Нямам пове4е сили да понасям вси4ко това и за съжаление вси4ко се отразявя на беб4о.
А таткото не 4е се интересува толкова от бебето,но от хорски срам дето се вика се прави на загрижен.Един цент не ми е дал през вси4кото това време.Все още му връщам парите за раждането на Еди,нищо не му е купил,добре 4е бяха сестрите му да ми дадат креват4е,дрешки,коритце,коли4ка ми даде една съседка...( срам несрам-събрах волни пожвртвувания).Но за да не развали репутацията си,никога неби ми позволил да се върна в България с Еди или пък някой да разбере 4е той си има друг живот.А и аз си мъл4а защото ме е страх-без беб4о няма смисъл да живея.
А и пове4ето неща ги прави наро4но-в4ера ми каза"Аз оби4ам сина си,но се моля на Бог да умре" И след малко добави"Ти знаеш ли 4е бебетата 4есто падат.Той може да падне някой път-за него ще е фатално" След което ми каза 4е това немога да го използвам в съда срещу него,т.к. нямам свидетели и не мога да го докажа.Всъщност това което иска от мен е да съм му слугиня с консумация-готвя,4истя,пера,гледам децата,плащам храната и си затварям устата.Заради беб4о опитах-но не става.Едвам се справям сама с бебето,понякога и един душ немога да си взема,4е няма кой да го гледа.(Аз живея сама в една от къщите му,дъщеря му е при майка му в съседната къща,а господина си е сам в палата,идва само когато посъбере дрехи за пране и като свърши храната,т.к аз я плащам)Бременността ми беше ужасна.Нямах пари и той трябваше да се "грижи"за мен.Какво да ви кажа-хляб,маргарин,спагети,4ат пат някоя ябълка,месо никакво,освен ако майка му не прати нещо.Така се притеснявах,4е на бебо нещо ще му има,но Слава Богу нищо-роди се 2,700 и сега е около 6-7 кг. И за да не хар4и пари за мен и бебо,ми уреди да взимам социални помощи,за които претендира 4е са негови и каза 4е ще ми ги спре и да сме видели тогава какво ще правя....
Аз се поувлякох...Извинявам се...Просто няма на кой да си излея мъката.Много са несвързани нещата както съм ги написала,но повярвайте ми-няма с кой една дума на български да си кажа...и съм отвикнала да се изразявам правилно....а едно време по литература бях много добра, стихове и разкази пишех...
То май изход от мойто положение няма,но поне някоя добра дума да 4уя,4е не се живее лесно в самота...И така ми липсва България и семейството ми...