"Смешно" ли е раждането? - 1

Ехее,много е изостанала темата!Няма ли мамчета,родили на скоро,които не са се разписали тук със забавното си раждане?

На мен ми предстои всеки момент да родя,ако има нещо за разказване,ще се разпиша.

с на мен скоро ми предстои раждане и с удоволствие чета темата , дано скоро да се разпиша с весела история като вашите

Родих преди 18 дни секцио,тогава не ми беше смешно,но сега като се сетя и ме напушва смях.Влизайки на втория етаж в Майчин Дом това е предродилна и родилна,някакъв мъж незнам лекар ли какъв беше ми вика влизай,влизай не се срамувай.Сякаш имаш избор.Аз все още се подхилквам,ама повече на сила защото ме е страх.Гледам масата в операционата,мисля си много тясна,дали ще се събера на нея качвам се и на едната ръка система на другата апарат за кръвно и двете ръце на страни мисля си боже разпънаха ме като Христос,така се чувствах.Говорят ми нещо и ме питат какво ще извадим,казвам момиче,изплака малката,аз загубих дар слово,мълча като риба.След което се чува Внимание плацента,щях да падна,прозвуча ми като внимание товарния влак пази се.Показват ми я казват ето виж момиче,гледам аз нещо виси между краката   то
пъпната връв,толкова бях ошашкана,че нищо не казах,а те ако не ти харесва да я върнем.
А не как ще я връщате.
След пет дена ще ми махат конците ,аз пак страх,почти нищо не усетих питам това ли беше,а те се хилят и викат ако искаш пак да те зашием.Незнам дали успях да го разкажа както го чувствам ама все ми е смешно.Сега сме си с бебка щасливи у дома.

Добре го разказа! Да ти е жива и здрава сладката бебка и много да те слуша    То винаги след като мине всичко ти става смешно. Докато си на пангара почти няма как 

Моята темичка, аз по време на раждането си така съм се смяла, че акушерките ме гледаха  , всеки път като идваха да мерят разкритието. Аз си бях в болницата за задържане, когато ми изтекоха водите, летях да търся сестрата или евентуално акушерка и през цялото време (в 3 през нощта) вървях с танцова походка и весели подскоци, че  най-сетне си отивам у дома. Когато акушерката ми каза да викам мъжа си, се започна веселата част образно преразказана ми от него. Когато му се обадих беше 8 сутринта в неделя, акушерката ми каза да му поднеса новината спокойно и задължително да закусва, че да не и припада в родилното. Та звъня му аз и внимателно казвам, мило стани, измий се, пий кафе, закуси обилно и ела в родилна зала. Човека още не събудил се вика, ама пускат ли те, аз не миличко след четири дни ще си ходя сега ела ти, на края колкото можах по-внимателно му казах ще раждам идвай. Слънцето скочило от леглото, направило си сандвич, който така и не докоснал, останал му на масата, опитал се да си вари нес кафе, като бил твърдо убеден, че е сложил турско в джезвето. Във влака скочил без билет, когато дошъл кондуктора му обяснил, че отива да ражда, а като отговор получил супер аз раждах миналия месец за теб безплатно возене. На гарата от зор не можел да отвори вратата и прелетял през целия вагон да слезне от другата страна, а началник гарата с тежък акцент му обяснил, че го видял и чакал, да не се притеснява. Знам, че аз като го разказвам не звучи толкова смешно, но той ми го пресъздаде така образно, че се спуквах от смях на родилната маса. После при раждането твърдеше, че той не понасял кръв и щял да си седи до главата ми и да ми държи ръчичката, като се започна същинския екшън беше първи на бойното поле и повтаряше кат ехо всяка дума на акушерката. Най-сладък беше когато трябваше да запише в документите името на детето (че да не сбърка акушерката), ръката му толкова трепереше, че изобщо не успя да пише, а след това около час държеше бебето в такава неудобна поза, че му се беше схванала. Изобщо моето раждане беше истинска веселба.

Посмях се 
Забавно раждане си имала bzepic.За мъжа ти също е било незабравимо 

дано скоро иаз да имам с какво да се запиша при вас! 

Темата е страхотна!Четох я докато бях бременна,и ме зареждаше положително!
Въпреки големия страх, който брах преди да родя,бях с нагласата,че раждането ми ще е много леко,че ще се справя,че тръгвайки към болницата не отивам на заколение,а отивам за среща с най-прекрасното същество на земята!
Бях убедеба,че ще родя нормално,че раждането ми ще е супер лесно, че ще бъде забавно в болницата.И това ще е най-великия ден в живота ми.Желаех да изпитам всяко едно усещане свързано с раждането-страх,болка,радост,удовлетворение,от това,че съм се справила геройски,гордост!
За всичко това ако щете вярвайте ми помогна тази темичка!
Та за самото раждане:
Термина ми бе 11.04.2010.Бях убедена,че ще пренося,затова не се бях трогнала да стягам багажи,дори не бях приключила с чистенето,да не говорим,че кошарата я нямаше/нещо доставката се забави/.
Беше 29.03.2010 времето беше лошо и реших аз да се захвана с почистване ,нали бебе чакаме!Та през целия ден яко чистене с тоя ми ти корем ужас-5 минути чистене после 30 почивка
Вечерта се чух с една дружка,която беше с термин 13.04.2010 и тя ми разправя какви контракции имала и къде я боляло.Аз викам на мъжа ми аз изобщо ще раждам ли,я виж Дидето е с контракции, а аз нищо.
Хапнахме си ние порядъчно като за последно и си легнахме.А бе нещо не беше както трябва,цял ден усещах бебето по-ниско от обикновенно,но си викам то сигурно кореме ми слиза надолу и затова/преди 5 дни бях при доки и той ми каза,че няма да раждам скоро,корема ми не бил слязъл и,че ще си карам Великдена вкъщи и след това ще е събитието/ .
В 2:30 през ноща се сепнах,започнах да се подмокрям.Викам си то сигурно бебето ме е ритнало в пикочния мехур и съм се напишкала.Станах да отида до тоалетна ,а то започна да тече яко топла течност.Стана ми ясно,че са водите,бях като втрещена,та нали беше уж рано,нали щях да преносвам какво стана?
Събудих мъжа ми,и му викам “Мило водите май изтекоха!”,а той сънен ”Какви води сигурна ли си че това са води?” Откъде да знам да не съм раждала друг път.Страшна картинка бяхме и двамата сме се надвесили над бикините и  се чудим води ли са или не!?
Стегнах багажа набързо,взех един душ и хайде към болницата!Настаниха ме в стая и акушерката ми вика облечи си нощницата и си съблечи бельото!
Понеже нямах навика да ходя без бельо тръгнах с бикините да раждам,а тя ми вика:Къде тръгна с тея бикини да раждаш? А аз”Ей сега ще ги събуя, забравих!”и тръгвам да се връщам към стаята,а тя:”Къде тръгна идвай с мен в предродилно ще ги събуеш ,нали бебе ще раждаш не е хубаво да се връщаш,и какъв е тоя GSM забранено е!”
Започна едно чакане на контракции,лежане ,разходки,от тъпотия си направих и фотосесия за последно с корема/добре,че все пак си взех телефона/!Изведнъж започна да ме стяга и постепенно болката се усилваше.Контракциите постепенно станаха на 1 минута,започнаха и леки напъни.Казах на акушерката,че раждам,а тя вика спокойно има време.Да ама не!След като доста понастоях да извика лекъря,се оказа,че съм с пълно разкритие и ме преместиха в родилна зала,казах си:”Ето свършва се, ще видя бебка”.
Тук идва най-отговорната част от раждането напъването!Доки и акушерката ме насърчаваха да напъвам качествено ,но аз явно се бях поуморила и не се получаваше,тогава ми казаха:”Айде моето момиче давай напъвай,сега всичко зависи от теб,с нищо не можем да ти помогнем!Айде вижда му се главата”
,а аз:”С каква коса е?”,акушерката се опули и вика с кафява.
Като чух че бебето се вижда такава сила ми дойде ,че с 2 напъна и се появи моята Вени!Беше едно кльощаво лилаво човече,перещо ръце и крака!Това беше най прекрасния миг в живота ми,щом я видях и чух как изплаква!Такава еуфория ме обвзе,че тръгнах да ставам,а доки ми вика,”Къде тръгна то раждането не е свършило,я напъни още веднъж!”Бях забравила за плацентата,че и тя трябва да се изроди.
Доки започна да ме шие и аз му викам,”да ме докарате както си бях”,а той:така ще те зашия,че който не те хареса вкус няма!
През това време бях в еуфория санитарката ме почиства а аз и викам иди ми донеси телефона да се обадя на таткото,снимай бебето да я пратим на MMS.А бе тая жена се видя в чудо с мен.Започнах да въртя едни телефони на всички се обадих!
Свалят ме в стаятя ми и доки ме пита как съм,а аз му викам,супер раждането не можа да ме изплаши готова съм на второ.А той:Чакай ,то сега ти почва зора като ти ревне какво ще го правиш?
Държа да отбележа,че съм доста лигава от една инжекция ме е страх по принцип ,но раждането е друго нещо,там някък си човек се мобилизира,знаеш,че до голяма степен нещета зависят от теб и лигавщини и прищявки не са ти в полза,а напротив.
Токова от мен,пожелавам на всички бъдещи майчета леко и безпроблемно раждане!И не забравяйте раждането е мига в който се срещате с вашите бебчета,най-прекрасния миг в живота на всяка майка!

Записвам се, за да следя! 
Много хубава тема! Надявам се да ми помогне да се успокоя, че и на мен ми предстои това "смешно" събитие 

Теди и аз не понасям никакви интервенции по мен, но в тия моменти се налага 
На мен акушерката ми каза "Дръж ме за ръката!" ,но аз видях, че на китката има бинт и си казах "Ако я стисна и другата ръка ще и биноват!" и тактично и отказах 
Пожелавам на повече родилки да виждат веселите страни на раждането и да се радват на бузести бебета!   

Ей, уникална темичка! Сега и аз да се разпиша.
Докато ми се случваше не само, че не ми беше смешно, ами ми се плачеше. Но сега като го разказвам ми е смешно.

Първо да кажа, че преносвах и това до голяма степен определи всичко случило се Второто беше, че беше неделя вечерта, бях сама както в предродилна, така и в родилна. А двата дежурни екипа умираха от скука

Та приеха ме с 1см разкритие и контракции на 5 мин в 10.30 сутринта, а в 14:30 бях с 2.5см. С една дума-нямаше надежди да се ражда скоро. И понеже бях преносваща ме настаниха в патология. Жената там беше голям образ! Слага ме на тонове за 20мин. и идва след 2 часа . Отидоха да обядват и ме забравина на апарата, а на мен ми е гладнооо. Носят се миризми, тракат чинии, а аз вързана на апарата. В 15:30 най-после бях с 4см и ме свалят в предродилна. И понеже ми направиха и клизмата си свалих бельото и чакам да ми дойде "музата". Свърши се и аз започвам пак разходките, ама идва лекаря и вика я да видя до къде стигна. Бърка и вика - а, 5.5см. Бърка, бърка - айдее, станаха 6см. Да пукаме. Спукаха ми мехурчето и както всички бяха спокойни, се започна едно бързане, всеки прави нещо си... Вързаха ме на апарата да следят бебето и аз се паникьосах! Оказаха се зелени води, заради преносването. Оставиха ме да си лежа и слушат тоновете на малкия, ама по едно време им писна и ме зарязаха. Дойде една мацка, "почерпи ме" с някакво коктейлче и на мен като ми стана едно мъгливо, не виждам часовника на стената какво показва... Каза ми, че като започне така да ме напъва, че не ми пука за болката значи раждам. Минаха около 2 часа, а аз сама! И запона нещо да ме напъва, ама лекичко. И след малко пак. И аз като се уплаших, че ще започне раждането, а няма никой около мен. Развиках се "напъва ме, напъва ме". Дойде едно момиче, нямам идея каква беше, но ми даваше после марлички с вода. И тя ми вика -спокойно, не напъвай. Отпусни се от кръста надолу. И излезе. Да ама не става! И пак се развиках. Дойде пак тя, а аз вече в истерия плача от страх, че няма никой! А тя само спокойно! спокойно!. Помолих я да не ме оставя сама, че много ме е страх. И най-накрая! се поитересуваха лекарите какво става, защо викам така. Провериха и се оказах с пълно разкритие. Имах няколко напъна в предродила и ме преместиха на магарето. На първата контракция напъните минаха като по учебник, но малкия не искаше да излиза. На втората контракция на третия напън усещах главата му вече да излиза, обаче ми свърши контракцията и главичката му наполовина навън . Започнха да се моля -прибете го, приберето го . Екипа смяях! Прибраха му главата и на третата контракция най-после излезе, общо 9 напъна имах на магарето. Показват ми го един ужасен! С едни подути, затворени очи, на нищо не приличащ, а акушерката ми вика -майче, много хубав! на вас прилича Леле, аз така ли изглеждам . Идва момичето, което ми обясняваше да не напъвам. Показва ми гривничките и ме пита кой номер са. А аз не мога да фокусирам... Гледам 5сек., за да видя какво пише . Тъкмо се радвам, че всичко е приключило, когато се оказва, че трябва да ме закърпят . Заши ме един стажант. Идва лекаря, гледа, гледа и казва -Добре, де, това сега харесва ли ти? Я го махни този крив шев и направи 2 хубави . И това след като съм опищяла отделението докато ме зашие .
Ще ме изкарват от родилна, слагат ми калуците и забелязват, че съм с чорапи   и сутиен . Ама никой не ми каза да се съблека
Но наистина се забравя и си готов пак да отидеш

Много ли болят шевовете ?
И защо ги правят без упойка, да им се не види лекарите ?

Ами ако искаш може да си поискаш упойка, но за да не боли трябва пълна. С местната боли,но се търпи. При мен беше проблема,че аз не бях подговена за това. Представях си го-отиваш, раждаш, ставаш и света е красвив . Ама не беше така при мен.

Не се шашкай толкова. Шита съм два пъти. Първият с пълна упойка /нищо не съм усетила разбира се/, вторият - с местна. Приказвахме си докторката през цялото време. Не боли - усеща се само издърпването на конеца при шева, но няма болка. Ваденето на конците е същото. Правят го без упойка, но не боли.