Тези дни ми е криво по ред причини, но все се намира някой да ми вдигне настроението - дори непознати хора. Сутринта един от служителите на съдебна охрана пак се закачаше дали и идвам на разходка в съда или отново по работа.
Аз още нищо не съм почнала да подготвям. От три седмици все си повтарям, че ще донеса в Пловдив чувала с мини дрешките, за да ги изпера и подредя, и все забравям или не остава време да си отида до село. Накрая пак ще стоя до среднощите взирайки се в поредната пералня, която се върти.
С Наско мъжът ми си беше вкъщи и не съм се притеснявала как ще стигна до болницата, но сега ходят често в командировки. Това ме вълнува доста напоследък и кроя какви ли не планове как ще отида до болницата, ако не е в Пловдив тогава. От такси, до обаждане на приятел или да се самозакарам, което ще е равносилно на лудост, но напълно очаквано от мен. Да не ви казвам, че ми мина и една още по-щурава идея да ме закарат, ако е възможно, с една патрулка /братовчед му е полицай в нашето районно - само да знам, че мога да разчитам на него и да се случи на смяна този ден-нощ, отма съм се обадила /.
Свекървата е при нас през седмицата и поне има на кого да оставя Наско.
От друга страна - първият път единственият човек освен мъжа ми, който знаеше, че отивам да раждам, беше брат ми. Той придружи Борко в болницата. Сега ще научат повече хора, а изобщо не ми се иска. Много ми беше добре никой да не знае къде съм /то си беше и посред нощ - какво да ги будя хората като нито знаех дали наистина ще родя сега, колко време ще мине в пред/родилна зала, дали всичко ще е наред ..../ Предпочетох да знаят максимално малко хора и направо да има обаждане - Честито, вече си баба, дядо, леля, вуйчо .....!
При вас как се очертава отиването до болницата? Мамите с насрочено секцио сигурно са по-спокойни, но тези, които чакаме повика на природата? .... .....
А на мен не ми обръщайте внимание много - понякога не знам какво пиша.