Кога ви подадоха ръка, ей тъй, от човещина.

 Още нещо се сетих покрай поста на Вени*** за дядо и.
 Миналата седмица пазарувах за баба ми, ама от магазин при тях  и когато разбраха за кого пазарувам дадоха ябълките не по 1,50, а по 1,20  . Мило ми стана. Продавачките в същия този магазин, преди баба ми да спре да излиза, са и помагали като са и носели багажа до тях, а се е случвало да и занесат забравена стока. Да са живи и здрави, хубаво е да знам, че има и такива хора! 

Ще копирам това което написах и в другата тема.
Страшно много са ми помагали по пътищата. Аз по принцип много "псувам" тираджиите когато карам. Миналата зима все още ходех често до Родопите. Един след обяд се прибирам към София и както е пекнало едно слънце и едно лятно, така за минути заваля сняг, виелица ужасна, трупа и над Кърджали един огромен баир. Спирам отстрани да си слагам веригите, но не успявам. Един тир е спрял по-надоло, моля момчетата да ми помогнат, те въпреки, че закъсняваха дойдоха, не успяха да се справят и ме изтеглиха от баира, но лошото, че следваха нови и нови баири, аз се забих в една преспа... та момчетата не си тръгнаха, а отново спряха издърпаха ме в най-голямата виелица до най-близката бензиностанция. В крайна сметка загубиха с мен около два часа, вместо да бързат да се прибират през нощта. Исках да им дам пари поне да се почерпят, категорично отказаха. Бог да ги благослови изобилно, толкова съм им благодарна.

В началото на лятото, съпруга ми смени предните накладки, но нещо не ги е направил както трябва и закъсвам на магистралата. Свалям гумата, оправям накладката, но крика ми поддаде и слезе по-наниско и вече не успях да го вдигна, трябваше ми втори крик. Имах един стар но не успях да се справя как се работи с него, а наставленията по телефона не ми помогнаха. Започнах едно голямо махане на минаващите коли...Поне половин час. Никой не спира. Накрая пак един тир спря, момчето ми показа как се работи с крика и си тръгна а аз си оправих и другата гума...

На бензиностанция на магистрала Тракия в един дъжд не успях да запаля колата си и момчето от бензиностанцията дойде да я тика и я запали.
Пак на същата магистрала, година след това бях преспала на друга бензиностанция и сутринта след като почти всички посетители бях молила да ме издърпат и те грубо ми бяха отказали, започнах да се мъча да си ремонтирам динамото.  Да но не носех подходящ инструмент. Едни момчета от съседното село ме видяха и сами дойдоха да ми помогнат, поискаха необходимия ключ от някакъв шофьор на пътна помощ и накрая тикнаха колата и запали...

Хазяите ми се преместиха в новото си жилище преди да е напълно готово, защото моите деца боледуваха от влагата в предишното. Минала зима ни подариха едно детско яке и зимни обувки, всеки ден ги благославям като облича синът си ....   за хазяите   
Бог да ги благослови изобилно тези хора!

Много хубава тема. Тъй като пътувам всеки ден zа работа с влака, почти всекидневно ми се случва някой да направи малък жест като да ми отвори вратата или да ми качи куфара. Един път се раzсеях и си пропуснах спирката , та трябваше да пътувам 1 час до следващия град и оттам да се върна. Кондукторът ми раzпечата раzписанието на влаковете и написа на билета ми молба към другите кондуктори да не плащам пътя навръщане.

Преz лятото пък като се качвах на влака, едната ми обувка падна между перона и вагона.  Докато осъzная какво става, един мъж ско4и на релсите и ми подаде обувката. Останах пораzена, мястото между влака и перона беше супер тясно и мръсно. Постъпката на тоzи човек ме трогна много и преz целия път не спирах да му благодаря.

Наскоро, пак на гарата, ми помогнаха докато помагах на една жена да си смъкне количката по стълбите. Видях я, че се мъчи сама и й предложих помощта си, но явно се надцених. Имах чанти, които крепях някак с една ръка, а с другата придържах количката. Добре, че един мъж видя и на средата на стълбите ми предложи да ме отмени. 

Сещам се и zа един жест по пътя. В Русе, по време на големия сняг преz януари 2008. На улицата се бяха обраzували ледени коловоzи, колата поднесе и се zаби странично в една пряспа, от която не успяхме да помръднем колата. Беше късно вечерта, но минаха 3 коли и всички спряха, zа да търсят въже. Върzа ни едно такси и zапочна да тегли, но не стана само с теглене. Иzляzоха няколко момчета от другите коли, стъпиха в пряспата и zапочнаха да бутат колата отпред докато таксито теглеше отzад.  Не съм и очаквала толкова бърzо да се отzоват толкова хора.
Е, животът не е само роzи. На следващата нощ към 1 приятелят ми zаседнал в други снежни коловоzи на една малка уличка (колата е доста ниска) и ни напред, ни наzад. Коли нямало, но се появил един снегорин. Като видял, че не може да мине, тръгнал да обръща. Приятелят ми го догонил и помолил да го иzдърпат. Но хората във снегорина каzали, че не могат, zащото шефът им щял да се кара, ако раzбере, че не работят, ами теглят някого.  (при това снегоринът е бил с вдигната лопата, само да отчита дейност, а градът тъна в сняг 1 седмица)

9 часа вечерта, за първи път в САЩ, а работодателите ни не ни чакат на летището. Голям град, ние от "село"...
Един американец ни даде съвсем безусловно мобилния си телефон да се обадим, после таксито ни все по-малко пари...

Вчера тук във форума ! Срешнах страхотна подкрепа !

Един мъж на средна възраст ми помогна да кача бебешката количка по 12те стъпала на един магазин! Чак се учудих, обикновено като ни видят, ще си счупят краката да минат преди нас на опашка в супера.

Да си призная много често ми се случва и познати и непознати хора да ми помагат и ми спират коли и ми носят количката.Всекидневно си правим услуги и с мамите в градинката.Тъй като аз самата така съм настроена и възпитана,винаги когато мога да помогна,съм разбрала,че това в живота се връща.Някак си и по - леко се живее така и с положителна нагласа към околните и света като цяло.Иначе се разчуствам винаги,на подадената ми ръка.Една последна постъпка беше на единия ни портиер,който ми отвори и двете врати и асансьора и тръгна и количката по стълбите да носи,а аз се оправям и сама.След като му благодарих,той ми каза:"Е,какво ще ми коства да ви помогна!?" Буца ми заседна на гърлото.Наистина понякога трябва много малко за да си помогнем един на друг.

Охх В най-тежък момент, когато аз и майка ми се нуждаехме от адвокат, съпруг на наша братовчедка ни предостъпи своя адвокат съвсем безвъзмездно. (Защото нали адвкокатските услуги са дооста солени) И адвокатката, милата, се държа адски човешки! Въобще, оказахме се отвсякъде обградени от добри приятели и роднини в труден момент! Има надежда, ей!

ТЕМАТА Е СТРАХОТНА!!!!   
Има нужда да си поговорим и за доброто, въпреки че добротата май е вписана вече в червената книга на "изчезващите"!
Имала съм много добри хора около себе си. Ще ги изброя:
1. МАМА/лека й пръст/;
2.г-жа Тороманова-учителка в 28 у-ще в София, която СПАСИ ДЕТЕТО МИ!
3. г-жа Русинова- бивш директор в ДГ- всеки му такива шефове;
4. д-р Станчева!;
5.доц.Велинова-СУ
и още много. И последното което ми се случи-откриха ми заболяване, предписаха лекарство-скъпо, по "съответната пътека".Трябваше ВЕДНАГА ДА ГО ЗАПОЧНА! Обиколих цяла София-на рафта го има, но с рец.книжка-не.Ако дори 1 път си го купя/15лв.-1 хапче/, губя право на безплатна "услуга" и т.н.т. сложно. Попадам в една аптека на млада жена, поглежда рецептата, после мен- "няма го!, аз работя с такива рецепти, но..."! За съжаление се разплаках! А тя- чакайте, чакайте, ще се опитам да направя нещо! Започна да върти телефони.Чаках 15мин. Тя- вижте, дайте ми ваш телефон, ще се опитам да направя нещо.
Аз си тръгнах обезверена.е, ще кажете, защо не си го купиш?! Сложно е, да не се разпростирам! След 3 дни тел. ми звъни.ТЯ!!!!!"Ало, госпожо, намерих лекарството ви, елате, говорила съм с доставчика, ще ме зарежда!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Е, ПАК ЗАПЛАКАХ!
При поредното ми ходене в аптеката след 1,2 пъти, по страничен път разбрах, че тази женица ми е доставила лекарството от Перник!

Като прочетох заглавието на темата, се замислих. Замислих се, защото много трудно "изплуваха" в съзнанието ми тези добрини. Имам чувството, че човек е "устроен" така, че помни повече лошите неща. Затова - поздравления за темата! Хубаво е да се припомняме "човешките" постъпки.
На прима виста се сещам за заемите, които са ми давали мои познати. И по-конкретно, когато една моя позната, с която се бяхме запознали на студентска бригада, а впоследствие си пишехме, ми изпрати безвъзмездно долари, въпреки че тя самата се нуждаеше от тях.
Сещам се за момичето, което гледаше сина ми - майка с дете като мен, но така всеотдайна и добра, че правеше какво ли не за мен, а не бяхме много близки. Въпреки това тя също ми е услужвала с пари, без да й ги връщам, тичала е с мен по болници, за да не съм сама и какво ли още не. Благодаря й!
Сещам се, бях студентка първи курс. Живеех в Студ. град. Ходих чак до гарата да си взема един колет от майка ми, а на една от спирките правех прехвърляне от един автобус на втори. Виждах, че 280 е на спирката и започнах да тичам, за да го "хвана", но колетът много ми тежеше. тогава едно момче слезе от автобуса, по-скоро стоеше с единия крак на стъпалото, а с другия - на спирката, пое колетът от мен, качи се на автобуса и ми запази място дори. нито го познавах, нито го бях виждала.
Другите неща са "дребни" на пръв поглед, но също много благородни жестове, като отстъпване на място в градски транспорт, на "опашка" и т.н.

Тази година, на една сергия за мартенички.
Заставам пред нея, оглеждам и казвам "Добър ден".
Жената беше изумена, каза "Вие сте първата днес, която ме поздрави". (това става на пъпа на града, където минават и спират хиляди хора).
Подари ми мартеничка, стана ми адски мило, после поне половин ден си мислех за това.

Всекидневно! 

Един полицай  ме закара до работа след като ме видя да чакам автобус в една снежна виелица тук в Америка.След това разбрах ,че отдавна там не минавал автобус.Даде ми кафе и носна кърпичка.

чера бях на обяд с колегите както обикновено, в едно малко ресторантче до офиса. на връщане се усетих, че ми няма телефона (работя за производител на мобилни телефони и апарата ми е прототип на бъдещ нов модел - т.е ако го загубя, и аз не знам как ще го плащам). веднага се сетих, че сигурно е в ресторанта и се върнах. дадоха ми го. отидох до съседния магазин и взех на персонала една голяма кутия мерсита. хората можеха спокойно да си го вземат...