Да се надсмеем над себе си

Имам една излагация и то много голяма. Не знам как оживях след срама, който изпитах тогава...
Действието се развива преди доста години, когато бях студентка. На вратата на стаята ми в общежитието се чука. Отварям и виждам тогавашното ми гадже. При което се изцепвам "Къде ходиш бе? Онова леке съквартиранта ти не ти ли каза, че вчера те търсех и му казах да ти предаде веднага да дойдеш при мен?" (по онова време моб. телефони бяха рядкост и разкош). В този момент "лекето" се материализира отстрани на вратата и на мен ми причерня пред очите и ми омекнаха краката.  В стаята ми пък бяха двете ми съквартирантки барабар с две мои приятелки, които станаха недотам неми свидетели на моето падение, защото се хилеха като откачени в продължение на доста време.

Друг случай. Лято, плаж, море... Аз съм се изтегнала на хавлията по хълбок и обяснявам на мой много близък приятел, с който сме израснали от деца: "Този твой приятел Бисер мнооо готин беее. Как ги харесвам такива мургавки, пък и висок, якичък - като за мене... Направо му късам червения бански със зъби във въздуха! А дали си има приятелка, ааааа??? Кажи де, какво зяпаш такъв". И докато си продължавам с бляновете, решавам да се обърна на другия хълбок, а въпросния тип се беше излегнал на няма и 20 см. от мен на съседната хавлия. Идеше ми да си изкопая гроб в пясъка! След тази случка се заклех да съм по-внимателна в романтичните си словоизлияния и да сканирам внимателно околността преди да дрънкам глупости.
Имам и много други изцепки, но тия като че ли са напълно достатъчни да ме орезилят тотално 

Аз съм голяма беладжийка, но като четох толкова много бисери и нещо не мога да си спомня всички простотии, които съм правила. Но се досетих за най-прясната- излизам с торбата с боклук в едната ръка и куп стари вестници за рециклиране (и те за съответния боклук) в другата. Излизам от блока и си вървя весело, като се чудя защо две баби ме гледат изумено След около 150 м се сещам, че боклука трябваше да го хвърля в приземния етаж на блока (там са съответните контейнери), а не на улицата, за където се бях запътила (там пък контейнери изобщо няма )....
Иначе съм си удряла главата на пътен знак, който още не мога да проумея как е бил толкова на ниско , а аз не съм го видяла (под 160 см съм на ръст)....

аз съм така с очилата- докато си слагам лещите и ги слагам на главата- после ги търся доста време, докато осъзная, че са върху отнесетана ми кратуна

Подобна случка също в 5-6 клас. С приятелка тъкмо сме си взели бележниците. 1 юли, края на учебната година е и ние се разхождаме из Морската. В един момент чуваме подсвиркване и се обръщаме по посока на звука. А там един чичко си подмята оная работа като македонска наденичка. Ние първо го зяпваме изумено, а после трътваме да бягаме. Моя милост бяга отпред с една тясна поличка и "успокоява" приятелката си:"Върви спокойно, върви спокойно. Нищо няма да ни направи.".
С майка ми, сестра ми и един семеен приятел сме на Китайски ресторант. Тръгваме да си ходим, той ще ни кара до в къщи. Изведнъж майка ми изкрещява :"Ники, в колата ти има някой." и се мята на предното стъкло на една кола. Вътре младеж и девойка се натискат и зяпват насреща и. Ники едвам успя да промълви:" Паркирал съм на съседната улица."

След посещение на китайски ресторант октрих от външната страна на джинсите си ако със съмнителен произход. И после като кажат хората:" Кой ми сра в гащите?".

На вечеря с родителите на гаджето сме, хапваме баница. Приятелят ми почва да си реди глупости от рода "А защо ли никой не е пробвал баница с кайма.." и нещо му се издразних щото се беше разлигавил и ядосано констатирах на висок глас "Баница с кайма се казва ЛАЙНЯНА!" като исках да кажа лазаня.... 

След едно контролно бях много изнервена и влизам в една книжарница, купувам си нещо и рестото ми е на десетки монети. Подавам си ръката за да ги взема и в последния момент си разпервам ръката много малоумно и всичко се раздрънчава по витрината... Събрах си ги и си подвих опашката унизено...

На около 14 години наскоро ми беше дошло за първи път.. Пък и ми идваше без каквито и да е болки и веднъж се прибирам от училище и гледам половината ми дупе - червено  И при положение че се прибирахме заедно 3 приятелки и така и никоя не ме е забелязала 

ох, много се смях с тази тема, а и ме накара да си спомня разни мои истории...

Ето една тинейджърска, от преди доста години, но си я спомням като днес, заради срама... Вървя си един летен ден, гъзарски облечена, къси панталонки, страхотни слънчеви очила, вирнала съм си страхотно носа, срещу мен се задава един супер готин пич, аз още повече се надувам, онзи ме оглежда и малко преди да се разминем - праас - спъвам се жестоко в нещо си (нали съм вирнала нос и не виждам), залитвам напред, очилата ми изхвърчават напред и разкривени ми увисват на носа, като някаква карикатура... беше стахотен удар по самочувствието ми...

Друга случка - с такси съм, зимна вечер, спирам за малко да си взема нещо от аптека, после се мятам пак в таксито и обяснавам на шофьора как ме е нервирала нещо аптекарката. Онзи ме слуша, гледа и се почесва, и почва плахо да ми обяснява, че не е на работа и си бил махнал табелата и чакал приятелката си... оказа се че съм влязла в друга кола, но аз така или иначе не гледам физиономиите на таксиджиите, хич и не разбрах навреме. Междувременно видях "моя" таксиджия да маха усилено десетина метра по-напред, и се изнизах като мокра връв...

Редовен номер ми е да си обличам дрехите наопаки, в повечето случаи се усещам, но веднъж карах един частен урок с горнище на анцунг облечено с гърба отпред, т.е. на гърба си имах надписите, връзките и джобовете, а отпред качулката... Чак като си замина учителката се погледнах в огледалото и се засрамих страхотно. Може пък да си е помислила, че е някаква нова мода...

buttinsky    Ама сигурна ли си че от китайският ресторант го носиш това нещо с неизясненият произход?
кукумявка това с лазанята е голяма изцепка

Да си призная,че преди години наистина видях звездички посред бял ден.Бързам за работа,вали (ще ми намокри изправената коса),спирам едно такси,отварям вратата и се опитвам максимално бързо да вляза...да,ама така хубаво си ударих главата,че освен намокрената ми коса,видях и звездичките.
Пак за да пазя косата е другата ми изцепка.Нова година 2004г празнуваме в един хотел с ресторант,всичко приключва,прибираме се в стаята,къпя се,излизам от банята,подхлъзвам се,падам и директно главата си удрям в плочките.Чак се разплаках от болката.Милото идва,вдига ме от земята,бърши сълзите и иска да ми мокри главата,там на удареното място.А аз :"нееее,косата ми,ще се накъдри" Той:
А няма да ви разказвам за най-големият срам през живота ми,ама не аз бях  главанта виновница в случая,а бившият ми приятел.
Че с него сме разделени вече от 2-3 месеца и аз съм на първа среща с мъжа ми в едно кафе по централната пешеходна алея в града.Денят е неделя,улиците се пръскат по шевовете от хора.Изведнъж от нищото се появява бившият,идва при мен и вика:"Кой е тоя?" Аз не мога да повярвам какво ми се случва и защо пък му дължа обяснения.Обяснявам през зъби,че това не го интересува и да се маха.Той обаче настоява:"Тръгвай си с мен" и ме дърпа за ръка.Всички хора са се обърнали и ме гледат.Милото и той зяпа с отворена уста ту мен,ту бившият.Аз обаче оказвам съпротива,следва скандал и хиляди вперени погледи в нас.Е,представям си какво са си мислили хората:ей тая как я хвана гаджето и с друг   Голям срам беше,цяло чудо,че милото след това пак искаше да излиза с мен.Защото ако бях аз,никога не бих се обадила на някой,дето рискувам пак бившата му да изскочи и да прави сцени

И аз съм виждала звездички, ама след шамар

Преди години - намирам някаква забравена тенджера в хладилника, сигурно преседяла там поне седмица, отварям я - ужас, някаква вмирисана течна гадост вътре. Реших че е супа, ливнах я в тоалетната, като едновременно с това  пуснах водата, за да не полепне по тоалетната чиния. Фатална грешка! Оказа се, че са сварени пилешки бутчета, в бульон, та не се виждат. Така се запуши канализацията, като се заклещиха тея ми ти бутчета вътре, че замалко да къртим стените, за да стигнем до тръбите.

Пак преди време, решавам, че е нападал прахоляк в лаптопа ми и ми хрумва гениалната идея да му изчистя клавиатурата с прахосмукачката. Махам четката и тръбата на прахосмукачката и със самия маркуч, в който засмукването е много по-силно, тръгвам да прахосмуча клавиатурата. При което половината бутони се всмукват в прахосмукачката. Ужасен ужас! Извадих ги, естествено, но се наложи да нося лаптопа на ремонт, за да ги закрепят обратно. То и аз може би щях да успея, ама в каква подредба щях да ги нашлякам, само мога да предполагам. 

Майка ми пък. Преди много, много години, в моето детство. Нанасяме се в новата къща, но тогава още не бяха монтирали локалното парно и се топлехме с акумулиращи печки, а в хола имаше и друга печка, кюмбе с въглища. Та майка ми решава да подсили огъня и познайте какво мушва вътре - някакви парчета гума, ама големи. Е, тогава видях колко силно гори гума. Първо попуши, попуши, после почервеняха кюнците и изведнъж като се чу някакво лунгууур, като лумна един огън, като паднаха тия ми ти кюнци - изкараха ни ангелите на всички. Не стига това, ами се посипа огън и жупел по пода и се подпалиха паркета и килима. А майка ми с целия си ъкъл хвана някакви вестници, да не си изгори ръцете и с вестниците хвана кюнците да ги хвърля през терасата. Та и вестниците се подпалиха...Направо беше като филм на Хичкок. Смятайте колко съм се уплашила, та го помня и до днес, а тогава съм била 5-ти или 6-ти клас. 

А, сетих се и още нещо - тръгвам да си чистя почти новата, вградена готварска печка и понеже съм много умна, решавам да я измия не само отвътре и отвън, но и да й избърша двойното стъкло отвътре. При което хващам една отверка и както е отворена вратата на фурната, отвъртам болтовете на вътрешното стъкло, за да го махна и да измия външното стъкло отвътре. Познайте какво се случи - чу се тряясс и външното голямо стъкло на фурната се стовари на пода и се попиля. Оказа се, че болтовете са били единни и за вътрешното и за външното стъкло, и сваляйки вътрешното, съм развила и външното...И то просто е поело в свободен полет към пода.

Лятната ваканция. С моята приятелка решаваме да си боядисаме косите с ... боя за сладки. Родителите ни бяха много консервативни, пък и в онези времена за 16 годишните си беше табу. Боядисахме се - аз в червено, тя в оранжево, изсушихме се с хиляда мъки и излязохме на разходка. Разхождахме се важни-важни,  оглеждахме се и се радвахме на погледите които събираме. В ранният следобед вече тръгваме да се прибираме, за да изпреварим родителите си и да се приведем в приличен вид. Чакахме си автобуса и изведнъж се изсипа невероятен дъжд... като из ведро. По лицето и дрехите ни започнаха да се стичат струйки боя. Няма смисъл да казвам как всички хора около нас ни гледаха като гръмнати. Ние, напълно отчаяни и потънали от срам, тръгнахме пеша към вкъщи и се молихме да вали по-силно, с надеждата да не срещаме хора по пътя си...  Накрая, след повече от час вървене, се прибрахме благополучно, изпоцапахме целият апартамент, но после много се смяхме.

Едно съвсем прясно излагане. Влизам в магазина с мисълта да купя дъвчещи бонбони на децата , при което се изцепвам " Едни дъвчещи дъвки моля " . Продавачката не се усети и ме пита "Какви" . Аз вече нервничко от очевидно "тъпия " въпрос и отговарям "Ами дъвчещи" . След кратко суетене на продавачката , се намеси друг чакащ , който оправи бъркотията на бързо с обяснението , че явно всички дъвки са дъвчещи и да бъда по конкретна например с марка дъвки.  Чак тогава се усетих какво съм казала.                                                                             Като малка бях заключила външната врата и понеже сестра ми си беше загубила ключа , реших да го скрия под изтривалката. Но мислех , че това е супер скришно място и тя няма , ама въобще да се сети да търси там . Затова исках да се подсигуря и без да се замислям праснах една бележка на вратата "Како , ключът е под изтривалката " . Още ме подиграват за тази бележка ! 

Сега се сетих и за още един много срамен случай... Разхождам се с приятелки лятото по главната в Бургас, по лятна МНОГО къса рокличка. Точно до общината, сиреч баш-центъра на града, някой ме изплющява с всичка сила по лявата бузка, не само ми изкара акъла, ами и бая болеше! Оказа се че някакви момченца си правят веселото като се засилват по улицата и шляпват по някоя какичка... Всички наоколо ми се смяха 

Браво, страхотна тема, посмях се от сърце.

Преди десетина години правихме ремонт в къщи и един ден страшно се бях скапала, а вечерта съм на рожден ден на мой близък приятел. Уговорката ни беше да мине да ме вземе и да ходим на кръчма /всъщност доста луксозен ресторант/. Та както и да е, бях задрямала и идва той в къщи, аз стреснато се обличам бързайки и гледам да се приведа в приличен вид - обличам се мятам си отгоре дългото палто и излизаме. Стигаме до ресторанта, на входа едно момче ни взима връхните дрехи и се опулва насреща ми. Приятелят ми казва "изглеждаш умопомрачително", аз съответно виря нос и влизаме. Хората по масите ме пооглеждат странно. В това време минавам покрай едно голямо огледало и виждам, че съм облечена с блуза, сако, чорапогащник, но съм пропуснала да си облека полата. Ейййййййй, голям резил. Същата вечер се понапих доста, признавам си

Тралала, ама ти не се ли върна да си облечеш пола? 

Не, не се върнах.Бяхме на ресторант в Симеоново и приятелят ми беше с кола, а той си е зевзек  и отказа да ме закара до нас. Обаче аз си седнах кротко на масата и покривката ме скриваше. А като си тръгнахме хич, ама хич не ми пукаше след 4-5 сливенски перли