Публикувана: 12 март 2009, 16:40 ч.
Последно мнение: 16 март 2009, 15:08 ч.

Плачат ли децата ви, когато излезете от стаята?

2 645
78
1

Отговори

# 15 12 март 2009, 17:47 ч.

след Околовръстното
Мнения: 1 812

Доскоро не, но от известно време като и се спи надава вой като ми види гърба.

# 16 12 март 2009, 18:00 ч.

Мнения: 645

по някой път

# 17 12 март 2009, 18:08 ч.

Мнения: 1 740

И ние от една седмица сме така , в момента в който излезна от стаята и започва да плаче дори и в баща си не иска да стои.
А на вън не е така, които и да го вземе се радва дори не търси къде съм, направо забравя за мен.

# 18 12 март 2009, 18:11 ч.

Mars Hotel
Мнения: 4 868

Да, плаче когато излизам. Но отскоро я слагам за малко в проходилката и тя ме гони из целия апартамент. Grinning

# 19 12 март 2009, 18:12 ч.

Мнения: 2 312

Имаше такъв период- точно както го описваш.Минава с времето...

# 20 12 март 2009, 18:13 ч.

Мнения: 567

И при нас плаче - в момента в който отворя вратата, започва да ме гледа тихо и само да й се скрия от поглед и рев

# 21 12 март 2009, 18:15 ч.

Мнения: 202

И ние имахме такъв период.Първо плачеше,когато някои непознат искаше да го гушне.После се беше лепнал за мен,като гербова марка.Тогава четох някъде ,че е нормално за деца между една и две години.

# 22 12 март 2009, 18:31 ч.

Мнения: 250

Цитат на: bebo 81 в чт, 12 мар 2009, 18:08

А на вън не е така, които и да го вземе се радва дори не търси къде съм, направо забравя за мен.

Криси плаче и от други хора , особено с мъжете трудно свиква Sad

# 23 12 март 2009, 18:52 ч.

Мнения: 1 080

И моето дете винаги плае като излизам от стаята.
Ако има други хора - не.
Но ако сме дамата само така се дере ако остане сам за малко, че.....................
ooooh!

# 24 12 март 2009, 18:54 ч.

Мнения: 275

Синът ми беше така. Бяхме се превърнали в сиамски близнаци с него. Навсякъде заедно - абсолютно навсякъде. Знам, че е трудно... но отминава. Не можех да свикна с мисълта, че ще плаче и просто никъде не го оставях сам. Имах и друга екстра - не можех да разчитам на помощ на баби и дядовци, мъжът ми е на работа по цял ден... Добрата новина е, че отминава. Simple Smile

# 25 12 март 2009, 19:04 ч.

Мнения: 422

Да,трябва да е с мен във всяка стая ина4е много се сърди

# 26 12 март 2009, 20:51 ч.

в Надежда-та
Мнения: 4 983

Да плаче не, но определено протестира. Започва да тропа по вратата ако съм във ВС-то и да вика, а ако изляза на терасата да пуша стои на вратата и не се отлепя от стъклото докато не вляза в стаята. В мн рядки случай не ме търси.

# 27 12 март 2009, 21:07 ч.

Мнения: 2 448

Да, плачеше и за това беше с мен на всякъде до 3 годишната си възраст. Случвало се е в кафето с детския кът в универсалния, когато съм с други хора да се изнижа без да ме види, за да отида в тоалетната и в момента, в който забележи, че ме няма до връщането ми целия магазин научаваше, че аз съм отишла да пишкам. Такъв неописуем рев беше. ooooh!

А сега вече има периоди , в които ме пъди от стаята си, че "му преча". Laughing

# 28 12 март 2009, 21:10 ч.

Мнения: 1 372

Мисля че е само период, които ще отмине! Дъщеря ми също изживя един такъв период. Сега обаче ми се смее като ме види че излизам и ми маха за чао. Далеч съм от мисълта че не може да се върне стария момент. Въпрос на търпение е.