"Смешно" ли е раждането? - 1

ето ме и мен вече родила и спокоина че вси4ко мина освен 6евовете и по4вам да разказвам:       аз раждах 3 дена  молех се за секцио щтото ми се мреше а моята докторка  ти си широка и бебето не е толкова голямо 6те види6 как бързо и лесно 6те родиш даже без 6евове без шевове ли    дражки с 12 съм както и да е парвия ден в пред родилна си лежа с леки контракции и разглеждам списание  идва една ромка да ражда на която не и е водена никаква консултация и лекарите по4ват от каде си (тъи като в на6ия град ромската махала е разделена на две горна и долна) тя отговаря от горе на което аку6ерката казва  малко черничка ми се струва6 за ангел следващ въпрос как се казва6 милена и пак следва въпрос милена .......чия?
- на което моми4ето бракна изкара си личната карта и си прочете трите имена  следващ въпрос на колко време са болките-на 4 секунди                                                                                                                                                                                                                             колко килограма си-на 24 аааааааа ми незнам                                                                            по4наха да и правя клизма  ох майко болииииии  а санитарката и вика ама стига вика ма на мажа ти така ли викаш а това и беше 3-то дете                                  сега за мене: много ме бе6е страх от клизмата и все пак се разминах но ето кака стана време за  нея и док казва на санитарката вече можете да направите клизмата на което санитарката отвръща аааааааааааааа тая няма да стане ако искате вие и направете аз пове4е клизми няма да правя и док еи тъй  санитарката обаче продалжава ми така де кво стана на предната направих и клизма нестига  4е не роди ми осра сичко дето можеше и така разминах се аз със клизмата ама санитарката после съжеляваше че не ми е направила единствената похвала която получих беше след като родих док ми вика е виш сега колко си приятна като не викаш и след като ме за6иха в 3:00 през но6та на първи март дофтасаха свекито майка ми сестра ми и таткото  аз раз4епена на магарето те със целия екип пиикат си кола хапкат си бонбонки и си връзват мартенички  на което капака бе6е че док доиде и ме по4ерпи с бонбоните и колата които мама донесе да по4ерпи нея   сега за таткото да кажа седиме си ние с моята сакилийничка и тъкмо ни донесоха бебоците обажда се нейният мъж и я пита как си какво прави6 добре ли си много целувки на бебо  обажда се моя мъж:как си добре ли си викам да добре съм даже малката е при мен на което той отвръща прати и много поздрави и аз разхилена му вика и тя ти праща и той    страшен е еми горе доло е това ако се сетя нещо друго пак ще пиша 

dideta90 интересно е и смешно... ама много те моля използвай препинателните знаци! 
Много е трудно за четене така!
Поздрави за бебка и много здраве и щастие!   

Бубе 

Аз няма как да се разпиша по темата, но моята най-добра приятелка е голям образ и много съм се смяла като си описваше раждането. Тя си е едричка, а през бременността качи доста килограми и съвсем се окръгли. Беше решила да ражда секцио. Когато влязла в залата, се провикнала "Айде, китът пристига", на което всички присъстващи много се забавлявали. След раждането се обадила на мъжа си да й донесе някаква нощница, защото нейната била изцапана и той пристигнал с къса червена нощничка с пеперудки  На злобният й поглед, той отвърнал "Ама жена, аз реших, че като родиш, много бързо ще спихнеш."

Ами аз все още няма с какво да се впиша в темата,но всеки път когато я чета се смея от сърце 

  Хак да и е на санитарката! 

Имам мнооого за разказване, но друг път!

Чудесна темичка. Посмях се доста.
Аз се сещам след секциото докато още лежах на масата
лекаря ме попита как съм и аз спонтанно някак си
му казах, че умирам от студ, а той:
Еее, Мария, това ли само можа да измислиш?
С това ли ще запомниш най-важният си ден в живота?!? 

И двете ми раждания бяха доста преди определеният термин, но и при двете имаше комични моменти.

С 1вата бременност нямах никакви проблеми, не се спирах.

Прибирам мъж ми от работа, разходки по центъра с приятели, уговорки за билярд (за следващия ден). Прибираме се по никое време, успяхме да легнем към 3 (през нощта). Събуждам се, 00 ме зове, тичам като финикиец. 5 сутринта е. Спи ми се като на куче. Седнала съм на тоалетната. Развивам тоалетна хартия. Странно, не свърши работа. Посягам 2ри път. На 3тия се усетих, че има нещо.

Отивам да будя мъж ми. Никакъв шанс. Накрая отвори едно око и му рекох "Айде, че щерка ти се ражда". Трябваха му няколко минути да се освести, но стана да ми приготвя багажа. Успях да събудя и мама. "Болки имаш ли?, "Тц". Но докато дойде... "уф, мамо почнаха ме". Натоварваме се на такси. Мен си ме понаболява. Таксиметровият шоф. току поглежда в огледалото за задно виждане и бодро ме окуражава "спокойно, все още никой не е родил в таксито ми".

Раждах в Правителствена. Пуснаха таксито до вътре. Стовариха ме в родилното. Правят ми тоалет, спестиха ми клизмата. и понеже съм била "първескиня" и нямало да родя до обяд, рекли на мама и мъж ми да си ходят. (Аз пък родих докато те са си пили сутрешното кафе )
Апарата за тонове се беше скапал, отчита тоновете на бебето, но контракции - не. Изреди се цялото отделение да го гледа, тц. Накрая акушерката, Надя, която по късно ме изроди, рече "гледаш часовника на стената и си засичаш". Какво засичане?!? 1во ми се спи, 2ро ме боли... почва контракцията, часовника на стената ми се размазва, след малко успявам да го фокусирам. Акушерката минава и пита за минутите... измислям си някакво число Минава някакъв лекар и започва да се кара за клизмата. Пристигат с подлогата. И акушерката започва да ме бъзика "я, кой ял царевичка". "Няма да раждам, отказва се, отивам си у дома". "А, щом си стигнала до тук, връщане няма. Неродила няма да те пуснем".

Най-сетне се добрах до родилна зала. Дияна се роди на 8ми февруари, но беше 1вото бебе в годината за отделението. Цялото отделение при мен. Питаха ме после "при кой доктор роди?" Ми аз от де да знам, те всички бяха там Акушерката запомних, защото веднага я бабосаха.
Ще ме шият. И ме карат да говоря. "Хм, какъв шев да й направя?", "Направи я по-тясна, мъж й ще е благодарен".

Обадих се на мъж ми. Той само рече "вече?"
Успях да поспя. Пристигат две акушерки, ще ме вдигат от леглото. Мъж ми и един приятел дошли да ни видят. Едната акушерка реши да ме среши, че да не кажел мъж ми "развалихте ми жената". Само се възпротивих като ме заведе в банята и реши да ми мие лицето
Приятелят ни работеше в парламента, не помня какви им бяха пропуските. Моят мъж работеше в МС. Виждам ги двамата и приятелят ни започва да се смее "Видяха ни пропуските. Аз не съм служител, пуснаха ме, но мъж ти го спряха за проверка"
А на мен 1вите ми думи към тях бяха "на това бебе му има нещо, вижте го какво е червено". Моят мъж добави "и ме позна. Видя ме и веднага ревна".

Та това беше за 1вото.

2ро раждане, пак по-раничко. Вдигнах кръвно и мъж ми ме кара към болницата. Стигнахме до вратата и аз рекох "връщам се, не ми се ражда"
Ама мъж ми ме хвана за ръката и вика "няма начин" и ме вкара. И не ме пуснаха да си ходя Стандартна процедура, този път нямаше "я, кой е ял царевичка". Боцнаха ми една инжекция в дупето и полегнах в предродилна. Правим си компания с дежурната акушерка. Напънаха ме контракциите. Мъж ми си легнал и не си вдига телефона. В изблик на любов засилих няколко смс от рода на "ще гушна букета", "ако беше тук щях да те оставя без топки", "загуби си топките" Деж. само се смее "на кой пак писа? какво писа?" И си казвам. След "топките" акушерката рече "я остави човека да спи"

Не успях да родя в предродилна, акушерката ме дърпа за ръката към родилна. Аз обаче искам да си обуя джапанките и си ги търся под леглото. Е, не ми даде да се обуя Щот Алекс тръгнал.
Раждам. Олеле колко е малък. Акушерката съобщава час и манекенски мерки "4.27h, тегло 2400гр, ръст 45 см". Ама все още бременният ми мозък чува "42" и като надух гайдата. Не, че 45 е много повече
Алекс се роди с дълга руса коса. След банята в детското заприлича на човек. Всяка сутрин ми го носеха с думите "айде и перхидролчо"

Та туй от мен.

ох, как се посмях!!!! дано се пълни повечко тая тема, дано!!!!
аз като раждах, на съседното легло в предродилна имаше една Айше на 19 години от някакво шуменско село. лежеше там вече 11-ти час, вика, реве, навила си нощницата до под брадата... като я видях и ми се прищя да си ходя, ама не можееееее 
та лежа си аз, охкам си тихичко, а оная като я напънеха контракциите и цялто отделение се огласяше "Какоооооооооо, напъва мееееее", акушерките вече бяха бясни "няма да ми викаш како, аз съм госпожа".
тамън Айше стана да ходи към родилна и на мене като ми се додрайфа... лелеее, викам бързо , ще повръщам!! и като започна едно драйфане, санитарката 3 легенчета смени, вика "снощи да не си яла за последно"  , а аз не - бяхме с мъжа ми на кръчма, пила съм 1-2 бири, и тя горкото дете, то за това иска да излиза по-рано (родих 2 седмици преди термин). та така - моето раждане не беше оакано, а одрайфано 

  това е най-готината темичка

И аз да се запиша в любимата ми тема 

От авторката на първата темичка  - желая Смешно раждане на всички, на които им предстои (вече мога и себе си да включа в това число  ) и да напълним "продължението" с още много и все такива комично - идиотични  моменти!
 

 

Надявам се след около месец да се разпиша отново в темичката!

поради всички страшни истории,които съм чувала за нашето аг,бях се настроила за нещо ужасно.но след като започнах да чета темата тотално си промених нагласата и се надявам в най-скоро време да се разпиша и аз!
Олче благодаря ти много за темата      
благодаря и на всички,които споделиха историите си тук   

Първо раждане - родилна зала, единствена родилка съм, навън се лее проливен дъжд и се вихри ураганен вятър. Напъвам, напъвам и нищо. Докторът хвърля по един бърз поглед между краката ми    и току подвиква "Айде, напъвай силно", а в следващия момент се обръща към прозореца и нарежда "Ама как може бе, такова време в началото на април, тц, тц, тц"  И това половин час. От време на време акушерката подмята: "Докторе, да срежем малко, а; няма да стане"., а той: "Ще стане, ще стане, нали, Петя? Айде, напъвай! Малее, дъждът се усилва, тц, тц, тц". Е, наистина не стана, та ме резнаха (за ЕПЗ иде реч) - бебето изхвърча като тапа. Акушерката гордо вдига сина ми, пък аз като го виждам целия на петна, синьо-червен тихо промълвявам: "Ама защо е толкова грозен?" Чак докторът забрави за времето навън 

Второ раждане - влизам без болки, с 4 см разкритие и с нагласата, че ще минат около 3 чАса, докато родя (първият път ми отне 4, та си викам второто ще е малко по-бързо  ) Родилки да искаш - прескачаха се вътре  Едно легло ми уредиха, де  Свиркам си аз - ни болки, ни нищо; другите крещят на поразия. Включиха ми система и като се почна - контракции нон-стоп; няма интервал, няма нищо. Брях, викам си, че аз така 3 часа няма да изтрая (щото нали толкова си бях планувала  ). След 15 минути вече съм с напъни, ама нали съм "с опит"  и си викам "рано е още". Докторката наминава, та аз я осведомих, че имам напъни, но няма да раждам още; просто да кажа. Добре, че реши жената да провери, че щях да изтреса бебето на леглото  Тъй де, получих приза за най-бързо раждане, което били виждали. Звъня на мъжо да му честитя, дет се вика, а той ми вдига с думите - "Как си? Боли ли много?". "А бе, боля, да ти кажа. Ай, честито!", викам аз. Насреща гробно мълчание, точно ей-така  си го представих в този момент