Безразсъдности

леле Блонди


мойте безрасъдности са все неприлични
по-добре да не споделям.............

Erica , Блонди
явно хич не ви е било скучно едновреме

Щуравите неща не са в кръвта ми.Спокойна и уравновесена съм била винаги.За равновес,приятелките ми са пълни откачалки и безкрайно се забавлявам в тяхна компания,но не мога да си представя,че аз бих правила такива работи.
П.С.Редовно пробвам дрехи извън пробните на магазините,защото или все са пълни,или се притеснявам от каустрофобия в 1кв.м.,или детето ми вилнее из магазина и няма начин да го оставя,а аз да вляза да си пробвам.Но това за мен не е безразсъдност,нито нещо хахаво

П.С.Ерика и Блонди ме изумиха напълно

Erica 

Само не казвай, че сефте чуваш за тези изцепки.
Преди 2 минути бях готова да твърдя, че я познавам... дам...

По някое време и аз може да се пресрамя и да споделя.

Родих се...Но защо?!Не си сдпомням каква ми е била идеята...Но 33 години по късно,разбирам че това е била най-безумната ми постъпка...

 

Ери, мацко, това тотално ме разби 
Не те познавам в такава светлина, не 

- отидох да хвърлям кофата и се обадих на мама от Варна 4 часа по-късно 
- крадохме дини на морето и ни стреляха с пушка. Успяхме да се скрием и 4 часа
  седяхме в гората. Комарите бяха като въртолети. Прибрахме се като пипони 
- казах на бивше гадже, на връх рождения му ден, че съм се обаждала на негов приятел,
  който ми беше фен. За малко да не ме познавате всички - нямаше да съм на този свят, но не си мислете -
  с пръст не ме е докосвал. Само извади от багажника пушка-помпа  Е, не ме гръмна мноу ясно 
- с моята приятелка се напихме с бадемов аперитив изпит на екс - една бутилка
- казах на майка ми, че сме на ексурзия с класа /те наистина бяха/, а аз отидох в гаджето ми - 3 дни 

охххх толкова са много, че ще ви отегча
Дивак съм от малка, няма да ви казвам колко белези имам
и все с момчетата бях. После се чудя що детето ми е диво за 300.
Няма на кой да се метне 
А ка си избих 8 зъба наведнъж и почти ми одрязаха носа  ................ айде някой друг път 

Много са, но като ги мисля сега. Преди съм смятала, че това е съвесем естествен начин на живот.
- зарязах доста перспективна специалност след първата успешно взета сесия с мотивите, че ми е скучно и тъпо. Една година по-късно започнах да уча нещо напълно противоположно.
- след един студентски осми декември в село в Пирин, състоящо се от няколко къщи и отдалечено на три часа път пеша от населено място с транспорт, реших да остана там да живея и се обадих по телефона на тогавашния ми работодател да кажа, че напускам, защото съм решила да живея в планината. Поживях там, няколко дни... върнах се жадна за баня и работа, трябваше да потърся нова
- 20 дни на море на палатка, в годината с големите наводнения, доста сутрини мокра до кости, но пък щастлива
- n пъти на стоп до морето с приятелки, не, защото нямаме пари, а защото ни липсва акъл. Возили сме се дори в ремарке на трактор.
-цяла юлска нощ натопена в едни минерални извори на Железница,  загрявах с водка  
- July morning на покрива на един блок в Студентски град с всичките му хипи елементи на посрещането на слънцето
И една, която можеше да ми струва живота, катерех се по лавинообразен участък на Витоша, попаднах на лавина, разминах се със счупен крак и няколко пукнати ребра, оттогава се отнасям с респект към планината
Дргите е редно да ги спестя.

Абе някои съм ги чувала, чувала съм и неописани, но пък други ме сразиха

Леле, Ерика, човек пътя ти да не пресече бре!

Класика ...

  Като стана дума за море и хазяйка... Скрихме с една приятелка обувките на сина на хазяйката и 15 минути слушахме как го хока,че някой ден ще си загуби главата Веднъж слушахме музика в хола и тя влезе с гръм и трясък все едно отива на лов и малко след като го смъмри да отиде да си оправи стаята със закачлив поглед взе да ми реди: "На моя Стефчо тъкмо таквоз момиче му трябва ! Оправно, да го вкара малко в ред...!"  После последва невероятно изтощителен, кръстосан разпит какво работят майка ми, баща ми, и каква е биографията на баба ми и дядо ми.

След написаното от Ерика и Блонди моите безразсъдни постъпки направо бледнеят.

Сватбата... разказвала съм я вече, тя не е безрасъдна, просто се оказа низ от каръщини; дано да е за късмет 

Денят е в събота, в един ресторант-градина, с реки, мостчета, беседки - приказка. В петък свършвам три важни неща - поръчвам си за сутринта гримьорка вкъщи, слагам си в Дима Стил коса до под кръста и отивам за последна проба за роклята под наем и да я взема съответно. Всичко е тип-топ, роклята прилепва идеално, горе е с корсет; с гримьорката разменяме телефони, ако се залута из уличките по Иван Асен, а косата сплитам на обичайната си мокра плитка на върха на главата, която после като разплета става на романтични вълни 
В 10 часа е подписването на Лъвов Мост  (единственото работещо кметство за отпускарския месец август), в 9 сме поканили родата от провинцията на глътка уиски.
Ставам в 7, разплитам си косата - и, о, чудо! пропускам важният факт, че косата не е естествена и съответно се е накъдрила като на негърка и стига малко под ушите ми, огромен, пухкав облак  Отивам веднага под душа и излизам с едни провиснали, мокри пирги, като тук-таме стърчат и капсулките, с които са прихванати пущините. 
Решавам да си направя кафе от мъка, а майка ми през това време започва да вади чаши от витринките и да реди масата. Звънва ми gsm-а, който е в моята стая и очаквайки гримьорката, хуквам да не я изпусна. Майка ми чинно се отдъпва да профуча, но не затваря витринката, факт, на който аз пропуснах да обърна внимание. Прелетях през нея, дебело, масивно стъкло, право в лицето ми, като при удара някакси успявам да вдигна ръка и да предпазя лицето си. Всичко става на парченца и трясък. Все пак вдигам телефона, сакън да не изпусна пустия грим, обяснявам къде сме точно и започвам да оглеждам пораженията - раздрано бедро, раздрана лява гърда, малко на брадата и два сериозно срязани пръста, от които бълва кръв на фонтан. Баща ми е с кучето навън, а майка ми започва да прибелва очите. Забраних й да припада в деня на сватбата ми  Идва гримьорката и попада момичето на кърваво поле - по мен, по паркета, стъкла... притесни се, взе да мете стъклата, аз стискам пръстите и чакам баща ми. Идва той и хукна до аптеката. Връща се с лепенки и сулфатиацол. На кутрето спря кръвта лесно, но на безименният - не може, и не може. Пак отива до аптеката, обяснил ситуацията и се връща с някакъв антибиотик на прах и още лепенки. Пудрихме, стягахме, накрая преборихме кръвта и седнах на грим, като се включи в задачата и замаскирването на драскотините на гърдата, понеже са в горната част и е над роклята.
Всичко ок, става 9 часа и решавам да се обличам вече, скачам в роклята, вдигаме корсета и казвам - хайде, вдигайте ципа и да тръгваме. Да вдигат, ама не става - пробва баща ми и казва - ама тази рокля ти е с два номера по-малка! Как по-малка, предната вечер я мерих и взех - идеална. Как за една нощ ми умаля толкова? Казвам - добре е, добре е, вдигай. Опитва човека и хоп! - ципа се разпра и аз останах без рокля, а на вратата звъни възторжената рода. След чудене и трескаво щуране ми идва идеята да зашият роклята директно върху мен. Зашиват те, замаскирваме положението, но е толкова стегнато, че едва едвам дишам  Тръгваме ние, отиваме пред ритуалната зала и тогава откривам, че не си нося букета. Часът минава 10 вече, добре, че предната сватба вървеше със закъснение. Връщат се за букета, влизаме ние, бла-бла, стихчета, клетви и иде ред на халките. Как пък никой не ми каза, че халката не може да мине през 5 ката лейкопласт  Споглеждаме се ние и започва едно трескаво махане пред гостите на лепенки, както се очакваше - кръвта шурна с нови сили, салфетки, бърсане и казвам - махам салфетката, бързо слагай халката и гледай да не окървавим роклята  Справихме се някакси, аз толкова силно треперех, че не може и да ми се уцели пръста  Излизаме и хукваме към Св. Георги за църковния, поръчан предварително да е на 1/3 ритуал, защото час и половина ще откачим. В началото на церемонията кумът чукна здраво двете коронки, както и изпусна едната халка, която дружелюбно се капична зад някакъв камък. Нагъзиха се всички добросъвестни гости да търсим пустата халка. Слава Богу, откриха я. Продължихме невъзмутимо, аз вече започнах така или иначе да претръпвам и да се питам какво ли ме чака още до края на деня  Не останах разочарована, разбира се 
Излизаме от там, аз едвам дишам от стегната рокля, съчувствах със стара дата на онези, които едно време са се пристягали с корсети с цел да имат кръст на оса 
Ще тръгваме към ресторанта, но аз имах нужда от сили и подкрепа. Измъкнах се тайничко през храсталака и срещу църквата моето спасение - бар, отворен рано сутринта. Влетях запъхтяна и зачервена, сама, с пищна булчинска рокля, тръшнах се на едно столче, запретнах полите и си поръчах една голяма водка Финландия. Разбира се, барчето беше пълно с посетители, но на кой му пука. Погледите и шушукането бяха на ниво, но нямах сили да се тревожа, нито забавлявам.
С нови сили се завърнах към разтревожената тълпа и отиваме към ресторанта. Настаняваме се, аз - надявайки се да си отдъхна. Но не - хваща ме за секунди зверски цистит. Ние - навън, топло, лято, кеф. Тоалетната - вътре, далече, студ. Започна се едно притичване на булката, прекосявайки на бегом на 17-см си токчета мостчета, тревички и каменни алеи, развявайки поли и стискайки зъби с молба да не се напикае пред гостите. Може би търчах така около 50 пъти, капнах, изнервих се страшно. В промеждутъците друсам хора и танци. Махнах обувките, не издържах на предизвикателството и подкарах боса. Роклята ми обаче хем ме стяга, хем взе да пада и да открива все по-неприлични гледки и аз решавам, че пак ще се измъквам за крути мерки - да си купя някакъв антибиотик за цистита и да се преоблека с нещо друго. Взимам пари и ключ и хуквам, мятам се в едно такси и се прибирам у нас, доволно влизам, приготвям си поличка и потниче, кучето ме гледа дружелюбно, но... то горкото не може да ми разшие роклята, нали?    А няма никой друг. Ха, сега, де, как да хвана някой от улицата да ме разшива вкъщи?  Никой не си чува телефона и хуквам обратно да взема някой да помага. Слизам на Иван Асен, все така боса и с рокля и започвам да махам трескаво за такси, но никой не прояви голям ентусиазъм да качи таз, вероятно луда, булка. Добрах се все пак обратно до ресторанта, взех помощничка и хайде пак - у нас. После до аптеката и пак се връщаме. Съответно хората яли, пили и извадили вече триетажната торта под жаркото слънце, за да открият, че булката я няма. Чакаха ме все пак, де 
Останалото премина без повече сътресения, като изключим един чифт счупени очила на шефката ми, която без тях е сляпа като прилеп, но не се отказа от танците и смятайте как танцува и комуникира прилеп под жарко слънце 
Както и един пиян братовчед от другата страна, който реши да удостои всички същества от женски пол с дружеско потупване по задните части и бързо шмугване на космата лапа в деколетата.
О, и да не забравям, че имаше гости от Македония и от Сърбия, които след качествено пийване се счепкаха на тема сръбки и македонски песни и взеха да се надпяват в един глас