Една странна история.....

  • 2 285
  • 16
  •   1
Отговори
# 15

Да спре,че май отивам към друг подфорум,но това е реалността.
От кога има подфорум "пързалки"? Пак изоставам нещо! Tired

Че съм в емоционална дупка,е ясно..Че ми трябва съвет и страничен поглед,също е ясно...Но да ти кажа,често точно в този момент и точно по тази тема,сега СЪС СИГУРНОСТ нямам нужда от провокации..Все пак благодаря за първото ти мнение.

# 16
  • Варна
  • Мнения: 365
Г_о_С_т_   и на мен ми предстои да се отделим с мъжа ми и детето идните месеци, сега кипи рамонт  Laughing Само че живяхме с майка ми. И ние като теб сме нямали търкания, само ни е помагала и на двамата. И често се улавям да си мисля дали ще се справя сама, без да ми е под ръка по всяко време. Ето например днес малката се субоди окончателно в 8 ч. Майка ми я взе в другата стая и аз спах до обяд. Домакинската работа също си я поделяме, а като се преместим няма да има кой да ми изглади например. Ето такива неща ми се въртят в главата, но после се замислям че няма как да не се оправим, че да сме сами си има куп предимства. Като се замисля, аз като разбрах че съм бременна, до 5-ти месец отлагах да заживея с мъжа ми, защото ме беше страх, че ще си омръзнем, а то нищо такова не стана   #Crazy  Laughing Така че според мен притеснението от непознатото е нещо съвсем нормално, нито си странна нито луда   bouquet Обикновено всичко се подрежда по добре отколкото сме го мислили (оптимист съм все пак )

Общи условия

Активация на акаунт