Иврит - да се опитаме да го научим он-лайн

Знам ама спя  Както винаги много ме бива в обясненията  пак ,че околните имат богато въображение та ме разбират дори и като се изказвам наполовина 

Ами, не всеки има възможност да го учи там, а и тук по-скоро са помощни разяснения, споделяне на знания, а не преподаване 
Някои от обучаващите се учат иврит в израелски улпани, което е и по-добрата опция от споменатато училище 

По-удачен поздрав за такъв случай - инициатива за учене, е коль а-кавод = כל הכבוד (нещо като браво), מזל טוב - mazal tov е по-празничен поздрав   

Превеждам статията от уикипедия с някои съкращения, защото много хубаво са структурирали тази тема там  

за напредващи

Смихут - סמיכות (това в иврита е вместо бълг. словосъчетания)

Смихут е последователност на две съществителни, между които е образувана тясна връзка.
Първото съществително е нисмах (נסמך), т.е. подчинено, а второто е сомех (סומך), т.е. поддържащо...

Някои видове смихут:
1) Обикновен смихут - смихут регила - סמיכות רגילה - това са две съществителни (שמות עצם), които заедно образуват едно понятие и само определителен член (ה' הידיעה) може да стои между тях:
יום הולדת  -  рожден ден >> יום ההולדת - рожденият ден
בית ספר - училище >> בית הספר  - училища
מהדורת חדשות - емисия новини >> מהדורת החדשות - емисията новини

2) Разпадащ се смихут - смихут мефурекет - סמיכות מפורקת - две съществителни, между които има връзка на притежание, която отбелязваме с предлога шель=של=на (of на английски)
домът на президента - הבית של הנשיא

3) Завързан, заключен смихут - смихут квула - סמיכות כבולה - това е смихут, чието значение се променя, ако я представим като "разпадащ се смихут" (аналогия с българския език - като нарицателните имена - едно е да кажеш велик ден, друго е Великден)
מגן דויד - маген давид (еврейската звезда, т.е. различно значение от буквалното за давидовия щит)
גן עדן - ган еден=рай (докато, ако кажем ган шел еден, все едно казваме градина на удоволствия)
עורך דין -  адвокат
בן אדם - човек

4) Двоен смихут - смихут кфула - סמיכות כפולה - той съдържа 2 връзки на притежание, едната е посредством шел (של = на), и една с окончания - нещо като падежна форма, която показва, че едното понятия принадлежи на другото, примери:
ציוניו של התלמיד - оценките на ученика    - вместо  הציונים של התלמיד
תמונותיו של הכלב - снимките на кучето      - вместо התמונות של הכלב
ניצחונה של הקבוצה - победата на групата  - вместо הניצחון של הקבוצה



Двойният смихут се употребява най-вече в писмената реч - вестници, книги, документи. За него първоначално е най-важно да се разбира, защото по-рядко се употребява... Разпознаме за кого се отнася първото съществително по окончанието, последните букви:
мое с юд (י); твое с хаф софит (ך); негов с  вав (ו); неин с хей (ה);
наш с нун и вав (נו); ваш с хет-мем (כם) или хет-нун (כן) ; техен с мем (ם) или нун (ן) софит
(по тези форми си заслужава да се напише  отделен, по-подробен пост, но -друг път)

! Обикновено, когато се говори за смихут като цяло, се има предвид обикновения смихут и/или заключения смихут.

Примерни думи и словосъчетания, които на иврит са в смихут:

                  ед.ч.                                       мн.ч.                              ед.ч. - членувана форма                                
1.човек - בן אדם                                 l          בני אדם                   l              בן האדם
2.училище - בית ספר                          l          בתי ספר                  l            בית הספר
3.болница - בית חולים                         l        בתי חולים                  l           בית החולים
4.детска градина - גן ילדים                l          גני ילדים                  l              גן הילדים
5.галено име - שם חיבה                      l        שמות חיבה                 l            שם החיבה
6.детски филм - סרט ילדים                  l         סרטי ילדים                 l           סרט הילדים
7.детска приказка - סיפור ילדים          l        סיפורי ילדים                l         סיפור הילדים
8.детска книга - ספר ילדים                  l       ספרי ילדים                l            ספר הילדים
9.филм на ужасите - סרט אימה             l      סרטי אימה               l            סרט האימה
10.екшън - סרט פעולה                            l      סרטי פעולה               l          סרט הפעולה
11.болнична каса - קופת חולים             l       קופות חולים              l          קופת החולים
12.касичка за дарения - קופת צדקה     l       קופות צדקה              l          קופת הצדקה
13.Средновековие - *******                     ימי ביניים                l         ימי הביניים (мн.ч.)
14.Средиземно море - *******                *******              l            ים התיכון
15.Мъртво море - *******                        *******              l            ים המלח
16.половин час - חצי שעה                      l        חצאי שעה              l            חצי השעה
17.четвърт час - רבע שעה                      l       רבעי שעה               l            רבע השעה
18.учебен час - שעת לימוד                      l      שעות לימוד              l            שעת הלימוד
19.летен месец - חודש קיץ                      l      חודשי קיץ               l              חודש הקיץ                  
20.магазин за мебели - חנות רהיטים        l      חנויות רהיטית           l            חנות הרהיטים
21.Министър на образованието - *******                                           שר החינוך
22.министър-предсетадел - ******                                                    ראש הממשלה
23.министри в правителството - ******    l  שרי ממשלה            l             שרי הממשלה (мн.ч.)
24.минимална заплата - משכורת מינימום          l  משכורות מינימום      l            משכורת המינימום
25.период на война - תקופת מלחמה               l  תקופות מלחמה        l            תקופת המלחמה
26.Нова година - *****                                                           l               ראש השנה
27.учебна година - שנת לימודים                     l   שנות לימודים          l                       שנת הלימודים
28..работен кът- פינת עבודה                     l         פינות עבודה          l                     פינת העבודה
29.спалня- חדר שינה                                 l            חדרי שינה          l                     חדר השינה
30.гарсониера (едност. ап)- דירת חדר     l             דירות חדר         l                     דירת החדר
началото на учебната година - ******    ******                                      תחילת שנת הלימודים


Правилата при образуване на смихут - отнасят се за първото съществително:
съществителните от ж. р., ед.ч., които завършват с буквата "хей" - ה (на  -"а"), заменяме "хей" - ה с "тав" - ת (пр.  11, 12, 18, 25, 28, 30)
съществителните от ж. р., ед.ч., които завършват с буквата "тав" - ת, не се променят
съществителните от ж. р., мн.ч. - стандартно, както и при липса на смихут, с -от в края - ות
съществителните от м. р., ед.ч. - стандартно, с последната гласна, с която си завършват и без смихут
съществителните от м.р., мн.ч. - премахваме буквата мем като окончание, оставяме юд (пр. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10)


Промени в произношението:
бейт в смихут е байт
хеци в смихут е хаци (напр. в смихут - хаци шаа - חצי שעה, но с предлог- хеци ме'а'зман - חצי מהזמן)
хедер в смихут е хадар
ганим се обръща в ганей и т.н. за всички съществителни в м.р., мн.ч.

 

 

И нещичко за aqswdefr, което е за по-начално ниво (да не би да съм те стреснала с трудната материя за глаголите)   

Как образуваме множествено число на съществителните имена в иврита?

  - на думите в мъжки род, прибавяме окончание -им -> ים
напр. в ед. ч. е бахур (בחור - момче, младеж), в мн.ч. - бахурим (בחורים - момчета)
          в ед. ч. е махшев (מחשב - компютър), в мн.ч. - махшевим (מחשבים - компютри)

- на думите в ж. р., който в ед.ч. завършват на -а (пишем ה), окончанието в мн.ч. е -от -> ות, като буквата "хей" отпада
напр. в ед.ч. е бахура (בחורה - момиче, млада жена), в мн.ч. е бахурот (בחורות - момичета, млади жени)
          в ед.ч. е дира (דירה - апартамент, квартира), в мн.ч. - дирот (דירות)

  - на думите в ж.р., които в ед.ч. завършват с буквата тав (ת) и чуваме "ет" като произношение, окончанието в мн.ч. е също -от -> ות
напр. в ед.ч. маскорет (משכורת - заплата), в мн.ч. маскорот (משכורות - заплати)
          в ед.ч. миврешет (מברשת - четка), в мн.ч. е миврешот (מברשות - четки)

Ако не е "ет" накрая, в мн.ч.  добавяме и юд (י), освен ако то вече не си съществува - звученето в този случай се променя на "йот":
напр. в ед.ч. ханут (חנות - магазин), в мн.ч. хануйот (חנויות - магазини)
           в ед.ч. решут (¹позволение, ² орган на властта - רשות), в мн.ч. е решуйот (רשויות - органи на властта)
           в ед.ч. е милит (מלית - пълнеж), в мн.ч. - милийот (מיליות - пълнежи)
           в ед.ч. исраелит (ישראלית - израелка), в мн.ч. - исраелиот (ישראליות - израелки)

Други изключения: понякога думи в женски род, приемат окончания на думи в м.р.; а думи в м.р. приемат окончания за мн.ч. ж.р.
Най-лесно е да се запомни, че думите в м.р., които в ед.ч. завършват на "-он" приемат в мн.ч.  окончание "-от", вместо "-им"
напр. арон - ארון = шкаф -> аронот - ארונות = шкафове
          вил_ьон - וילון = перде, завеса -> вил_ьонот - וילונות = завеси
          мил_ьон - מילון = речник -> мил_ьонот - מילונות = речници
- това не е граматическо правило, но служи за по-лесно запомняне!

  Другите изключения се учат на изуст, напр.:
ден-дни >  יום - ימים (йом-йамим)
театър-театри > תיאטרון - תיאטראות (театрон-театраот)
момиче-момичета > בת - בנות (бат-банот)
банкнота-банкноти > שטר - שטרות (штар-штарот)
двойка/чифт - двойки/чифтове > זוג - זוגות (зуг-зугот)
година-години > שנה - שנים (шана-шаним)

Има думи, които могат да приемат окончание и за ж.р. и за м.р., когато образуваме мн.ч. (пак са изключения), напр. קבר >> קברים , но може да се каже קברי צדיקים и קברות צדיקים 
И т.н., и т.н.....  (има още изключения, но за начало и това е достатъчно)

Освен това има и двойствено число, към което се отнасят съществителни, които са в чифт (очи, крака или пък предмети, които се съставят от две части, както е при велосипеда и ножицата), то се образува с окончание  יים, без значение в ед.ч. какво е окончанието и дали думата е в женски или мъжки род.

примери:
регел-реглаим - רגל-רגליים - крак-крака
аин-ейнаим - עין-עיניים - око-очи
герев-гарбаим - גרב-גרביים - чорап-чорапи
наал-наалаим - נעל-נעליים - обувка-обувки

И примерни думи, които съществуват само в двойнствено число
ножица - миспараим - מספריים
велосипед - офанаим - אופניים

За сега се сещам за това, ще дописвам сигурно по-нататък...

Мимкис, Борянка,   

         

Още няколко думи за смихута:

думата "мила"= מילה  (на бълг. озн. дума) в мн.ч. е милим=מילים, но в смихут, мн.ч. е милот, напр. מילות חיבה (галени думи); а с прилагателно: מילים יפות (хубави думи)
думата "шана"= שנה (на бълг. озн. година) в мн.ч. е шаним=שנים, но в смихут, мн.ч. е шнот, напр. שנות לימודים (години обучение); а с прилагетелно: שנים טובות (добри години)

Нещо интересно по темата  
  на иврит, освен "мъжът ми/жена ми", казваме и нещо като английското my partner: בן זוגי или בת זוגי - това също е смихут   може да се каже зугати=זוגתי, ако мъж говори за жена си, но не е правилно בת זוגתי  

  Бен и бат използваме и в други комбинации:
דירה בת 2 חדרים озн. двустаен апартамент
בית בן 2 קומות озн. двуетажна къща

בן ברית - בת ברית - בני ברית - בנות ברית = партньор/и по договор (формите в ж. и м. род)

  бар (בר) е арамейската дума за бен на иврит (букв. озн. син, момче на български), използва се в комбинацията бар мицва (בר מצווה)

  Най-тривиалната употреба е при казване на възрастта:
На колко години си? בת כמה את (към жена - бат кама ат?)
Аз съм на 30. אני בת 30 (казано от жена - ани бат шлошим)

Тригодишните ходят на детска градина: בני גיל 3 הולכים לגן

  и още един смихут, който употребяваме често в ежедневната реч - אהבת חיי - любовта на живота ми (аaват хаяй) е, разбира се, стига да има повод...

Един сайт за книги е открил проект, в който хората четат книги на глас, записват се и изпращат записа на сайта.
Те пък качват тези записи, за да може всеки да послуша 

http://simania.co.il/toHearBooks.php

Натиска се знака, който е като мегафонче (след името на произведението), и ... се слуша 
Някои записи са много добри, но има и съвсем аматьорски... Все пак е слушане на иврит, което може да е полезно и за ученето на езика 

за напредващи: в улпан бет и гимел всяка седмица се чете вестник като част от обучителната програма.
За целта се издава специален вестник, на по-лесен иврит и с никуд: שער למתחיל

Ако искате да се абонирате, натиснете тук: http://www.slamathil.co.il/defaultHeb.htm
Електронната версия на вестника предлагат и тук: http://shaaronline.co.il/heb/ (има имейл за връзка)

Ако искате само примерния вестник (като учебен материал, за езика на пресата): http://www.slamathil.co.il/shaar.pdf

И един детски разказ: http://docs.google.com/View?id=dqqc6f7_24cr9nrhgz   

Под текста съм дала превод на някои от думите, за които си помислих, че може да са непознати, но, ако и други думи ви затрудняват, напомням за речника, който perah препоръча: http://milon.morfix.co.il/

Имената и "новите" думи са с никуд 

Успех и приятно четене!    

Мента, милион благодарности 

Мента, 
довечера се захващам да преведа разказа, ще докладвам как съм се справила

за някои ще е преговор, за други - обяснение за учени неща, за трети - нещо ново...

да се загубя - לַלֵכֶת לְאיבוּד - буквално превеждаме израза като "да отида на загубване", като на иврит по този начин казваме, че сме се загубили, напр.

כאשר אני מטיילת בארץ שאני לא מכירה, לעתים קרובות אני הולכת לאיבוד - Когато пътувам в страна, която не познавам, често се губя.
[каашер ани метаялет бе'ерец ше'ани льо мекира, леатим кровот ани олехет ле'ибуд]

הילדה הלכה לאיבוד והתחילה לבכות - Момичето (детето) се загуби и започна да плаче.
[а-йелда алха ле-ибуд ве-итхила ливкот]

קל ללכת לאיבוד בעיר הגדולה - Лесно е да се загубиш в големия град.
[каль лалехет ле'ибуд ба'ир а-гдола]

Спреженията на глагола: образуваме ги според правилата за спрежение на глагола "да ходя, да отида" -> ללכת (лалехет), в таблиците със спрежения, спрежението на този глагол е показано в табл. No7 (от розовите таблици, които са за биниян паал = בניין פעל)

  Коренът на думите, свързани с понятието за губене, е .א.ב.ד. Ако искаме да кажем, че не сме се загубили, но сме загубили нещо някъде, използваме глагола "да (за)губя" = לאבד (leabed), напр.
Загубих химикалката си >> איבדתי את העט שלי [ибадети ет а-ет шели]
Той губи (=загубва) правата си >> הוא מאבד את הזכויות שלו  [у меабед ет а-зхуйот шельо]
Ако монетата падне на земята, ще я загубим. >> אם המטבע ייפול על הרצפה, נאבד אותו [им а-матбеа иполь аль а-рицпа, неабед ото]
Спреженията на глагола: глаголът принадлежи на биниян пиел (בניין פיעל), спряга се като ледабер (לדבר), показано е в първата оранжева таблица.

За загуба в състезания или загуба на средства използваме друг глагол - להפסיד

  Глаголът "да губя" и отглаголното съществително "загубване" на иврит звучат по еднакъв начин с глагола "да обработвам" и отглаголното съществително "обработване"/"обработка", съответно - леабед и ибуд. Писмено ги различаваме по първата буква от корена, а в устаната реч - разбираме коя дума се използва според контекста, в който е употребена.  

לְעֲבֵּד - да обработвам < - >  да губя -לְאַבֵּד загубване- איבוּד < - > обработка - עיבוּד

Да не забравяме, че корен .ע.ב.ד е с понятие за работа, както е самата дума за работа - עבודה (авода), и глагола "да работя" - לעבוד (лаавод)

И последно - "да се загубя" носи идея за рефлексивност и за това има логика да използваме биниян итпаел, но не го правим, защото в този случай глаголът להתאבד (леитабед) има значение на "да се самопогубя" или, както казваме по-често на български - "да се самоубия"

לְהִתאַבֵד - да се самопогубя, да се самоубия