Razglezeno li e deteto mi

Не е разглезено! Всички деца искат да ги гушкаш и да са на ръце. Аз съм на мнение, че децата трябва да се глезят. Постоянно галя, целувам и мачкам дъщеря си. Това не я прави несамостоятелна -играе си в кошарата сама, заспива сама.  Глези я сега когато има нужда от теб. След години когато има други приоритети ще съжаляваш, че не си и дала необходимото внимание.

Какво ти разбира едно 6месечно бебе от глезене.

Аз искам да споделя още нещо.
Когато казвам да не се оставя детето да плаче нямам предвид непрекъснато да се разнася на ръце. Както споделих, след 6-тия месец започнах да слагам Мъри в проходилка за по половин час, но и през останалото време не съм го носела буквално на ръце.
Достатъчно е бебето да е близо до майката в стаята, може в люлка-столче, в бънджи, в количката дори, просто е важно да му се обръща внимание и да му се подават интересни неща за разглеждане, да му се показват различни игри, да му се говори и казват разни звуци. Както казва Анда така беше и при нас. Колкото повече стимули се подават на детето толкова повече напредва в развитието си.

Бебетата наистина са много, много, ама много различни. Племенника ми направи 6 месеца вчера. Той е толкова спокоен и самодостатъчен си, че може да си лежи цял ден в креватчето и въобще не гъква. Сам в стаята. Гледка си играчиците, гука си, смее си се и хич не му идва на ум да плаче, дори когато минат 3-4 часа и е време за кърмене. Сестрами влиза само да го погледне. Да тръгне да се обръща или сяда също не му идва наум още. Рядко има толкова спокойни и лесни за гледане бебета.
Е, това бебе и да искаш няма да има нужда да го забавляваш ти. Моето дете не беше такова, е, това е.

Не знам защо някои смятат, че е хубаво децата сами да се занимават със себе си. А майките да имат време за почивка. Аз си го представям все едно да дадем на един ученик в първи клас учебника и да му кажем сега тука се учи сам да четеш, че и аз да имам време за себе си.
Мен заниманията ми с детето никога не са ме уморявали, даже напротив. Наслаждавала съм се на всяка минута прекарана с него в игри и занимания, колкото повече, толкова по-добре. И за мен, и за него.


Ади, добре, че си написала втория си пост с това уточнение, защото ако не го беше написала виж да какви изводи щях да стигна, ако прочета само първия ти пост:

Дядото го закача - значи го глези. Майката я е яд, че дядото иска да контактува с внука си, особено пък когато то се е заиграло само, най я е яд. Майката е най-доволна когато са сами с детето и никой не и го закача, включително тя също. Майката е недоволна, че когато единствения човек, който обича да се закача/играе с детето, е в стаята, детето не иска само да си играе, а търси вниманието му. Майката предпочита детето така да си играе само, че да не разбира, че и то е в стаята и не и харесва, че детето ПОСТОЯННО търси внимание.

 
Доста крайно, нали. Трябва да внимаваме какви послания изпращаме. Което ме кара да напиша с по-едри букви:

УВАЖАВАМ ВСИЧКИ, КОИТО НЕ СА НА ТОВА МНЕНИЕ. НЕ ЖЕЛАЯ ДА КАЗВАМ НА НИКОГО КАК ДА СИ ГЛЕДА ДЕТЕТО. ЦЕЛТА МИ Е ДА ВИ НАКАРАМ ДА СИ ПОМИСЛИТЕ ВЪРХУ МОЯТА ГЛЕДНА ТОЧКА, А НЕ ДА Я НАЛАГАМ. /сигурна съм, че дори и да искам няма да мога/

Всяка една от нас иска най-доброто за детето си и постоянно търсим и намираме много и различни гледни точки по интересуващия ни въпрос. Точно това им е хубавото на форумите - тук всеки може да изкаже своята гледна точка. Аз съм благодарна за всяко едно мнение тук независимо дали е като моето или обратното, защото така си сверявам часовника и сама за себе си.

Лелее ludmilana дано и другите не са стигнали до такива крайни изводи от поста ми че...излизам е'..си майката.
Това за дядото исках да обясня че така го закача че не му оставя възможност да се заиграва сам.Далеч съм от мисълта да оставям детето да се знимава по цял ден само.И на мен ми е приятно да си играем и да се закачаме,но все си мисля че е хубаво и от време на време да може да прави това и сам.

Изцяло подкрепям всяка една дума на ludmilana ! За мен е неприемливо да се оставят бебенцата да плачат, за да се възпитават! И синът ми иска постоянно да съм до него, да го гушкам, да му пея, да си играем...но на мен не ми прилича на разглезване, аз също имам нужда от това!  

Направо ме изумявате повечето. Толкова сте дребнави и крайни в изводите си. Хващате се за някоя дума и разтегляте локуми.
Човек, който ви е споделил, че не бива да се носи едно дете потоянно на ръце, вие го изкарвате едва ли не коравосърдечен егоист, майчиния инстикт бля бля бля...
Представям си за мен какво сте си помислили. Нали съм за режим. Ще ви спестя интерпретациите и фантазиите и ще поделя: Сутрин в 6 часа със свирката и под строй всички бегом в банята, студен душ, закуска, занимания... и така отмятам час по час списъка със задачи.  

Авторката ви сподели, че се чувства изморена от постоянното носене на ръцена детето И. Не се ли замисляте малко от малко, че може да говори в буквалния смисъл "постоянно". Както споделих по-рано - големият ми син беше така. Та боже - той спеше дори нощем на ръцете ми. А аз на фотьойла. И така месеци наред. Направих асоциация между мен и нея, и напълно я разбирам, и не мога да И кажа - носи си го, че като порасне няма да можеш. Човек се изтощава и ... Ама какво ви обяснявам.... Обръщате внимание само на разглезено ли било или не било разглезено. Не разбирате ли че майчето има проблем, не детето.

Както и да е. Авторката я няма да сподели по-подробно, но и да беше, кой знае каква щяхте да я изкарате.
Съвета ми от първия пост си остава актуален - трябва да се опита да го привикне да се заиграва и самичко, дори с риск да поплаква. Нищо няма да му стане.

Замислям се. И ако това не е нормално за 4 годишно, то е напълно нормално за 6 месечно, там е разликата.

А, сигурна съм, че не са го приели буквално.
Наистина попреувеличих думите си, но това с цел да се усети, че крайностите не ни помагат.

Бо_ аз лично не осъждам, правото на всеки да гледа детето си така както прецени, но за мен близостта с детето ми е много важна, в смисъл не мога да я видя да плаче и да протяга ръчички и да не я гушна, когато не плаче, просто я слагах в кошницата и си седеше при мен. Но много често спеше на корема ми, в момента в който реша да я преместя реве, имала съм цели нощи в които не съм спала, от страх, че ако дремна ще се обърна и детето ще падне.
Може и да не съм постъпвала правилно, но аз така чувствам нещата, едвам гледам вече, много съм уморена, но никога не го показвам пред детето и винаги когато има нужда от мен съм до нея.
Сигурна съм, че със всяка майка е така, просто всеки постъпва по различен начин, снаха ми пък например, от бебе не гушка нейният син като реве, и той спря да реве, няколко нощи, няколко дни, до третият месец горе долу, и сега си се занимава сам, не плаче, не се буди нощем, знам че много го обича, тя така е преценила, аз преценям по друг начин. Не я упреквам, както и тя мен.
Просто сме различни хора, както и децата ни са различни.

А авторката, да прочете, различните гледни точки и да си прецени, тя си познава детето, аз започнах да си почивам, чак след като детето направи 2 години, демек отскоро, и то горе долу спи през ноща, но пък си ляга много късно.

Благодаря на всички мами за мнението ви.

Бо, който не го е преживял това с постоянното носене, не може да знае какво е, нито да разбере умората на авторката.
Както казах вече по-рано малкият ми син си го носих постоянно на ръце. В ръцете ми спеше и т.н. Нищо не го успокояваше. Като споделях на познатите си за това, те почти винаги възкликваха: Аууууу, как си го научила. Трудно им беше да разберат, че всъщност.. той  така ме научи.
Всеки си мисли, че не би допуснал това да се случи с него, с неговото дете, но не е толкова лесно. Не бих оставила детето ми да се дере, за да го "възпитавам"

Тази статия е страхотна /поне за мен/. Сега нямам време да я прочета до края, но докъдето стигнах се припокрива и с моите разбирания. http://www.damski-klub.info/index.php?option=com_content&tas … 36&Itemid=233

Към авторката: Между другото с най-малкият ми син - за да избегна привикването към носене на ръце, когато трябваше да го гушна лягах на леглото и го слагах я на гърдите си, я на корема, приказвах му и т.н. След известно време той сам се изхлузваше на леглото, а там имаше наредени играчки и така се заиграваше. Когато пропълзя и провървя - сядах на земята и там си го гушках. Говоря за домашни условия разбира се.
И до ден днешен, когато иска да го вдигна /той вече е голям и тежък /за мен/, но когато трябва да го гушна/ сядам на леглото. Почти никога не съм се разхождала и носила на ръце, и да вървя едновременно. Освен в единични случаи - бяхме в болницата или на улицата за да пресечем по-бързо...

Статията не ми хареса. Не отговаря на моя поглед върху темата.
Опитът ми е показал, че синът ми никога, абсолютно никога не е плакал без причина. И когато е протягал ръчички - просто е искал близост и успокоение, а не ми е правил номера да ме размотава или да се лигави. Носила съм го с часове, не само в къщи, на улицата сме се разхождали по един час - пак на ръце. Не съжалявам нито за минутка. Много хора ми се чудиха на акъла, цъкаха и раздаваха безплатни съвети, но вътрешното ми чувство подсказваше, че върша най-правилното. Синът ми скоро ще навърши 3 г. Понякога си пожелава да го взимам на ръце (като се разхождаме) - да сме тет-а-тет. Говорим си, обсъждаме, като се уморя го пускам долу... Друг е въпросът, че отдавна вече предпочита да беснее сам...

Айде стига бе, да не би авторката на тази статия да смята, че 3 или 4 месечно бебенце, което още не знае на кой свят се намира, може да бъде разглезено. Айде моля ви се. И с това "свикване на ръце" вече ми омръзна да се обвиняват бебетата. Те и без това не могат да се защитят. Какво означава да свикне на ръце, бебето да не е робот, че да свиква или не с разни неща, дето възрастните си втълпяваме. Толкова малки бебета естествено че искат да бъдат държани близо до майка си. Не става въпрос за свикване, а за предпочитание на едно бебе - едни обичат да бъдат държани почти постоянно, други - не чак толкова, но стига с това "свикване". Това е личното ми мнение по отношение на въпросния материал. Естествено, че всеки избира своя начин за възпитание

Естествено това което си мислиш са глупости .
Гушкай и показвай любовта към детето си толкова често , колкото то иска.Децата  са различни , потребностите им също , така че ние сме за това да откликваме на тях.
Знам че ти е трудно , минала съм през същото.