1. Влизаме при децата заедно, аз използвам миг невнимание и избягвам? - Детето ми ще помисли, че съм я изоставила. И ще е права
И какво става след малко - чувам как плаче и ме мика "Мамо-о-о" обаче се спотайвам 
2. Ами ако тя въобще не иска да влезе вътре, стиска ме през врата и пищи? Какво правя? Отскубваме я от мен с помощта на учителката и тя я отнася - ревяща и викаща ме.
Кажете ми, че ми се
За първата точка мога да ти кажа, че едва ли ще стане, поне в нашата ясла е така.
Не се разрешава родителят да влиза в групата вътре, защото има и други дечица, които може да ревнат, виждайки ви, да си помислят, че и тяхната мама ще дойде и т.н.
по втората точка - моята правеше точно така първите дни - ревеше сякаш я колят, дърпаше ме за дрехите, за малко не ме съблече, но се е успокоявала бързо по думите на госпожата, залъгват ги някак си.
Свикват, моята към края на седмица вече влезаше с усмивка, бягаше чак при госпожата и никакъв рев!
Важното е да сме непреклонни, да не показваме, че и на нас ни е мъчно, да не ревем и подобни сантиментални изпълнения - всичко с усмивка и спокоен тон, колкото и да ви е трудно.
На моята дъщеричка не съм й казвала, че ще ходи при децата да играе, защото това при нас няма ефект, обратното, размрънкваше се.
Казвах й, че ще яде там манджички, ще им разказват стихчета - и 2-вете неща ги обича, макар и по различен начин.
Така че, може би е добре да им казвате какво ги чака там от позицията какво обича детето ви.
Сега пък се сещам за една комшийка, чието внуче 2 месеца е ревяло, не искало да ходи на ясла - и накрая им казали, че детето им няма да свикне и да си го гледат вкъщи.
