Не, не тълкувам думите на Никол, ако това въобще има някакво значение.
- Публикувана: 25 март 2009, 11:53 ч.
- Последно мнение: 26 март 2009, 12:05 ч.
,,Тарикатче'' или ,,задръстено комплексарче''?
За сега имам едно "комплексарче " и едно " тарикатче " Но ще гледам да ги направя "циклофреничета " 
Моите са циклофреничета- сменят си постоянно начина на реагиране.
Тълкувате думите на Никол/ ако не се лъжа/ ...
Ако е така, моля, някой и на мен дам и обясни, защото в тази тема бях доста "кротка", а и нямах време да я следя ...
Всъщност, аз защото на това попаднах:
"..Аз пък съм привърженик на максимата - децата сами да се оправят. Едни са тарикатчета, други - задръстени комплексарчета. Такъв е животът..." цитат на потребител с отговор от теб:
"..Именно .."
затова съм подвела, за което съжалявам.
Та мисълта ми беше, че малко преекспонирано се представят нещата.
Не знам, кой може да каже на дете комплексарче. Не вярвам да има комплексирани деца. Когато порастнат обаче много бързо се учат да бъдат комплексирани, ако и родителите са такива.
Не повярвах, че Никол може да каже подобно нещо и открих темата, за да я прочета (просто, защото темата е поставена така, че без другата нишката някак се губи). Е, не го е казала тя. Просто е цитирала друга съфорумка и е изказала съгласие, но според мен по-скоро за факта, че децата трябва да се справят на площадката сами.
Не мога да деля децата на тарикатчета и комплексарчета (и то вторите по закон задръстени). Съгласна съм, че когато възникне спор за нещо, децата сами трябва да се оправят, но не и когато децата се налагат с лопадки по главите.
Първо според мен, когато дете бие моето и аз не се намесвам му показвам, че не се интересувам от това, което му се случва и от това, което чувства. Надали то разбира, че го правя за негово добро (все пак е на 1г. и 2м.) Според мен, както при всичко останало има подходяща възраст да покажеш на детето си, че няма винаги да си до него и да го пазиш и че трябва да се справя самичко.
По темата обаче - явно моето ще да е от двата типа, защото обича да си игаре с деца и в повечето случаи дава играчките на друго дете, но в същото време, ако си играе с нещо и се опитат да му го вземат стиска и не пуска.
Много се надявам, че ще успея да я науча да не бъде агресивна, но и в същото време да умее да се защитава. И за ужас на по-голямата част от майките тук, ще я науча, че ако удрят нея, трябва да удря и тя. Ако търпи ударите на останалите, вероятността те да зачестят, а детето ми да се превърне в задръстено комплексарче е огромна.
Не повярвах, че Никол може да каже подобно нещо и открих темата, за да я прочета (просто, защото темата е поставена така, че без другата нишката някак се губи). Е, не го е казала тя. Просто е цитирала друга съфорумка и е изказала съгласие, но според мен по-скоро за факта, че децата трябва да се справят на площадката сами.
Не мога да деля децата на тарикатчета и комплексарчета (и то вторите по закон задръстени). Съгласна съм, че когато възникне спор за нещо, децата сами трябва да се оправят, но не и когато децата се налагат с лопадки по главите.
Първо според мен, когато дете бие моето и аз не се намесвам му показвам, че не се интересувам от това, което му се случва и от това, което чувства. Надали то разбира, че го правя за негово добро (все пак е на 1г. и 2м.) Според мен, както при всичко останало има подходяща възраст да покажеш на детето си, че няма винаги да си до него и да го пазиш и че трябва да се справя самичко.
По темата обаче - явно моето ще да е от двата типа, защото обича да си игаре с деца и в повечето случаи дава играчките на друго дете, но в същото време, ако си играе с нещо и се опитат да му го вземат стиска и не пуска.
Много се надявам, че ще успея да я науча да не бъде агресивна, но и в същото време да умее да се защитава. И за ужас на по-голямата част от майките тук, ще я науча, че ако удрят нея, трябва да удря и тя. Ако търпи ударите на останалите, вероятността те да зачестят, а детето ми да се превърне в задръстено комплексарче е огромна.
О, има и комплексирани деца, особено като се вземе предвид обстоятелствтото, че деца се водя до 18 години.
Типичен пример- прекалено агресивното дете, което на всяка крива дума или дори поглед или жест посяга, защото вкъщи не му е позволено да си отвори устата и редовно бива малтретирано. Т.е. не винаги комплексът е свързан с пасивното поведение, искам да кажа- и при децата и при възрастните.
Израз на дълбоко вкоренен комплекс е и непрестанното желание и стремеж да си първи, да си най-, да те похвалят. Тук също не се изисква явна агресия в поведението.
Типичен пример- прекалено агресивното дете, което на всяка крива дума или дори поглед или жест посяга, защото вкъщи не му е позволено да си отвори устата и редовно бива малтретирано. Т.е. не винаги комплексът е свързан с пасивното поведение, искам да кажа- и при децата и при възрастните.
Израз на дълбоко вкоренен комплекс е и непрестанното желание и стремеж да си първи, да си най-, да те похвалят. Тук също не се изисква явна агресия в поведението.
Синът ми е "тарикатче", но не от агресивните. Много ми е умничък и умее да изманипулира другите така, че те доброволно да му дадат онова, което иска.
Дъщеря ми е "задръстеняче", ама не е комплексирана. По-скоро е задръстеняче-непукистче. Ако не получи нещо, съвсем искрено започва да вярва, че всъщност изобщо не го е искала.
Дъщеря ми е "задръстеняче", ама не е комплексирана. По-скоро е задръстеняче-непукистче. Ако не получи нещо, съвсем искрено започва да вярва, че всъщност изобщо не го е искала.
Да, писах го по повод, че децата трябва сами да се оставят да се оправят, стига да няма бой или нараняване по друг начин, а второто изречение на Ламята, което предизвика тази тема, според си е чисто иронично, но явно не е прието като такова 
Дъщеря ми не е агресивна, на тази възраст, искаше всички деца да се съберат и да си играят с всички играчки, но е ясно, че това няма как да стане, но ако някой й вземеше играчката й беше все тая, после се научи от другите да си ги пази и да решава с кой да ги дава като подкуп, за да получи неговата ако не станеше нейната, сядаше на земята и почваше да реве, ако не се залъжеше с нищо друго се прибирахме по бързата процедура, всичко това го приемам за абсолютно нормално за 1.5-2.5 г., без да се слагат децата в категории.
Дъщеря ми не е агресивна, на тази възраст, искаше всички деца да се съберат и да си играят с всички играчки, но е ясно, че това няма как да стане, но ако някой й вземеше играчката й беше все тая, после се научи от другите да си ги пази и да решава с кой да ги дава като подкуп, за да получи неговата
ако не станеше нейната, сядаше на земята и почваше да реве, ако не се залъжеше с нищо друго се прибирахме по бързата процедура, всичко това го приемам за абсолютно нормално за 1.5-2.5 г., без да се слагат децата в категории. Т.е. не винаги комплексът е свързан с пасивното поведение, искам да кажа- и при децата и при възрастните.
Аз също мисля, че на площадката децата трябва да се оставят да се оправят сами, ако конфликтът не застрашава да прерастне в сбиване.
Именно затова, защото населението масово прикача етикети, чието съдържание не разбира, не мога изобщо да ги приема. "Комплексът" е такова едно животно, а то има много измерения, някои от тях доста по- различни от влаганото от хората съдържание.
Всяко излизащо ясно и често от общите норми поведение води началото си от някакъв проблем в личността- както на детето, така и на възрастния.
Всяко излизащо ясно и често от общите норми поведение води началото си от някакъв проблем в личността- както на детето, така и на възрастния.
- ами успокойте се малко, това направо е смешно. О, има и комплексирани деца, особено като се вземе предвид обстоятелствтото, че деца се водя до 18 години.
Типичен пример- прекалено агресивното дете, което на всяка крива дума или дори поглед или жест посяга, защото вкъщи не му е позволено да си отвори устата и редовно бива малтретирано. Т.е. не винаги комплексът е свързан с пасивното поведение, искам да кажа- и при децата и при възрастните.
Израз на дълбоко вкоренен комплекс е и непрестанното желание и стремеж да си първи, да си най-, да те похвалят. Тук също не се изисква явна агресия в поведението.
Типичен пример- прекалено агресивното дете, което на всяка крива дума или дори поглед или жест посяга, защото вкъщи не му е позволено да си отвори устата и редовно бива малтретирано. Т.е. не винаги комплексът е свързан с пасивното поведение, искам да кажа- и при децата и при възрастните.
Израз на дълбоко вкоренен комплекс е и непрестанното желание и стремеж да си първи, да си най-, да те похвалят. Тук също не се изисква явна агресия в поведението.
Съгласна съм с теб.
Точно агресивното дете може да е комплексираното дете, но аз употребих и двете думи със смисъла, който е вложен от авторката. И даже да има комплексирани деца, то е заради родителите и отношението към него и твоя пример го доказва. 
