Монтесори-мнения

Ами по принцип има и Montessori Nursery Schools,където се обучават бебета.Директорката на клуба (Камелини Монтесори се казва),в които ние ходихме е правила подобни "ясли",но в друга държава.Тук има смесена група - малки под 3 годинки и големи.Като единственото условие едно по-малко от 3 годинки дете да започне да бъде при по-големите е да успее да се справя само.Понеже прецених,че моята дъщеря е доста самостоятелна (от битова гледна точка-храни се сама,пие вода сама,ходи сама до тоалетната,облича се сама) и ми се стори подходящо да я пусна по-рано.Като цяло,това което много ми хареса е че мога да я посещавам когато си искам,дори можех да оставам понякога с нея през цялото време.

Ха, Dimitriana, много е интересно това, което казвате! Моето синче на 11 юли прави 2 годинки, но е доста по-назад по отношение на ходенето до тоалетна - истерия при смяна на памперс, отказ да седне на гърне въобще, дърпа се и се тръшка при преобличане, успява само да си разкопчава циповете, но да се облече само 2 годишно дете! Как се постига това!?

И разкажете по-подробно за Камелини, как беше там, какво правят дечицата и вашето момиченце какво успяваше да прави?

dimitriana а защо вече не ходи в Монтесорито дъщеря ти?

Ферди,

Монтесори-градината е едно добро начало за страна като нашата, нека изчакаме да се създаде традиция и ще се появят и такива училища. За всяко нещо се иска време, за да стане хубаво.

Аз работих в една много добра градина(Casa dei bambini), с максимално добри условия, съотнесено към възможностите за България. Някои хора, чиито деца се обучават в Монтесори градини в чужбина, казаха, че ги превъзхождаме в пъти като база и отношение към децата (ставаше дума за сравнение София-Лондон, не какво да е). Градината в Бъкстон, където предполагам искате да дадете детето си, е много нива над други градини дори и в Германия, да не говорим за нашенските вариации на тема детски градини... Аз лично бих дала спокойно детето си там, точно защото знам каква е обстановката и атмосферата. За децата се полагат много грижи и се търси нетрадиционен подход в обучението им. Колегите там са много добре запознати с принципите на работа по Монтесори методиката, което също е важно, за да върви обучението по тази система. Казвам го именно, защото работих там и знам как стоят нещата.

Що се отнася до вредата и ползата, въпросът е много деликатен. Предполагам, че и в една държавна гръдина, където има сърцати и подготвени учителки, децата биха се чувствали на моменти по-добре от частни градини, в които просто се търси бърз успех на всяка цена. А иначе Монтесори-образованието е доказало в световен мащаб, че най-добре отговаря на детските потребности и прави хората да бъдат себе си. Децата винаги са различни, както казва самата Мария Монтесори, въпросът е как да ги подкрепим за да не се унифицират, that's the question, както казваше Шекспир

Успех
Роси

Да, точно за Бъкстон става на въпрос. Ще изчакам да стане на 3 и ще преценя; до колкото знам там местата са кът, но се надявам до догодина да се отвори свободно място за детето ми, а и живеем няколко улици по-надолу и ми е удобна. За условията - определено са мн. добри.  Аз толкова месеци я обикалям от вън тази градина, а зимата дойдох и на място разгледах и вътре.
Таксата малко ме притеснява, дано не я вдигат, но както и да е.
Аз се спрях на Монтесори, защото искам индивидуално отношение към детето ми и като цяло философията на този метод е много близка до моите усещания.

Та дано да ни огрее, ще поживеем и ще видим...

Ферди каква е таксата там?

За самостоятелността: Калина винаги е била малко по-напред в битово отношение.Ние памперси почти не сме носили,защото порастнахме с ЕБХ,запонах да я захранвам,когато тя прояви интерес,на 1 годинка вече се хранеше сама с лъжичка и т.н.
За това и реших,че е достатъчно голяма вече да посещава занимания в Монтесори център.Ето тук съм описала повече.
За Каза де бамбини:На мен тя ми е по-близо и също съм чувала само хубави неща.Но един ден като търсихме повече информация по въпроса и една близка се обади и и казаха,че няма места.Тя обясни,че нашите деца са малки-на по 1,5 годинки тогава и се интересуваме чааак за след година и нещо,но ни казаха,че и тогава няма да има места.Стори ми се леко снобско и повече не се заинтересовах.Друг е въпросът,че там не всички преподаватели са лицензирани.Което не е задължително да бъде минус,но все пак с тази такса (чух,че става дуам за 600 лв без храна) е въпрос на компромис.Друг въпрос е,че принципите на Монтесори са за по-лесна достъпност,а не за затворено общество.Това е мнение на холандски (ако съм запомнила правилно) експерт по тези методи,който посети Камелини докато още ходехме.Направи ми силно впечатление,защото все пак това е гилдия,която има правила и се подкрепя,както и проверява от по-високо ниво.
Иначе в Камелини провеждат и курсове за дистанционно обучение на Монтесори преподаватели,но таксата е доста солена, а изпитите (освен че са на английски) май не са много леки.Иначе практиката се прави в самия център.
Напуснахме,защото прецених,че ни е още рано.Просто дъщеря ми се пообърка малко от присъствието на толкова много други деца,които могат да правят каквото си искат.Отделно се направи компромис спрямо някои деца,които бяха с памперси,а това е против политиката на Монтесори практиката.Като прибавиш и това,че живеем в къща с градина и дишането на прашен софийски въздух през лятото не ни е голям приоритет,везните се наклониха в тази посока.

Когато аз ходих в Casa dei bambini (мисля, че беше февруари) ми казаха такса 600 лв + 5 лв на ден за храна, което си е 700 лв. Никак не е малко. Но от това, което видях, останах с много добри впечатления. Така или иначе в момента таксата енепосилна за мен, а и ми казаха че приемат деца над 3 год, което означава че имам още година и малко да мисля и да преценя.
Камелини ми е далечко.
А така ми се иска да го запиша малкия в такава градина...
Но каквото стане, здраве да е.
Надявам се факта, че интереса към този тип обучение се засилва, да доведе на появата на нови Монтесори градини.

Здравейте отново,

с малко закъснение ще се опитам да отговоря на въпросите, които вълнуват Монтесори-мамите.
Но преди всичко бих искала да кажа, че писането по форуми не може да замени необходимото задълбочено познаване на всяко отделно дете с неговите интереси и неповторима индивидуалност. Затова приемете, моля, постовете ми само като обща информация и насоки, без да им придавате статута на панацея за възпитанието на детето по Монтесори системата. Тази педагогика е холистична по своята същност, точно както и хомеопатията, съотнесена към алопатичната медицина. Това означава, че за да се спазва необходимата доза професионализъм, трябва винаги да се изхожда от конкретното дете, а не да се говори априорно. По тази причина смятам, че даването на онлайн консултации (по хомеопатия, по педагогика, по различни други терапевтични дисциплини като психология, логопедия, сензорна терапия и мн.др.) е несериозно, а на моменти може и да е вредно. Нищо не може да замени връзката между педагога и детето, колкото и изчерпателно да е описанието на майката (която не винаги може да е максимално обективна и коректна).
Та след този пространен преамбюл, можем да преминем към отговорите по принцип.

1. Как да обградим детето с езикова среда?
Според Монтесори сетивната фаза за възприемане на езика е от 0 до 6 год. Това означава, че в този период от време съзнанието на детето е като гъба и попива абсолютно всичко, което чува. След 6-та година според Мария Монтесори тази способност с лекота и без усилие да се научава език, започва бързо да се разгражда.
Има два етапа в разитието на детето - от 0 до 3 и от 3до 6 тодини.  До 3-та година то е пасивно в експресивно отношение, но с много активно и будно съзнание, което трупа огромно количество информация. След 3-та година настъпва отварянето на детето "навън" и то започва все повече да изразява себе си като личност. Тогава складираната до момента информация се използва много активно и се обогатява с нови опит, усъвършенстват се различни умения и се формират нови. Детето задава много въпроси, изразите му стават по-сложни и отразяват активния вътрешен живот, който протича в него.
Езиковата компетентност на детето е в пряка зависимост от средата, в която се намира то. Играчките, книжките, песничките, филмчетата (тук съм на особено мнение) са само една част от факторите, които формират езикови умения. На първо място по важност, според мен е здравата връзка между майката и детето. Тя е основата за онази сигурност, която ще позволи на детето да разгърне заложените у него програми за развитие. Майката е първият източник на езикова компетентност и най-значимият коректор за правилността на речевото и езиково развитие на детето.
Що се отнася до книжките и играчките, те трябва да се подбират внимателно и съобразено с възрастта на детето. Не затрупвайте детето с много информация!  Въпреки че, както вече казахме, има невероятен потенциал да я складира, то не е в състояние да я преработва, ако тя не е дозирана правилно. Затова, предлагайте на детето си малко книжки, но нека бъдат красиви, информативни и с много картинки (не модернистични в стил сюрреализъм за деца  ). Разглеждайте ги заедно с детето, говорете му достъпно, но не с умалителни, не прекалявайте. Вниманието на малкото дете може да е ангажирано активно максимум 10 мин. След това има нужда от почивка, най-често - движение. Редувайте "ученето" с много двигателни игри или просто оставете детето да изразходва енергията си, както на него му харесва. Не бива да забаравяме, че по време на нашите занимания мозъкът му извършва огромна работа, която го ангажира максимално и следователно го уморява.
Разглеждането на книжки просто така, без да сме сигурни, че детето разбира какво има в тях, без да сме негови партньори в този комуникативен процес, не носи никаква полза за него. До 3-та година децата обичат да "четат" книжките, като ги разгръщат (двигателна активност), но не отдават такова значение на съдържанието им, както детето след 3-та година.
За да сме полезни на децата си, трябва кратко и ясно да им обясняваме какво се случва, как се наричат нещата около тях, за какво ни служат. Придружавайте всяко действие от ежедневието на  детето с кратко обяснение. Напр. "сега отиваме навън", след което обувате обувки и казвате: "обуваме обувките", и така с всяко нещо, което правите.
Това е накратко относно езиковото обучение на малкото дете у дома. Другата част от него продължава навън при общуването с други деца и/или  възрастни. Социалните контакти са изключително важни за формирането на езиковата култура на детето и не магат да се заменят от нищо (нитго филмчета, нито телевизия, нито компютър).
Що се отнася до чуждоезиковото обучение, то е задължително да започне колкото се може по-рано, но нека да бъде коректно (човекът който говори чуждия език да говори правилно) и ситуативно обусловено (най-добре под формата на игра или като ежедневна форма на комуникация). Език не се учи от говорещи книжки и филмчета. Трябва личен контакт, в който детето да получава езиков фийдбек за правилно и грешно, да усеща емоционалната натовареност на изразите, които употребава, да вижда реакцията на другия участник в разговора.
С това само маркирах някои от вижданията ми по отоншение на зададения въпрос. Той е много по-обширен и сложен, отколкото можем дори да си представим. И може да стане тема за цял семинар 

Сега пожелавам на всички прохладен и усмихнат ден.

Роси

Много благодаря на Роси за подробния постинг.За мен е много полезен,защото това беше въпрос,които все оставях отворен и рядко говоря на чужд език пред дъщеря си.Забелязах нещо друго-тя изпитва лек ужас (страх) като говоря на английски.Има познати думи,които знаеше още когато проговаряше с първите си думи,но всяка дума,която ие непозната някак я плаши сякаш я кара да се отдалечава от мен.За това започнах да използвам картинки,но и това бързо я отегчава (картинките,които "четем" на български бързо се научва да разказва).
Друго,което мнгоо ме интересува е наказанието.По принцип много ми хареса идеята за "thinking chair",където вече много прекаляващото дете трябва да седне (ние го правим със стаята за 2 минути) и да помисли върху постъпката си.Само че при нас нещо мисленето не се получава.Като и кажа,че неще не прави като хората и тя казва "не искам в стаята" сякаш е някаква инквизиция.Прекалила ли съм?Малка ли е още за наказания и как да я спирам ,когато прекалява?
Също така как се стимулира общуването между децата?Тя е доста агресивна и се чудя дали това е влияние от стресът,които ни заобикаля.Възможно ли е да е някакъс страх от децата около нея?Калина се среща с деца около веднъж седмично (понякога непознати,понякога братовчедките и) и през останалото време общува с котките ни и кучетата на двора.Как бих могла да я науча на състрадателност?

Иначе това,което написа Роси: е причината да спрем за сега посещенията си в Камелини.

Dimitriana, и аз мисля, че на тази възраст е рано за Камелини. Роси препоръча след 3 годишна възраст. Отделен е въпроса, че аз лично се чувствам неуверена доколко знам как да подходя към детето си и така нататък... Но баналното "майката си чувства детето най-добре" май проработва, ако си отворен към него е се вглеждаш.

Роси, кажете си "особеното" мнение за филмчетата, при нас си е голям проблем това, става се с "фим", ляга се с "фим", също сме задължени и през ЦЯЛОТО време, в което е в стаята, да тече "фим", въпреки, че е просто фон...

Знаете, че мамите четат с жажда дългите ви постове и намират за себе си някои отговори.
Бихте ли споделила с нас някави идеи за игри, за възрастта от 2 до 3 годинки? Чудя се с какви играчки да се заредя за лятото.
Какво ще му е интересно...? Има едно дървено нещо за начукване на втулки с дървен чук? Играчки за бутане напред?(Той не му е интересно да бута засега). Играчки за дърпане на въженце?(Той изобщо и не дърпа.) Може би трябва да тръгнем по улиците така? Не ми е притеснително в малкия град. Има, виждала съм една като каручка, която да тика и товари? С пъзели още не се справя. Въпрос за пластелина - има някакъв на водна основа, бил различен от обикновенния, 2+ го пишат, дали да пробвам с това след краха с обикновенния пластелин или е още рано?

Поболях се по въпроса за "ранното чуждоезиково обучение"... Таксите за градините Виктор Юго и немската са по 1000 лв на месец, пък и са така отдалечени... Не харесвам близките градини, все нещо не ми уйдисва в "обстановката", пък няма езикова градина с обстановка "монтесори"...  Явно ще възприемем вариантите с по-късното обучение чрез курсове разни, но нали така се изпуска за детето този най-естествен етап за него да проговори ненатоварващо и друг език... Тъжно.
Dimitriana, дали смущението в дъщеря ви не идва оттам, че една и съща мама говори на два езика? Спомням си Борхес беше споделил някъде, че като малък си мислел, че всеки човек си говори на собствен отделен език - майка му на английски, баща му - на испански, учителя му по френски ли беше, учителя му по латински...

Сашето също е "агресивен", аз мислех, че това е само при момчетата... И много налагащ се. Не искам да си пречупвам детето, виждала съм такива деца, не искам да му отнемам от жизнеността. Но как да наложа граница? Ако баща му му се скара по-сериозно обаче, сърцето ми се къса при вида му - мълчание, на секундата сподавен рев и глътнати сълзи, наистина си преглъща, физиономия на стегнати лицеви мускули и огромно нещастие, неподвижно истерично гушкане в мама... Почваме да го утешаваме незабавно и чак след време успяваме да го успокоим. Направо си ме е страх.

Dimitriana,"състрадателност" - колко мило помислено!

Ферди, нали в Бъкстон нямало места и за след година? Аз въобще не съм си правила и илюзия за там.
Роси, бихте ли споделили впечатленията си оттам по-подробно, или се страхувате, че погледа ви би бил твърде пристрастен, или че е неприемливо така конкретно да се говори за някоя градина...

Агресивни станахме,когато се вля в наситена с толкова мнгоо деца среда.Преди това също беше много доминантна,но малките деца я отключиха и тя стана просто жестока,когато някой влиза непозволено в пространството и.За това реших да я науча на "състрадателност",но уви не намирам пътя към сърцето и.
За играчки-аз ходя с нея в магазини за дървени и грачки и там избираме заедно като гледам да е нещо,което да имитира нещо полезно.Например за мен е хубаво да и купя къща със семейство вътре,за да можем да опознаем правилата на къщите,подредбата на мебелите и разни такива неща,които може да развиват ситуации.За пъзели-има едни подходящи за 2-3 годинки - с дръжцичи за всяко парче,но на мен ми се струва безсмислено да трупам пъзели вкъщи като така и така можем да ходимна гости на Камелини итам ако иска да реди.
Плюс това можете да си намерите някакви книжки или играчки (има едни евтини гумени пъзели с цифри например),с които да започнете обучение-букви,цифри,цветове.
Калина научи цифрите,защото пееха песнички в Камелини и аз се опитвам да пропявам също вкъщи.Учи се мнгоо бързо,когато има личен контакт.Предполагам и за това Роси е против филмчета-просто ако на екрана има ябълка и някой каже "apple",на Калина някак не и се струва важно,но ако види в книжка ябълка и аз кажа "apple" сочейки я-тя веднага повтаря думата и дори понякога я научава от раз (ако не е много трудна).Буквите ги научихме от клавиатурата (не се гордея с това  ),докато "пишехме" на тати.Сега има буква "K" за Калина,"Т"  за тати и т.н.Все пак една книжка върши по-добра работа.
Също така имаме един стар сервиз за кафе с чашки и чинии,салфетки,покривка.За разлика от градината нямаме правила кое как да се прави и тя може сама да си ги подрежда,да сервира и пресипва,което не е голям плюс,защото не работи целенасочено и аз все нямам времед а и покажа как се "прави" в реалния живот.
Освен "игрите" сега се учим да режем с нож (в кухнята)-давам и меки плодове,зеленчуци и други,за да ми помага.Бели чесън (в пръстчета) и други,към които сама прояви интерес.
А за пластелина-ако е същия,за които си мисля (с безопасни материали и в 3 цвята,които като се смесят се получават нови) той освен,че се работи приятно с него (аз си играя де),после изсъхва и (лакирайки ги) остават фигурки,с които сме украсили почти всичко вкъщи-цветя,листа,топчета за гердани и др.

Ей, че хубава дискусия се е заформила тук!

Роси, благодаря Ви за подробния пост.

Това което ние правим по отношение на състрадателност  - носим храна на кученцето (улично) което живее на нашата улица, даваме пари на просяци, музиканти по улицата и обясняваме какво правим.

Забелязах че когато говоря на английски пред Лео и той се стъписва и се прави че не ме забелязва. Напоследък като се разхождаме вечер тримата, започнах да разказвам на татко му за нещо интересно което се е случило през деня на английски. Ами реакцията на Лео ме изуми. Не зная дали да продължа или да спра.

Нивеа  ,

а каква беше реакцията на Лео, всъщност? Ще ни е интересно да ни разкажете.........