Последно ще има ли среща? 
- Публикувана: 13 март 2009, 17:41 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2009, 14:37 ч.
В ПАзарджик Великден цветен наближава- в къщи само мъжо с яйцата си остана
Последно ще има ли среща?
Сонче ето ти и една Пз фирма http://www.nitosbg.com/nitos/bg/index.php
При нея правихме Коледните плакати за движението и картичките, ако си спомняш...
Ако имаш нужда, мога и лично да ходатайствам ...
При нея правихме Коледните плакати за движението и картичките, ако си спомняш...
Ако имаш нужда, мога и лично да ходатайствам ...
Къде се губите всички? 
Ние ходихме на очен лекар за баткото,но слава на Бога всичко е наред
ОТ ТАМ...
Ужас! Моята стая съвсем не е същата…
Ураган е преминал и след туй се е скрил.
Със краката нагоре обърнаха къщата
мойта внучка Тамара, моят внук Самуил.
Ей, вземи се в ръце, мое старо момиче.
Подмладяваме бавно… Вдетинени почти.
Ти не вярваш, но аз все така те обичам.
А дали ме обичаш още все така ти?
Кукла Барби и памперс върху лаптопа.
Върху принтера – гащички… На леглото – сандал.
Сякаш спряло е времето… И стоим с теб на STOP –а.
И последна отсрочка Бог ни е дал.
Ето вече заспаха… Невинни… Прекрасни…
Тишина… Угаси тази лампа… Ела…
Да събудим отново заспалите страсти
в тези наши до болка познати тела.
А когато изчезнем… Когато ни няма…
Боже мой, те дали ще ни помнят… Не знам.
Плаха, плаха надеждица… Самоизмама…
И все тъй ще треперим за тях… Но от Там.
Н.Йорданов
...днес,хаоса у дома ни е пълен и душата ми,понякога за миг се изнервя,че предметите,не на място си стоят,а после прочитам стиха и си казвам - силните,владеят безпорядъка,усмихвам се и почвам да подреждам след силните
Ех,аз ли съм най заблудената,подреждайки хаоса в дома си и уж някакъв ред,май си мисля,че създавам
,кажете не ме оставяйте да да се усещам сама в лабиринта на реда,как приучавате близките си на порядък,сложно ми е нещо на мен,това да уча другите на ред,а понякога се питам и трябва ли?!
Ужас! Моята стая съвсем не е същата…
Ураган е преминал и след туй се е скрил.
Със краката нагоре обърнаха къщата
мойта внучка Тамара, моят внук Самуил.
Ей, вземи се в ръце, мое старо момиче.
Подмладяваме бавно… Вдетинени почти.
Ти не вярваш, но аз все така те обичам.
А дали ме обичаш още все така ти?
Кукла Барби и памперс върху лаптопа.
Върху принтера – гащички… На леглото – сандал.
Сякаш спряло е времето… И стоим с теб на STOP –а.
И последна отсрочка Бог ни е дал.
Ето вече заспаха… Невинни… Прекрасни…
Тишина… Угаси тази лампа… Ела…
Да събудим отново заспалите страсти
в тези наши до болка познати тела.
А когато изчезнем… Когато ни няма…
Боже мой, те дали ще ни помнят… Не знам.
Плаха, плаха надеждица… Самоизмама…
И все тъй ще треперим за тях… Но от Там.
Н.Йорданов
...днес,хаоса у дома ни е пълен и душата ми,понякога за миг се изнервя,че предметите,не на място си стоят,а после прочитам стиха и си казвам - силните,владеят безпорядъка,усмихвам се и почвам да подреждам след силните
Ех,аз ли съм най заблудената,подреждайки хаоса в дома си и уж някакъв ред,май си мисля,че създавам
,кажете не ме оставяйте да да се усещам сама в лабиринта на реда,как приучавате близките си на порядък,сложно ми е нещо на мен,това да уча другите на ред,а понякога се питам и трябва ли?!
Препоръчани теми