Публикувана: 14 март 2009, 09:18 ч.
Последно мнение: 21 март 2009, 19:45 ч.

как налагате дисциплина?

3 552
56
1

# 15 14 март 2009, 15:00 ч.

Мнения: 2 331

И моят син се респектира от наказания. Sad

При дъщеря ми работи методът на убеждението и обяснението. При вършене на опасни неща предупреждавам три пъти-броя ги пред тях, и наказвам/отнемам вещ, не чета книжка, не купувам нещо обещано и т.н./Внимавам да не си "изпускам" нервите...

# 16 14 март 2009, 16:31 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

благодаря ви за отговорите Grinning

чета и си мисля че ако повече родители се държаха като нас,щеше да има повече щастливи и добри деца...

# 17 14 март 2009, 16:38 ч.

Мнения: 46 520

Зависи от възрастта. Ако детето е 1 група, поне моето не се впечатляваше особен от наказания или говорене, тогава действаше отвличане на вниманието, игнор или рязък тон. Сега вече е достатъчно да кажа, че ще се разсърдя или че ще я накажа и не се налага да стигаме до там.

Заивси и от това кое е причината за поведението, което не ми харесва - много често не спи на обяд и вечер е изнервена и уморена, нито яде, нито иска да прави нещо, но пък не е нейна вината и гледам да не си го изкарвам на нея, пак прилагам игнор и я слагам да спи по-рано.

Не мисля, че причината е само в това, че в градината са спазвали някакъв ред, защото поне моята не се впечатлява особено от порядките там, в смисъл изпълнява, но не го усеща като ограничение. По-скоро вечер децата виждат родителите си и радостта от тава не винаги избива в правилната посока, умората също си казва думата, затова гледам да не налагам чак толкова дисциплина в пълния смисъл на думата, по-скоро да ограничавам действията й до там, че да не си изпотроши нещо или да пречи на съседите.

# 18 14 март 2009, 16:49 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

може би аз не формулирах темата съвсем точно,нямах предвид налагане на дисциплина,а може би по-скоро начин на възпитание.
за останалото сте прави

# 19 14 март 2009, 21:44 ч.

Мнения: 371

При моето дете,ако искаш да е добро с теб,трябва и ти да си добър с него.
Като огледало е.Ако му викаш и то ти вика.Ако му се усмихваш и то ти се усмихва.
Така,че в повечето случаи е с добро.Или с твърд,но спокоен тон.
Е,разбира се има и изключения Mr. Green

# 20 14 март 2009, 22:21 ч.

София
Мнения: 958

Цитат на: Tssvety в сб, 14 мар 2009, 21:44

Хареса ми това за огледалото. И със сина ми положението е подобно. Много спокойствие и твърдост, без викане. Но той има и известни проблеми с хиперактивност и прекалена импулсивност, което много усложнява картината.

Но поставянето на твърди граници без излишни емоции е най-доброто, което работи.

Не винаги успявам, но определено се уча.

Разбрах, че неговите проблеми сякаш идват, за да променят и нас като родители. Приех ги и работя, и над себе си.

# 21 16 март 2009, 02:17 ч.

Мнения: 1 896

Цитат на: Tssvety в сб, 14 мар 2009, 21:44

Перфектно казано! Аз съм забелязала, че когато някое от децата се държи кофти, супер лесно мога да открия причината, стига да не се поддам на гняв, а да направя минималното усилие да се поставя на тяхно място и да погледна от тяхна гледна точка. Често просто лошото държание е начин да се съпротивляват на опит да окажа натиск върху тях.
Не удрям и не наказвам - е, случва се да си изпусна нервите и да викна като се изнервя, все пак гледам 2 малки деца и има напрегнати моменти, но като цяло дребните са си супер - съчувстващи, добри, любвеобилни, любознателни, държащи на справедливостта и собственото си достойнство. Даже като се ядосам или изнервя за нещо, синът ми ме успокоява, абе усеща се че имам близък човек до себе си Grinning

За много неща им се възхищавам дори.
Какво да им дисциплинирам?

# 22 16 март 2009, 03:43 ч.

Мнения: 1 817

Предпочитам винаги с добро. Поне за нашите деца действа. Доброто води след себе си добро. С прекалено строг режим и наказания децата се озлобяват. Гледам повече да им приказвам, обяснявам. Разбрани и добри са ни децата.

Много добри резултати имаме с "таблото на точките" Laughing

Направих едно табло, където отбелязвам както 'червените', така и 'черни' точки. Червените точки са за добро държание, а черните са наказателни. Страшно се изненадах как действа. Много се старае сега.
Идеален вариант ни е , когато все пак с добро не се получава.

# 23 16 март 2009, 06:58 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 383

Взаимно се слушаме един друг.
Ако той слуша и аз слушам него, и двамата сме доволни.
Старая се да не повишавам тон, да не издавам че ме е ядосал на н-та степен, защото това очевидно го забавлява.
Колкото по-спокойна съм аз, още по-спокоен е и той. Иначе ще се въртим в порочен кръг.

# 24 16 март 2009, 15:20 ч.

София
Мнения: 7 097

Аз съм много либерална и рядко се карам, а за бой и дума не става.
Понякога се питам дали не съм прекалено либерална, но пък в малкото пъти, в които й повишавам тон, тя реагира със страхотен респект - сякаш я боли, че й правя забележка и се е наложило да й се скарам. Поради тази причина не се стига и до наказания, освен в много крайни случаи. Обикновено, когато ме подразни с тона, който ми държи или издивее след градина и прекали с лигавенето, е достатъчно да я попитам така ли смята, че трябва да се държи.
Нашите отношения са изградени на базата на приятелство и си говорим като равни, не обичам да демонстрирам "авторитет". Може би зависи и от детето, но в нашия случай, чувствам че това е верният подход.

# 25 16 март 2009, 18:14 ч.

Мнения: 309

В повечето случай когато говоя на нейният език се разбираме.Тя има една фраза-"мамо,искам да ми изпълниш нещо,дори и да е невъзможно"Така постъпвам и аз когато искам нещо и тя с удоволствие се съгласява.Ноо когато е раздразнена няма сила която да я спре-сърди се,вика удря вратите-сякаш е расло в гората.Да удряла съм я-някой път просто не се издърга,но общо всето с разговор мога да постигна почти всичко,въпреки,че е инатче Rolling Eyes

# 26 16 март 2009, 18:20 ч.

Мнения: 118

И аз съм забелязала , че колкото си по миличък, толкова и детето е по-послушно. Когато повиша глас се прави,че не чува, а вбеся ли се още повече ефектът е никакъв. Когато спокойно му обяснявам докъде са му правата, се съгласява много по-лесно.

# 27 16 март 2009, 18:26 ч.

Мнения: 27 524

Мога да отговоря само от лична позиция, което не го прави меродавно. Защото Криско е адски послушен, кротък и сговорчив. Винаги и навсякъде и нямам проблеми с него Simple Smile

Случва се, ако е преуморен или кисел да мрънка малко или да се заинати, но ми има респект и знае, че не може да прекалява Simple Smile

# 28 16 март 2009, 18:39 ч.

София
Мнения: 62 595

Дисциплина не налагам, а просто живея с децата си. Не поставям излишни правила, а само тези за безопасност. Откакто са се родили говоря с тях и се опитвам да се настроя на тяхната вълна. Дори като ходиха на градина не са се държали кой знае колко различно вкъщи. Вярно, бяха по-палави, но все пак цял ден са се сдържали. И сега като са на училище е същото - като си дойдат са като хуни - тичане полупреоблечени, кикотене, замерване с играчки и после се укротяват. На моменти нервите ми не издържат, но май аз съм си виновна.

# 29 16 март 2009, 21:04 ч.

Мнения: 2 448

Нищо не му налагам. Опитвам се да му обяснявам и да го убеждавам кое е хубавото. Освен да следя да не играе на опасни за него игри в къщи или такива, при които риска от потрошаване на покъщнината е голям, друго сериозно ограничение няма. Има си определени задължения, той си ги знае, понякога приема с охота, друг път не, но не действам с лошо.
А за центъра на света, в нашия дом, той е центъра, така, че спокойно може да си се чувства така.
Градината му се отразява положително. Контакти с връстници, нещо по различно от домашната обстановка. Но не се връща от там уморен, по скоро не изразходил енергията за тичане, защото там ги ограничават и поне час след градина само спорт.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Двигателни умения на дете на 1и половина

Махане на памперс и биберон - 3

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: