Помогнете със съвет! Мъжът ми ме съди за отвличане на детето ми

Желая ти много сила и успех, lovemykids! Мерси за разясненията.

Между другото - разпечатай и тази тема тук, не се знае дали няма да ти свърши работа в някакъв етап от борбата.

Ох ,мила,бъди силна!Досега се рових да търся нещо,но попаднах само на това:http://www.djure.net/feature.php?id=547
и това:http://law-students.blogspot.com/2008/08/blog-post_8019.html
http://law-students.blogspot.com/2008/08/blog-post_2429.html
вярно това са лекции за студенти по МП,но това намирам,това показвам.Ще търся.

Защо пък не опиташ да се свържеш с Д-р Боряна Мусева
http://www.bglegis.com/MN4P.html или пък с Тодор Тодоров..,проф.Натов....може да те насочат към най..подходящия човек.. Пробвай навсякъде..
Не знам дали модераторите няма да изтрият,ама да пусна:http://www.lege.bg/advokati/

Мила, имам чувството, че написаното от теб съм го писала аз! Намирам се във същата ситуация, в която и ти, с тази разлика че при мен физически тормоз и полицейски рапорти не е имало, и при мен държавата е Малта а не САЩ. Но това прави моята ситуаци още по - лоша, колкото и абсурдно да звучи. Най - доброто, което можеш да направиш е да отидеш в АСОЦИЯЦИЯ ФОНДАЦИЯ АНИМУС - ако някой може да ти помогне това са те! консултирала съм се с доста адвокати и никой нищо не казва, всички овъртат а аз живея в непрекъснат страх, че ще почука полиция на вратата ми и ще ми вземе детето за това, че съм направила най - доброто за него! Ще ти пиша по къно - просто немога да се овладея сега, защото цялата треперя и едвам виждам буквите..........само искам да ти кажа да бъдеш силна и смела и де не се страхуваш!!!! И е много хубаво че си писала тук........преди няколко години тук намерих подкрепа която никога не съм получавала и открих страхотни приятели
След малко ще ти пиша пак...... 

thaisse , и аз настръхнах като ти четех писмото....Явно не съм сама с този толкова голям проблем...Трябва да ми разкажеш повече за себе си.
Аз също тук срещнах (он лаин разбира се) много топлина, разбиране, сърдечност - неща, които ми показват, че не съм сама, в този толкова критичен за мен момент. Чувствам всички тези хора тук близки като сестри....и съм много признателна за това....

http://www.animusassociation.org/  Това е линк към асоцияцията, за който споменах. Разгледай го, обади се, много са мили там и ще те подкрепят! Една мама, на която съм много благодарна  преди 2-3 години ми каза за тях. Да ти разкажа на кратко мойта "сага" - Детето ми се роди в Малта, с баща му - малтиец - нямаме брак, живеехме заедно. Всичко и при мен беше както го описваш - мислех че съм срещнала принца на мечтите си - прекрасен, умен, красив, човек почнал от нищото и сам постигнал толкова много със честен труд! Мъж - мечта, със положенив в обществото.Работеше за правителството, и все още работи там, занимава се с реализиарнето на проекти и разработава разни компютърни програми, както и да е. Приятел с министри, премиери.... а аз една пикла, дошла от България ( къде ли е това?!?!). Не пропускаше случай да го отбележи, особено когато имаше и други хора, ноаз също както теб прощавах всичко, защото го обичах и вярвах, че ако му докажа че наистина го обичам, той ще се промени. Но уви! Няма да се впускам в подробности...бях пускала тема преди време тук, ако не е изтрита може да надникнеш, важното е че накрая събрах смелост и се върнах в България и си останах тук! Еди ( синът ми ) е с двойно гражданство. В Малта живеех със социални помощи, защото богатия и известен татко не искаше да дава пари. Нещо повече - искаше да му давам половината от тези помощи, защото детето било на половина негово. Сега като го виждам това написано и осъзнавам колко абсурдно е било всичко...Много е дълга историята ми, не искам да те отегчавам, затова направо ще пиша за заминаването ни от Малта. Ние също нямаме писмена декларация - съгласие от бащата че детето може да пътува с мен. Два пъти сме пътували с Еди за България и не сме имали проблеми, не са искали декларация. Първия път когато ни пусна да си дойдем до БГ седяхме 3 месеца, той дойде за 2 седмици и през тези 2 седмици докато беше тук дъщеря му ( той е разведен и има дъщеря от първия си брак, и освен това е първия мъж в историята на малтийското право, който е получил родителски права), та значи дъщеря му живееше с майка му, когато забременях, заживяхме тримата заедно, и когато аз се изнесох, дъщеря му пак отиде да живее при баба си, та докато той беше в БГ при нас, тя избяга при майка си и започна съдебни дела срещу него за психически и физически тормоз. Той се върна в Малта, беше арестуван, но пуснат под гаранция. След около месец и ние се върнахме. това става август - септември 2006г. След 1 година, септември 2007 след поредното ходене по мъките се съгласи с еди да дойдем в БГ, като му обещах да се върнем. В началото ме беше страх да му кажа че няма да се върнем, но след няколо посещения във фондация Анимус, събрах смелост и му казах че си оставаме тук. Той идва до България през декември 2007 за 2 дни, тъй като си правеше пътешествие из Европа и нямаше да говори добре за него ако не дойде до БГ да си види детето. След това миналата година пак дойде за няколко дни - да се опитва да ме убеждава колко ни обича и колко се е променил и колко иска да живеем заедно като семейство. Като казах не, психопатската му същност пак се показа, почна да заплашва, нещо което може много добре  От тогава спрях да говоря с него. Той пише по скайпа, аз не отговарям. Едиствено му отговарям когато каже че иска да говори с Еди - питам детето ако то каже да- говорят, ако каже не - не говорят. В последния месец спрях и това да правя - абсолютно игнориране. До вчера. Каза че делата му с бившата му жена и с дъщеря му са към своя край и ще ме почва мен. 17 години се съдят със жена му, какво ли не е правила милата и той винаги се измъква...Всички адвокати го знаят, изучават неговия случай, казават че това е делото, което никога не свършва... Шансът ти е в някоя организация за закрила на децата и жените! Звучи абсурдно, но съжалявам че не ме е тормозил физически, защото аз няма как да докажа психическия тормоз, на който ме е подлагал денонощно, провокациите му, особено пред неговот семейство, за да покаже колко съм аз пдихически нестабилна, опасна и агресивна.. Много е хитър......Всички такива мъже са хитри, но си имат слабо място - когато видят силата на жената и когато разберат че тя не се страхува се объркват. Така че - не се страхувай!!!! И задължително се обади в Анимус, в сайта има телефоните им. Могат да ти помогнат! И май за съжалемие само те могат!
Ако се сетя нещо ще ти пиша. Много е объркано и несвързано това което написах, но ако седна да обяснявам всичко с подробности и до утре няма да успея да свърша
Късмет и кураж!!! 
Ще следя темата!

thaisse , Боже, милата, какво си преживяла.....Искренно ти съчувствам и супер много те разбирам....Да, непременно ще се обадя - още днес на организацията.....Дано Госпоод да ни помага.....
Ако искаш пиши ми на лични, за да си разменим имаилите.

Момичета като ви чета и направо сърцето ми се къса. Изпращам ви много прегръдки и виртуална подкрепа. Добри съвети са ви дали, аз не мога да помогна с информация, но наистина се надявам скоро кошмарът ви да свърши.Лошото е, че никой не може да се застрахова от такива случки, а трябва да има някаква утъпкана пътека 

На няколко пъти започвах да пиша и все ми се струваше не достатъчно, това което пиша. Нямам думи да изразя своята съпричастност и подкрепа.
Наистина, момичетата са ви дали много ценни съвети, а аз се сещам само за едно.
Дайте гласност на това, което се случва. Нека повече хора знаят това, което ви грози. Кажете на учителките в детската градина/училище. Съседи, приятели.
Колкото повече хора знаят, толкова повече очи ви пазят.

Успех Мили Майчета
  

Точно така!Vanhorne ๏̯͡๏) e напълно права. Колкото повече хора знаят -толкова повече възможността да ви се помогне е по..голяма.Затова не мълчете вече. Знаем,че се страхувате,но щом искате добър живот за вас и близките си и най..вече справедливост,трябва да дадем гласност на такива случаи.
Ние ще помагаме!Не се отказвайте мами,бъдете постоянни и силни!

thaisse, спомням си zа твоята тема и намирам невероятна промяна в тебе. Тогава пишеше толкова плахо и беше убедена че не можеш да иzлеzнеш от таzи ситуация, а сега си иzпълнена с много сила и решимост. Поzдравления и пожелания да zавършиш zапочнатото с успех! 

На теzи проблеми по принцип трябва да се дава гласност, но трябва да се иzбере и подходящия момент. Не мислите ли че на някакъв етап е по_раzумно да се прояви малко предпаzливост?  
lovemykids, ти не се ли страхуваш че твоят мъж като българин е в състояние да чете тук и да се раzпоzнае? И на теб желая много сили и успех в борбата!

Ех, момичета, много ви благодаря за съдействието и моралната подкрепа, която получавам тук....толкова е хубаво да знае човек, че не е сам....
Обаче аз имам нещо като НОВ ПРОБЛЕМ - този моя не спи, за да мисли какво да направи - супер изобретателен е в гадостите си е и това ме плаши как ще се справя......
ТОЙ ПРИСТИГА УТРЕ!!!! - снощи се обади на детето и й каза, че ще й донесе много играчки и ще я води на много паркове , а аз получих имеил че пристига и да не се опитвам да крия детето от него - какво да правя незнам....в пълен шок съм....цял ден въртя телефони - на адвоката, на МП, на закрила на детето , на асоциация Анимус.....на приятели и роднини за подкрепа....На практика всеки казва нещо, но противоречи на другия и аз така съвсем се обърквам, защото те ми казват : "Ами ти трябва да решиш!" - а аз какво да реша като мозъкът ми е парализиран от страх, а знам че една грешна стъпка с този насреща и мога да падна в пропастта....Има опасност той да отведе детето ( ние на практика все още имаме еднакви права).....и тогава какво ще правя, как ще си я върна?????? Предупредиха ме много да внимавам....А как да внимавам - той е 20 пъти по-силен от мен....Ох, незнам...
Ако пък се скрием пак ще е проблем - той е много агресивен и отмъстителен - ще намери начин да ми го върне.....
Нямам право да греша, защото може да ми струва скъпо.....
Направо ще се побъркам от страх.....
БОЖЕЕЕЕЕЕ......откъде наистина това зло ми дойде на главата??

Как така ще отведе детето? Ами нали ти ще звъннеш веднага на полицията? Ами как ще го изведе, нали ти ще предупредиш да не го пускат през границата?
Успокой се, и се подготви да говорите като големи хора утре и да се разберете за най-удачния начин, по който той ще има право да вижда детето, което ще живее при теб.

ако не се лъжа детето беше с двойно гражданство, по бг закони, не може да напусне пределите на страната без твое съгласие, отиди при дежурния съдия, обясни му притесненията си и поискай да издаде забрана за напускане на детето на страната
сега ти трябват много сили заради детето, не се крий, срещнете се говорете, обсъдете, ако трябва профилактично уведоми и полицията за опасенията си
успех стискам палци

Алиса, така ми казаха от МП и адвоката също....затова се паникиосах....А иначе, ако недай Боже, нещо се случи аз ще звъня веднага на всички възможни места....(дано не се налага....но от този човек очаквам всичко - много е бърз и изобретателен).
Сега си мисля и следното - защо му е хрумнало ей така изведнъж да идва?  Нали вече е завел делото по Хагската конвенция, че съм отвлякла или задържала детето? Какво ли цели този път?
Наистина е трудно да му се сетя на действията.....
Знам, че трябва само да съм спокойна, иначе ще сгреша някъде, а той това ще чака.....
О, мили момичета, имам чувството че вече започвам да мисля на глас....май звуча като изповед....
Простете ако ви товаря....