Не спирам да плача....

Мила, аз съм с едно дете и понякога се чувствам като теб, а жените с повече от едно - направо са майки-героини, казвала съм го не един път, имам предвид тези, които си отглеждат "собственоръчно" децата си , а не - детегледачки и пр. Майка ми е една такава жена. Просто си мисля, че мъжете ни трябва да ни помагат повече, с каквото могат. Иначе един човек, колкото и силен да е физически и духом, при такова натоварване би се "сринал". Аз съм благодарна на бабите, които от време на време ме отменят. Вечно съм забързана, работа, дет.градина, домакински задължения, а за секс - когато остане време. Казах на мъжа ми: Ако
искаш повече секс, ми помагай, поемай част от задълженията ми, за да имам желание и време за това. Желая ти да си здрава, и да можеш по-често да си почиваш.

В депресия си най-вероятно. Не го подценявай, а най-добре отиди на лекар, вземи направление за психиатър и му обясни как се чувстваш. Може да обсъдите дали е подходящо да вземаш антидепресанти, предвид че кърмиш, или не. Аз не съм наясно. В никакъв случай обаче не си самоназначавай нещо. Питай и за таблетки на основата на жълт кантарион, те също се водят с антидепресивно действие, но са по-леки от антидепресантите и не стават за тежките форми на депресия. За тях също не съм наясно как точно стои въпросът с кърменето. Водят до повишена фоточувствителност, затова не трябва да се излагаш на силно слънце и солариум, в краен случай да ползваш кремове с висок слънцезащитен фактор. Жълтият кантарион действа при поне 900 мг дневна доза.

Признай си, че имаш нужда от помощ. На себе си и на света наоколо. Не е срамно, не е проява на слабост. И потърси тази помощ, помоли, поискай си я. Ще видиш, че около теб има хора, които ще ти я дадат. Но престани да се опитваш да се справяш с повече неща, отколкото можеш да понесеш към момента. Това си правила известно време и както виждаш, не ти е помогнало, тъкмо напротив.

Знам, че всичките приказки от сорта на "Стегни се, вземи се в ръце, не се лигави, можеш да се справиш с всичко" и т.н. не ти вършат никаква работа. Напротив, карат те да се чувстваш още по-смачкана, още по-неспособна, да се самообвиняваш, да се срамуваш от това, че не функционираш нормално... Не ги слушай. Хората наистина искат да ти помогнат, но който никога не е бил в това състояние, не може да разбере как изглеждат нещата "отвътре".

На първо време спри да мислиш вредни неща. Знам, че ти се иска да изчезнеш, за да свърши всичкото най-накрая. Знам, че прекалено много те налягат тежките мисли за бъдещето, може би се обвиняваш за неща от миналото и изобщо мислиш надълбоко. Но част от мислите, които ти идват, са обусловени от болестта (защото депресията е болест) и не е задължително да са "верни" (например идеята, че не ставаш за нищо, че животът ти е скапан и не си заслужава да го живееш, че никой не го е грижа за теб и подобни). Така че всеки път, когато те налягат подобни мисли, си напомняй, че те са функция на болестта и не отразяват правилно реалността, и не им се връзвай.

Потърси помощ, по-скоро. Няма смисъл да се мъчиш излишно и да се правиш на героиня, защото никой няма да ти даде орден за храброст. Опитвай се на първо време да гониш негативните мисли. Излизай по-често навън, разхождай се. Помоли мъжа си да ти помага с домакинството. Измисли нещо, което ти е приятно да правиш, и го прави. Без да ти пука дали си измила чиниите, дали е сготвено и т.н. Намери нещо, което те зарежда. Много е важно, а ти вероятно оставяш тези неща за "когато и ако изобщо остане време". И не се чувствай виновна, защото взимаш време за себе си, вместо да помогнеш на сина си с домашните, примерно. Ти си човек, на първо място, и едва после майка, жена и т.н. Ако не си зареждаш батериите, няма да можеш да си вършиш и останалите задачки, както трябва. И това, че не ти се прави секс, може да е следствие от депресия. И вместо да пращаш мъжа си по други жени и да се тормозиш от това, примерно, можеш да си обърнеш внимание и да се лекуваш, да си почиваш и т.н. И желанието лека-полека пак ще се върне, а интимните занимания ще ти действат зареждащо.

Попаднала си в една спирала, която трябва да прекъснеш и да започнеш да изплуваш. Това няма да стане от самосебе си, затова потърси помощ. Иначе всичко се влошава от самосебе си, без да е задължително необходимо да има външни обстоятелства.

Успех!

Имаш три деца - нямаш избор , сега не можеш да кажеш ,че не ги искаш .Просто е трябвало да помислиш за това преди да плануваш 3 бременности .

Малко е грубо това. Жената в момента има цялостно негативна настройка и едва ли наистина има предвид, че не ги иска тия деца. На нея в момента ѝ тежат дори и доста по-дребни неща от едно дете.

Един съвет и от мен- излизай навън и се разхождай!Не може ли мъжа ти да те отменя за малко.Отиди и на някоя процедура, така за самочувствие!
Аз бях така като родих- първите 3 месеца.Ревях за най-малкото нещо.

Със сигурност имаш нужда от почивка и то далеч от децата.
Намери някакъв начин да си осигуриш 1-2дни, или поне ден, в който да си някъде на вън и без тях. Има детегледачки, баби, бащата предполагам че може да помогне особено събота и неделя и да гледа поне едно от децата.
Трябва постепенно да се измъкнеш от тази депресия, която те е налегнала, защото ако продължиш ще потънеш съвсем.

b^s ,  не знаеш за какво говориш. Мъж ли си? Или просто още нямаш деца?

мила , не се нервирай! напълно те разбирам. след като се омъжих , се преместихме в ново жилище , скоро след това родих сина ми , а на следващата година и дъщеря ми , за да  ми  е по - весело    изпаднах в твоята ситуация , но имах един спасител - мъжа ми . ако не беше той , сигурно щях да се побъркам .след време цялата тая ситуация отшумя .  много съм благодарна и на ФОРУМА , защото тук се разсейвах , макар и за малко . ти си майка героиня  

Жена съм, нямам още деца. И все пак знам за какво говоря. Ти с кое по-точно не си съгласна?

Почти всяка майка, особено на повече деца е имала подобни периоди, ако трябваше всички да се консултираме с психиатри, всички щяхме да сме на антидепресанти.  Антидепресантите  са крайна мярка, когато нещата излизат тотално извън контрол. 

Момичета и евентуално момчета - не искам да спорим и да ме обиждат - за тези, които не разбраха някои неща - не искам да се отървавм от децата си и наистина не съм правила секс от година и девет месеца - явно някои хора просто се включват без всякакво чувство и преценка на прочетеното....както и да е... Закръглих на две години метафорично..... Децата са всичко за мен, но......все пак съм обикновен човек.....

Иначе за градината - замислям се, до сега не исках, защото малкия се роди с рефлукс на единия бъбрек и шест месеца пи антибиотици от двайсетдневно бебенце....Просто ме е страх, че батко ще ни носи вируси и, нали разбирате....

Блгагодаря ти мила! Пожелавам ти да имаш пророческите способности ,които липсват на мен.....

според мен имаш нужда от почивка и от лекарска помощ-в това няма нищо странно и срамно.на колко годинки са децата,някои от тях не могат ли да тръгнат на градина.защо си се нагърбила с грижата и на трите 24 часа в денонощието,нищо че така или иначе си си в къщи.мъжа ти трябва и той да се включи когато е възможно,примерно за няколко часа събота и неделя да имаш възможност да се откъснеш от грижите и дом.задължения.и пролетта се задава ще имаш възможност да излизаш с едното дете ако другите са на градина.трябва да имаш социални контакти и приятели.а това с двете години без секс ми се вижда абсурдно,недей така.имаш всичко и любящ съпруг и деца и дом,не рискувай да загубиш това.просто трябва да започнеш от някъде с промените,нещата ще се наредят.самосъжалението не ти помага,а те тегли по надолу.успех

Май новакът най-добре е схванал

Миличка 
Наистина всяка майка на 2 или повече деца минава през такива етапи... Не мисли, че нямат край - имат и той направо се вижда.
Ако запишеш средичката на ДГ, а малчо на ДЯ, но си го прибираш на обяд (поне в началото) и след съответната адаптация си потърсиш и ти своето местенце под слънцето, нещата които сега преживяваш ще ти се струват нереално далечни. Стисни зъби... малко остава.
 
Колкото до секса - не си длъжна да се оправдаваш на никого, нито да обясняваш на никого кое, защо и как. Така е станало и това е. Ако има кой да ти гледа децата, за един романтичен уикенд с мъжа ти, няма да е зле. Пожелавам ти го  , както мир и любов в семейството ти