От тъмното, от някои филмчета.
- Публикувана: 13 март 2009, 12:55 ч.
- Последно мнение: 20 март 2009, 09:44 ч.
от какво се страхуват децата ви?
Синът ми е на 2 г. и 4 м. Не се страхува от тъмното, но пищи, когато му миеш косата... 
И то, отскоро, от няколко месеца насам... Страхува се от Баби Яги - кукличките, които продават като сувенири и също, когато му разказваш за БабаЯга - пита плашливо, за да се увери, че е чисто: "Няма Ага-Баба?!" И от някои мултипликационни чудовища се страхува и разни мутанти, като тези от филма за звездните рейнджъри...
И то, отскоро, от няколко месеца насам... Страхува се от Баби Яги - кукличките, които продават като сувенири и също, когато му разказваш за БабаЯга - пита плашливо, за да се увери, че е чисто: "Няма Ага-Баба?!" И от някои мултипликационни чудовища се страхува и разни мутанти, като тези от филма за звездните рейнджъри... 
Доскоро май от нищо не се страхуваше (на 2 год. и 2 месеца е).
Напоследък обаче като види куче се дърпа, крие се в мен и казва, че ще я "папка"
, аз никога не съм я плашила с кучета, нито мен ме е страх.... Може би е чула от някой.
А имаме едни невъзпитани съседи дето правят ремонт на 2 стаен апартамент от миналият юли - само от 13.00 до 16.00 часа и тропат като луди - тогава плаче и казва, че баба Меца тропала.... Но вече знае, че не е тя а "Простаците" и не се страхува от нея.
Напоследък обаче като види куче се дърпа, крие се в мен и казва, че ще я "папка"
, аз никога не съм я плашила с кучета, нито мен ме е страх.... Може би е чула от някой. А имаме едни невъзпитани съседи дето правят ремонт на 2 стаен апартамент от миналият юли - само от 13.00 до 16.00 часа и тропат като луди - тогава плаче и казва, че баба Меца тропала.... Но вече знае, че не е тя а "Простаците" и не се страхува от нея.
Големият ми син/почти на 9 години/ напоследък много го е страх от това, че хората остаряват и от смъртта.Непрекъснато разпитва за това и казва,чевечер му ставало много тъжно.
Това за мен е осъзнат страх.
Малкият/на две/ го е страх да не се опари, от високо и т.н., но това според мен са си съвсем нормални страхове.
Според мен е притеснително,когато един страх се превръща във фобия.Ситуацията с големият ми син наистина взе да ме тревожи защото той се измъчва.Непрекъснато ни разпитва на колко години сме,стари ли сме вече и други от типа.
Това за мен е осъзнат страх.
Малкият/на две/ го е страх да не се опари, от високо и т.н., но това според мен са си съвсем нормални страхове.
Според мен е притеснително,когато един страх се превръща във фобия.Ситуацията с големият ми син наистина взе да ме тревожи защото той се измъчва.Непрекъснато ни разпитва на колко години сме,стари ли сме вече и други от типа.
Моят син е на 2г. и 2 м. до скоро нищо не го плашеше, а от няколко седмици започна да пита има ли чудовища в другата стая или дали баба Яга не е тука. При това никога не сме му казвали неща от рода на "ще дойде ... еди кой си да те вземе " или не ходи , че там има ...чудовище или баба Яга. Даже се чудя от къде е чул това за тая баба Яга , като аз такава приказка никога не съм чела и не е гледал по телевизията.За Чудовището установих ,че е от Скубиду и вече това филмче го избягваме.
мами,за децата,които ги е страх от смъртта,исках да ви питам вие говорите ли открито и откровено,без глупости и лъжи,по темата?вас самите страх ли вие,понякога страхът се прехвърля.
не ви обвинявам в нищо,да не ме разбере някой неправилно,питам,защото и мен като малка много ме беше страх,но никой не ми говореше откровено за това,все се избягваше темата,все ми казваха че е рано още да питам за това,опитвали са се и да ме лъжат,като онова с хапчетата и други подобни глупости (не искам никой да обидя,но така мисля).от лъжите на мен ми ставаше още по-зле.
аз мисля,че децата около 5 години вече разбират всичко или почти всичко и трябва да бъдем откровени с тях...благородните лъжи са много малко,аз не ги използвам.
когато децата споделят страховете си и получават разбиране,им става поне малко по-леко.
не ви обвинявам в нищо,да не ме разбере някой неправилно,питам,защото и мен като малка много ме беше страх,но никой не ми говореше откровено за това,все се избягваше темата,все ми казваха че е рано още да питам за това,опитвали са се и да ме лъжат,като онова с хапчетата и други подобни глупости (не искам никой да обидя,но така мисля).от лъжите на мен ми ставаше още по-зле.
аз мисля,че децата около 5 години вече разбират всичко или почти всичко и трябва да бъдем откровени с тях...благородните лъжи са много малко,аз не ги използвам.
когато децата споделят страховете си и получават разбиране,им става поне малко по-леко.
За смъртта не знам кой е правилният начин детето да не се страхува- ние, възрастните, също се страхуваме. мен ме лъжеха, че жените не умират, че децата не умират..няма правилен начин. Може би е важно да убедим себе си, че отвъд не е страшно, за да не предаваме този страх и на децата си.
Аз например много се страхувам от кучета и съм предала този страх на дъщеря си без да искам. Тя усеща как замръзвам като видя куче и това я плаши. Опитвам се да работя над себе си.
Аз например много се страхувам от кучета и съм предала този страх на дъщеря си без да искам. Тя усеща как замръзвам като видя куче и това я плаши. Опитвам се да работя над себе си.