"Смешно" ли е раждането? - 1

Отдавна ви чета, дано и аз след някой друг месец има с какво да се разпиша тук .
Много се смех .

Поздрави за темата,страхотни са ви разказите и сега се връщам да ви дочета. С такива разкази човек наистина се зарежда позитивно.

Много успокоителни постове прочетох.. и забавни..
Благодаря Ви, дано и аз се разпиша след няколко месеца.   

Любимата ми тема!
Когато дойде време да раждам, понеже преносвах, в 8 часа сутринта бях в приемно. Съблякох се и се качвам на магарето за клизма, като видях приготвеното количество викам на санитарката, "-Ааа за мен само половинка", тя "-Стограмка викаш а?" , сложи ми половината, не издържах
После ми сложиха половинка простин, скука, разхождане по коридора и лаф с единствената колежка Еминето В 16.30 никакви контракции, слагат ми още една половинка. В 20 часа моя доктор ми носи зеле и 2 филии хляб и вика " Няма такова чудо като тебе, наяж се и лягай във ВИП-а да спиш, може и мъжа ти да дойде" Майка ми и мъжа ми дойдоха да ме видят и доктора вика на мъжа ми пред майка "И даже препоръчвам да правите секс, много ще ми помогнеш, ако направиш сега един хубав секс! Тръгна си моя доктор с който имах уговорка. Застъпи най- мързеливия. Нахраних се и отиваме там гледам си Сървайвър, хапвам плодове и тъкмо ще влизам да взема душ. Почват едни контракции на 3 минути Викам на милото отивам да родя, ако искаш чакай тука Тръгна той с мене да ми носи сака. Санитарките като го видяха "Момче какво правиш тука?!? Ама я, я ела да ни настроиш кабелната и го дръпнаха" Отивам аз, предродилно се пука по шевовете и три циганета чакат за клизма в коридора. Тоя мързеливия доктор, като ме видя му стана лошо, едната акушерка вика "Айдеее и випаджийката се разбута", а той "Ами с два простина ще се разбута как няма да се разбута! " Лягам аз в предродилна, ставам, ходя, клякам, лягам, болиии да си е.е м...а Контракции има разкритие никакво, за 20 часа- 3 см.  Оня доктор не ме поглежда, до сутринта всичко роди само аз и Еминето се надпяваме. Една циганка до мене на 20- Тина години, първо раждане, спа, спа, по едно време се събуди и ме гледа с една такава възмутена физиономия ми  вика "Ееее, по- тихо де!", викам "Ей, това е родилно, не библиотека, я лягай да спиш!"Аз викам на акушерката "Имам напъни!"тя ми вика да не напъвам, че няма разкритие и тая циганка като ме чу и тя вика на акушерката: "имам напъни, имам напъни", а акушерката й вика "Имаш ти дръжки, досега спа, сега напъни имала , я да те видя, ама ти раждаш бе момиче! ", роди тя., аз супер възмутена ,В 6.30 вече не издържам и звъня на мъжа ми. "Обаждай се на доктора, че не мога повече веднага да идва да ме реже!"(наистина много ме болеше вече), нямах сили 12 часа контракции. След половин час цъфна преоблечен вика ми "Айде бе моето момиче още малко кураж, нали искахме нормално да родим !"И аз обнадеждена с 8 см. разкритие викам ще се мобилизирам! След 5 минути се сменят смените и идва една докторка и вика "Я да видя аз и тая мома" и ме качва на магарето, а аз дъх не мога да си поема, бърка и ми се пукат водите, само ме пита "Съгласна ли си на секцио?", а аз крещейки, "Дааа, даааа!!!!!",хващат ме под мишниците и ме водят в операционната. Слагат ме на масата, почвам да гърча като червей (сега ми е много смешно) и им се моля да побързат, а те чакаме докторката и си говорят помежду си "Галя се мие ръцете, забави се!" и аз почвам да крещя "Галяяяяяяяяяяя, гааааааааааляяяяя! , те се изпонапикаха.
Събуждам се от упойката, идва  д-р Галя и ми вика "Ти разбрали какво стана?Да не си помислиш, че те срязахме защото ти искаш? Бебето тръгна лицево, бръкнах му в носа! "
След малко почнах да звъня, първо звъня на майка ми и и казвам "Майкооо родих!", а те още като съм родила им се обадили, а аз откривам топлата вода
После влиза акушерката и ми носи едно бебе ама русо, бозаво, а ние с таткото сме с черни коси. Много се учудих, но си казвам моето си е каквото такова и туй пък на кого се метна? Протягам ръце и казвам"Здравей любов моя, красавице моя! , а акушерката рязко го дърпа и "Ааааа, ама ти не си Еминето!!!!" иго отнесе ,после като ми донеса Ивето, първо прочетох надписа на легълцето, за да се уверя и тогава погледнах вътре
А една приятелка като раждала имало една циганка дето викала "Дайте ми секциум", явно е чула от някоя друга родилка и си е мислела,че е някакво болкоуспокоително

Кукуриче, много ме зареди, има толкова позитивизъм в поста ти.Макар и тежко ражане си запазила хубавата емоция.Браво, да расте момата и да хубавее, и ти да си такава усмихната.
"Секциум" или не смях да има.
Аз сега като се сетя за моето раждане хем ми е смешно и едно мило ми става 
Най-хубавият момент е да гушнеш бебката, тогава целият свят е розов 

Мацки, с извинение за спам-а, обаче всеки път когато видя заглавието на темата, първото, което ми идва на ум е:"Да бе, направо да се напикаеш от смях"!
И да не е съвсем спам ще споделя два момента от второто ми раждане:
1.Контрации-колкото си искаш, заедно с тях и напъни, аз се разхождам за последния сантиметър разкритие и нареждам:"Да се е.а в главата тъпа индианска, как пък можах да забравя за какво иде реч и отново да съм тук"
2.Хубаво, родих, боля си там каквото си боля и вече ме шият. Аз съответно-мирясала, рахатясала и почвам да уговарям докторката:"Ама чисто нова, като истинска да ме направиш, нали? И като приключим отиваме да пием кафе, нали?"

Дай подробности затвоето щом е и мило и смешно Благодаря за думите, как няма да запази човек хубава емоция, като тежко или не,това остава най- смисления и прекрасен, емоционален ден в живота му
Хаха, да това и на мен са ми го казвали няколко майки при второ раждане Милите всеки се надява, че ще мине по- тънко...

И аз бях на т. 1  и си обещах да не се повтори и ги разтягах едни локуми на акушерките как било миналия път, сравнявах болниците и какви грижи са полагали 
А те само се споглеждаха 

Благодаря Ви, момичета за всички страхотни истории, които разказвате! Посмях се от сърце, страхотна темичка 

  Прочетох я ,април живот и здраве да се разпишем и ние тука, браво на майчетата герои ,е няма такъв смях

Аз не съм раждала още, но майка ми ми е разказвала от моето раждане случки. Та, раждането продължило много дълго, като се бил показал само върха на главата ми и се виждало, че имам дълга черна коса, което лекарите казали на майка ми. После обаче й казали, че много време е седяла в една поза и е напъвала, да стане, да се разходи малко. Та стигнала тя до някаква зала, където през прозореца се виждал баща ми да чака. Майка ми потропала на прозореца и се провикнала "Има дълга, черна коса!". Баща ми я погледнал, че си е още с корема и си помислил - "Тая жена съвсем се побърка от това дълго раждане  ." 

После, родила съм се много черничка (а сега каква съм бяла), а майка ми лежала в стаята с една ромка. Дошла кръстницата ми да ме види, но са я допуснали пак само до порзорчето на вратата и майка ми помолила сестрата да вдигне бебето да го покаже на прозореца. Сестрата на бърза ръка показала циганчето. Майка ми запротестирала, а сестрата казала "Ама то твоето е същото!"  .

Сега отивам към началото да продължа да чета темичката! 

Защо не ви открих преди да родя? Не знаех , че раждането може да бъде и смешно! Със сигурност не е страшно, момичета, но с усмивка ще е по-леко... 

При мен смешки при раждането нямаше, само дето на изписването мъжа ми от бързане не ми донесе черните джинси, а черното долнище на пижамата ми.... 
Добре че беше студено и бях с палто до колената, и напъхах останалото от пижамата в ботушите... 

На теб поне пижама, а мен по полу голо дупе ме заряза моят:))). Бях му оставила една торбичка предварително с неща за изписването и като ме приемаха го помолих само да добави и панталона, който му оставям, че текущо единствено в него се побирах . Изписването беше след 7 дни и той най-чинно изпрал панталона и го прострял вечерта и росен-росен цъфва сутринта, връчва торбата и е щастлив, че изпълнил задачата дотук. Като се преоблякох се оказах по гащи и обувки в едно фоайе. Явно съм гледала много безумно защото сестрите само ме успокояваха, че непрекъснато се случвало, най-често се забравяли обувките:)))) . Добре че  живеем наблизо, та свекърва ми милата, изтича и ми донесе да облека друг панталон, в който за мое щастие вече се побирах явно от многото нерви и изтощение бях и отслабнала доста

Е вие пък, аз си тръгнах по джапанките дето си карах с тях един месец в болницата , добре че беше лято и не се забелязваше