Кога ви беше най-трудно?

  • 4 758
  • 103
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 155
Беше ми трудно докато се цедях и се опитвах да създам някакъв режим на дъщеря ми ...слава богу успях Grinning
Беше ми трудно като се върнах на работа и същевременно трябваше, да се организирам, така че да успявам да се спрява с домашните задължения и да обърна достатъчно внимание на Бояна и на мъжа ми...
А сега напоследък, ми е трудно да се справя с голямия инат, който проявява малката и търпението, което трябва да запазя в такива моменти Wink

# 16
  • Мнения: 1 046
Първите 3 месеца, когато вкъщи беше станало като млекоцентрала, непрекъснато цедене, кърмене, и пак така и пак така до припадък. Стана лесно когато си нагодихме режима към дребния и взаимно свикнахме с режимите си.

# 17
  • Мнения: 660
Засега най-трудно ми е било да се справя с истериите и тръшкането покрай прословутата криза на 2-годишната възраст и да съумея да запазя спокойствие и самообладание в такива моменти.
Това ми е най трудното и при мен,всичко друго се понасяше,дори откак го взех да спи при нас на спалнята,беше на 1,3 месеца с е родихме,спим всикчи като пънове и се напсиваме сладко.
Е като е болен,имаме безсънни нощи ,но като цяло спи вече по-добре.
Но тръшкането и ината ,който вз еда проявява много  силно,ме изкарват извън равновесеие и ми е много трудно да се справям с тях...

# 18
  • Мнения: 693
Много теудно ми беше първите някоко месеца - безсънието и умората ме смазваха. Имаше моменти, в които незнанех къде се намирам, жива ли съм или умряла  Crazy
С всеки изминал ден ми става по-леко. И с коликите (до 5-ти месец) и в момента със зъбките е зор, но си е другичко човек, като си е поспал  Party

А, за хубавите моменти....то е ясно. Колкото и да съм изморена, дори и да ми се реве от умора и нерви, немога да не се усмихна на малкия човек, във всеки един момент  Heart Eyes

# 19
  • Мнения: 121
Най трудно ми беше когато и избиваха 4 зъба еднвременно  ooooh! това траеше три месеца в които по цели нощи плачеше и пиеше вода #Crazy съответно аз бях като парцал от безсъние и с големи кръгове под очите.Добре че отмина този период.За сега това е най трудния ми период.
Боже все едно чета за нашия случай!!!  Shocked Същата работа!
Сестра по съдба! Wink
Сега чакаме петия.  Mr. Green

# 20
  • Пловдив
  • Мнения: 306
Безсънието през първите два месеца! Сториха ми се години. Колики. Липса на каквото и да е време за каквото и  да било. Казват, че е до организация - аз не съм съгласна Naughty. Може да се организираш, ако детето ти е от онези кротките, които докато ти вършиш нещо, те да си стоят кротко в кошарата или спящи или занимаващи се с нещо.
Отношенията с мъжа ми се промениха, за съжаление не към добре. Но насила желание немога да предизвикам /в мен, той си е ок/
Още преди да забременея знаех, че в момента, в който родя, започва един нов живот и уж бях подготвена. Но в действителност още свиквам.
Но най-тежко ми беше периода на следродилната депресия, която ме държа към 3 месеца. Постоянен рев /безпричинно/, апатия и непрекъснато неопределено безпокойство. Това ме промени и аз съм различна. Най-мъчно ми е, че покрай тъпата депресия, която за съжаление не успях да озаптя, пропуснах най-миличките моменти с бебо. Не ги оценявах и сега много ме е яд.

# 21
  • София
  • Мнения: 6 182
Най-трудни и при двете деца са ми били първите 2-3 месеца. По-точно трудностите при кърменето и безсънието.
Но и стоенето посред люта зима с новородено между 4 стени, дни наред - също не беше леко  Tired

# 22
  • Мнения: 22 905
Коликите,кърменето и безсънието.Само това ми бе трудно в началото,другото бе удоволствие.Коликите преодоля детето,аз се научих да кърмя,но безсънието ме мъчеше много време,детето се будеше до 2г.по няколко пъти нощем.

# 23
  • София
  • Мнения: 3 754
Най ме мъчи недоспиването.Ставам много раздразнителна.От там следват и кавгите.Какво да се прави,уж се старая,но не винаги се овладявам о`време...

# 24
  • Мнения: 1 740
С коликите нямахме никакъв проблем , засега имаме и няколко зъба които излезнаха без никакъв проблем ( дано и със другите да е така), но най ме съсипва безсънието. И аз и съпруга ми толкова много обичаме да си поспиваме , а малкият определено е с скаран със съня ,ако в 7 сутринта вече не е извън леглото започва едно мрънкане и сърдене ,че направо нямам думи. А вечер заспива след 22:00 часа и се буди доста често

# 25
  • кв.Изток
  • Мнения: 1 219
 Синът ми:
1.Ревливо, не спящо бебе.
2.Ужасни колики, носене на ръце по 2-3часа.
3.На трето място зъбоникненето съпроводено винаги с хрема,температура и т.н.

Дъщеря ми:едновременното пробиване на 4-те кучешки зъба.Близо месец хрема, безсъние, реване и т.н.

# 26
  • Мнения: 9 776
Засега нито едно от изброените. След първото дете - малко безсънието. Няма нищо, което да не може да изтърпи една майка заради децата си Peace.

# 27
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 7 912
Безсънието като че ли на мен лично най-гадно ми се е отразявало и при двете бременности. Е, просто не мога без сън и това си е. Голяма мъка ми беше, признавам си. Иначе има и други, но доста по-дребни фактори, които не си заслужава да бъдат споменавани.

# 28
  • Мнения: 4 335
Коликте Tiredтова ми е най болната тема.Хващаха го за сравнително кратка част от деня(само вечер кьм 19 за около 1-2 часа)и така до 5-я месец.Плачеше до захласване,а всьщност мен това най ме стряскаше.
Буденето вечер никога не ми е било проблем,а зьбите само с един сме имали проблеми до сега.Но сравнение с колите е нищо.
Както казват то бяха колики,то бяха зьби,а сега характер Wink

# 29
  • Мнения: 822
Нито едно от изброените, защото бебка не е от ревливите бебета и колики почти нямаше.Безсъние също не ме е мъчило, защото с мъж ми се редуваме. Домакинска работа не ми е тежи, защото и нея поделяме.Намирам лично време за себе си и не са се променили отношенията с половинката ми.

Общи условия

Активация на акаунт