Здравейте, от една година живея сама със сина ми. Той е в най-лошата в момента възраст - в пубертета. В началото когаго се отделихме от баща му беше ни хубаво, спокойно и се чуствахме добре. Но от няколко месеца насам детето ми се промени. Развали си успеха, не ходи на училище, лъже. Той е буден и интелигентен тинейджър. Но сега е стигнал до такава степен че ще го изключат от училище. Когато говорим за проблемите в къщи той обещава че ще ходи на училище, ще учи, но нищо от това което казва не става. Имате ли идея как трябва да постъпя?
- Публикувана: 12 март 2009, 15:01 ч.
- Последно мнение: 28 март 2009, 15:45 ч.
Проблем с тинейджър
Бившият не е човек на когото може да се разчита, пияница и той не може да си оправи живота, камо ли да поеме някаква отговорност. Това беше и причината за това аз да си тръгна с детето. Той в началото приемаше добре тази ситуация. Даже сме си говорили, че живеем спокойно без скандали и пиянски истории. Но сега е различно. Чувствам се безсилна и отчаяна. В началото когато разбрах се карахме и непрекъснато му давах напътствия, но това явно не помага. Смених тактиката като започнах с добро да говоря, но и това немисля че дава кой знае какъв резултат. Той имам чувството че се е затворил. До преди година споделяше всичко с мен. Сега мълчи. Когато поискам да се запозная с приятелите с които излиза, то ми отказва. Имах съмнения че взима наркотици, но след като купих тест и след разговор той се съгласи да го тествам се установи че не взима наркотици.
още една година и може да работи - я, да си помисли младежа какво и ще зау4и набързо.
и да спорта е добър вариант, ама детето ве4е е голямо. това се прави по-навреме, преди да успеят да станат апати4ни.
ина4е което и да е бойно изкуство, прави децата по съзнателни и дисциплинирани.
и да спорта е добър вариант, ама детето ве4е е голямо. това се прави по-навреме, преди да успеят да станат апати4ни.
ина4е което и да е бойно изкуство, прави децата по съзнателни и дисциплинирани.
Наистина трябва да му се намери занимание с което да запълва времето си и да не мисли за глупости - но товса също е трудна задача - много тактично и внимателно трябва да разбереш какво би му събудило интереса до толкова че този интерес да запълни голяма част времето му... Незная какво друго да кажа ...И аз съм майка на момче ( сега е още на 7 ) Живеем с друг мъж но и двамата се опитваме да му запълваме времето със "бойни" задачи както обичам аз да се изразявам! 
СМЕЛО И ГОРЕ ГЛАВАТА - МИСЛИ ЗА ЗАДАЧИТЕ!
СМЕЛО И ГОРЕ ГЛАВАТА - МИСЛИ ЗА ЗАДАЧИТЕ!
Синът ми се интересува от компютри, история. Спорта много не го влече, но ще се замисля да му намеря и предложа съответно нещо което да започне да тренира. Той учи в по специално училище, което се занимава с информационни технология. При тях имат физическо един ден в седмицата, к в който не учат а ходят или на планина, или на басейн или на фитнес.
Искам да ви благодаря за предложението. Надявам се да се справя.
Много е трудно, когато човек незнае какво да направи, тъй като не знае пред какво точно е изправен. Учителите в училище ми казаха че пика на пубертета е в 10 клас. Ако сега това е нищо, не ми се мисли какво още ме чака.
Искам да ви благодаря за предложението. Надявам се да се справя.
Много е трудно, когато човек незнае какво да направи, тъй като не знае пред какво точно е изправен. Учителите в училище ми казаха че пика на пубертета е в 10 клас. Ако сега това е нищо, не ми се мисли какво още ме чака.
Ot4aiana , четох внимателно какво си писала и по нищо не можах да установя връзка между раздялата ви с баща му и настоящата /доста по-късно проявила се, доколкото разбирам/ промяна в поведението на сина ти... Т.е. имаш ли основание да предполагаш че това е причината?.. Той намеквал ли е нещо по въпроса или това са си само твои догадки?...
Питам, защото принципно мисля че е погрешно да лекуваш симптомите, а не причината.., ако ме разбираш какво имам предвид.....- Т.е. ако синът ти преживява нещо по-сериозно и ако ти си наясно за какво иде реч, вероятно сама по-добре ще се ориентираш как да подходиш към него...
Все пак, горе главата! - нали си отхвърлила със сигурност едно от най-страшните опасения - за наркотици...
...
На фона на това, всичко друго ми се вижда бял кахър, така че дишай-издишвай...
От факта, че младият господин отказва да говори по темата, на мен ми намирисва на някакви първи любовни несподелени трепети... И ако е така, наистина няма как ти да му помогнеш от страни...
Така или иначе идеята за някакви полезни странични занимания които да ангажират вниманието му /спорт или работа/ не е лоша (макар че то в такава "магарешка" възраст трудно да го накараш на каквото и да било, ако той сам не пожелае)...
Но на всяка цена пробвай тактично да го насочиш!
Питам, защото принципно мисля че е погрешно да лекуваш симптомите, а не причината.., ако ме разбираш какво имам предвид.....- Т.е. ако синът ти преживява нещо по-сериозно и ако ти си наясно за какво иде реч, вероятно сама по-добре ще се ориентираш как да подходиш към него...
Все пак, горе главата! - нали си отхвърлила със сигурност едно от най-страшните опасения - за наркотици...
... На фона на това, всичко друго ми се вижда бял кахър, така че дишай-издишвай...
От факта, че младият господин отказва да говори по темата, на мен ми намирисва на някакви първи любовни несподелени трепети... И ако е така, наистина няма как ти да му помогнеш от страни...
Така или иначе идеята за някакви полезни странични занимания които да ангажират вниманието му /спорт или работа/ не е лоша (макар че то в такава "магарешка" възраст трудно да го накараш на каквото и да било, ако той сам не пожелае)...
Но на всяка цена пробвай тактично да го насочиш!
Ot4aiana , четох внимателно какво си писала и по нищо не можах да установя връзка между раздялата ви с баща му и настоящата /доста по-късно проявила се, доколкото разбирам/ промяна в поведението на сина ти... Т.е. имаш ли основание да предполагаш че това е причината?.. Той намеквал ли е нещо по въпроса или това са си само твои догадки?...
Питам, защото принципно мисля че е погрешно да лекуваш симптомите, а не причината.., ако ме разбираш какво имам предвид.....- Т.е. ако синът ти преживява нещо по-сериозно и ако ти си наясно за какво иде реч, вероятно сама по-добре ще се ориентираш как да подходиш към него...
Все пак, горе главата! - нали си отхвърлила със сигурност едно от най-страшните опасения - за наркотици......
На фона на това, всичко друго ми се вижда бял кахър, така че дишай-издишвай...
От факта, че младият господин отказва да говори по темата, на мен ми намирисва на някакви първи любовни несподелени трепети... И ако е така, наистина няма как ти да му помогнеш от страни...
Така или иначе идеята за някакви полезни странични занимания които да ангажират вниманието му /спорт или работа/ не е лоша (макар че то в такава "магарешка" възраст трудно да го накараш на каквото и да било, ако той сам не пожелае)...
Но на всяка цена пробвай тактично да го насочиш!
Питам, защото принципно мисля че е погрешно да лекуваш симптомите, а не причината.., ако ме разбираш какво имам предвид.....- Т.е. ако синът ти преживява нещо по-сериозно и ако ти си наясно за какво иде реч, вероятно сама по-добре ще се ориентираш как да подходиш към него...
Все пак, горе главата! - нали си отхвърлила със сигурност едно от най-страшните опасения - за наркотици...
... На фона на това, всичко друго ми се вижда бял кахър, така че дишай-издишвай...
От факта, че младият господин отказва да говори по темата, на мен ми намирисва на някакви първи любовни несподелени трепети... И ако е така, наистина няма как ти да му помогнеш от страни...
Така или иначе идеята за някакви полезни странични занимания които да ангажират вниманието му /спорт или работа/ не е лоша (макар че то в такава "магарешка" възраст трудно да го накараш на каквото и да било, ако той сам не пожелае)...
Но на всяка цена пробвай тактично да го насочиш!
Няма връзка, но нали все пак трябва да има някой виновен.
Не вярвам някоя майка да си каже Аз съм виновна.Виновен е бившия...
А тестът за наркотици поне мен ме кара да си мисля че майката е виновна и отдавна е загубила връзка с детето си.Да нямаш доверие на собственото си дете е повече от трагично, а да нямаш комумикация и да не може да седнеш като приятел с него и да разбереш дали той употребява или не наркотици е катастрофално.
Моят съвет е: Бъди на 1 място приятел с него, а не майка.
Синът ми се интересува от компютри, история. Спорта много не го влече, но ще се замисля да му намеря и предложа съответно нещо което да започне да тренира. Той учи в по специално училище, което се занимава с информационни технология. При тях имат физическо един ден в седмицата, к в който не учат а ходят или на планина, или на басейн или на фитнес.
Искам да ви благодаря за предложението. Надявам се да се справя.
Много е трудно, когато човек незнае какво да направи, тъй като не знае пред какво точно е изправен. Учителите в училище ми казаха че пика на пубертета е в 10 клас. Ако сега това е нищо, не ми се мисли какво още ме чака.
Искам да ви благодаря за предложението. Надявам се да се справя.
Много е трудно, когато човек незнае какво да направи, тъй като не знае пред какво точно е изправен. Учителите в училище ми казаха че пика на пубертета е в 10 клас. Ако сега това е нищо, не ми се мисли какво още ме чака.
Aми натискай го да програмира.
Информационните технологии са много увлекателни, а нищо чудно след време да станат и добър поминък за сина ти. Скоро с група ентусиасти даже правим състезание в тази сфера, така че мога да ти изпратя нещо на лични,ако искаш.
Ееее, opiate, не така с лошото де... От остротата на реакцията ти мога да съдя че си мъж, дето вероятно е сърбал пресолена попарата на някоя жена.., ама айде по-полека с обощенията и нападките... Смятам не е нужно да реагираш така като ожилен /освен ако не си бившият мъж на авторката де 
/..................................
А и притесненията й са съвсем разбираеми.
Принципно съм напълно съгласна с мнението ти, че най-добрия подход към детето, особено в тая деликатна възраст, е да го предразположиш да споделя с теб като с приятел... - Перфектна хипотеза в лабораторни условия, но в реалността - често твърде теоритична се оказва.... Защото как да демонстрираш и развиваш приятелско отношение, ако отсрещния (детето) просто отказва да говори/споделя с теб?!...
Освен това, на мен тепърва ми предстои челния сблъсък с пубертета /дъщеря ми е на 11г./ и още нямам личен опит, но от наблюденията ми върху по-големите деца на мои приятели и познати мога да кажа, че в тая възраст много от децата претърпяват действително резки промени ----> някои буквално изтрещяват и стават напълно неконтролируеми..; докато при други пък уж всичко си е ок, но всъщност така се изхитряват, научават да действат подмолно и да хвърлят прах в очите държейки се като вакли агънца, че переодически пращат нищо неподозиращите си, блажено доверяващи им се родители да "пасат трева"... Това го казвам по повод коментара ти, че е трагично да нямаш доверие на собственото си дете... Аз също смятам че доверието е нещо от първостепенна важност, но в тинейджърската възраст децата са твърде "пластични" в емоционално отношение и поддатливи/уязвими към чуждо влияние... И понеже не сме в състояние да контролираме 100% и 24/7 ежедневието им (с кого общуват в у-ще, извън у-ще, компаниите в които попадат, етц.) мисля, че част от отговорността ни като родители е да държим в себе си една малка доза "полезно недоверие" /ако мога така да го нарека/, т.е. да сме бдителни към настъпващите у децат ни промени в поведението. (Каквито промени авторката е отчела и търси помощ/идеи.)
Извинявам се, ако постът ми е заприличал на лекция
.. и дано, opiate, ти не сметнеш че просто се конфронтирам, но понеже си цитирал моя пост преди мнението си, реших че е уместно да доразвия гледната си точка.
/.................................. А и притесненията й са съвсем разбираеми.
Принципно съм напълно съгласна с мнението ти, че най-добрия подход към детето, особено в тая деликатна възраст, е да го предразположиш да споделя с теб като с приятел... - Перфектна хипотеза в лабораторни условия, но в реалността - често твърде теоритична се оказва.... Защото как да демонстрираш и развиваш приятелско отношение, ако отсрещния (детето) просто отказва да говори/споделя с теб?!...
Освен това, на мен тепърва ми предстои челния сблъсък с пубертета /дъщеря ми е на 11г./ и още нямам личен опит, но от наблюденията ми върху по-големите деца на мои приятели и познати мога да кажа, че в тая възраст много от децата претърпяват действително резки промени ----> някои буквално изтрещяват и стават напълно неконтролируеми..; докато при други пък уж всичко си е ок, но всъщност така се изхитряват, научават да действат подмолно и да хвърлят прах в очите държейки се като вакли агънца, че переодически пращат нищо неподозиращите си, блажено доверяващи им се родители да "пасат трева"... Това го казвам по повод коментара ти, че е трагично да нямаш доверие на собственото си дете... Аз също смятам че доверието е нещо от първостепенна важност, но в тинейджърската възраст децата са твърде "пластични" в емоционално отношение и поддатливи/уязвими към чуждо влияние... И понеже не сме в състояние да контролираме 100% и 24/7 ежедневието им (с кого общуват в у-ще, извън у-ще, компаниите в които попадат, етц.) мисля, че част от отговорността ни като родители е да държим в себе си една малка доза "полезно недоверие" /ако мога така да го нарека/, т.е. да сме бдителни към настъпващите у децат ни промени в поведението. (Каквито промени авторката е отчела и търси помощ/идеи.)
Извинявам се, ако постът ми е заприличал на лекция
.. и дано, opiate, ти не сметнеш че просто се конфронтирам, но понеже си цитирал моя пост преди мнението си, реших че е уместно да доразвия гледната си точка.
Ей blond, не съм искал с лошо, ...не съм бившия, а всички сме ужилени - кой с хубаво, кой с лошо.
Просто обичам да съм директен & ми е писнало от хора които търсят грешката извън себе си.
А четейки този форум откривам на каква злоба, желание за мъст и липса на здрав разум и доброта са способни/притежават тези дребни душици.Нямам предвид авторката на темата!
Липсата на баща за едно момче безспорно е голям минус...Няма как да се обясни в няколко изречения.Говоря за нормален баща, който води нормални взаимоотношения със сина си.
Това е загуба на един свят.На едни специфични взаимоотношения и комуникация.
Всеки който твърди че те могат да се заменят с който и да е било на този свят, дори и с Бог е е във фундаментална грешка.
Мога да посъветвам Ot4aiana да бъде искрена, да има доверие и да се опита да влезе в ролята на приятел (дете) към/със сина си.Знам че е трудно, но не е невъзможно, въпреки липсата на време за внимание и тежкото ежедневие в което живеем.
Просто обичам да съм директен & ми е писнало от хора които търсят грешката извън себе си.
А четейки този форум откривам на каква злоба, желание за мъст и липса на здрав разум и доброта са способни/притежават тези дребни душици.Нямам предвид авторката на темата!
Липсата на баща за едно момче безспорно е голям минус...Няма как да се обясни в няколко изречения.Говоря за нормален баща, който води нормални взаимоотношения със сина си.
Това е загуба на един свят.На едни специфични взаимоотношения и комуникация.
Всеки който твърди че те могат да се заменят с който и да е било на този свят, дори и с Бог е е във фундаментална грешка.
Мога да посъветвам Ot4aiana да бъде искрена, да има доверие и да се опита да влезе в ролята на приятел (дете) към/със сина си.Знам че е трудно, но не е невъзможно, въпреки липсата на време за внимание и тежкото ежедневие в което живеем.
при всеки е индивидуално, но ще ти кажа аз какво направих в подобна ситуация
след като изчерпих всички видове наказания безуспешно, накрая просто спрях джобните, пуснах го на хокей /5 дена в седмицата и е гот, щото колко го тренират а/, започнах да го водя с мен на работа, да седи кротко на една бюро и да учи
хем имахме повече време да сме заедно, хем беше сигурно, че си е понаучил уроците
и обаждания поне два пъти от училище, че да съм сигурна
няма да твърдя, че му минаха пубертетските изблици и номерата съвсем, но поне съм по-спокойна
и изобщо не слагам липсата на баща и в нашият случай сред причините за поведението му
и е плюс при решаването на проблемите, защото поне няма кой да ми се пречка
след като изчерпих всички видове наказания безуспешно, накрая просто спрях джобните, пуснах го на хокей /5 дена в седмицата и е гот, щото колко го тренират а/, започнах да го водя с мен на работа, да седи кротко на една бюро и да учи
хем имахме повече време да сме заедно, хем беше сигурно, че си е понаучил уроците
и обаждания поне два пъти от училище, че да съм сигурна
няма да твърдя, че му минаха пубертетските изблици и номерата съвсем, но поне съм по-спокойна
и изобщо не слагам липсата на баща и в нашият случай сред причините за поведението му
и е плюс при решаването на проблемите, защото поне няма кой да ми се пречка
В началото когато разбрах се карахме и непрекъснато му давах напътствия, но това явно не помага. Смених тактиката като започнах с добро да говоря, но и това немисля че дава кой знае какъв резултат. Той имам чувството че се е затворил. До преди година споделяше всичко с мен. Сега мълчи. Когато поискам да се запозная с приятелите с които излиза, то ми отказва. Имах съмнения че взима наркотици, но след като купих тест и след разговор той се съгласи да го тествам се установи че не взима наркотици.
Аз мисля, че ако всеки от нас си спомни за времето, когато сме били на същата възраст, май в много случаи ще се окажем в позната територия, не е ли така? Но трябва да те успокоя, че нещата, които описваш са нормална фаза от развитието и се случват в болшинството семейства.
Това внезапно отчуждаване, мълчаливост, усещането че всички са ти врагове е съвсем типично за тийнейджърите, но виж, всички сме минали от там и сме излязли читави
Гледай положително на нещата, все пак детето не взема наркотици, и има интерес към една професия, за която има голямо бъдеще. Мога да те посъветвам само да вземаш нещата по-спокойно, да не проявяваш гняв и да не се показваш като "неприятел". Тийнейджърското мислене относно отшенията между хората е съвсем първосигнално - ако му се караш, той ще се отдели още повече от тебе и няма да ти се доверява. А това не бива да се случва.
Опитай да го насърчиш в това, което му е интересно. Ами отидете да му купиш някоя компютърна игра.
И много е важно да го оставиш да има собствена, неприкосновена сфера. Не го подпитвай толкова много кои са му приятелите и къде точно ходи. Покажи му че си на негова страна, дай пример че може между вас да има доверие.
Ето така нещата ще започнат да се оправят
Вижте, аз не обвинявам бащата на сина ми, просто казах каква е ситуацията. Ако има виновен то мисля че това трябва да съм аз, че по-рано не съм разбрала, че детето ми има проблеми. Виждах че се променя но никога не ми е минавало през ума че няма да ходи на училище (ще бяга от часовете).
Дали е любовна тръпка или лоши приятели, все още не мога да разбера. Говорим в къщи непрекъснато. Но когато стане въпрос за по-лични неща, сина ми отбягва отговорите.
Знам че и аз съм била на тази възраст и съм създавала проблеми на моите родители. Поставям се на негово място но сега е трудно. Гледната точка вече е друга, и човек разсъждава по съвсем различен начин.
Дали е любовна тръпка или лоши приятели, все още не мога да разбера. Говорим в къщи непрекъснато. Но когато стане въпрос за по-лични неща, сина ми отбягва отговорите.
Знам че и аз съм била на тази възраст и съм създавала проблеми на моите родители. Поставям се на негово място но сега е трудно. Гледната точка вече е друга, и човек разсъждава по съвсем различен начин.
Здравейте, случайно прочетох написаното за проблемите със сина Ви, не е моя работа...но ако трябва да дам съвет бих казала, че момчето не е нито първото, нито последното, което реагира на създалата се ситуация във вашето семейство по този начин. От една страна да той е в трудна възраст, в която юнишите започват да се променят - да порастват, вълнуват ги въпроси, които досега не са били интерес, но мисля че и липсата на бащата в къщи се отразява, имайки впредвид силната връзка между баща и син. Има теми, по които едно момче е много да говори с бащата - все пак има и "мъжки работи". Виждам, че се опитвате на потъсите и чуждо мнение за вашия "проблем" но ми е интерсно защо това се случва във форум....защо смятате, че опита на хората ще Ви помогме повече от човек, занимаващ се с такъв тип ситуации. Защото случайте, които тук хората споделят звучат еднакво, но не е така...всеки малък детайл прави ситуацията различна...ако дадено нещо е помогнало да 1 дете/ юноша да преодолее даден неприятен период от живота му, защо си мислите, че същото нещо ще помогне и на вашия син....той е друг човек, с други мисли, с други представи за случващото се с и около него. Аз бих Ви посъветвала да получите по професионално мнение по вълниващите Ви въпроси. Не искам да кажа, че сина ви има нужда от психолог или психиятър или че не е нормален...напротив...това е съвсем нормална реакция от негова страна в дадената ситуация. Според мен може да проведете един разговор по темата с педагогичесия съветник в училището на сина Ви. Споделеното там си остава конфеденциално....а и разговора е безплатен (не познавам материалното Ви положение) ...Според мен няма какво да загубите от един такъв разговор...само може да спечелите....в много ситуации работатана педагогически съветник се подценява, но при положение че човека си разбира от работата ....той може да ви бъде най-добрия помощник за излизане от ситуацията.
Тъй като съм майка на пубер, ще си позволя да напиша и своето мнение.
Децата, били големи или малки, искат внимание и обич. Искат поведение, с което да им показваме, че ги обичаме и уважаваме. Разговор и внимателно насочване. Деликатно отношение. (не бъркайте деликатното отношение глезенето). Често, ние възрастните, вторачени в нашите проблеми, забързани в ежедневието, оставяме на по заден план тийн децата.А те са деца, хем големи, хем малки. Хем си мислят, че знаят и могат всичко, хем са трогателни в своята безпомощност и обърканост.
За едно момче, бащата има съвсем друг авторите, в сравнение с мама. Забележката, направена от мен, често се подминава и "през едното ухо влиза, а през другото излиза". Докато, ако баща му се скара (което е много по-рядко) има повече тежест.
Преди една седмица, ни се обадиха от училището, че ще остане да повтаря, заради отсъствия. Извинените са много над допустимите. Общо взето ще направят компромис, защото е добър ученик. И ще трябва да получи много добри оценки в края на срока, когато са 10-те матури. Иначе ще повтаря. Разправиите и караниците не ми се описват. В крайна сметка приложихме и двете стратегии и "четене на конско" и " со кротце и со благо".
Надявам се се и при вас нещата да се оправят. Говорете с него. Непрекъснато. Не се отказвайте. Ако моментът не е подходящ, след 10 мин може да е.
Народната мъдрост, казва "питай патило, а не старило". Във тази връзка, смятам, че опитът на хората от форума (демек"патилото"), може да помогне.
Децата, били големи или малки, искат внимание и обич. Искат поведение, с което да им показваме, че ги обичаме и уважаваме. Разговор и внимателно насочване. Деликатно отношение. (не бъркайте деликатното отношение глезенето). Често, ние възрастните, вторачени в нашите проблеми, забързани в ежедневието, оставяме на по заден план тийн децата.А те са деца, хем големи, хем малки. Хем си мислят, че знаят и могат всичко, хем са трогателни в своята безпомощност и обърканост.
За едно момче, бащата има съвсем друг авторите, в сравнение с мама. Забележката, направена от мен, често се подминава и "през едното ухо влиза, а през другото излиза". Докато, ако баща му се скара (което е много по-рядко) има повече тежест.
Преди една седмица, ни се обадиха от училището, че ще остане да повтаря, заради отсъствия. Извинените са много над допустимите. Общо взето ще направят компромис, защото е добър ученик. И ще трябва да получи много добри оценки в края на срока, когато са 10-те матури. Иначе ще повтаря. Разправиите и караниците не ми се описват. В крайна сметка приложихме и двете стратегии и "четене на конско" и " со кротце и со благо".
Надявам се се и при вас нещата да се оправят. Говорете с него. Непрекъснато. Не се отказвайте. Ако моментът не е подходящ, след 10 мин може да е.
Народната мъдрост, казва "питай патило, а не старило". Във тази връзка, смятам, че опитът на хората от форума (демек"патилото"), може да помогне.
И аз като майка на пубер... 
Съгласна съм с veselinap.
И ние не сме разведени, но имаме същите проблеми. На 14 год е, осми клас. Бягства, неизвинени... красота! Будно момче, разностранни интереси /с нищо не се е захванал сериозно обаче, тук е нашата грешка, като неуправляем ракетен снаряд е, съкратено НУРС/, красавец и откъдето да го подхванем, виждаме, че може да му се има доверие.
Но като стане въпрос за училище се появява една тъпа конска физиономия, губи говор, празен поглед... мъка! Аз съм по-близка с него, той знае, че при мен му минават номерата, затова при последния разговор го играх лошия полицай. Просто отказах да съм му приятел повече, защото ме прави сама да си говоря. Учим заедно вечер, решаваме задачи, помагам - а човека една седмица не ходил на училище...!
И да, както казва blond_time-out на повърхността всичко е уж спокойно, агне не, ми овца ми седи пред очите. Мале, като разровя какво виждам...
Не търся вина извън себе си, но съм пропуснала часовете за родители и правя най-доброто на което съм способна. Плача пред колежки млади, те казват - споко, бе и ние бяхме така. Споко, ма като е за твойто си няма споко!
Опитва се да ни впечатли как ли не! И много често успява. Иска внимание, иска аплаузи... а ние сме законтрили - учене, та учене. Ма там го няма.
Проблем на поколението ли е, кво ли?!?
Съгласна съм с veselinap.
И ние не сме разведени, но имаме същите проблеми. На 14 год е, осми клас. Бягства, неизвинени... красота! Будно момче, разностранни интереси /с нищо не се е захванал сериозно обаче, тук е нашата грешка, като неуправляем ракетен снаряд е, съкратено НУРС/, красавец и откъдето да го подхванем, виждаме, че може да му се има доверие.
Но като стане въпрос за училище се появява една тъпа конска физиономия, губи говор, празен поглед... мъка! Аз съм по-близка с него, той знае, че при мен му минават номерата, затова при последния разговор го играх лошия полицай. Просто отказах да съм му приятел повече, защото ме прави сама да си говоря. Учим заедно вечер, решаваме задачи, помагам - а човека една седмица не ходил на училище...!
И да, както казва blond_time-out на повърхността всичко е уж спокойно, агне не, ми овца ми седи пред очите. Мале, като разровя какво виждам...
Не търся вина извън себе си, но съм пропуснала часовете за родители и правя най-доброто на което съм способна. Плача пред колежки млади, те казват - споко, бе и ние бяхме така. Споко, ма като е за твойто си няма споко!
Опитва се да ни впечатли как ли не! И много често успява. Иска внимание, иска аплаузи... а ние сме законтрили - учене, та учене. Ма там го няма.
Проблем на поколението ли е, кво ли?!?