Май 2005- Тема 124

Явааа, както казват в някои краища на България  Гуш, много е готино! Браво на теб!

Малейна, Честит рожден ден, мила! Бъди здрава, щастлива и много, много обичана!   

Феъри, Гуш много добре го е написала. Трябва категорично и ясно да покажете всички!, че по този начин не става. Има правила за добро поведение, които не на всикчи ни се харесват, но всички спазваме. На Наско от малък му повтарям - с инат и тръшкане не става, трябва тактика. Той разбра и свикна с тази мисъл. Понякога изпада в диви периоди, разбира се - изпитание за нервната ми система. Като усетя, че ще избухна, се захващам с нещо или напускам стаята. Но винаги след като се успокои разговаряме за случката. Не се правим, че нищо не е било. Казвам му как съм се почувствала и му давам да разбере, че не само той има чувства. Казвам му и как би трябвало да постъпи. Все пак в малките им главици рева и тропането с крака е най-задоволителният начин да намерят мястото си сред възрастните. Изобщо не му идва на ум, че има и по-цивилизовани начини да поиска  нещо. Тук се намесвам аз, казвам му как е трябвало да го направи и какво очаквам от него следващия път като поиска нещо. Във всеки случай е много важно при телетата да им показваш любовта си.

още веднъж  благодаря за пожеланията! много сте мили, да ви се връща на всички!

Дианче, бих дошла 100%, но заминавам с децата при нашите и точно тогава ни няма  Дано протестът успее! ще рaзпространя колкото мога!  Юнаците да оздравяват бързо!

Добро утро!

Феъри, и аз като Биренка постъпвам. На истерясало дете няма какво да му се обяснява. Задължително я оставям сама да си плаче, крещи, каквото иска да прави- предлагам и усамотение . Като и мине, говорим. Вече са големи и не бива да ги оставяме да си разиграват коня. Аз май съм малко по-строга но поведението й, претенциите често ме ужасяват и изпадам в паника, че отглеждам "царската" дъщеря

Адри, твоите разкази винаги са култови . Да цунеш Русалката от мен!
Дианче, успех с протеста и с оздравяването. Кой ти гледа домакинство, когато децата са болни

Гуш, зелените стени са много хубави. Много ми харесват и лилавите, но съм влюбена в банята ти. на мен ми харесва, че е с цветенца. Аз съм фен на всякакви китки.
Адри, ние с теб отглеждаме едно и също теленце. Ти в женски, а аз в мъжки вариант. И Иво е правил опит да не спи, защото ще изпуснел нещо интересно.
Ох приказваш ти Рени, ама като има кой да слуша. Моят човек въобще не го интересува, какво приказвам, когато се е тръшнал на някой тротоар и е зает да пищи и да се търкаля там.
Правя опити да обяснявам когато му мине, но въобще не иска да ме слуша, а си намира какво да прави.
След поредният цирк за него е все едно нищо не е станало, ама на мен всичко ми трепери от нерви.

Кате, мерси и ти да нацелуваш Авичка от нас  . Купих на Маги бански с Ариел и първите и думи бяха - еееееей мамооооо, щом имам вече банскито да ходиме на морето да си играя с Авичка, моля те, моля те, моля те  .
Деспина, ами те са си лика-прилика, а и на една дата са родени  . Иначе Маги, когато се успокои след някоя истерия горе-долу слуша и се съгласява с всичко, още преди да съм си довършила мисълта, но до там  . Особено ме влудява, когато така ми е изпилила нервите, че ми иде да я шамаросам здраво, а тя истерично ми вика - мамо гуш, мамо гуш и каквото и да и казвам или правя не престава, а още повече се надъхва. Пълна лудница 
 

Адри, наистина са големи хитрушковци. На мен ми иде да му откъсна тънкият врат, а той ми обяснява мамо ти си бра, добра съм била.

Момичета, аз пак съм в нелегалност, ма да се обадя кат черна станция на мост.
Гуш, браво, брависимо, комплименти  За мен, мисля, е излишно да казвам колко ми харесва-много ми харесва, аз си падам по такъв стил, много цвят и настроение, а лампата е простоооооо  Успех до края 
Дианка, направо не знам какво да кажа-защо така с тия ушички, че и двамата  Ти пробва ли Еуфорбиум композитум, капките, не спрей? То на мен ми пресече няколко пъти отит, опитай като свършат АБ... Не знам дали имуностимуланти биха помогнали, те явно имат слаба точка там и дали пък няма връзка с алергиите-аз така имах алергии и аз правех много отити-8 броя имам досега
Феъри, какво да ти кажа, рожбе, прясно го тупах преди малко моя син. Много време не бях стигала до точка на кипене, но днес вече... пак падна оная червената завеса пред очите ми и тъй хубавичко го нашамарих. И както винаги аз се почувствах изтощена, а той светна _{малки вампирчета са тези дребните, да знаете} И пак "мамо, обичам те, аз не обичам да правя така". Тъй че...Ренката добре го е казала, ама за дете, дето слуша какво му говориш. Нашият когато изпадне в такова състояние само боя го оправя. Или да го игнорираш, да го оставиш в стаята, да се нареве или натръшка, аз най-често това правя. Но в някои случаи като днешния дето го влачих по гръб и корем няколко етажа 
Адри, тази криза ще има оздравителен ефект, така, че всъщност ще ни е от полза в някои отношения    Въпросът е да търсим щастието не само в материалните придобивки, иначе винаги ще ни трябват твърде много условия за да се почувстваме доволни. А всъщност като се замислиш, цял живот се борим като луди за да си осигурим много пари, при условие, че най-важните неща всъщност не се купуват с тях 
Малейна, честит юбилей със закъснение    Добре дошла в отбора на 30-годишните, при нас е весело, ще видиш 
Ето и един малък подарък от мен, с много обич:
До 30-ия си рожден ден една жена трябва да е имала:
1. Старо гадже, при което да можеш да се върнеш, и едно, което да ти напомня колко далеч си стигнала.
2. Прилична мебел, която не била притежание на никой преди теб в семейството.
3. Нещо впечатляващо, което да облечеш, ако работодателят ти или мъжът на твоите мечти пожелае да те види след час.
4. Портмоне, куфар и чадър, които не се срамуваш да носиш.
5. Младини, които си готова да напуснеш с чувство на удовлетворение.
6. Минало, достатъчно пикантно, за да го разказваш, когато остарееш.
7. Разбирането, че наистина ще имаш старост - и достатъчно заделени пари, за да я направиш приятна.
8. Имейл адрес, гласова поща и банкова сметка, до които само ти имаш достъп.
9. CV, което не е твърде претрупано.
10. Един приятел, който винаги да те разсмива, и друг, пред когото можеш да плачеш.
11. Комплект отверки и други инструменти и сутиен от черна дантела.
12. Нещо неприлично скъпо, което си си купила, просто защото го заслужаваш.
13. Убедеността, че го заслужаваш.
14. Козметична серия за хубава кожа, дневен режим с гимнастика и план за справяне с онези страни на живота, който не стават по-добри след 30-те.
15. Солиден житейски старт и успешна кариера, удовлетворителна интимна връзка и всички останали страни на живота, които стават по-добри след 30-те.

До 30-я си рожден ден трябва да знаеш:

1. Как да се влюбваш, без това да те погубва.
2. Как те кара да се чувстваш мисълта за деца.
3. Как да напуснеш работа, да скъсаш с мъж и да се конфронтираш с приятел, без това да съсипе приятелството ви.
3. Кога да опиташ отново и кога просто да махнеш с ръка и да си тръгнеш.
5. Как да се целуваш по начин, който идеално да изразява какво би и какво не би искала да последва след целувката.
6. Имената на министър председателя, на прабаба си и на най-добрия шивач в града.
7. Как да живееш сама, дори да не ти се иска.
8. Как да си господарка на собствения си рожден ден.
9. Че не можеш да промениш дължината на прасците си, дебелината на бедрата си или характера на родителите си.
10. Че детството ти може и да не е било идеално, но така или иначе е свършило.
11. Какво би и какво не би направила от любов или за пари.
12. Че на никой не му се разминават последствията от пушенето, пиенето, наркотиците или немиенето на зъбите дълго време.
13. На кого можеш да вярваш, на кого не и защо не бива да приемаш нещата лично.
14. Да не се извиняваш за нещо, което не е по твоя вина.
15. Защо казват, че живота започва на 30 г.

Августа много е готино.

Дианка, съчувствам ти, мила, за болните деца, дано бързо да се оправят

Гуш, разгледах снимките, ами много ми харесва, толкова обичам цветни стаи!
Между другото, дали можете да ме посъветвате нещо? Смятаме да правим ремонт в хола и не можем да решим какъв цвят да са стените. Искахме да се бледолилави, обаче имаме един шкаф, който няма да пасне с лилавото. На мебел с такъв цвят според вас какви стени ще отиват? Иска ни се да е нещо интересно, не традиционното бледожълто примерно, обаче нищо не ни идва наум.

Момичета, много ви благодаря за отговорите. Успокоих се, защото явно не е прецедент само при моето дете, значи има шанс да отмине и не съм сбъркала фундаментално с възпитанието му А и ме успокоихте, че съм на прав път с начина на справяне, сега остава да съм твърда с нея и да чакам да премине периодът.
Между другото, това, което най-много ме изнервя в ситуацията, е, че и майка ми и свекърва ми не пропускат да кажат "Вие не бяхте такива, никога не сте правили така" и аз започвам да се чувствам виновна, че не се справям с детето си.  А съм убедена, че не си спомнят просто, защото не вярвам да сме били чак такива ангелчета с мъжа ми

Адри, Миша е точно същата - като истеряса, само повтаря Мама къде е, мамо гушни ме и изключва от всичко, каквото и да й говоря, тя си повтаря само тия две неща.

Ехее, Августа, изкефи ме това пожелание. Има няколко точки, които трябва да наваксам. И трябва да побързам с наваксването им, де 

Феъри, пък когато Наско прави някоя дивотия и не чува, докато баща му му прави забележка, свекърва ми обикновено казва "а, също като тебе едно време. Щураво, палаво..." 

Августа, много яко пожелание  и аз имам пропуски 

Ками, Биренка, само да отбележа, че не съм го измислила аз това пожелание   _{отде толкоз акъл}   Просто ми харесва и затова го поднесох на Малейна. Ето и истинската му история:
Какво трябва да е имала и разбрала една жена до 30-та си година, каква е есенцията и малките тайни на нейната женственост, за какво да настоява пред живота и какво да е достатъчно зряла, за да не иска от него? Накратко - "30 неща, които всяка жена трябва да има и знае преди 30-ия си рожден ден".
Памела Сатран публикува този полезен списък в сп. "Гламър" преди цели осем години (1997 г.), но той продължава да е актуален и да вдъхновява милиони жени по света. Тогава авторката е на 30 години и решава да разкаже на по-младите момичета за онези неща, които би било добре самата тя да е знаела "преди да чукнат 30-те".
Оттогава списъкът е публикуван в безброй списания и уебсайтове, разпространяван е по цял свят чрез имейли, като много хора са препращали любопитното четиво на самата Памела, без да знаят, че тя е авторът.
Списъкът се превръща в истински феномен. Той е помогнал на мнозина, включително на бившата първа дама на САЩ Хилари Клинтън.
Някои дори са си позволили да го публикуват като книга от анонимен автор. Авторката признава, че събраните от нея "правила" продължават да са валидни за жените от 22- до 70-годишна възраст.
Сега, помъдряла от годините, Памела Сатран предлага нова, актуализирана версия от тази година, т.е тази, която постнах по-горе  

Хехе, пък моята викаше на мъжа ми: Никито е китка и две пари при тебе, тоя моя по 100 пъти на ден да го биеш все имаше за какво  

Важното е да имаш и удари в десетката 

Това е цвят череша, някои го съчетават и с бледолилаво.  ето тук има една добра идея, а  ето и цялостният интериор 

Не съм си и помислила, че си го измислила ти    Това не пречи да ме изкефи много 

Августа, точно такова някакво си го представяхме с мъжа ми, но не бяхме сигурни дали ще паснат цветовете. Но като гледам - защо да не паснат, изглежда добре. Само лилавото трябва да е наистина бледо, като на снимката. Ще му го покажа, дано му хареса, че иначе не знам какво да измисля. Другият ми вариант беше да е бледозелено, то със сигурност ще се върже. Обаче коридорът ни е в зелено и на мъжа ми щяло да му стане много зелено

Не знам как се получава така, обаче Миша след всяка по-истеричава криза, получава някакво просветление Вчера и днес се държи просто чудесно. Днес бяхме цял ден навън, слуша ме за всичко, не е мрънкала, не се е сърдила. Поиска пак на пустите колички (вчера я водих, беше изтекло наказанието), аз й отказах, тя ми отговори с "Добре, мамо" и аз така:   На поне две трети от молбите ми отговаряше с Добре, мамо.  Къде отидоха не искам, няма пък и т.н. не ми стана ясно. Освен да ги е изревала. Освен да я оставям по-често да си поревава.
Сега се сещам, че като раждах Косето накрая беше голям зор, защото при напъните бебокът не излизаше. И при отслабването на всеки напън аз вместо да се зарадвам, изпадах в ужас, че ей го на, нов идва с пълна сила Та и с кризите на Миша е така - не смея да се зарадвам на моментите просветление, щото знам, че нови ме чакат

Ники днес се държа ужасно,хич не слуша,удря ме ,крещи,направо
Тези правила са много хубави,аз горе долу съм ги изпълнила,незнам дали това е добре.