Затворените деца

Муза, извинявай, дано не ти прозвуча грубо, ама ми става много горчиво, като чета подобни разсъждения!
На твое място като начало бих се отърсила от емоциите и бих се отървала от подобен негативизъм, най-малкото защото го предаваме и на децата си и от това определено не им става по-леко! Ако се огледаш трезво наоколо, сигурно би видяла, че не всички други са хулигани, които бият, обиждат, псуват и т.н. И че не всички, които не го правят имат проблеми. Със сигурност около дъщеря ти има и други добри и възпитани деца, сред които тя би намерила съмишленици! И да, децата на тази възраст обичат да се заяждат и подиграват, просто научи дъщеря си да има самочувствие на основание на своите човешки качества и да не се връзва на подобни глупости. Предполагам си има и своята среда и своите приятели, а ако това не е така, сериозно се замисли дали проблемът е в акнето и хулиганите... С най-добри чувства! 

М4, права си, не всички са хулигани. Става въпрос за 5-6 момчета. Тя има приятелки, говорих и с тях, момичетата казват, че и на другите им измислят разни прякори и ги обиждат, но те не го приемат толкова навътре. Свръхчувствителност ли е това, не знам, психоложката твърди, че било в рамките на нормалното 
Преди малко записах час за козметик, мислех, че е още рано, но козметичката ме успокоява, че я посещават и други деца на тази възраст.
Благодаря за идеята!

Ей, мила, струва ми се, че проблема ти е най-вече с влизането в пубертета!  Действай, "разкрасявай", за днешните девойки май наистина това е много важно! Аз като "мъжка майка" много не разбирам, ама съдя по девойките около мен! Споко, всичко ще се оправи! Казах го и по-горе - в самочувствието му е майката! 

Вместо козметик, ти препоръчвам кожен лекар, имахме проблем с акнето кожния лекар предписа няколко мазилки, хранителен режим-много важно и сега сме добре.

В ДГ имаше ли среда, в стария ви квартал, с кого и колко, как играеше детето? Посещатава ли извънкласни мероприятия и там как е със средата от деца? Сега излиза ли навън, играе ли в квартала?
Моят син тръгна на училище също с деца, които масово бяха преди това в една ДГ, но той посещаваше друга, близо до работата ми. Също имахме бебе, още по- малко, на 4 месеца. Така че ми е малко сходно споделеното от теб с това, през което сме минали и ние.

Моят син беше затворен като бебе и съвсем малко дете. Пуснах го на ясла- изтраяхме три седмици. Той говореше добре от малък, обслужваше се, а там повечето деца не говореха, чувстваше се ужасно и е бил в състояние да ми каже защо "Те не говорят. Не играем навън.".
След това го записах направо в ДГ с предходен набор, с по- големи деца. Първият месец постоя сам на едно диванче и на люлката навън, започна бавно и полека да се отърсва. Започна да играе, не без активното участие в процеса на госпожите, за което ще съм им винаги благодарна. Когато стана на 6 г. започнах да го пускам сам на нашата площадка, тогава приключи с подготвителната и предстоеше училище, роди се и брат му. Когато е искал съм го вземала с нас на разходка, но това се случваше все по- рядко, имам предвид това му желание, да идва с нас. Защото намери своя среда.
Тази свобода при него бе преломният момент- сам, свободен, намери си приятели, с които игра цяло лято. В І клас децата, съучениците му, бяха предимно от близката ДГ, в която той не е ходил, но това не му е било пречка, намери приятелчета и там, но е важно, че тръгна от квартала, придоби самочувствие, разбра и преживя много неща за трите месеца ваканция до училище. Сега е ІІІ клас, ходи на извънучилищни мероприятия, запознава се и там с деца, но играта в квартала е незаменима като опит и полза.
Той също не е агресивен, напротив, малко ми е флегматичен и отстъпчив, добродушен едър козльо, но това никога не е било пречка в контактите му.

Дъщеря ми също беше от стеснителните. Когато я записах на извънкласни занимания, театрална школа, народни танци, балет видях колко добре и влияят за да се отпусне и изрази себе си. Това много повдигна самочувствието й,  и се научи да излиза на сцена и да се изявява. Там срещна и доста различни деца и постепенно се сработи с тях. Пробвайте с нещо странично, театъра е чудесен за тази цел. Успех! 

Идеята с извънкласните занимания и особено театъра и на мен ми е минавала през главата и мисля че е наистина много добра. За сега ми е много трудно да намеря време да го водя и на това понеже вече ходи на английски и пиано, а както вече казах сме с бебешочка, но ще търся варианти. Doro вие къде ходите, търся препоръки за такива места. Judi вече намерихме едно дете от квартала с което се заиграва, но все още е много плах:)

Ние сме в Младежкия дом, театрална група Арлекин. Имат си и сайт.
http://www.arlekinart.com/

Яна, това е чак болезнено и нездраво. От кога е така? Да е сменяла клас, училище? Проблеми да има в класа конкретни с конкретни деца? Как беш в градината, а пред блока, с други деца?

Яна Иванова обърни се към детски психолог.

Непременно говори със специалист, а после я заведи. Мисля, че така ще можеш да й помогнеш най-добре. Детето явно трябва да разбере, осъзнае социалните отношения, за да може да се включи в тях. Познавам случай с момиче с проблеми от подобен вид, което вече е над 20 годишно, завърши висше образование, но точно заради проблемите нито може да се задържи на работа, нито има приятели, с които да излиза и все си седи вкъщи - трагедия за момичето, трагедия и за родителите.

Здравеите и от мен!Ние сме горе долу в същото положение,с тази разлика ,4е тази у4ебна година дъщеря ми у4и в Испания.Тя е на 9 години и много трудно свиква с езика в у4илището също стои изолирана не контактува с никое дете защото не  знаела какво да каже  .Тя още в България си беше затворено дете ,но тук ми се струва 4е нещата се задълбо4ават.

Интерена тема, ще  следя, че на моменти и мойта дъщеря става по-затворена 

Ако детето иска да е само оставете го и в никакъв случай не му избирайте приятелите вие (аз съм психолог) Успех