За агресията между децата в детските градини!?!

Ми аз казвам, да казва на госпожите...не да удря. Но се оказва, че е набеден за предател и дърдорко от децата.
Иначе синът ми е много кротък, но девойките го пердашат яко. Скоро ще се срещам с майката на едно момиченце от нашата група, че си имаме проблем последната седмица.
Имаше едно дете в яслата, което сега в градинската група му е първи приятел. Моя бе инциативата да събираме децата да си играят извън ДЯ, събота и неделя. С майка му станахме първи приятелки, даже бременеем заедно в очакване пак на момчета. Гледам все с добро, но при невъзпитани родители не върви. Много се плаша от нискокултурни фръцли/мутри. Кошмарно е.
Филмчета се гледат у дома, има си LCD в неговата стая - Франклин, Мечо Пух, Самолетчето Джей-Джей, Бамби, руски народни приказки, Колите, В търсене на Немо....Закърмен е с BabyTV. Т.е. всичко, което се гледа е внимателно подбрано. Детето е на 3 и половина години и досега нито е нападал, удрял, една вулгарна дума не е казал. Плаша се чак, че ще го смачкат психически след време....

Вината е основно на родителите!

Да, ясно че основна вина имат родителите, но да не забравяме, че и възрастните понякога дори неосъзнато давят пример за агресия.

Забранила съм на детето да се бие в яслата, да посяга първа и съм и казала да се оплаче на лелята в случай че някой и посегне, това не пречи неведнъж да идва бита и одраскана жестоко по лицето под брадата ( което не видяхме при вземането от яслата за да го отбележа на лелите).
Ето защо я уча как да отговори на насилника - да бяга и си играе с други кротки деца, но ако наистина няма друг избор да го хване за косата и дърпа - жестоко е но е ефикасно.
Когато  аз самата бях в първи, втори клас имаше няколко момчета с които много се карахме и понякога си разменяхме удари - до момента в които не  ги дръпвах за косата - слабо място е и разбират веднага че не са толкова велики, и не само те могат да причиняват болка - ефекта беше че ме оставиха бързо на мира.
Моето мнение е че децата сами трябва да решават споровете помежду си, без родителска намеса - така намират място в този свят. Единственото което можеш да направиш поговори с твоето дете и го научи да отвръща на насилника. Аз бих питала моето когато го ударят какво му се иска то да направи. И бих ограничила желанията му в рамките на разумното.
Ситуацията наистина е неприятна УСПЕХ.

Съгласна съм на 200%.
Стига вече другите са виновни за агресията, болестите, липсата на възпитание...
Нали семейството е в основата на възпитанието. А пък и в случая говорим за деца в предучилищна възраст, при които влиянието външната среда не е толкова силно както при един тинейджър например.
Винаги съм защитава тезата, че децата агресори не трябва да се изолират, защото проблемът се задълбочава.
Напротив, на тези деца трябва да им се помага, именно за да не се превърнат в още по-големи агресори.

Имам спомени от моето детство,преди 30г,че доста се биехме.Времето и обществото бяха различни,но и в детската,и в началните отделения,и на поляната пред нас все играехме на лагери и доста се поступвахме-напр.момчета с-у момичета

Точно това ме притенява истински, агресията му не бе провокирана от скарване между децата, за нещо, това ще го разбера... донякъде, скарали се, после се ошамарили, това не е прецедент, но да удариш без причниа, това вече ми прилича на сериозен проблем и точно за това не спирам да си задавам въпроса, каква е моята роля при положение, че всичко се случи пред очите ми...трябва ли да се направя, че нищо не се е случило или трябва да направя нещо и колкото повече мисля, толкова повече мира не ми дава, това, че не искам да съм безучастна и безгласна буква....

Честно казано, аз не искам моето дете да отговаря на шамара с шамар, това не решава проблема, който ме измъчва в момента, по този начин нищо не променям, пак казавм, че осношвно ме смути факта, че всичко се случи без причина и аз сериозно си задавам въпроса дали това дете след време няма да убие, друго.....и дали аз като свидетел не съм длъж на да направя нещо 

В случая е трябвало на момента да разговаряш с родителите - имала си повод и доказателство. Ако не се променят нещата, разговаряш с госпожата или направо с директорката на градината ПИСМЕНО! После до общината и до разни институции, под формта на оплакване от директорката, че не си върши работата. Ако детето видимо има проблем, педагозите са длъжни да сигнализират и да преместят детето в специализирано заведение, или да му се назначи лекарска помощ.
В яслата на моят син имаше такова агресивно дете, което държаха на 4 години в яслата за бройка... и след като нито с родителите, нито със сестрата се разбрахме, написах една молбичка до директорката и следващата седмица детето отиде в първа група. Не е нормално 4-годишно да бие, хапе и псува по цял ден синът ми, който беше на 1 г. и 8 месеца....

                  Направо ме уби! Как така може да се сложи етикет на едно дете,че е агресивно САМО защото е ударило един път пред всички без причина.Пък и да се изпрати в специализирано заведение.
                  Я,моля те,ме осветли КОЕ е това специализирано заведение.Направо ме е срам ,че работя 35 години с деца и за такова СПЕЦИАЛИЗИРАНО заведение не съм чула.
                  Не мога да се съглася с поста ти и мнението което изказваш в него.Съжалявам,но това са деца на 3-4 години и не можеш да го нарочиш за черна овца преди да знаеш това ситуативна реакция ли е или постоянно има проблем.Дори да е действително агресивно дете НЕ е това начина.Ами ако беше твоето дете така ли щеше да реагираш?Я си представи ,че отиваш да го вземеш и учителката ти казва "То е агресивно и трябва да е в специализирано заведение!"
                  Как искаш децата да не са агресивни след като самата ти предлагаш на майката да отиде "до общината и до разни институции, под формта на оплакване от директорката, че не си върши работата. "
                  Ти сигурна ли си ,че персонала не си върши работата?/Умишлено не визирам директорката,тя не гледа децата/ Как можеш така с лека ръка да зачеркнеш труда и грижата на хората при това без изобщо да знаеш какъв точно е случая!Това,че при теб някой си е нарушил реда и е държал дете след определената възраст НЕ значи,че всички постъпват така.
                  Сори,ама твоето поведение и съвети са агресивни и мисля,че един родител не може да се изрази така за чуждо дете отгоре на това нито го е виждал ,нито го е чувал.
                  Ако всички деца ,които са ударили някого стават след това убийци то отдавна да не е останал жив човек ,пък и помежду си да са се избили.Даже практиката показва,че най-жестоките убийци са обикновено от "примерни" семейства.Дано ме разбра какво исках да ти кажа.

В първия пост го пише - случаят съвсем не е единичен...


Иначе, ако е моето дете и има проблеми, не смятам че някой е длъжен да търпи и децата да бъдат бити и хапани, защото е моето дете. Бих потърсила помощ.
За специализирано заведение, не знам - изразих се по-скоро образно за някакъв вид специализирана помощ.

И искам да те помоля, Didia, да не ми вадиш думите от контекста! Защото това с институциите е поредна стъпка, в случай, че разговорите по каналния ред не свършат работа, защото съм минала през това. И не смятам, че да си търсиш правата е агресивен подход.
И това за убийците не е моя реплика....

Това е абсолютно вярно ! И аз имам спомен как се биехме.Сега какво се промени ? Дали не е защото се дава голяма гласност на всяко нещо и децата си мислят ,че така стават известни ?! И им се обръща вниманието, което когато направят нещо добро липсва ?!
Или защото някое дете удря друго и родителя взима страна и показва на другото дете ,че все пак по-силният побеждава ?!

Така е най-лесно и не веднъж съм писала типично сталиниско: Има човек- има проблем, няма човек- няма проблем".
Аз съм за създаването на специализирани детски заведения тип ТВУ-та, където да се "прибират" всички деца в предучилищна възраст, които дори и веднъж са ударили друго дете. Така няма да се появят такива теми.
Защо винаги се търси най-лесното отстраняване на проблема- детето да се маха, да се премести в друга група в друга ДГ?
Защо никой не си зададе въпросът дали на това дете, а пък и на неговите родители, не им трябва помощ?
Защо жалбата до директора на въпросното ОДЗ или до шефа на инспектората не е придружена с искане на това дете да се осигури работа с психолог?
Защо веднага се праща в специализирано заведение? И наистина какво всъщност е то, както пита Didia?
Ако не може ние като възрастни да се справим с агресията на едно 4-годишно дете, то какво ще правим като стане на 15? Все така ли ще го отстраняваме....?

Да, все така. Ще продължаваме да твърдим, че "иначе" то е много добро дете, че генът му е такъв и че другите го предизвикват.

Децата се бият, защото няма кой да ги спре. Онзи ден наблюдавах майки, чиито деца се ритаха и скубеха, оставени на самотек. Видях и 2-годишно, което налагаше видимо по-големи деца под радостния взор на мама и нейната едничка реакция беше: "Ха-ха, юнакът ми той, виж го какъв е боен, ха-ха! Добре че са по-големички, че да се пазят от него". За какво говорим изобщо...

Аз не смятам, че имам право да взимам решение и да изисквам някакво лечение или помощ на чуждо дете, което си има родители и учители. Мога единствено да изисквам да не се позволява неговият проблем да влияе физически върху моето дете. Мисля, че се правите на прекалено широко скроени. Истината е, че не може едно дете, което се държи антисоциално и тормози останалите, да бъде оставяно да си прави каквото иска. Родителите и педагозите трябва да предприемат някакви мерки.

Точно така - децата се бият, защото възрастните ги оставят. И бих допълнила, че дори негласно ги поощряват. И колкото и да ми е мъчно понякога грубата сила в отговор на грубата сила върши работа. Не мога да разбера защо е толкова разпространено мнението, че децата трябва да бъдат оставени да се оправят помежду си. А възрастните за какво са, за да залагат на това кой ще надвие ли?