Само на ръце може да спи,заради колики и рефлукс

Ами и при нас денонощно беше на ръце до края на третия месец! Най-много й помогна стоплянето на коремчето със сешоар.
Ще отмине търпение 

И аз в отбора
Малкият спеше само на ръце. Иначе се стряскаше и се будеше през 15 мин. /Също имаше рефлукс/ Така беше до 5-6 месец. Вечер се будеше през половин- един час.
 Луда калинка бях станала.
Не ми се мисли Струваше ми се, че никога няма да има край безсънието.
Да те успокоя, минава всичко! Само търпение и розови мисли ти трябват.
Съчувствам ти много

Настя беше така първите месеци. Не бих казала, че имаше рефлукс или поне беше в по-лека форма, но ежедневно повръщаше след храненията и между тях с някои изключения, затова вечно с лигавчета беше. Приспиване - трудно, на ръце (и двамата с баща и, тогава и той доста помагаше, имахме адски болки в гърба, раменете, ръцете). Оставяне в леглото, без да се събуди - 1 от 3 пъти успешни и пак наново целия процес, кошмар     Спане - 1 час, максимум 2. Но много често и мнооого по-кратко.  Затова бързо се ориентирах и си я взех да си спим двечките. Друго спасение нямаше - робот да бях нямаше да оцелея без почти никакъв сън. В един период като поотрасна, започна нещо да ми става усилно с нея в леглото, изкривявах се много, понеже леглото беше много малко и неудобно. Втората част от нощта, като я накърмех, успявах да я оставя да поспи в кошарата - тогава спеше по 3 часа и 1път нощем 4 часа, по-рядко и 5 часа се е случвало. От 8-я месец започна будене през час, не съвсем изведнъж, постепенно, последните месеци още по-начесто, сякаш по-зле стана. Добре, че си купих удобен голям матрак    и оттогава се родих - само кърмя в просъница, тя заспива отново, а аз въобще не ставам от леглото. Съвсем от скоро се буди час след първото приспиване, но след като я приспя пак, вече дори и да се събуди, само за кратко поревава и пак заспива. Предполагам, че аз помогнах за това положение, понеже я оставях дълго време да реве, докато кисна на компа - хайде това да направя, хайде да довърша другото    Но съгласете се, тормозът не е малък, писна ми толкова месеци наред да съм вечно дежурна в леглото до нея, закачена за гърдата ми непрекъснато и понеже спи адски леко измъкването е цяло изкуство, в което аз бих взела първа награда! Или е осъзнала вече до известна степен, че по-добре да се опитва сама да си заспива, вместо да реве и да ме чака толкова време, или пък сънят и е започнал да става по-спокоен, не се стряска вече така, не става директно, за да седне и да се заоглежда къде съм, плачейки. Пак спи леко, ако съм до нея и се размърдам я събуждам, но поне не се стряска вече така, а често си заспива вече и без да сучи. Описах как е към днешна дата, защото сигурно има връзка и навика. Когато едно дете свикне от началото да спи в/с някой, това продължава дълго, да го имаш впредвид. Колкото по-малко е, всички опити към приучаване към нещо са по-успешни по принцип. Само да можеш физически да издържиш докато се научи да спи само! Ако помагат и други, не е невъзможно. Аз нямам такава помощ и затова ще си чакам, когато започне да спи по цяла нощ и тогава ще мисля за отделяне в друго легло първо, после и в друга стая. Иначе да ме събужда да я приспивам права на ръце - нямам сили, а пък ако ще да кърмя и до пенсия.     Има и книги със съвети за приспиването, но не съм чела. При някои действат съответните методи.