продължих ире4ението, "но с този пръстен никога."..., веднага ме набута в колата и отидохме да го сменяме.....
този, който ми хареса бе6е с цирконити...., 4е преди 13 години с диаманти не се намираха ....
престанах да нося пръстена преди 11 години(мина ми мерака), а халката преди 10.... той все о6те носи своята...
но все о6те се оби4аме и сме заедно,  не по навик, а за6тото искаме да бъдем заедно

И аз така 
Само, че четирите бяха от различни хора.
Приех последното, но не защото беше в леглото.

Е,и мойте са от различни мъже,разбира се .Не приех,защото бяхме в леглото,а защото бях решила,че това е МЪЖА 

И очаквано, и неочаквано. Знаех, че скоро ще говорим на тази тема, бяхме го споменавали и ми беше ясно на къде бият нещата... Но той ме издебна един ден, пътувах до друг град, украсил къщата с цветя и балони, поръчал вечеря... Когато се прибрах, бях в шок, първо от това, че той си е вкъщи, а не на работа, после започнах да загрявам  Един от най-романтичните дни в живота ми 

На Нова година 2007 под елхата - на морето ( Слънчев бряг - Кондора ) 

Ами всъщност,една вечер двамата си бяхме пийнали и ни хрумна да се оженим.Ходихме от около 8 месеца.Преди това беше намеквал,ама само до там.
На другия ден,въпреки,че бяхме трезви,започнахме с плановете за сватбата.И след два-три месеца се бракувахме.
Всъщност,готино ми става като се сетя,как се кискаме,порядъчно пийнали и кроим планове за роклята,украсата,костюмът...Сякаш е било преди векове,колко бързо минават хубавите моменти...
 

Това са много приятни спомени.Скоро ще станат 10 год.от този момент.Имаше рожден ден.Бяхме в ресторант.С приятели.В един моминт влезе цветарка.Той купи роза.Извади малка кутийка с пръстен.Направи ми предложение пред всички.Беше много вълнуващо.

Нямаше някакво официално предложене, съпругът ми много искаше да се ожени и говореше отдавна за това.....Един ден просто се получи, след поредният разговор, седнахме, обсъдихме го двамата, извадихме едно календарче и си избрахме дата.....

Мисля че беше по Скайп. Каза ми, че се прибира края на април и тогава ще правим сватба. Аз изведнъж се усетих, че тогава имам намерение да ходя до Перу, да си избере друга дата. Каза да пропусна Перу ( все още ми го дължи това ходене) и а съм поготвила тържеството. Пръстена си го получих една седмица преди сватбата на летището (той наистина си дойде само за купона и пак замина).

Като детинска шега - празнувахме неговия имен ден, а на път за заведението си говорехме за златни бижута, не помня по какъв повод, и неочаквано той ме накара да влезем в един златарски магазин и  да си харесам пръстен. След това си го взе в пликчето, излязохме на улицата, прегърна ме, даде ми пръстена и каза на ухото ми тихичко нещо от сорта "Това е за искаш ли да се оженим...мислех да изчакам до Нова Година, но понеже сега взехме пръстена...".... и аз веднага "Да". Тогава се чувствах много щастлива, не се познавахме много добре, бяхме много влюбени....беше си ми романтично и приятно изживяване.
Продължението няма да коментирам, за друга тема е

Предложението т.е. намек за брак получих по телефона,защото милото работеше и живееше в София.Но го очаквах предвид това,че бяхме заедно от 4години.Но като се върна във Варна беше най-милото поднасяне на годежен пръстен-в една роза/още се просълзявам като се сетя/не че съм ревла// и многооооооооооооо целувки и обяснения в любов/изтъркано ама мило/!!!

а моя мъж твърди че аз съм му предложила 

Ето така: http://semeistvo.rozali.com/dnevnik-desi/p2858.html

 

Предложението за брак беше на едно корабче на Босфора, под трансконтиненталния мост между Европа и Азия, на колене пред една камара приятели и още толкова непознати хора, които обаче разбраха какво става и после цял кораб ни поздравяваше Пръстенът аз си го избрах, но не очаквах да ми го даде, защото го оставихме да го стесняват и не знаех, че е ходил пак да го вземе.

в леглото....

Приключвахме международен проект и бяхме на заключителна среща - целият екип. Тъй като аз повече съм работила по този начин, на проектен принцип, реших да му разкажа как се случват нещата след края на такива програми... екипът се разделя, всеки се връща в страната си /застраховките са решени така/, после си търси друг проект, праща автобиографии и така. И той каза "Ама аз няма да се разделям, а ще се оженя за теб!"

А толкова време бяхме колеги... в смисъл, нищо повече, освен това, че показваше много внимание към мен, прекарвахме доста време заедно, но не повече. И аз .... какво да кажа, зарадвах се, че става така и казах "Ами добре!" и така!         

Пред една тумба негови приятели които празнуваха туко що завършването си на Морско училище, събирха се във кафенетата до Операта и чакаха назначаването на първите си кораби и се веселяха . Та като ми предложи пред тази тумба въобще не повярвах, че е истина. Мислех, че е майтап, още повече, че и малко се познавахме. Много весело беше и много мило, защото и колегите му настояваха да му отговоря със да или поне да си помисля, защото както ви казах не се познавахме добре.
Сега ми е малко мъчно като минавам покрай това място защото вече не е кафене-какво ли не го правиха, последно е магазин дамска мода на фирма-Зори.
Но пък като се връща от път отиваме във съседните кафенета
Уж майтап пък се водим ката Куку и Пипи повече от 20 години

След сватбата на наши приятели !

Направи го на имения ми ден. Бях си харесала рокля за подарък. Казах му че ще празнувама в нас. Той обаче настояваше на обяд да сме у тях. На мен ми беше странно, но се съгласих. Като отидох у тях, той ми поднесе подаръка. Аз си го взех и погледнах отгоре че е роклята и го оставих. Той обаче настоя да го разгледам хубаво. И аз добре. Бъркам в пликчето и гледам стихотворение (той го съчинил за мен, като пояснявам че не е поет). Чета и... в него накрая пише - Бих искал аз живота си със теб да споделя. Викам си а!? Той обаче ме пита: "Хареса ли ти". И аз  В този момент кляка и ми предлага. Смешното в ситуацията е, че толкова се изненадах, че забравих да му отговаря . След напомняне от негова страна му отговорих с да и той ми поднесе и пръстена. Наистина беше много романтичен момент, за който си спомням с умиление.
Пожелавам на всеки да изпита подобни чувства 

Много романтично бяхме на балкан - късна есен, слънчев ден, отиваме само двамата на разходка в гората. Поседнахме на едно пънче замълчахме за кратко и той ме попита дали ще се оженя за него. Приех разбира се и бях много щастлива 

Изненадващо беше понеже си бях получила годежния пръстен 2г.по рано,а и той не го беше нарекъл годежен а "специален".За брак сериозно не си бяхме говорили.И така една сутрин към края на лятната ваканция,пием си кафето и той пита:Утре какво ще правим?(беше ни омръзнало до втръсване да се излежаваме по плажовете)Искаш ли да отидем да си запазим час за сключване на брак?И така след седмица вече бях госпожа.Сега когато пиша се замислям дали го е обмислял или го е решил спонтанно?

Прагматично, за разлика от повечето романтични тук, заедно стигнахме до идеята след няколко години съвместен живот и едно дете.

Аз моито го получих с  sms. Бях на работа и докато си работех получих съобщението:ще се омъжиш ли за мен? После доиде да ме вземе от работа с един голям букет от рози и да потвърди че това не е шега. Това беше нищо романтично.

Насредата на Таксим(Истанбул) пред една камара приятели и огромна върволица пешеходци...

на летище ЛаГуардия в Ню Йорк Защото се скарахме и аз казах:Не ме интересува какво ще правиш,аз си тръгвам за България сама!(той е французин) и тръгнах(въпреки че имах работа и трябваше да работя на следващия ден,просто бях бясна и въобще не се сетих за нея).Стоя аз на летището и по едно време го видях да бяга към мен и ми предложи.Отказах се да заминавам,разбира се.А как е разбрал на кое летище точно съм,не знам.Може божа работа да е било .
Иначе темичката е много хубава 

Годежния пръстен още го чакам  Но предложение ми е правил не един - два пъти.
Първия път си помня, че заедно гледахме "Моята голяма ТВ сватба", на мен ми беше някакво романтично да ги гледам. Имаше едно двойка, мъжът беше от с. Еленка и се заливахме от смях на родопския диалект /който аз като пишман родопско чедо почти не разбрах/. По едно време само поглеждам към него и го питам " Ти кога ще ми предложиш брак?". Отговора му беше - има време. И всичко се забрави още в същия миг. Още повече че за мен всичко случващо ни се ми изглеждаше странно - познвахме се от месец, живеехме заедно от седмица.
По - късно нещо се бяхме спречкали. Дори се бях разплакала. А господина виновно виновно ме успокояваше. Когато спрях да плача получих една силна прегръдка и въпроса " Ще се омъжиш ли за мен?"... Как да му кажа - не.
Сега си чакам пръстена.. Да видим ще го дочакам ли.

Предложението за брак получих в леглото точно един месец след като се бяхме сгодили... К`во да го правиш човека, полицайче е ... 

Моето беше в къщи... прибирам се на 9-ти вечерта след щур 8-декемврийски купон с колегите, а той се беше подготвил с вечеря, свещи и пр. и хоп-извади кутийката от джоба-цялата треперих и забравих да му отговоря веднага

Eми така де...

Вече живеехме заедно на квартира. Беше класика - на колене и с пръстен в ръката 

Ох,  не помня вече кога получих конкретно предложението за брак.
Нашата работа стана много бързо, още първия месец от "ходенето" ни, започнахме да си говорим как някой ден ще се оженим, ще си имаме деца и т.н. По-скоро той говореше, а аз се съгласявах, но важното е, че и двамата си вярвахме. Два месеца се срещахме, на третия се събрахме да вижеем заедно. И така, вече 5 години сме щастливо семейство.    А иначе сключихме и брак - 5 месеца след като се роди дъщеричката ни. 

Аз да възродя темата. Моето го получх в самолета на път за БГ. Мъжа ми е чех, бяхме говорили, че ако ще се женим, трябва да изкарвам един документ в БГ, и му викам в самолета "Будеме се брат" което значи, ще се женим ли, за да знам какви планове да правя.
Моя вика ДА, и аз отидох и си купих рокля. После като му казах и той се смя, вика ми аз си мислех, че ме питаш "Будеш йеште спат" което значи дали ще спи още  Само се бъзика де.
Съответно същата вечер след като купих роклята и за него купихме костюм отидохме до морето, бяхме във Варна и той ми предложи (без пръстен). И така казахме на всички мои роднини в БГ и го отпразнувахме.
Като се прибрахме в Чехия, ми купил пръстен и вечерта вкъщи, падна на колене и ми предложи още веднъж.
Организирахме сватбата за един месец 
Беше много романтично и много комично 

Не чаках да ми предложи - предложих му аз. Той като прие, аз се стреснах, ама нямаше връщане назад. 

не беше очаквано,защото се познавахме от 2 месеца!бяхме на сватба на брат му...и слет сватбата!пръстена го получих малко по-късно!и 56 месеца след предложението направихме сватба!

Ние решихме да се изнасяме да живеем заедно по време на едно кратко пътуване, след което всеки си хващаше самолета за вкъщи. Прекарахме нощта с бутилка вино на една автобусна спирка в очакване да стане време за летището и си направихме планове как ще се оженим, колко деца ще имаме, как ще се казват и т.н., всичко...

Е, официалното предложение дойде 3 години по-късно в къщата на родителите ми, просто ми подари пръстена и даже май не ме попита искам ли, направо се разпрегръщахме.

После обаче, когато тръгнахме да подаваме документите за сватбата, ме задържа в колата и със супер загрижена физиономия ме попита дали си давам сметка, че това, което правим е много сериозна стъпка, защото той го осъзнавал много добре, но искал да е сигурен, че и за мен е така Обясних му, че и за мен е така, поревахме си от щастие и цъфнахме пред служителката в кметството със червени очи и двамата  Жената ни гледаше доста странно

Хич даже не ми и предложи.
Мен ми писна да мятам крачоли и всяка вечер да пътувам от единият град където работех до другият,където пък той живееше.
Мъчих се така около три месеца,всеки ден напред-назад.
Питах го една вечер директно"Слушай,ако ще ми предлагаш да се женим,баш сега е момента."Така или иначе,говорехме непрекъснато за това,ама да се сети.....малко романтика,предложение и т.н. нъцки.
Той пък бил от типа мъже,дето на жена не отказвали нищо и взе че се съгласи.

Беше класика в жанра
Каза ми , че е резервирал места в един чудесен ресторант, за да посрещнем Велик ден /преди 9 г/
Нагласявам се аз какато му е реда. Тоалет, грим, прически разни...Сядаме на едно по-тихо кътче, много романтично...Вечеряме. И след вечерята ми поднесе кутйка с пръстен златен.Каза ми , че безумно ме обича и  ме попита: "Ще станеш ли моя съпруга?" Аз  Отговорът е ясен. Все пак бях в очакване. От 3 год. бяхме заедно.
След това както бяхме натъкмени се завлякохме в един любим рок клуб, където се събираха всички познати. Як купон беше. Нищо, че бяхме с тоалети разни. Понмня, че  много ни се радваха.

Моето не беше романтично или изненадващо.Един ден ме попита:Ша ма земиш ли? ,а аз :Ша та зема ко да та правя.

Ние сме от 9 г заедно и винаги сме знаели,че един ден ще се оженим Предложи ми на 1 мес от запознанството ни,но нито аз ,нито той приемаме брака като институция.Но сега като бебчо е на път ,подписването ще е задължително

При нас беше по-скоро весело, отколкото романтично. Бяхме 10-ти клас, когато ми заяви пред всичките ни приятели: "АЗ ще се оженя за теб!" Смяхме се много, поне аз не го въприех никак сериозво, после пътищата ни се разделиха и така след 10 години се виждаме, започваме да ходим ... и на връх Нова година той казва: "Ти помниш ли, че ще се оженя за теб?" Аз: "Да!" а Той: "Ето това чаках!" - вади пръстен и пред всички на купона казва "Ето, това е жена ми!", още там на купона една прителка казва: "Аз ще ви бъда кума" и така след четири месеца се бракувахме. Сега вече 7 години сме щастливи заедно и с двете ни слънчица ...