Не спирам да плача....

Звучиш наистина уморена и объркана.
Наскоро и ние се преместихме в ново жилище и въпреки, че е по-голямо и обзаведено изцяло по мой вкус /всичко аз избирах/, няколко месеца бях в депресия и се чувствах не на място. Непрекъснато си търсех поводи да съм навън и не ми се прибираше вкъщи. Сега вече е друго - чувствам се в своя дом, на мястото си.
Ще си свикнеш и ти - дай си време.

Чакам с нетърпение да се оправи времето..... Тогава всичко е по-лесно....

Съчувствам ти. Аз съм с едно дете, но на моменти се чувствам по подобен начин, затова горе-долу знам какво ти е.
Това с преместването в новото жилище и ремонтите все някога ще свърши, просто трябва малко търпение.
А относно многото ти ангажименти покрай децата - защо не пратиш големите деца на детска градина, или ако майка ти и свеки са свободни да ги гледат те, и то не за малко, а за повече време. Само така ще имаш малко повече време за себе си. Защото като те слушам, си на ръба на нервна криза. Вземи се в ръце, бе жена. Стегни се. Знам че е трудно, но трябва да го направиш. От теб зависи. Прегръщам те и ти пожелавам скоро да пуснеш тема със заглавие: "Най -после се чувствам щастлива".  


П.П. Извинявай, чак сега видях, че най-големия ти син вече е ученик.

Разбирам те ... поне за шума и за ремонтите - когато синът ми беше на 3 месеца се преместихме в новото си жилище . По същият начин треперех всеки ден за поредният идиот на който ще му хрумне в 15ч. да пробива с ударна бормашина ... много големи ремонтаджии се събраха при нас - три години не им стигнаха да направят един апартамент  
Строежите наоколо , слава Богу поприключиха ...
Виж , за децата ... аз имам само едно дете и също съм искала много често да остана сама и някой да го вземе за малко ... спаси ме това , че мъжът ми много го гледаше , а и се върнах на работа .
Предполагам , че много ти се е насъбрало ...
Бих искала да мога да ти помогна и не само виртуално  

никога не съм изпадала в твоята ситуация,затова и няма да се преструвам,че напълно те разбирам.не знам и какъв съвет да ти дам,освен да се отпуснеш малко и да погледнеш нещата през друга призма.виждам,че си уморена,натоварена,изнервена,това си личи от целия ти пост.но пък доколкото разбирам реално проблемът ти не е толкова трагичен-имаш диви дечица и шум от ремонти около тебе.разбирам,че се чувстваш зле и се надяваш сигурно да успокоителни думи,но..погледни света около себе си,хората-случват се толкова страшни и тъжни неща..колкото и да ти е изнервено сега,осъзнай се и благодари на Бог,че имаш семейство-деца и грижовен съпруг,имаш дом,здрави сте.това е важното,това е хубавото.
ако усещаш,че си накрая на силите си,просто се затвори в стаята си за час,пусни си музика,помечтай си.като излезеш от стаята и видиш примерно счупена играчка-просто я хвърли и толкова.не се ядосвай за такива неща,изнервящи са,тежат,но всъщност са голяма глупост.а за ремонтите на съседите-купи си тапи за уши и им тегли една майна!
успех!

Мисля,че мога да те разбера как се чувстваш. Аз родих второто преди 3 месеца и допреди 3 седмици бях на ръба. В буквалния смисъл. Толкова се бях изнервила, че от нерви не можех да спя въобще дори и да имах възможност. Застрашително се вдигна кръвното ми до 170/100 при положение ,че винаги съм с 90/60. Същите мисли ми минаваха като на теб. Исках да умра, за да си почивам. И в същото време си мислих непрекъснато кой ще гледа после децата ми. И чувствах ,че полудявам от тази мисъл. Върха на кризата ми беше, когато станах една нощ да храня бебето и буквално се сгромолясах. Краката ми бяха изтръпнали и не можех да ходя. Умолявах майка ми да дойде да ми помогне.  Тя живее на 200км. Буквално ми спаси живота. Думите на малката ми племенничка ме накараха да се замисля. Питаше ме какво обичам да правя. аз почнах да и изброявам:да свиря на пианото, да си чета, да плувам, да карам колелото-само ,че нямам време. Атя: лельо, колкото и да нямаш, направи така,че да си правиш нещата, които ти харесват."
Да, и от тогава си ги правя. Просто си намирам време. Нося малката и си гледам филм. Държа я и си свиря-дори и с една ръка. Опитай да намериш време за себе си. Мисли позитивно.

Алекса, аз в такива моменти почвам да мисля за времето, когато децата ще са вече пораснали и хукнали по своя път, не ми се мисли как ще се чувствам тогава. Гледам да им се кефя сега докато са малки и имат нужда от мен. Когато  съвсем изтрещя, като теб сега, хващам гората.  Организирам гледачи и заминавам някъде сама за няколко дни. Много помага и ти го препоръчвам.

Да, точно това се канех да напиша - всичко е временно и преходно. Децата ще пораснат и тогава ще се умиляваме от спомените, когато са били покрай нас.
Намери някой, който да те отменя - явно си много преуморена и изнервена и имаш нужда от почивка.

Мила,нужна ти е почивка...намери начин поне за ден два да изпратиш децата някъде,пък било то и да не са заедно...незнам,аз съм с две и полудявам,но вечер свекърва ми го взема малкия,а баткото играе на компютъра...така,че аз имам време да си отдъхна,но ти...ще си съсипеш здравето така-трябва някой близък да те разбере и да те освободи за малко.

Защо "уж" ти наистина имаш всичко: три здрави деца(особено се зарадвах, че кърмиш малкия след една годинка), разбран мъж, нов апартамент...
Просто си много изнервена, не е лесно да се гледат четирима мъже, от които един тинейджър и едно бебе
А защо не дадеш"Средичката Божидар" на градина? Така през деня ще си само с най-малкия?
За ремонтите в нов блок напълно те разбирам и аз съм така, но редовно ходя да правя забележки между 2 и 4 часа и се успокоявам, че до няколко месеца ще приключат и ще настане тишина.

дай си време момиче.тежко е положението ти,но не се отчайвай.гледай по-ведро на нещата.опитай се сама да си помогнеш,защото явно друг няма да има сили за това.т.е. ти най-добре си занеш какво те терзае  и знаеш от къде да тръгнеш,за да има резултат. тежко е с 2 толкова малки деца,но в името на доброто на семейството ти,стисни зъби,и започни от някъде да слагаш ред в живота си.всичко е етап,който рано или късно минава.погледни нещата от друг ъгъл.усмихвай се по-често,намери нещо хубаво в мъжът ти и му обърни внимание.него отблъсквай.би трябвало секса м/у двама ви да те успокоява.неговата прегръдка и допир да те кара да се почустваш по-добре.ако той все още те желае въпреки момента в,който се намираш,това е е все пак нещо.просто виж нещата от друг ъгъл.не си казвай,че секса те отвращава,защото това ти се отразява още повече психически.знам,че си умолена и изтощена,но просто намери сили да си запазиш семейството и да го подредиш както ти харесва.иначе какво ще правиш без него?недей така.не се отчайвай.всичко ще се оправи  само да го искаш.нали занеш,че мъжът е главата на семейството а жената е шията?! т.е. всичко е в твои ръце.ще видиш ,е като започнеш от някъде,нещата ще тръгнат лека полека до се оправят.а иначе от майстори ,спасение няма. и това ще отмине.стискам ти палци и успех.

Не си първа, и уви, няма да си и последна. На това му се вика депресия и няма защо да се боите от тази дума, човешко е. Хич не искам да оспамвам темата с ободряващи приказки от сорта "Ще се оправиш, ще мине", щото то наистина ще мине, макар да не ти се вярва. Преминах през това преди доста години /слава Богу!/, и много, ама много добре знам за какво иде реч. И хич не се чуди, ами отивай при личната лекарка, или дори в първата аптека, където с удоволствие ще ти препоръчат нещо да ти облекчи положението. Пълно е с хомеопатични препарати /ако не ти се рискува с нещо по-така/. Дерзай. И личен съвет - не се напъвай на домакинството! Щом съпругът ти е добър и разбран човек, ще преживее, че прахът не е обърсан или се е посъбрало повечко пране за сметка на някой и друг час открадната почивка. 

Милата,стана ми мъчно за теб .Аз още нямам деца и незнам какво ти е,но и аз се преместих на скоро и не само в ново жилище,но и в друг град.Мъчно ми е за приятелките ми и за всичко старо и познато.И аз чакам деня,в който ще се почувствам у дома си.Вече нямам търпение бебо да се роди,поне да има с кой да се занимавам и да не се чувствам толкова сама.Намери малко време за себе си,да се разсееш от ежедневието,да направиш нещо ралично... Сестра ми все ми звъни и иска да си говорим,защото и тя се е затворила в къщи с децата.Казва ми моля те кажи ми нещо,защото почвам да говоря на бебешки

Мила, аз съм с едно дете и понякога се чувствам като теб, а жените с повече от едно - направо са майки-героини, казвала съм го не един път, имам предвид тези, които си отглеждат "собственоръчно" децата си , а не - детегледачки и пр. Майка ми е една такава жена. Просто си мисля, че мъжете ни трябва да ни помагат повече, с каквото могат. Иначе един човек, колкото и силен да е физически и духом, при такова натоварване би се "сринал". Аз съм благодарна на бабите, които от време на време ме отменят. Вечно съм забързана, работа, дет.градина, домакински задължения, а за секс - когато остане време. Казах на мъжа ми: Ако
искаш повече секс, ми помагай, поемай част от задълженията ми, за да имам желание и време за това. Желая ти да си здрава, и да можеш по-често да си почиваш.

В депресия си най-вероятно. Не го подценявай, а най-добре отиди на лекар, вземи направление за психиатър и му обясни как се чувстваш. Може да обсъдите дали е подходящо да вземаш антидепресанти, предвид че кърмиш, или не. Аз не съм наясно. В никакъв случай обаче не си самоназначавай нещо. Питай и за таблетки на основата на жълт кантарион, те също се водят с антидепресивно действие, но са по-леки от антидепресантите и не стават за тежките форми на депресия. За тях също не съм наясно как точно стои въпросът с кърменето. Водят до повишена фоточувствителност, затова не трябва да се излагаш на силно слънце и солариум, в краен случай да ползваш кремове с висок слънцезащитен фактор. Жълтият кантарион действа при поне 900 мг дневна доза.

Признай си, че имаш нужда от помощ. На себе си и на света наоколо. Не е срамно, не е проява на слабост. И потърси тази помощ, помоли, поискай си я. Ще видиш, че около теб има хора, които ще ти я дадат. Но престани да се опитваш да се справяш с повече неща, отколкото можеш да понесеш към момента. Това си правила известно време и както виждаш, не ти е помогнало, тъкмо напротив.

Знам, че всичките приказки от сорта на "Стегни се, вземи се в ръце, не се лигави, можеш да се справиш с всичко" и т.н. не ти вършат никаква работа. Напротив, карат те да се чувстваш още по-смачкана, още по-неспособна, да се самообвиняваш, да се срамуваш от това, че не функционираш нормално... Не ги слушай. Хората наистина искат да ти помогнат, но който никога не е бил в това състояние, не може да разбере как изглеждат нещата "отвътре".

На първо време спри да мислиш вредни неща. Знам, че ти се иска да изчезнеш, за да свърши всичкото най-накрая. Знам, че прекалено много те налягат тежките мисли за бъдещето, може би се обвиняваш за неща от миналото и изобщо мислиш надълбоко. Но част от мислите, които ти идват, са обусловени от болестта (защото депресията е болест) и не е задължително да са "верни" (например идеята, че не ставаш за нищо, че животът ти е скапан и не си заслужава да го живееш, че никой не го е грижа за теб и подобни). Така че всеки път, когато те налягат подобни мисли, си напомняй, че те са функция на болестта и не отразяват правилно реалността, и не им се връзвай.

Потърси помощ, по-скоро. Няма смисъл да се мъчиш излишно и да се правиш на героиня, защото никой няма да ти даде орден за храброст. Опитвай се на първо време да гониш негативните мисли. Излизай по-често навън, разхождай се. Помоли мъжа си да ти помага с домакинството. Измисли нещо, което ти е приятно да правиш, и го прави. Без да ти пука дали си измила чиниите, дали е сготвено и т.н. Намери нещо, което те зарежда. Много е важно, а ти вероятно оставяш тези неща за "когато и ако изобщо остане време". И не се чувствай виновна, защото взимаш време за себе си, вместо да помогнеш на сина си с домашните, примерно. Ти си човек, на първо място, и едва после майка, жена и т.н. Ако не си зареждаш батериите, няма да можеш да си вършиш и останалите задачки, както трябва. И това, че не ти се прави секс, може да е следствие от депресия. И вместо да пращаш мъжа си по други жени и да се тормозиш от това, примерно, можеш да си обърнеш внимание и да се лекуваш, да си почиваш и т.н. И желанието лека-полека пак ще се върне, а интимните занимания ще ти действат зареждащо.

Попаднала си в една спирала, която трябва да прекъснеш и да започнеш да изплуваш. Това няма да стане от самосебе си, затова потърси помощ. Иначе всичко се влошава от самосебе си, без да е задължително необходимо да има външни обстоятелства.

Успех!

Имаш три деца - нямаш избор , сега не можеш да кажеш ,че не ги искаш .Просто е трябвало да помислиш за това преди да плануваш 3 бременности .

Малко е грубо това. Жената в момента има цялостно негативна настройка и едва ли наистина има предвид, че не ги иска тия деца. На нея в момента ѝ тежат дори и доста по-дребни неща от едно дете.

Един съвет и от мен- излизай навън и се разхождай!Не може ли мъжа ти да те отменя за малко.Отиди и на някоя процедура, така за самочувствие!
Аз бях така като родих- първите 3 месеца.Ревях за най-малкото нещо.

Със сигурност имаш нужда от почивка и то далеч от децата.
Намери някакъв начин да си осигуриш 1-2дни, или поне ден, в който да си някъде на вън и без тях. Има детегледачки, баби, бащата предполагам че може да помогне особено събота и неделя и да гледа поне едно от децата.
Трябва постепенно да се измъкнеш от тази депресия, която те е налегнала, защото ако продължиш ще потънеш съвсем.

b^s ,  не знаеш за какво говориш. Мъж ли си? Или просто още нямаш деца?

мила , не се нервирай! напълно те разбирам. след като се омъжих , се преместихме в ново жилище , скоро след това родих сина ми , а на следващата година и дъщеря ми , за да  ми  е по - весело    изпаднах в твоята ситуация , но имах един спасител - мъжа ми . ако не беше той , сигурно щях да се побъркам .след време цялата тая ситуация отшумя .  много съм благодарна и на ФОРУМА , защото тук се разсейвах , макар и за малко . ти си майка героиня  

Жена съм, нямам още деца. И все пак знам за какво говоря. Ти с кое по-точно не си съгласна?

Почти всяка майка, особено на повече деца е имала подобни периоди, ако трябваше всички да се консултираме с психиатри, всички щяхме да сме на антидепресанти.  Антидепресантите  са крайна мярка, когато нещата излизат тотално извън контрол. 

Момичета и евентуално момчета - не искам да спорим и да ме обиждат - за тези, които не разбраха някои неща - не искам да се отървавм от децата си и наистина не съм правила секс от година и девет месеца - явно някои хора просто се включват без всякакво чувство и преценка на прочетеното....както и да е... Закръглих на две години метафорично..... Децата са всичко за мен, но......все пак съм обикновен човек.....

Иначе за градината - замислям се, до сега не исках, защото малкия се роди с рефлукс на единия бъбрек и шест месеца пи антибиотици от двайсетдневно бебенце....Просто ме е страх, че батко ще ни носи вируси и, нали разбирате....

Блгагодаря ти мила! Пожелавам ти да имаш пророческите способности ,които липсват на мен.....

според мен имаш нужда от почивка и от лекарска помощ-в това няма нищо странно и срамно.на колко годинки са децата,някои от тях не могат ли да тръгнат на градина.защо си се нагърбила с грижата и на трите 24 часа в денонощието,нищо че така или иначе си си в къщи.мъжа ти трябва и той да се включи когато е възможно,примерно за няколко часа събота и неделя да имаш възможност да се откъснеш от грижите и дом.задължения.и пролетта се задава ще имаш възможност да излизаш с едното дете ако другите са на градина.трябва да имаш социални контакти и приятели.а това с двете години без секс ми се вижда абсурдно,недей така.имаш всичко и любящ съпруг и деца и дом,не рискувай да загубиш това.просто трябва да започнеш от някъде с промените,нещата ще се наредят.самосъжалението не ти помага,а те тегли по надолу.успех

Май новакът най-добре е схванал

Миличка 
Наистина всяка майка на 2 или повече деца минава през такива етапи... Не мисли, че нямат край - имат и той направо се вижда.
Ако запишеш средичката на ДГ, а малчо на ДЯ, но си го прибираш на обяд (поне в началото) и след съответната адаптация си потърсиш и ти своето местенце под слънцето, нещата които сега преживяваш ще ти се струват нереално далечни. Стисни зъби... малко остава.
 
Колкото до секса - не си длъжна да се оправдаваш на никого, нито да обясняваш на никого кое, защо и как. Така е станало и това е. Ако има кой да ти гледа децата, за един романтичен уикенд с мъжа ти, няма да е зле. Пожелавам ти го  , както мир и любов в семейството ти   

Ето и един стар познайник.....Благодаря ти много и друг път си ми помагала, а аз не забравям лесно.... 

А ти откъде знаеш кога нещата излизат извън контрол? В смисъл, къде е границата и какво означава нещата да излизат извън контрол? Антидепресантите не са хапчета за луди (не знам дали това си имала предвид, казвайки, че са крайна мярка). Психиатрите не са "лекари за луди". Всъщност, жената каза, че не се срамува да отиде на психолог. Но психиатър на някои им звучи някак по-тежко и едва ли не страшно и срамно. А всъщност не е точно така. Психолог не може да й изпише лекарства, например. Ако те боли бъбрек, съвсем естествено ще отидеш на специалист-нефролог. Ако имаш гнойна ангина - УНГ. Ако имаш депресия или чувстваш, че не ти идва вече нанагорно да се справяш психически и емоционално (което започва да се отразява и физически) - специалистът се казва психиатър и е също толкова естествено да отидеш при него. Защо да се мъчи излишно и да робува на предразсъдъци. Още повече, че тя взима крайното решение дали да се вслуша в съветите му, или не. Какво ще загуби от една подобна консултация?

Депресията е дисбаланс на вещества в мозъка (серотонин, адреналин, норадреналин). Този дисбаланс води до по-затруднено пренасяне на всякакъв вид информация между нервните клетки и мозъка. Влошава се концентрацията, паметта, човек става избухлив или апатичен, има смущения в съня, в апетита, трудно се отпуска и се наслаждава на нещо, минават му мисли за самоубийство или мъгляво желание да го няма вече и т.н. От един момент насетне всички онези неща, които при нормални обстоятелства са му доставяли удоволствие, не му помагат, защото той не може да им се наслади, именно поради този нарушен баланс на химичните вещества. И колелото се завърта. И тогава съвети от рода на "стегни се" и "иди на маникюр" не могат да помогнат особено, дори и да бъдат приложени. По-точно, помощта им е прекалено преходна. И след това пак изпадаш в дупки, озлобяваш се към света и към себе си, после се чувстваш виновен и така... Докога? И защо?

И аз мисля, че имаш нужда от почивка и професионална помощ. Ако го нямаше онова за секса щях да ти кажа да се стегнеш, че скоро ще дойде пролетта и т.н., но липсата на секс и най-вече на желанието за такъв, ми се струва доста обезпокоителна. Все пак си млада жена и липсата на желание и отвращение говорят, че имаш проблем. Не подценявай депресията.
Имам конкретно предложение ако можеш да си го позволиш финансово замини за 2 дена някъде сама. Ако финансите не го позволяват изпрати децата при бабите и си остани вкъщи като правиш само каквото ти се иска. Предполагам, че ако помолиш за такава помощ близките си няма да ти откажат. Ясно и точно им заявяваш както на нас тук че иначе ще луднеш и на този и този ден да се оправят без теб.  

Ох, срам ме е да ги моля, все ми се струва, че достатъчно ми се помага, а и майка работи още, само в неделя почива и.....Незнам.....
Как да им кажа какво чувствам - знам какво ще ми отговорят и друг път съм опитвала....Няма да ми откажат, но....чувствам се натрапливо нахална с моите депресии, докато другите безмълвно и героично се борят с живота.....

... и ще видиш, че ще оправят и без теб. Ще видиш, че нищо кой знае какво няма да се случи, ако не се нагърбиш ти.   И това ще ти даде успокояващото усещане, че можеш да си позволяваш от време на време да делегираш някои от задачките си на някой друг. Че можеш да "абдикираш" от време на време от товара, който носиш. И то с чиста съвест.

Не се притеснявай да помолиш за помощ. Все пак хората около теб са здрави, а на теб ти идва в повече. Ти нали би помогнала в подобен случай? Не си нахална, просто си преуморена, изтощена психически, физически и емоционално. На всеки се случва, повече или по-малко. Не се опитвай да се бориш безмълвно с повече, отколкото би понесла. Не се опитвай да бъдеш героиня, не е необходимо. Достатъчно геройски си издържала досега - две деца, едно бебе, за което се грижиш вече повече от година, преместване. Но наистина не е необходимо да се изпъваш до краен предел заради глупавата идея на стоицизма и героизма. Ти си силен човек, убедена съм. И чувствителен, неповърхностен. Просто приеми, че си в тежък период и сега имаш нужда от помощ, за да се върнеш към себе си, за да можеш отново да се радваш на децата и живота си.

Alexa, изпадала съм в подобна депресия. Наложи се да взимам успокоителни. Слабите не ми помагаха, така че ми изписаха по-силни. Предстоеше ми пълна промяна на живота и тотално бях изперкала. Не можех да направя нищо, освен да се затворя в стаята си, да угася лампата и да стоя в тъмното...
Но се оправих.
Горе главата, вдъхни си кураж сама на себе си, защото само с външна помощ няма да стане!
Пожелавам ти успех! Дръж ни в течение 

 b^s, много обичам хора дето не са се сблъсквали с нещо но пишат зубреното от учебниците. Практиката и теорията са различни неща. Психолозите правят тестове от стотици въпроси докато дадат някакво заключение, а ти от пет думи във форума и хапче предписа...

Преди две години преживях същото, отидох на лекар, правиха ми тестове за хормони  и т.н., дадоха и направление за психиатър и тя седя, слуша, написа в листчето за прегледа, че съм позитивна личност, весела и ми предписа антидепресанти... Аз и казах, че такова нещо няма да пия. Минах през невролог и женицата ми вика, че нищо ми няма ама да пия хапчета, те всеки втори ги пиел...  
Да бе! (това го написах, за да видиш кака се раздават лекарства на "болни")

Справих се с позитивно мислене, с поставянето на цели които да постигам, намерих си ново хоби, много виртуални приятели и разбира се не на последно място любовта и насърчението на съпруга ми.
Всяка жена с повече деца изпада в подобни кризи. Но не бива да подминаваш проблема, поискай поне да ти направят изследване за хормоните, това е важно, защото състоянията които описваш може да са и сигнал за проблеми с щитовидната жлеза. Знам какво е да няма кой да ти помогне, на мен даже "приятелка" ми поиска пари, за да ми погледа детето да отида на консултация когато бях бремена втория път.... Но има изход, мисли позитивно, мечтай, занимавай се с нещата които обичаш да правиш. Не казвай не може с деца, винаги има начин. Прегръщам те силно!  

Аз пък мисля, че си заложила твърде много на новото жилище. И преди да се преместите си била душата на семейството, пак си треперила над децата си, всичко е било същото. Само, че си имала мечтата си. А сега, когато я нямаш се чувстваш предадена - от собственото си подсъзнателно очакване.
За разлика от другите аз ще ти кажа - СТЕГНИ СЕ.

Аз май се предадох...отдавна....Какви мечти, какви цели....Просто искам да си почина, на повече не съм способна в момента....

Говори със съпруга си, кажи му това, което си написала, после си организирай почивка. 

Именно от позицията на опита си си позволявам да дам съвет, а не със зубрено от учебници. И друг път съм го писала някъде - имаш ли представа, че процентът на самоубийства сред хора с нелекувани тежки форми на депресия е стряскащо висок? Според теб дотогава ли трябва да чака един човек, за да се консултира, да потърси помощ? Аз не предписвам хапчета. И съм против пиенето им за щяло и нещяло. Но мисля, че аз или ти няма как най-адекватно да преценим дали има нужда от тях или не. Аз се опитах да дам една по-различна гледна точка, която не е по-малко вероятна от твоята.

Иначе да, понижена функция на щитовидната жлеза също може да доведе до депресивни прояви. Добре е да се изследват съответните хормони, защото ако това е причината, няма смисъл да се лекуват само симптомите.

Също така държа да отбележа, че има разлика между успокоителни и антидепресанти. Служат за различни неща. И не е добра идея да се вземат успокоителни в продължение на дълъг период от време, защото водят до пристрастяване и се налага увеличаване на дозата.

b^s - да напипаш психологичен проблем е трудно дори на живо... Трябва да си голям спец, с голяма практика.
А ти си позволяваш индиректно, чрез форум да казваш кое и как е. Не мисля, че е нужно... 

Алекса, наистина имаш крещяща нужда от почивка. Пожелавам ти я да е съвсем скоро и да се чувстваш нов човек.

ПП. малко се изплаших...чакам 2-ро дете, отникъде не очаквам помощ....дали и аз няма да лудна по някое време?!

Алекса, сега нямам време да изчета цялата тема, но си спомням, че с последната ти бременност се оплакваше от неоснователни страхове за бебето. Трябва ти почивка, разтоварване. Ти си майка-героиня, но не си робот!

Alexa , единственото,което ти трябва на първо време,е ПОЧИВКА.От написаното оставам с впечатление,че съпругът ти не се включва много-много да помага.Така ли е?
Престани да мислиш как ще се чувства майка ти,свекърва ти ,ако ги помолиш за помощ. Помисли малко за себе си,такава не си полезна на никого,най-малко на децата.
А и не е лошо да го впрегнеш малко на работа тоя твоя мъж.
Ако можеш ,поне за два дни остани сама,малкия е достатъчно голям,няма да умре,ако не суче ...
Виж как ще се почувстваш,наспи се,разходи се,и ако след това пак си в такова ужасно състояние, наистина не е лошо да се консултираш с лекар.
И друго ме учудва,малчо е на 1,3 години,хубаво е ,че още го кърмиш,но защо през нощта?!Не е ли голям за нощни хранения...моите синове /доколкото помня,че отдавна беше/ спираха с нощното хранене около 6-7 месец...
Малкият ми син е роден през ноември,а септември следващата година го преместих от нашата спалня в стаята на батко му,значи ...е бил на 10 месеца.И почти не съм ставала през нощта, беше по-скоро изключение.

Може да ми пишеш и на лични ,ако искаш да поговорим...   

Аз съм все още само с едно дете ,но напълно те разбирам ,но не забравяй децата растат и нещата се оправят, голямото ти дете е вече голям и другите ще пораснат, към 5 години няма да ги познаеш , моя син само за 6 месеца се променя драстично. Всичко е временно. Аз понякога си мечтая да съм пенсионерка.

Ами това с почивката е добър съвет, обаче ефектът е временен.
И аз се чувствам много подобно. Само дето аз на плача 
Е, имам само две деца, ама пък мъж нямам.
Малкия не е спал цяла нощ от половин година. Нещо му прищрака на тва дете и започна да се буди в 4 часа.
Да не говорим, че ми е като лепенка, и в тоалетната и в банята влиза с мен.
По цял ден се влача все едно съм копала 3 дни.
Почнах да вдигам кръвно и да получавам сърцетуп, изнервих се...
Абеееееее същата работа.
Аз лично смятам да ида на невролог, защото каквато и да е първоначалната причина нервата си ме тресе.
Ходих една седмица на почивка, ами всички проблеми изчезнаха веднага.
Бях като нова около месец след това.
Сега пак започвам да потъвам.
Трябва си регулярна почивка, ама като няма как да стане... незнам какво да те посъветвам.
Ама да знаеш, че не си сама 

За обедния шум от 13 до 16ч. можеш да викаш полиция и да подаваш жалба срещу строителната фирма, длъжни са да не вдигат шум в определени часове. На твое място, ако ме тормозят, всеки ден ще викам полиция! 

И ние сме в ново жилище и има малко нанесени,всички други си правят още ремонти.И на мен ми се е искало да викам полиция,но няма как да се разправям с толкова майстори.Едва ли е една фирмата,която обслужва всички апартаменти.

Ти добре ли си?! 
Благословен да бъде този, който няма какво да каже, но въпреки това мълчи.

Мила Алекса , позволявам се да ти пиша от позицията на майка отгледала двама вече почти големи сина 19 и 13 г.Вявай ми всичко е преходно.Малкият ми син беше някакво чудо когато не плачеше ме питаха дали е болен.Нямаше кой да ми помага.Бях решила че щом съм го искала това дете грижата за него е само моя.Колосална грешка - то беше и на баща си , на бабите си и тн.Не трябва да се притесняваш да поискаш помощ от близките си.Не ги щади толкова.Бях затънала яко , дали от хормони или от депресия яко се бях сдухала.Децата си го отнасяха докато реших да се взема в ръце и с малки стъпки да си помогна сама.Отначало изпитвах вина , че
съм го оставила дори и за малко , но после свикнах а и баткото милия много ми помагаше.Така ,че бъди егоист.Мисли за себе си .Така ще си по полезна и за себе си и за децата си.Мислех си че това никога няма да върши но сега е само спомен , а така ми са иска да са малки поне само за малко да гш погушкам и да ме оставят да ги нацелувам.Бъди силна  ти си преди всичко жена не само майка.

Боже каква простотия (Мери имам предвид)!
Доколкото си спомням 3-тата бременност не й беше планувана. За което евала, че е оставила бебето!
И аз като краси.мира мисля, че е време да отпадне нощното хранене. Малката ми дъщеря още 2-ия месец я свикнах без нощно хранене. От тогава си спри непробудно по цяла нощ, голям рахат ми беше с нея.

Абе то нощем май не е точно хранене...по-скоро е навик като се размърда да зацоцка, за да си заспи пак....Някои нощи по един-два пъти, на други....по сто пъти... Просто съм залъгалка, емоционално ми се вижда това нощно хранене....
Много страда обаче1когато не давам цоци....Обожавам да го гледам как суче, толкова е благодарен и нахилен, гали ме през това време, мъчи се да ми погали лицето с малките си ръчонки, стиска ме....И аз си стискам безсънието

като прочетох разказа ти, три пъти проверих дали не е някой мой пост от преди години, за който съм забравила, че съм го писала...
съветът, който бих ти дала е същият, който и други вече са ти дали - помисли за себе си, стани поне малко егоист. ако се чустваш комфортно с идеята за психолог, иди. ако не друго, поне времето, което ще прекараш с него/нея ще бъде твое лично време без деца. не знам дали имаш нужда от специализирана помощ, но от неспециализирана определено имаш - давай средното дете на градина, моли за помощ съпруг и приятелки, ангажирай баби щом имаш под ръка(еееееех, навремето аз ако имах баби наоколо...), но ако искаш да оцелееш психически и физически, намери начин да отделяш редовно време само за себе! ако не го направиш нито успокоителни, нито антидепресанти, нито психотерапия няма да ти помогнат.
и най-важното - има светлина в тунела! като се поочовечат дори става весело .

 
Тъй като моите са много големи, бях забравила. Но и аз бях в това положение, макар и само с 2. И на психиатър ходих. А как си починах, когато влязох в болница, да не ви разправям. И се оказа, че нещата стават и без мен.

Такова просташко мнение не съм чела Съжалявам,че се отделям от темата.   Та по въпроса,напълно ти съчувствам имам едно дете,но те разбирам.Доста неща са ти казали до тук,не виждам какво повече мога да допълня.Личи,че всеотдайна майка.Желая ти това да е само период и да отмине скоро.

Разбирам те.....  
Когато четох поста ти ми се искаше да те прегърна и да те успокоя.
Според мен също ще ти се отрази много положително ако можеш да си уредиш една макар и кратка почивка без децата.

Аз имам две дечица и като описваш ежедневието си ми се стори доста познато. У нас също е постоянната лудница. Във всеки един момент съм под напрежение и не зная каква беля ще направят. Писъците и ревовете у нас са нещо нормално и понякога и на мен не ми издържат нервите. Имало е моменти, в които им се карам много, те си лягат и заспиват, и аз също като теб плача и ги милвам по главичките и се самообвинявам за това че съм им се карала така или съм ги шляпнала за нещо в яда си. Явно това са нормални моменти през които просто трябва да се премине.
А за безсънните нощи - не съм се наспивала нормално от 3 години и половина. Вече е хронично безсъние и почти започнах да свиквам...  

Споделяй със съпруга си. Помоли го за подкрепа.

Аз си гледам сама децата. Но имам подкрепата от майка си. Тя също е млада и работи, както твоята. Но ми помага винаги, когато имам нужда и когато и се обадя да и кажа, че вече ми е гръмнала главата и имам нужда от няколко часа.

Моите моменти в които се зареждам с нови сили са, когато децата са при баща си за два дни. Взема ги в месеца веднъж за уикенда. И тогава аз се старая да правя нещо различно, за да мога да се заредя. Ходя някъде на гости (обичам да пътувам) или просто се излежавам вкъщи и не правя нищо и излизам вечер с приятели.

Осигури си такива моменти на почивка. Иначе ще избухнеш. Със сигурност имаш неща, които обичаш да правиш (да почетеш книга, да отидеш на фризьор, на разходка с приятелка....). Намери няколко часа за себе си и ги прави.  

Благодаря ви много за подкрепата....Вярно е, че с кърменето си усложнявам сама нещата....така е...Но не знам на кого повече ще му липсва цоцането: на мен или на Дани.....
По-лошото е друго - мъжът ми е свестен, но дотам....Носи парите, не пие, не бие, не скита с приятели и т.н.  - това са много важни неща, но....никога не ми е бил истински приятел в нужда, просто не застава зад мен в трудни моменти.....Някак уж го е грижа, пък е все отстрани на нещата....Незнам По-скоро май проблемите ми идват от неудовлетвореността ми по отношение на връзката ни.....От 15 години сме заедно и досега веднъж не е застанал зад мен....Но пък е кротък, грижи се за нас...Всеки ми казва да не се надявам на велики чувства, а да съм благодарна, че си гледа семейството....Ми аз това направих, но.....Дали е правилно.....Всичко вкъщи става с моите "шутове"....Ми писна ми да го ритам все по задника, за да направи нещо, което аз или децата искаме....За всичко е така, откакто се помня.....За един пирон водиме спорове....Скъсва ми нервите за всяка дреболия и накрая се съгласява - нещо като подигравка ми се струва....Но нали човек все се надява, вярва, че нещата се променят.....
Нали го виждам как все гледа да си намери работа навън.....Той си мисли, че не личи....Рядко се занимава с децата повече от половин час....Вечно говори по телефона, в кенефа е или е гладен, и те така Докато е на работа ми звъни да ми обяснява колко му е жал за мен, а като се прибере.....Абе....

Alexa, аз мисля че с мъжа си изобщо няма какво да се съобразяваш и да го мислиш  - особено след като е свестен -  ти прави каквото на теб ти е добре. Имаш 3 деца, остава и над таткото да трепериш сега. Намери си помощничка за децата или за домакинството и толкова. Защо трябва да се съсипваш, кому е нужно? И вечно вкъщи при ремонтите няма смисъл да се седи. Мъжете никога не могат на 100% да влязат в положение на жените си. Аз лично моя мъж с неща, които съм решила, че трябва да се направят, но той не е ентусиазиран, не го и занимавам, просто ги правя сама и му ги сервирам на свършен факт. Нито споря, нито му се обяснявам, опитвах май в началото с молби, като видях, че не действа, смених тактиката. Просто му съобщавам в един момент, че еди какво си се е случило и толкова. Вярно, изненадва се, но нищо не му е станало досега. Остава и вечно с мъжа си да се съобразяваме, ами то не може. Направи така, че на теб да ти е добре, спри да мислиш вечно само за другите, това е моят съвет. Достатъчно всеотдайна си към децата, но най-важното за тях е майка им да е спокойна, да могат да разчитат на нея. Просто намери начин да се разнообразяваш максимално и да си почиваш - това е.

И още нещо - не съм привърженик на детските ясли, но ако се чувствам толкова зле, бих предпочела да пратя детето на ясла поне на половин ден отначало и да си почивам и поизляза през това време, отколкото вкъщи да плачем в комплект. Помисли и направи нещо 

За мен решението е, да отсееш всичко, което е маловажно, а ти отнема от времето и те натоварва. На прива виста се сещам за мъжа ти. Спри да го обгрижваш по какъвто и да е начин. Като не ти помага, поне да не ти тежи. Домакинската работа я сведи до абсолютния санитарен минимум. Почистването на къщата го оставяш основно за почивните дни, като основните дейности прехвърляш на мъжа си, а само по- специфичните задържаш за себе си. Прати средното детенце на градина, опитай може да се получи и да не боледува. С една дума..... разтоварвай максимално от плещите си всички задължения и се опитвай всеки ден да намираш време за да правиш нещо, което ти е приятно. Например, докато малкия спи.
И с мъжа си недей да спориш, а просто да го уведомяваш (без право на възражения), че го чака еди коя си задачка и, че срока за изпълнението и тече. Не оставяй място за дискусии.
Мъчно ми е за теб, прегръщам те и ти желая да успееш да намериш своя вътрешен мир и хармония!

А може би не застава зад теб,защото не му даваш да разбере,че си слаба и имаш нужда от помощ....като вижда,че се справяш с всичко,как да разбере,че всъщност е много трудно...Няма да се постави на твое място,ако не му кажеш.
Децата ти са момчета,логично е да прекарват повече време с баща си,отколкото с теб...но мъжете /певечето / са такива,не се сещат сами,трябва и ние да ги подбутваме.
Например,аз ,когато малкия ми син беше бебе,си бях определила два дни в седмицата,в които вечер,като се върне татко им,ги оставях да се оправят за два-три часа сами и излизах сама или с приятелка-на кафе,по магазините,или просто така да се пошляя малко.Много добре ми действаше.
Така хем аз си отдъхвах за малко от бебешки истории,хем те свикваха с него.Сега аз мога да отида навсякъде сама,но татко им ходи само с опашка,ако е възможно ,навсякъде малкия е с него. /баткото вече порасна.../.Знаеш ли как ги намерих веднъж?Връщам се към 20.30 часа след поредната разходка,малчо в бебешкия кош на масата в кухнята,до него баткото пишеше някакво домашно,а таткото готвеше зеле на печката!Идилия!
Така че мъжете се справят,наистина трябва малко да ги подбутнеш,но това е положението.
Тикаш,юркаш,изискваш,но ти не си за два дена,тези деца ще имат още дълго време нужда от майка си.
Научи се да мислиш повече за себе си,децата са и негови в крайна сметка.    

Жената реве по цял ден, изтощена е, тъжно й е - какво повече да направи, за да стане ясно, че има нужда от помощ?? Мъжът й да не би да трябва да е врачка, за да се досети да я поразведри? Аз не бих чакала грам на него, ако вечно се ослушва, сама бих си улеснила живота...

А защо не пробваш, освен на мъжа си, да прехвърлиш част от задачките и на големия си син? Хем ще ти е от помощ, хем ще свиква с идеята, че домашните задължения не са "привилегия на жените" по презумпция   В случай че все още не се е сблъсквал с тях, ще му е малко криво в началото и ще мрънка, но ти не се отказвай. Един млад човек винаги може да намери 1 час на ден да помага вкъщи. Може да го научиш да простира, да глади, някои неща от чистенето... Да го пращаш да напазарува разни работи. Това ще бъде от полза за всички. Само трябва и мъжът ти да застане зад теб по въпроса, защото иначе трудно ще стане.

това не е лоша идея .

Може би не е съвсем удачно да кажа, че те разбирам - имам само едно дете.
И все пак си спомням, как тотално бях рухнала, и то само за първите три месеца, в които бебето се будеше по 5 пъти на нощ.
Буквално ми се случваше сутрин да повръщам от недоспиване и ниско кръвно.
Та на твоя фон, очевидно е, че аз съм била лиглата  
Сигурно съпругът ти би могъл да помага и повече, но истината е, че мъжете доста по-трудно издържат на лудницата с децата.
И понеже явно ти си доста силен човек, той ти е предостъпил отговорността.
Иначе човекът вероятно е много свестен.
Преуморена си.
Много.
Мисля си, че от една страна ще ти помогне ако опиташ да не мислиш глобално за ежедневието си..
Разделяй миговете, не мисли какво идва после.
В смисъл: "Сега лягам да спя. Точка". А не "Така искам да спя, но кой ли ще ме събуди след 15 минути".
И... трябва да станеш малко егоист. Защото така ще си по-полезна на децата си.
Мнението ми напълно съвпада с това на Tess.
Децата са си деца, но и ти си човек, в края на крайщата.

ПС: Що се отнася до строителния шум, на твое място ще викам полиция по 5 пъти на ден, ако работят между 2 и 4!
Как така дали ще те зачетат? Подаваш жалби до откат!

  Много добра идея, наистина. Разтоварвай едно по едно, даже и да разтовариш повече, няма да ти е в излишък.

Помня преди време беше пуснала подобна тема, но децата май бяха още 2. За самоубийство пишеше и доста хора се бяха стреснали.

Вместо да ревеш, се стегни- спри да кърмиш, година и половина е предостатъчно. Опитай се да си позволиш гледачка поне за 4 часа седмично и прави любимите си неща или дори само се разхождай.
Ангажирай повече мъжа си със самата теб.

Ей това ти е проблема мила  Той е свикнал да става само с шутове и знае, че като не свърши нещо, ще го свършиш ти, така е по-лесно. А може и да е стигнал до убеждението, че само ти можеш да се справяш с децата, а той не - накарай го сам да види, че и той може да се оправя без теб. Просто като се прибере, кажи:"Аз излизам за еди какво си" и изчезни, колкото да се порзходиш или да стане време за ядене на децата. Да видиш, че като се прибереш и къщата и децата ще са си на мястото 

Казвам го, защото като чета, все едно за моя хубостник слушам, ама като се наложи 6 месеца след раждането да се върна на работа - знаеш ли какъв експерт стана - най-активния татко е в квартала по площадките и всички ми завиждат и само цъкат след него (само аз си знам, че по принуда малко стана такъв  ). Друг пример - съседката отгоре - 6 години си седя в къщи - две деца едно след друго - сега работи на смени до 21 ч. вечер - да видиш мъжа и както не се беше занимавал с децата никога и само беше свикнал като се прибере - салатката и ракийката - сега не можеш да го познаеш - готви, чисти, взима децата от градина - мъж мечта 

Та както са казали хората - дупе знае 2 и 200 - като му опре на мъжа ти ножа до кокала, ще се справи - къде ще ходи, но трябва ти да "подритнеш" ситуацията пак, иначе да чакаш той да се сети явно няма да стане 

точно така. неможе вечно всичко да носим на плещите си!и аз бях научила моето мъжле на същото ,че мога всичко и мога да се справя с всичко.е да ама не!човек си има лимит.когато и аз стигнах до положение че ,бях се побаркала покрай домакинската работа,грижите по детето,суетенето около мъжлето да него притеснявам излишно,защото той работи тежка работа и има много грижи и отговорности и аз се стараех в къщи да му е добре ,тихо,кротко и т.н. всичко това просто в един момент ме депресира.рутината ми взе акъла.неможех повече да нося на гърба си този товар и пожелах да започна работа.до тогава в името на семейството се бях отказала от работата и от моето лично време и занимавки.е,несъжалявам за това ,защото се отдадох от сърце на дъщеря си и мъжа си  и поставих основите на едни добри отношения в къщи,здрави отношения/поне така си мисля/.т.е. каквото съм могла съм дала от себе си.но просто дойде момента ,в който трябваше да помисля и за себе си.намерих си работа и тръгнах.в момента ,в който се видя ,че имам и други ангажименти освен домашните и всичко останало,хората в  къщи започнаха да се съобразяват с този факт.всеки иска неиска си научи задълженията и това е.мъжът ми започна да помага в домакинството,пазаруването,готвенето,плащането на сметките и т.н.детето се научи на някои неща/за което много им благодаря/,но нещата се наредиха.сега имам свободното си лично време и всичко,което ми е нужно. доста дълъг пост,за което се извинявам.дано съм била полезна.

Да ,така е, и не съм спирала да мисля за тези неща......звучиш като че ли искаш да убедиш всички, че аз периодично се самоубивам и товаря форума - никога не съм посягала на живота си, а в старата тема съм казала, че искам да си отида, защото се чувствам ненужна.....Не съм спирала да се чувствам така, въпреки всичката си борба...Може и да греша, но ако съм ти досадила с темата си, съжалявам..... Бавачка не мога да си позволя.....и не рева, аз не съм магаре - плача Все пак ти благодаря - права си за останалото. 

Как така ненужна  А трите деца кой ги гледа? Ако не на друг, то поне на тях си нужна със сигурност, не се вкарвай във филми 

Къде живееш в София? Честно ти казвам, ако си ми наблизо, ще ти взема децата за два часа да изгледаш един филм  Много ми е мъчно за теб, наистина, но ти сама ми се струва, че допълнително се депресираш, вместо да опиташ да решиш проблема си. Казвай сега къде живееш 

хайде, никой не си натоварила, и съм убедена, че повечето от нас, без да пускат теми, са минали през нещо подобно, а много малко от нас имат 3 деца
имаш нужда от приятелка, наистина, освен от всичко друго, освен от начин да се отърсиш поне за по няколко часа от всичко това
Аз винаги опирам до приятелките си - няколко са, но мога да рева, да крещя, да им кажа всичко, ама наистина всичко, да им метна детето, да ги натоваря с моите проблеми - всичко
хубаво помисли дали наистина няма някоя такава приятелка около теб.
 

това ми се вижда много подходящо за момента:

http://www.razkosh.com/2008/09/29/13-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D … 0%B8%D1%8F%D1%82/

Разбирам, че четеш в момента. Имаш нужда от разведряване и положителни мисли и мечти. Знай, че и хората които ремонтират и те дразнят, не го правят, за да дразнят теб. Те също имат доста проблеми- всички знаем какво е да се занимаваш с ремонти или строителство.

От Х.Димитър съм
Сега ще чета 13-те неща от статията

Изчетох темата,аз нямам 3 деца,и с едно съм полудявала,но твоето ще е тежко положение ,докато спи малкото  лягай и ти,почивай си,аз поне по себе си съдя че докато вися във форума се разтоварвам но и изморявам, човек си има нужда и от почивка,активна
 Ако спреш със кърменето,няма ли да ти е по- лесно,да пийнеш едно кафе,на разходка,или просто да не си залепена за детето,защо още и вечер се кърмите 
 няма ли други майки със деца наоколо,да се сприятелите,да излизате да си играят,и ти така ще се разведриш,не е страшно да завържеш запознанство със нов човек,пробвай
 
Наистина лошо че не можеш да пуснеш по голямото на градинка,но това до кога ще е/Поне събота и неделя да го взима някой бре Ужасс

За мъжа какво да кажа,ти си го познаваш,трябва да намериш подход,нали знаеш мъжете с усмивка и с хитрост се въртят ,поразкраси се малко,обърни внимание на себе си,но не само докато го четеш и да се съгласиш,а го направи,ще ти се отрази добре,Вана ароматна отпускаща,фризьор,козметик,обиколка по магазините,сприятеляване с някоя майка,някакво хоби,филм,намери време,както намираш за форумите така има време и за теб,но " улисани не си го доставяме "

Баткото да погледа  за 2 часа децата, вие излезте,дори и в квартално кафене, заведение,само двамата,говорете си
И наистина повече ако ти помага ще ти е по лесно и мъжът и баткото,не може да не може да пуска прахосмукачка

Имам една колежка та тя казва: Свекърва ми така си е научила мъжете,че като отивам веднъж да забирам моя да излизаме(още са били гаджета),ТЯ(свекървата) седи на фотьойла,мъжът и готви,единия син пуснал прахосмукачка,другия син мие чиниите!А тя казала-ми за какво са ми тия трима мъжа,ще ме гледат аамаха аз жена ли съм 

Чак сега сметнах, че големият ти син е на 16. Хващай го здраво на работа заедно с таткото. Преди момичета са дали добри съвети. Аз съм от вашия район на разположение съм ако решиш, че имаш нужда от помощ.

намери начин да го накараш да се занимава повече с тях. най-вероятно като му се наложи да го прави редовно известно време, после ще му хареса и няма да можеш да ги отделиш. моят мъж не беше чак такъв тежък случай, пирони винаги е забивал без да го подканям, но домакинска работа помага само ако го моля настоятелно, разбирай досаждам... и не му минаваше през ума, че може да нахрани деца, да излезе с тях на разходка, да направи каквото и да е сам с тях докато преди три години не тръгнах на работа в 6.30 сутринта. наложи се той да ги буди и изпраща на училище и градина. първите два-три месеца беше ужас в къщи - все крив, все намусен, ама къде ще ходи? полека-лека свикна и тази година дори стои до 10.30 половина с малкия в къщи, защото тогава му започва училището. и не само свикна, но му и харесва, макар да не си признава. където и да тръгне търси някое дете да го придружи. ако някоя от девойките се задържи по-дълго при приятелка, току пита няма ли да се прибира и нарежда "обади и се да питаш дали не трябва да ходя да я прибирам..." но привързаността не пада от небето, трябва да се създаде. и като бонус започна и чиниите даже да мие. ако успееш да го накараш да ти влезе в обувките и отношенията ви най-вероятно ще се подобрят.
успех, мила! дано намериш мир със себе си.

Момичета, попрочетох малко насам натам във форума и да ви кажа, това също много ми помогна, даже се смяях много на постовете по една тема.....Днес за пръв път от много време се позабавлявах, макар и малко....Ще впрегна аз силици, пък ще видим....
Много съм благодарна на всички ви, иска ми се да влизам повече, за да помагам на другите , не само с мен да се занимават....Не обещавам, че няма пак да се сгромолясам, но ще послушам съветите ви и каквото успея да постигна ще е добре дошло....Прегръщам ви и целувам наред.....

Много се зарадвах като прочетох поста ти  Има проблясъци значи  Аз, за съжаление съм в Банишора, така че съм ти малко далеч да влачиш децата, но може да се възползваш от услугите на мамата от твоя район, писала по-долу. а при мен да дойдеш на кафенце, да поклюкарстваме  (ама набарах на хляба мекото пак  )

Влизай тук като ти стане мрачно настроението, ще бутаме по едно рамо    Ама не прекалявай, наистина с компа, че изморява доста, нищо че психически се разсейваш 

Пак те подсещам да изпързаляш някоя вечер мъжО и да се измъкнеш за половин един час от къщи, пък да видим какво ще му стане (освен това, което попринцип му става  леле изпростях вече по това време на деня, ама ще ме прощаваш  )

Пиши какъв прогрес постигаш по въпроса, ще чакаме с нетърпение 

Аз също си спомням предишни твои теми,в които ми звучеше толкова депресирано и изнервено,моля да ме извиниш,че ти припомням,но единият път наистина пишеше за самоубийство,а тогава мисля,че беше още с 2 деца.Сега вече с 3 сигурно е още по-трудно,но решението да ги имате е твое и на съпругът ти,значи трябва да се справите,ти почти успяваш,малко само трябва да се промениш.В смисъл-бъди повече егоист(някой ти го беше написал по-напред),знам,че не е много правилно да поизлъжеш мъжа си(аз на това му викам благородна лъжа ),но примерно казвай му понякога,че не ти е никак добре и той да погледа 2-те малки деца(най-големият виждам,че е достатъчно голям),а ти си легни и почивай,на мъжа ти нищо няма да му стане за 2-3 часа с децата.За големият ти син и другите са ти писали-накарай го да помага повече,знам,обаче,че е много трудно и моята голямата е на неговата възраст и освен да стои пред компютъра,друго почти не иска да прави .Може напр. да разхожда за 1-2 часа средното дете,докато малкото спи,а ти да си гледаш някой филм примерно или да сготвиш спокойно.Или да ти пазарува по списък от близък магазин,или да отиде да плаща смектите с точни пари.Има варианти всякакви.Но не се предавай,мисли вече първо за себе си,уважавай себе си,за да можеш да се съхраниш и да си гледаш спокойно семейството.Дано ти помогна дори и малко със съветите си.

Напълно разбирам как се чувстваш. Разликата между 2-то и 3-то ви дете е много малка.
Давай повече задачи на мъжът си. Или ще се изнесе, или ти ще поемеш малко въздух. Все пак не сме роботи и не може да се справиме с всичко. А децата са 50% тяхни. И аз изпадам в подобни състояния понякога. Много е трудно с 3 малки деца. Преди няколко седмици обявих бунт, защото мъжът ми заяви, че какво толкова съм правила по цял ден. 3 дена не готвих, мих, прах и тн. Само седях пред компютъра. Да се оправят. Дано да е осъзнал какво правя. Той приема дребните неща за даденост и не се впечатлява от вечерята или изчистеното или... Да не говорим че се опитвах да работя нощно време, за да може да си плащаме сметките...
Та и в нашето семейство има реорганизация. Момчетата си подреждат сами стаята - колкото могат - толкова. Мъжът ми мие чиниите, когато закъсам и не мога да стигна до тях. А аз гледам да излизаме по-често.

Ще оцелеем. Даже може да се сплотим повече в трудностите.

не ме разбраха в многодетната тема, дано теб те разберат, ако пишеш там. само който е имал такова дете - като средното ти - знае какъв ад е. имам две деца и исках трето. но едва ли ще стане. една година след първото секцио никакъв секс. бяхме тотално скапани с мъжа ми. дъщеря ни е много трудно дете. сега за щастие се оправя като характер, но....знаеш какво е. после по 1-2 пъти в месеца. без помощ сме и сме каталясали. нямаме даже наследствн апартамент, този го изплащаме. за всичко мислим сами,никаква морална помощ нямаме от близките. много е тежко, сякаш си в безизходица. но надежда има. гледам да правим неща от които не се изнервям, да излизаме на вънка, да мисля как ще прегърна мъжа ми, дори само в мислите ми. мисли за нещо хубаво! напоследък се улавям колко зле съм се държала на моменти с дъщеря ми. тя не го заслужава ! разбирам вече че от изнемогата всичко да свърша сама и че съм нямала един ден почивка за мен си, явно н есъм подходила по правилния начин с нея. сега се опитвам всячески да си поправя грешките, особено да не й крещя или повишавм тон, защото имаше период в който трябваше да викна за да ме чуе.  сег амегледа в очите и ми казва мамо защо ми се караш или мамо защо се ядосваш и аз се чувствам ужасно. гледам тези моменти да са много рядки с тенденция да изчезнат. но явно 4-те години безсъние и умора си казват думата. вече ми е по лесно с децата и съммного по уравновесена и спокойна. ако имаше кой да ни помогне с децата докато са малки щеше да е съвсем друго.
ако можеш давай децата на бабите, много ще си починеш. вечер се гушнете с мъжа си дори за 1 минута в хола докато гледате децата как тичат. так асе започва отначало...

Алекса, ако това със самоубийството е вярно, ако сериозно са ти минавали такива мисли, то обърни внимание на постовете на b^s .  Работи и по другите въпроси, споменати от съфорумките, ако ти е възможно. 
Мислите за самоубийство са наистина сериозно нещо и не трябва да се пренебрегва. 

Чета темата с интерес. Въэхищавам се на мамите, които са успели да включат трудните мъжища в семейния живот  .Сигурно единственото, което е нужно, е упоритост. Да не спираш и да не се отказваш, когато нещата изглеждат безнадеждни. Да вярваш в себе си.

Да, колкото и да е срамно за мен, мислите за това да изчезна са доста упорити понякога.... Успокоявам се с мисълта, че съм много страхлива и едва ли ще направя нещо, освен това обичам децата си и това е най-мощния стимул за живот при мен засега....
Всъщност аз съм отчаяна не от децата и грижата за тях, просто се чувствам неудачница....И има защо, аз съм си виновна за много неща....Прекалено много залагах през живота си на любовта и приятелството, а то какво стана.....Просто не стана както исках...
И пак да кажа - никого и никога не съм манипулирала със заплахи за самоубийство.....може би наистина съм депресивна по характер и трябва да се консултирам с психолог....

Наистина гледай да се консултираш с психолог. И искам да ти кажа, че положението няма да е вечно такова- рано или късно ще почнеш работа, ще смениш средата и ще живееш на пълни обороти. Просто не се вглеждай толкова мрачно в нещата, това положение е временно и ще свърши.   

Ами естествено, че не е станало както искаш. Това е животът.
От грешките си човек трупа опит, не е нужно да съжалява.
Като гледам - на една възраст сме, аз пък да ти кажа ли колко близки хора изгубих до 25-тата си година и какво точно съм преживяла? Защо си мислиш, че при останалите хора животът е идеален?
Спри да се самосъжаляваш.
Ако не можеш да си помогнеш сама, задължително потърси помощ от специалист!

Отбии малкия като за начало. Пусни го на ясла, големия на детска и си дай поне един месец възстановителна почивка. Аз съм също депресивна и като опитна в областта ти казвам: Намери време за себе си, спортувай, измисли си хоби, постави си някаква цел и я гони. Не знам обаче с апартамента и шума наоколо как ще се справиш. Аз не бих могла да живея на такова място. Живея на тихо и въпреки всичко се дразня, когато едва съм приспала децата и свеки се развика по двора и ги събуди. Не бих живяла в блок с комшии с тези бебета. Иначе с апартамента ще свикнеш като си го обзаведеш по свой вкус и си създадеш уют

Моят е същия, само дето не ми звъни да ми каже, че му е жал за мен, то и не му е. Бе я да се стегаме и да си живеем живота, мъжете да си гледат работата.
А кърменето хич няма да ти лиспва, споко, свиква се и после ще се радваш, че ти се е махнало от главата. Детето е голямо вече, спокойно можеш да го отбиеш

и аз мисля като ники фин - отбий детето, ще си починеш.
мъжете са така / не всички де/ чакат да ги сриташ за да направят нещо. има и такива които са много инициативни и сами даже обзавеждат апартаменти имат вкус, мислят за всико. но пък може да ся пияници или нещо друго. идеални едва ли има.
дето вика ники фин да се стегаме и тва е

Не знам за историята с третото ти дете. Но оставам с впечатление, че мислиш, че щом си го родила, ти трябва да му мислиш изцяло.
Мъжът ти не те ли подкрепи?

Ох, не искам да останете с лошо впечатление от мъжа ми - не му липсва инициатива вкъщи, имам предвид не е някакъв сопол. Просто на мен много ми се иска да е малко по....чувствителен към мен, към децата и изобщо....Много е земно-сух....Да ви кажа, не съм предполагала, че ще стане такъв, не го обвинявам - както аз съм лабава сега, сигурно пък и той не може много да поеме, може би си е такъв, като си помисля безпристрастно.....
Ето няколко примера: в момента, в който викам полицаите за строежа до нас, той се скатава....Няма да предприеме не що, да слезе да види....След това ние лягаме, той почва да зее по телефона или да си духа носа с такъв шум в банята, че чак комшиите го чуват.Като му направя забележка се нерви, че съм зла и съм се заяждала....Не мога да се гушна в него без да почне да ме опипва веднага - не съм ли човек аз, не може ли да поискам само гуш като ми е тъпо, веднага ли трябва да ме нае....т!!!!
И това са най-безобидните неща....Други работи са много преплетени с родата и трябва да пиша истории, за да разберете какво ме е вбесило....Ако се отпусна да го осера във форума ще ме разберете веднага, но и аз не съм идеална, даже хич, та затова не искам да пиша повече за него...все пак е добър човек, може би много по-добър от мен дори......Просто ми се струва, че е някак първобитен....