Не спирам да плача....

Мале явно е много сложно,да не те е страх от 4то ,или наистина не изпитваш желание ,той човека какво мисли по въпроса не говорите ли за това?

Говориме, казала съм му всичко, но той, както се казва, е "тъп и упорит" ....казва, че ме обича и дори никога повече да не правим секс, щял да е до мен и да не ми изневрява....ВЯРВАТЕ ЛИ ГО ТОВА?

Alexa по въпроса за секса и пожелаването.... ровичкането във общи ,"интересни", само ваши си спомени понякога помага. Както и да си представиш, че някоя може да ти го отмъкне. Няма ли да те жегне под лъжичка и да ти събуди собственическото чувство, ако не друго?

Alexa разбирам те. Малката ми дъщеря е на 4 години. Никога не съм искала второ дете , но така се получи. Като бебе беше ужас - заспиваше най-много за около 40 мин. , а през останалото време не млъкваше.Моят мъж също е добър , но работи много.Обикновено се прибира късно.Когато бише студено /а то се роди в един студ и около месец беше все минус/ испадах в истерия по цял ден затворена в къщи с едно немлъкващо бебе.Идвало ми е да се обеся. Сега макар че е по-голяма не се отделя от мен, като ваденка е . Все си мечтая за деня в който ще започне да заспива без мен и през ноща да не ми търси ръката за да я държи.

Не съм изчела всички отговори. Пиша направо.
Много ти съчувствам  Това едва ли ще те успокои. Наистина звучиш объркана, изморена. Имаш нужда някой да ти помогне. Някои неща от разказа ти са ми много познати. И аз съм имала много трудни моменти. Безсънието е най-голямото наказание. Убедих се. Като бебе, малкият не спеше ни вечер , ни денем.Спеше само на ръце, иначе се стряскаше.  Будеше се през час и искаше да суче. Направо се бях побъркала тотално. Той ревеше и аз с него. Искаше ми се ....да ме няма. Мисълта за големия ми син ме караше да се взема в ръце и да направя усилия, да имам надежда, че това все някога ще има край.
И наистина това вече е минало и мога да кажа /чукайки на дърво/, че сега децата ми са много разбрани и послушни. Малкият обаче е много залепен за мен и все още нямам лично мое време, и все още не знам какво е да ползваш тоалета на затворена врата , но това са "бели кахъри"
Имай търпение! И твоето време ще дойде. Успокой се, защото децата усещат, когато мама е нервна . Разбирам те и те подкрепям.

Съчувствам ти. Аз гледам дъщеря ми, която засега е едно детенце и на моменти изтрещявам, а си представям с три какво е. Единия ти син обаче вече не би трябвало да създава проблеми-имам племенник на тази възраст, който е изключително зрял и самостоятелен млад човек. А по въпроса за другите две дечица-наистина тази разлика между децата изтощава и то много.Напълно ти вярвам. Аз не съм спала като човек от 6тия месец на бременността си. Искам да имаме и други дечица само че считам, че разлика от 3-4 години между децата е по-приемлива за мен от 2г. Така едното ще се повчовечило и ще мога да се разбера с него. Щом така сте си планирали децата-трябвало е да знаеш какво те чака. А и вземи човек да ти помага за домакинство и за почистване, тръгни на работа за половин ден. Когато дъщерята тръгне на градина през лятото аз ще тръгна на работа и ще взема жена за почистване, за да се облекча например. Иначе прави си малки празници у дома със съпруга. Ние почти не излизаме, защото няма на кой да оставиме Елена-или я водим с нас или каниме приятели с дечица у дома. И така.Успех с тримата сина. Няма по-хубаво от пълна къща, не го забравяй.

Здравей 
Много, много ти съчувствам - и аз не съм спала от 3години и нещо (поне 3часа без прекъсване да можех, ех)!
В София живеех в район, в който се събарят стари къщи и се вдигат кооперации нонстоп. Бях бременна с малкия - до нас чукаха, блъскаха, пробиваха...Съседите ни във входа всички бяха страхотни - само най-големите идиоти алкохолици живееха над нас. Работят вкъщи, пият и се бият 24часа в денонощието. Съпругата - пиянде има едно дрезгаво гласище и го използва да крещи постоянно по мъжа си....
От почти 4месеца живеем в къщата на свекърите, извън Атина, до морето. За голям "късмет" мястото до къщата ни се продаде, след като 10години никой не го е искал заради високата цена. Е, сега от 7.30 до 14.30 всеки ден без неделя копаят и къртят - с пневматичен чук, защото пак за късмет има скала отдолу...
За шума - както виждаш, те разбирам прекрасно! Нищо не ме вади извън кожата така, както шум от ремонти - имам чувството, че мога да убия някой работник в умопомрачението си...
Моят съвет - събирайте се на гости мами от отчетните темички на малките ти момченца, денят ще минава по-леко и по-бързо, децата ще имат компания, ти няма да си вкъщи между 4 стени, слушайки чукове и бормашини...
Пролетта е по-лесно - има паркове, в които можеш да откараш цял ден - аз в Заимов съм оставала и до 20часа с децата, просто не ми се прибираше...
Разнообразието ще ти върне сексуалното желание - все пак като си се разнообразила с други майки и деца, умората не е същата...
За кърменето - не искам да те плаша, но синът ми цокаше до 2г5месеца поне 2пъти на ден доста време през нощта. Ревеше, дереше се, захласваше се до припадък - кърмих го бреманна с бебка, имах контракции и успях да огранича до едно кърмене на ден, в болницата след раждането баща му го водеше да цока сутрин и следобед 
От половин година не го кърмя и сънят му е без прекъсване (не броя бълнуването му  ).
Имам си друга пристрастена "цокла" - бебата, която в петък става на годинка и нонстоп суче, въпреки че яде и друга храна 
Въпреки всичко, имам всеки ден желание за секс (друг е въпросът колко часа чакаме да се награбиме с мъжа ми, докато заспи дребната), затова си мисля, че разнообразието през деня има огромно значение 
Пожелавам ти нови не само виртуални приятелки, с които да споделите деня си, ходейки на гости с децата, на кафенце и сладки приказки - просто излез от това жилише, което е лудница на този етап 
Приеми, че мъжът ти няма да се промени, затова не чакай чудо, а го направи сама!
Успех и прегръдки 

 кърмих го бреманна с бебка, имах контракции и успях да огранича до едно кърмене на ден, в болницата след раждането баща му го водеше да цока сутрин и следобед 
 

Аууууууу, че страшноооооооооо 
Имаш ли някакви въпроси или ще ме обявиш за ненормална? 

Аз съм склонна да повярвам...

защо така изцяло негативно си настроена?казваш ,че неможеш,неискаш.надей така лесно да отхвърляш всичко.опитай пък може нещата да потръгнат.не се предавай толкова лесно.живота е борба.намери нещата в мъжът ти ,коетоте е накарало преди време да го харесаш.промени погледа си в/у нещата.опитай.успех.

нито е страшно,нито ще те обявя за ненормална.ако имах въпроси щях да ги задам.

Аз не разбрах, защо след като големия ти син е на 16 години и имаш съпруг (да не споменавам майка/свекърва и сие) дондуркаш всички и се карате кой бил по-натоварен. Това са поне 2 души на които можеш да повериш двете по-малки деца спокойно. Идва си вечер съпружеското тяло, показваш му къде стои вечерята (предполагам, че не успявате да седнете всички да се храните заедно), изчуруликваш му, ако има нещо дето трябва да се свърши нея вечер, слагаш една книжка в джоба и се спасяваш в близкото кафенце. Отпочиваш час-два, прочиташ за нещо различно от деца, възпитание, хранене и домакинстване. Прибираш се заредена с нови сили и се чудиш, какво толкова правят малките мъже, че големите им крещят - "Ама, що така реагирате? Какво толкова - поредната беличка."

Излизането на невротизираната майка вечер спестява много нерви на всички в дома.

Ами големия ми син е на училище от 1.30 до 7. След това е на тренировки, а сутрин на алианс - няма кога и с мен да се занимава....То детето и без това е претоварено....Винаги като може е до мен....А таткото вечер се връща към 18-19 часа, яде, пуши на балкона, говори много служебно по телефона и уж гледа децата, ама аз съм все нащрек - даже от банята излитам на галоп, защото като ги оставя вечно някой се пребива, дави и т.н. Ох, да е жива и здрава майка ми - тя ми е единствената подкрепа за ден-два през седмицата.....Свеки и тя не е от най-всеотдайните, но няма да ми откаже да погледа средното хлапе - само дето в 70% от случаите ми го връща болен....Иначе не е лоша жената, даже никак....Та , така....

Да знаеш - и при мен да има някой да "излита на галоп" и аз много служебно ще си лафя по телефона. Даже, май го правя, като се замисля.

Трябва да делегираш права и отговорности на таткото. За това - книгата и навън. Татко е - трябва да му гласуваш доверие, че няма да затрие поколението, ако не си там да го напътстваш и коригираш.

П.П. Да са живи и здрави майките (свекърите при мен).