Казват всяко зло за добро! Приеми,че си се освободила от нещо,предпазила си се. Няма нищо случайно,късмет е че сега си свободна,готова за ново начало. ..... Освободи сърцето си,за да можеш да започнеш нещо ново. Явно,не те е заслужавал,явно е - щом минусите са били повече,считай го като спасение. Дъщеря ми страда по една връзка, и мислеше че няма да забрави,плачеше по цял ден,но ето че сега даже отчита грешките си,и се чуди как е търпяла някой неща. И тя написа плюсове и минуси и резултата беше отчайващ.....Сега се смее и даже вижда колко грешен е бил човека... Но трябва време,да го осъзнаеш това. Трябва да се уважаваш и цениш,това е разковничето!!! Радвай се на свободата,че всеки един момент може да срещнеш човека!!!
- Публикувана: 22 март 2009, 09:08 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2009, 18:10 ч.
Как да го преодолея
Нямаш нужда да преодоляваш никого. Имаш нужда да се опознаеш, да се обикнеш и да имаш нужното самочувствие.
И да спреш да прекарваш живота си чакайки и надявайки се на чудото наречено моята половинка. А всъщност това за теб да е някой, който да ти даде нещо, което зависи изцяло от теб. Искаш някой, който да ти даде самочувствие, да те кара да се чувстваш красива, желана, ценена и т.н., но ако сама не го усещаш никой не може да го направи. Ти не търсиш човек, с когото да споделяш живота си, себе си, любовта си, а някакъв спасител от самата теб и собствената си неувереност. Такова животно няма. Нали дори и да се появи някой такъв в един момент ще му дотегне да те носи на ръце и да се занимава само с "лекуването" на ранената ти и смазана душа.
И да спреш да прекарваш живота си чакайки и надявайки се на чудото наречено моята половинка. А всъщност това за теб да е някой, който да ти даде нещо, което зависи изцяло от теб. Искаш някой, който да ти даде самочувствие, да те кара да се чувстваш красива, желана, ценена и т.н., но ако сама не го усещаш никой не може да го направи. Ти не търсиш човек, с когото да споделяш живота си, себе си, любовта си, а някакъв спасител от самата теб и собствената си неувереност. Такова животно няма. Нали дори и да се появи някой такъв в един момент ще му дотегне да те носи на ръце и да се занимава само с "лекуването" на ранената ти и смазана душа.
Остави времето да свърши своята работа. Не искай веднага промяна. Обърни внимание на себе си и едва, когато се чувстваш добре с твоето "аз", мисли за друг.
За съжаление, много манипулатори създават връзка на зависимост с жертвата си, която развива необходимост да се подлага на унижения, дори и да го съзнава. Заради това, изключи изцяло контактите с този човек.
Успех
За съжаление, много манипулатори създават връзка на зависимост с жертвата си, която развива необходимост да се подлага на унижения, дори и да го съзнава. Заради това, изключи изцяло контактите с този човек.
Успех
знам ,че сте прави , просто се питам защо има такива мъже и хора които не осъзнават какво имат , а все търсят нещо ново и потискат половинките си . Но това е .... Сега пак ще прочета отговорите вии ще опитам да се стегна ,защото не съм 15 годишна все пак . 
Възрастта няма значение.
Не забравяй, че такива тирани се хранят от такива като теб, но са слаби - имат нужда от чуждата слабост.
знам , че ти е невъобразимо трудно , но поне си се откъснала от този човек.Приеми го като животоспасяваща операция.По лошо би било ако въпреки всичко ти се налага да си със него.При мен е така.Болката която изпитвам е разрушаваща,и незнам как ще продължавам , но безсилието да живееш с човек който не те уважава и обича може да те погуби.Казват , че времето лекувало дано е така.Продължи напред без съжаления.
tyjna1 , знам че е трудно да забравиш човек с който си споделял живота си. Но си задай върпоса има ли смисъл да се унижаваш заради някой, който не те заслужава. Стисни зъби и продължи напред. Наистина е много турдно, но не е невъзможно. Не се унижавай като го търсиш и падаш в краката му. Любовта не трябва да е страдание. Не знам защо ние жените се измъчваме и отъждествяваме това красиво чуство със страдание. Гледай напред и нагоре. Миналото си е минало. Не може да се живее с него.
Натисни червеното копченце на телефона си,изтрий му номера,а заедно с това и сълзите си и излезни навън!!!Не си заслужава да се тормозиш за някой,който не го заслужава 
Дано това ти помогне поне малко-"Никой не заслужава да лееш сълзи за него.А този,който заслужава,никога няма да те разплаче!"Хубав ден ти пожелавам
Дано това ти помогне поне малко-"Никой не заслужава да лееш сълзи за него.А този,който заслужава,никога няма да те разплаче!"Хубав ден ти пожелавам 
вече половин ден успявам да се удържа и да не пращам смс , да не звъня и да стискам зъби , дано да е за по-дълго . Знам ,че неме заслужава , но защо се чувствам така тъпо и потиснато
Може би те боли, че връзката ви е прекратена от него, а не по твое желание, т.е. той я е напуснал много преди ти реално да се изнесеш от общото ви жилище.Има само един лек, според мен: Спираш да се надяваш и приемаш, че нещата са тотално и безвъзвратно приключени, теглиш му една (може и повече, по избор
) майна и си казваш, че ти си най-важната и специална жена на света! Повечко самочувствие и увереност в себе си ти трябва. Научи се да се обичаш и да се радваш на живота, без "виновника" за това да е мъж!
Представям си какво ти е мила, но погледни го от хубавата страна - вече си свободна да срещнеш човека, който ще те обича и уважава. Тогава ще се радваш, че си приключила с този мъж. Освен това, по-добре е че се е случило сега, защото ако бяхте родили и дете, нещата щяха да станат много по-сложни, като при мен например.
Кураж, и знай че хубавото в живота ти тепърва предстои, просто трябва да се отърсиш от миналото и да го посрещнеш
Освен това - 27 е страхотна възраст!
Кураж, и знай че хубавото в живота ти тепърва предстои, просто трябва да се отърсиш от миналото и да го посрещнеш
Освен това - 27 е страхотна възраст!
мила , не позволявай на тая гад да те мачка.Следващия път като ти каже , че има какво да се желае му кажи че това което си вече някой друг ще му се радва и него не го интересува.Дори и да нямаш мъж до себе си прави се все едно има.Да видим кой ще се смее последен.Моя ме беше докарал до лудост бях станала 115 кг дебела и грозна така ме харесваше, бях му удобна защото никой не ме искаше и си стоях само в къщи нямах приятели - нямаше грижи с мен.Обаче прогледнах погрижих се за себе си .Само аз си знам какво ми коства но си умирам от кеф когато избеснява.Вече съм 75 кг, ходя редовно на козметик поддържам се флиртувам, въобще решила съм да взема всичко от живота което ми се полага.Излязох от ъгъла в който ме беше наврял.Светът отново съществува.На моменти ми е много трудно защото живеем заедно и честно това не е семеен живот , но за момента нямам избор.Така , че с рогата напред.Пък да видим кой ще се смее последен.
и аз не знам защо се надявам и на какво понякога си мисля ,че искам да му е болно и да страда за мен , а не толкова ,че искам да съм с него. Наистина бях напълняла , той се виждаше и флиртуваше с други жени в продължение на 2 години. Когато поставих условие съм го била потискала и наранявала егото. Искал свобода. После избра уж мен , за 7-8 месеца . Отново разбрах ,че я търси . Тук за мен беше края. И въпреки това сега ми е мъчно. Заради това , че е бил част от живота ми . Не заслужава ....... пък ще видим кой ще се смее....
