..::Заповядайте на мухабет в харема, започва 107-мата арабска тема::..

Miss Faraula,про4етох вси4ко в другия форум.Аууу...ти как оцеля?Ами те направо са те изяли с дрехите!!Добре 4е този "дебат" не е бил на живо,4е сега няма6е да си сред нас май .жалко 4е от януари никой пове4е не е писал там ина4е 6тях да им отговоря.Едно не мога да разбера: някоя от тях ли4но ли е преживяла някаква драма свързана с арабския свят или както вси4ки неосведомени просто си говорят ей така наизуст??ц ц ц ц ц....аман от разбира4и ...и види6 ли горките ние как сме толкова зле и добре 4е има такива като тях да ни отворят о4ите и да ни кажат какво ни 4ака!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!еи аман

я ,го дайде този друг форум, да го видим и другите! много харесвам да  4ета умностите на бг ,дето знаят вси4ко!може да нау4а и аз нещо!

И аз искам да го видя тоя форум, че и аз като Марсито съм ученолюбива и с нетърпение чакам да видя какво лошо ще ми се случи

мерси, е , както о4аквах, нормално са я нападнали! тука къде по -горещи дебати е имало и затворени теми по арабските въпроси! спокойно, можеш да си разкажеш историята, казах ,4е имам впредвид и форумка, която можем да поканим с пове4е познания за либия и най-ве4е доста обективен 4овек ми изглежда! защото имаше и други дето са живяли в страната на момъка ти, но олемале са с расистките  изрази, няма да  можеш да си промиеш после ушите от нападки! важното е да познаваш реалността там! но наистина истинското лице, не на гостенка  или турист, обикновено в истинския ,всекидневен живот, нещата са малко по-разли4ни и не дотам познати! има какво да се обсъди и може да се търси и пове4е инфо отвътре!
файма, хи4 не се пробвай да си представиш, по-дале4е от общите о4аквания няма кой да знае какво му е мактуб, ако не е пробвал!
пп забравих ,непременно виж законодателството за 4ужденките ,как ги приема и какви са им изискванията! аз познавам от нашите либийци в триполи !моми4етата бяха  много доволни, ама кадафи плаща поне добре, колко пъти  я спасявал гащите и на нашите тука!

ха здравейте и от мен
темичката е супер браво
я пуснете линка на този форум и аз да се науча за какво иде реч
че ние бг много пишем ама нищо не можем да кажем като сме очи в очи
е страшна нация сме
на всички много целувки и лека вечер

Момичета, да не вземем да обидим Мис.. Може би коректно е тя да си пусне линка, ако иска. 

надявам се да не се сърди, тука поне си е сред свои! ако иска спасителен пояс все някой ще го хвърли или ще подаде ръка!

аз не мисля че след това посрещане от ваша( вече и от моя) страна има за какво да се сърди бяхте достатъчно ясни че точно тук няма да прочете такова нещо
а аз просто искам да се посмея на простотията на българина
защото ако беше писала че се е запознала с англичанин например никой нямаше да я съди
МИС не съм искала с нищо да те засегна
предполагам че се е разбрало

Стига,стига ..аз много се паля и много лесно при това.не трябваше да го коментирам но се ядосах като видях как са я нападали и не се сдържах.не трябва6е да го пускам тоя коментар тук да не ви натоварвам излишно.

          ...

Sany, aз все това си мисля. Ако някоя жена се омъжи за англичанин и той се окаже домашен насилник, то това се счита за лош късмет. Ако обаче е арабин.. то това е правило.  

Добър вечер от мен за стотен път днес...
Ей,арабелки не се притеснявайте,не се обиждам и аз ще го пусна тук за да не ви затруднявам да го търсите...http://forum.rozali.com/viewtopic.php?t=11148
В началото не им се връзвах,защото дойдох с нагласата за това,но след това започнаха да ме палят и може би личи на някои места,но все пак аз наистина оценявам личното мнение на всеки,просто е нетактично да коментират по този начин,радвам се да ви кажа,че спряха да пишат и аз приключих с тази тема отдавна.
Слушам и чета,но все пак искам да знам още много неща и още по-добре от кухнята...
Знам,че нещата са по-различни там,но не мисля,че няма да се приобщя към този живот...в момента докато мигам сърчица ми излизат от очите...
Не знам дали сте прочели началото на историята ми,но сега ще я пусна,за да може да я прочетете бързо и да не заемам място...
Аз съм на 23 години и както вече споменах съм пленена от Арабския свят и съм свързана с него вече не по един начин и все повече ме въвлича в магията си.Миналата година отегчена от живота се запознах с едно чаровно арабче от Либия.Запознахме се по Интернет(нека вмъкна,че критиките обикновенно започват още тук,при споменаването на мястото).В началото  си бяхме приятелчета,аз не е нужно да споменавам,че в училище докато учиш езика е едно,а когато се сблъскаш с реалния живот е друго и аз бях толкова щастлива,че само за него говорех.Оказа се,че той има непрекъснат достъп до интернет и аз нямах лекции всеки ден и си предствете какво се получи,по цели нощи,без да преувеличавам,имало е моменти в който не съм си лягала изобщо,посрещах слънцето,но това изобщо не ми тежеше.Така постоянно,докато нещата с минаващите дни сами започнаха да си идват на мястото.Така и дойде идеята той да дойде в България.Разпитах за какво иде реч,разбрах за поканата,направих покана и я изпратих.Свързахме се с българка там в Либия,дори намерихме преводач,българин,стигнахме до консула,но естествено през това време,то бяха сълзи,то беше чудо.Започна да ми липсва истински,не можех да си представя,че в света е възможно да харесваш някого толкова много и да не можеш дори да го пипнеш.Дните си минаваха,подадохме документи за виза,обаче както очаквах му отказаха.Не бяха някакви ужасни хора,които да ни се заяждат или да му сложат черен печат,просто според мен след проблема със сестрите в Либия,едно момче и момиче,които дори не са се виждали,не им е звучало много убедително....имаше и подобие на втори опит,но и той безуспешен.За Либия аз дори и не се замислях,защото моите близки щяха да откачат,но все още не можех да си представя,че това е краят.Беше ужасно,нямах представа какво да направя и прекарвах живота си пред компютъра,но ставаше по-зле,защото се влюбвах повече и желанието ми да го видя беше болезнено.Майка ми беше твърдо зад мен и виждаше колко много го харесвам,за това ми предложи да отида на почивка,както си му е редът,с осигурен хотел,за да са спокойни всички,ако нещо се случи.Заминах за Тунис.Бяхме там 1 седмица,време,което излетя за един миг и когато трябваше да си тръгна,не можех да се събера от рев.Толкова бях нещастна,че отново се връщам там от където съм тръгнала и той отново ще бъда една камера.Минаваха ми мисли от рода на”колко съм глупава,защо не остана..”Нямаше начин.Реших,че лятото ще отида да работя някъде където му е близо и е по-вероятно да го пуснат.Заминах за Малта.Пуснаха го за един месец...Тръгна си отново...след това не му дадоха още една виза,просто защото този ден в който той беше в посолството,решили да отрежат всички....лош късмет....аз все още бях в Малта,с надеждата да се върне и ако трябва да остана още месеци...след като не се получи си събрах парцалите и хукнах към Тунис отново.Там бяхме за един месец...Как звучи всичко,все едно сме скачали на самолета през ден,но не е така и цялото това време в което съм далече от него е болезнено за мен,сигурна съм,че ме разбирате напълно.След Тунис,се разбрахме да изчакаме малко,за да се окупитим и преди една седмица литнахме към Египет.Само 2 седмици,които отново отлетяха и този път като се върнах ме удари още по-силно.Не можем да продължаваме да обикаляме света за да сме заедно,финансите ни не го позволяват,а пък и времето лети...Аз съм от хората,може би защото още не ме е завъртял и животът ,но съм от тези,за които любовта е всичко.Ако не съм с човека,света ми спира да се върти,което не ми помага,повярвайте ми.
В момента в който се прибрах сега,си казах,че трябва да направя нещо голямо за да сме заедно или за по-дълго време или завинаги.Аз споменах,че съм на 23,но се чуствам малкото момиченце,което го е страх да поеме тази стъпка.Но не издържам повече така и искам да променя нещата.Аз знам,че искам да бъда с него и за това всеки ден се моля Господ да ми помогне.Не съм на нивото арабски на което мога да се хвърля на работа,но съм готова да опитам.Вече дори и семейството ми знае,че ако реша да замина,няма как да ме спрат.Не си мислете,че всички ми хвърлят рози,особено като спомена Либия.Част от семейството ми не ме подкрепят и се опитаха да ме спрат.Знам,че ако нещата продължат,ще продължат и така да се каже проблемите,защото нали знаете,за някои хора,ако споменеш „мюсюлманин” и това е достатъчно за да си представят Осама...Аз съм християнка и за сега не съм се замисляла да сменям вярата си,но и с него нямаме проблеми в това оношение...
Не знам как бих могла да изразя какво чувствам в момента,колко съм отчаяна от това положение с думи,защото аз наистина изпитвам болка.Тези дни,много мислих и съм готова да замина ако има начин.За това се надявам да има какво да ми кажете тук...много се радвам,че има жена,която е запозната със страната и имам куп въпроси.Сега искаме да опитаме да го доведем в България за да го запозная със семейството ми,да се успокоят малко,но не знам какво ще стане.Искам да разбера какво трябва да направя,вие които сте били по посолства,знам,че знаете и някои тънкости...имам нужда от вашата помощ...а ако се оженим,смятате ли,че нещата ще се променят?Ето виждате ли как в този случай,аз имам подкрепата на майка си,но другите неща не ми позволяват да го докосна.Всеки ден стоя и се питам,как е възможно да го срещнеш и да не може?Не е възможно?Питала съм се дори,след толкова неуспехи,нима това е знак,че не трябва да сме заедно?На фона на много от вашите истории,моята може и да не изглежда толкова ужасна,но за мен е и всяка по себе си след толкова мъки,носи болка.
Искам да опитам всичко,кажете ми как да постъпя и може би ако решим да се оженим мъките едва тогава ще започнат,но когато знам,че има план,че вършим нещо,тогава има какво да ми дава сила,пред това да си седя,да си клатя краката и да се вайкам в депресия....много дълго стана,но когато става дума за него мога да напиша роман...благодаря,че ми отделихте от времето си и знайте,че ценя мнението ви,макар и да не ви познавам добре още,но знам,че в сърцето си всяка от вас знае за какво говоря...

Леле,много дълго,извинявам се,дано не ви е досадно... 
И да добавя,с пълно право се ядосваш,аз да ти кажа те подкрепям,защото винаги обвинявам себе си след такива коментари и това,че има хора,като мен,които мислят,че не са прави,ме прави по-силна,така че не се притеснявай изобщо,ANDY...
Сладки сънища на всички и знайте,че е хубаво,че ви има.... 

Как сте дами...Гледам сте забистрили темата за отношенията на българина като цяло към арабите.Ми ще ви кажа с две думи лично аз какво мисля по въпроса..Българинът по неписано правило поставя знак за равенство между народност и религия. Може по принцип нищо да не знае за държавата, от която  родом е човекът, за стандарта й, за нравите и живота в нея, но кажете ли му, че в нея живеят мюсюлмани, че официалната религия е Ислям  и той вече  е заел нападателна позиция.... Докато срещу един англичанин, германец, французин, американец и пр. подобна нападка е слабо вероятна...Нищо, че той също може да е сектант, насилник,слабообразован и т.н..Всичко е толкона строго индивидуално, свестни хора има навсякъде.Както и отрепки...
В тази връзка се сещам за нещо леко встрани от темата, но все пак индиректно свързано с нея заради цялостното отношение на българина към арабите. Четох го из нета някъде..  Йерусалимският митрополит е посещавал България и съответно е водил литургия в катедралния храм “Александър Невски”. Досещате се на какъв език я е водил, нали? На арабски, тъй като е палестинец по произход. Водейки литургията споменал името Аллах, но не в смисъла, който българинът моментално влага, а с простичкото значение на Бог.И ето страстите нашенски - пак разпалени... Кажеш им набързо на негодуващите, че е християнин и те вече забравят нападките..Та мисълта ми е, че българинът недолюбва  и има множество резерви не  към самия арабин и съответната му държава, колкото  най-вече към религията, която той най-често изповядва..Малко  объркано звучи, но в контактите ми с хора през годините това се е доказало..Всеки опитал се да ме убеди какво нещастие ме чака в бъдеще се е позовавал не на качествата на човека, не на данни за държавата , а на собствени интерпретации на Исляма и на познатите на всички ни книжки....Ех, слава Богу вече цели 15 години подобно  нещастие не ме е застигнало..

 

Miss Fasula , Всяка една от нас тук e изпитала болка към пътя на щастието си,дори някой още да го вървим...
И те разбирам съвсем добре, предполагам не само и аз 
Знам колко ти е трудно и знам каква е болката в сърцето си . Знам колко ти е трудно при започването и завършването на даден ден.
Аз никога не съм мислела да се предавам и не ми е минавало дори през главата. Сама осъзнавам къде ще е моето щастие и дори цената да е толкова тежка съм съгласна.
Аз бих ти казала Не се отказвай и се бори!
След всеки залез идва и изгрева. Не се и отчайвай... Щом сама си сигорна ,че той е човека на животата ти ,не се отказвай. Малко хора успяват да срещнат сродната си душа 
Latea, наистина ще ми бъде спомен за цял живот ! така се изпълних когато видях майла...дори не повярвах,наложи се няколко пъти да го прочета докато се осъзная... после една гореща вълнаа... и почнах да циркам като мишка поради голямо разълнение... мале малее
Дина, мойта приятелка каза ,че е чувала ,че не е било толкова безопасно... но пък много хубаво...
За всички прегръдкии   

 Здравейте скъпи  смели арабелки хубавелки      
Напълно съм съгласна с вашите постове за това как българите приемат арабите. Аз съм в подобно положение в момента.Опитвам се да разбера, но още ми е трудно да проумея как българите делят хората на хора от запад и изток. Та нали навсякъде има добри и лоши, а Бог е един. Наистина има нещо объркано в българите,ако си избереш западняк е добър избор,но арабин вече си пропаднала  по какви критерии се определя това?! Ако бях избрала западна държава шях да съм добра, но уви сега не е така  Ама нещо спря да ми пука    и ще го давам смело напред, то каквото има да става ще стане.Човек не може да е щастлив,ако слуша и се влияе от околните.Така не става. Даже на най-доброжелателните няма да споменавам,че въпросният арабин,мой бъдещ съпруг след три месеца дай Боже  не е мюсюлманин.Нека си живеят в ограничените предрасъдъци.На всички момичета,които минават по нелекия път  на любовта пожелавам много сили и да се борят,любовта винаги побеждава,когато е истинска. 
Май трябва и аз да се присъединя към отказалите колата,нещо много кукуряк го давам.

Miss Fasula много ме трогна твоята история ,пожелавам ти в най-скоро време да сте заедно ,пък каквото сабя покаже ,само тогава можеш да оцениш реално дали този 4овек е за теб или не .За оная тема изобЩо няма да коментирам  ,ама от розали какво друго може да се оЧаква  ,не Че тук в мамата сме се събрали само умници ,ама в нет пространството е така ,някои само пишат ,за да изразхождат негативната си енергия ,други ей така лаф да става ,трети да има интрига ,  .Само бих си дала мнението ,Че не винаги Човекът който седи зад камерата е този за който се представя ,така ,Че умната ,трябва да се опознате ,това тепърва ви предстои ,ваканцйиките са си ваканции ,ежедневието и навиците са съвсем друго неЩо .Успех   , много  е тъжно когато двама влюбени не могат да бъдат заедно  ,разбирам те напълно ,макар да не съм го изживяла тоЧно по тоя наЧин