Публикувана: 23 март 2009, 11:55 ч.
Последно мнение: 24 март 2009, 21:42 ч.

Времето...

2 268
49
1

# 15 23 март 2009, 14:03 ч.

град Русе
Мнения: 78

Не винаги е въпрос на организация. Много зависи от детето. Ако майката има помощници около себе си, то е ясно... Ако детето е по-спокойно, времето също няма да е такъв проблем. Просто това е период, през който трябва да преминете. Поне при нас беше така и сега имам повече време в сравнение с първата годинка от живота на бебето Simple Smile

# 16 23 март 2009, 14:11 ч.

Мнения: 6 001

ами то се свиква,особенно когато няма кой да помага,ама никой (даже количката те гледат съседите че мъкнеш по стълбите и даже път не ти правят),но винаги имах сготвенио ядене за обяд за нас и детето(детската кухня ми идваше далеч),и бях напазарувяла,но нямах ком,а живот и здраве планираме номер две незнам как ще е

# 17 23 март 2009, 14:36 ч.

Мнения: 543

При мен определено най-трудният период беше до 7-8 месеца на бебето. В началото беше много зле, по цял ден и по цяла нощ ревеше от колики, а когато свършиха коликите, взе да мрънка от скука, струва ми се, все не беше доволна от занимавките. Когато започна да седи на дупе стабилно, ситуацията стана по-добре, а като порлази - съвсем добре. Просто като отида някъде да свърша нещо, тя бръмчи след мен и й е интересно. Като реша да изчистя - ходи да плицука с кофата - голяма забава. После я измивам и преобличам, естествено. Но определено сега върша разни домакински работи, докато преди беше пълен абсурд.

# 18 23 март 2009, 14:42 ч.

Мнения: 1 650

И аз мисля, че е въпрос на организация. Thinking

# 19 23 март 2009, 15:00 ч.

София
Мнения: 44 120

А аз мисля, че не е само организация...за да пуска темата майката явно преди 9 години с баткото не е изпитвала подобни затруднения, надали е станала по-неорганизирана с годините..обикновенно става обратното....младият човек е по-попилят, с годините все по-организиран става......
Според мен, който е имал по-спокойно дете просто не може да си представи за какво иде реч....
Естествено например винаги има варианта да се остави бебето с часове например да реве, за да измиеш, сготвиш и т.н..... но не за всички това е допустимо решение Wink

Да не говорим, че например има не малко кърмачета, които сучат например начесто и то по половин час и нагоре.....това през 2 часа да губиш по половин един не е малко, ако през 2/3 ти от останалото време се дере от колики например вместо да спи или спи само ако е гушнато или нещо такова..... колко време остава за други неща.....и все пак майката и тя трябва чат-пат и да дремва например....

# 20 23 март 2009, 15:10 ч.

в Надежда-та
Мнения: 4 983

Ще влезеш в ритъм, въпрос на време е.
И аз първите 2 м- ходех напикана и наповръщана. За разкрасяване изобщо не смеех да си помисля ooooh!

Ама към 3м. се поосеферих Laughing

# 21 23 март 2009, 15:43 ч.

Мнения: 153

Постепенно ще влезеш в ритъм. Hug

Но по принцип не стига за всичко, което желаем. Sad

# 22 23 март 2009, 15:47 ч.

Мнения: 4 292

Трудно е с две деца, наистина. Колкото и да е човек организиран, не винаги успява да се справи с всичко. Ако малкото е кърмаче и няма режим, ако голямото е вече ученик и също има нужда от помощ и време само за него... От къде тогава време за майката, когато то не стига дори за ежедневните задължения?
Хубавото е, че с всеки изминал ден бебето расте и нещата си влизат в релси. Просто човек трябва да прецени приоритетите си и да гледа философски на ситуацията. Всичко ще се оправи, но в мааалко по-късен етап. Търпение! Simple Smile

Последна редакция: пн, 23 мар 2009, 16:52 от Клото

# 23 23 март 2009, 16:19 ч.

след Околовръстното
Мнения: 1 812

На абсолютно същото дередже съм. Времето ми се разкъсва между двете, всяка със своите нужди. Едното реве, че иска да ходи, другото мрънка, че задачата от домашното нещо не излиза, да преобуеш малкото, да го нахраниш, после тичаш при голямото - домашни, раница, обяд и т.н. Търча да я взема от училище, после обратно да я карам на плуване, понякога имам чувството че времето не ми стига. Добре, че майка ми от долния етаж се включва от време на време, че иначе съм го втасала...

# 24 23 март 2009, 16:26 ч.

Варна
Мнения: 3 953

В началото е стресиращо, ще свикнеш.
Моя син е по-голям и от самото начало много ми помага, нищо че е пубер.
Готов е да зареже всички домашни за да играе с дребната.

# 25 23 март 2009, 16:45 ч.

Мнения: 9 776

Аз затова се радвам, че децата ми са с такава голяма разлика. Някак не ми допада идеята да ощетявам едното дете, за сметка на другото. Дъщеря ми е самостоятелна доста, но пък и бебето е много спокойно засега и не изисква 100% вниманието ми нон-стоп. Като поотрасне, ще видим.
Моят съвет е да я караш по-спокойно, обръщай внимание на децата си, другото не е важно Peace

# 26 23 март 2009, 16:55 ч.

Мнения: 1 264

Имам само едно дете, но картинката ми е много позната. Да, нещата се пооправят, но постепенно.

# 27 23 март 2009, 18:12 ч.

Мнения: 306

Цитат на: Милената♥ в пн, 23 мар 2009, 13:27

Имаш проблем с организацията или вършиш всичко много бавно. Не може да не ти стига за нищо цял ден ,даже и да не се изкъпеш и да не отделиш време на по-голямото дете.

някак не съм съгласна. аз нямам второ дете, но за сметка на това денят ми е изпълнен с малката принцеса. почти нямам време за други неща, като беше по- малко още повече- силни колики, много рев, постоянно на ръце... явно твоето бебе е от по- спокойните, аз имам позната, дето плете например - нейното бебе си спи почти денонощно. а на мен ми се е случвало да оставя бебето да си поплаче, че да ида да пишкам.

към авторката- напълно ти съчувствам , мила, надявам се скоро да се регулират нещата!

# 28 23 март 2009, 18:15 ч.

Мнения: 2 746

Авторката, ако си мислиш, че сега ти е трудно, чакай да проходи, да видиш какво чудо е.... Laughing

Дъщеря ми е на година и половина.Ходи, катери се ,шкафове отваря-затваря, разхвърля, навсякъде играчки.Прибави и третокласника, който вече почти изцяло сам се оправя с домашните, но пък има нужда да го изслушам как му е минал деня, проблеми ако е имал и т.н. И той има нужда мама да си го види. Laughing

А пък тези,дето казват, че успявали със всичко не знаят какво е палаво дете!

# 29 23 март 2009, 21:48 ч.

Мнения: 316

В началото /до 2 месеца/ и аз се чувствах по същия начин, дори изгубена. Денят не ми стигаше за нищо, но с течение на времето сякаш нещата си идват на мястото. Грижите за бебето влизат в някакви рамки и времето започва да достига.

Препоръчани теми

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

393
Бъдещи майки

Самостоятелна стая или двойна?

Първи (ранни) признаци за бременност / Част 2

217
Бъдещи майки

Майчинството счетоводно - 98

332
Бъдещи майки

Причина:

Причина: