Да се надсмеем над себе си

Аз колко имам... чак не е за разправяне...
Преди няколко месеца се засилвам да звъня на един познат, с когото не сме се чували отдавна, обаче не преценявам, че съм си сменила телефонния апарат и неговия номер не е на сим картата. Звъня аз на "Емо" и отсреща ми вдига женски глас. Аз, естествено съм супер любезна и започвам "Добър вечер! Мога ли да говоря с Емо?" Усетих, че жената малко се смути, обаче пилешкият ми мозък нищо не стопля. Чувам гласа на Емо и питам "Емо, как си, защо не се обаждаш? Кога ще излизаме?" А той "Ами... добре сме, ама някой друг път..." Аз: "Ама защо, искаш ли в петък да се видим?" Той: "Ами... няма как... ще се чуем..." Аз обаче продължавам "Ти да не би да се сърдиш нещо, а?" Отговор: "Не ти се сърдя. Женен съм. Имам бебе. И ако не си спомняш, преди 2 години се разделихме." Не си спомням какво му казах, бях пламнала от срам. Оказа се, че съм звъняла на друг човек, който най-безцеремонно отсвирих преди години и е съименник на този, когото исках да търся. Сега като звъня на някого, много внимателно гледам номера, за да не стане грешка...
Зимата пък си бях купила едно много хубаво боди, което обаче малко ми стискаше и особено много ми се врязваше в слабините. Затова си го носех разкопчано, отдолу си бях с нормално бельо, а бодито се явява нещо като потник. Обаче част от бодито излязла над дънките, а аз не забелязвам. Чак следобеда колегата ме попита какво имам отзад... срам...
Имам и случай как вървя гордо по улицата с нови обувки, нов костюм, говоря по телефона, стъпвам на една плочка, тя се обръща и цялата кална вода се изсипва отгоре ми. Обикновено такива случки са съпроводени с много свидетели...

Ще спомена само коронния си номер.
Тръгвам с милото (с почти всички мили, които см имала) на пазар. Винаги ходим хванати за ръка или под ръка.
Моят номер е да се пусна внезапно щото съм видяла нещо и след това, връщайки се, грабвам милото без да гледам и продължавам да му говоря. Когато се обърна, да разбера защо не ми отговаря, обикновено съвсем непознат мъж се блещи в мен, а малко по-назад неговата и моята половинка стоят вцепенени 

Не съм сама в нещастието си значи  Bитрините на магазините така ме замайват, че мъжа ми ме нарича вече предателка. 
Правя същата процедура като Знатока, с тази разлика, че все пак гледам за отличителните белези на моя мъж всеки път  - на нивото на моите очи - неговото рамо, носи дънки ... моя ще да е значи ... смело го прегръщам през кръста или просто се мушвам под ръката му (ходим прегърнати обикновено). Две-три крачки и някой ме дръпва за ръката, поглеждам - мъжа ми. Винаги се извинява вместо мен - "хубава е, ама вижда почти като прилеп  вземам си я обратно". 
УжасТно се възмутих на сватбата си - много изнервена от родата и ах-канията, и ох-канията им, колко съм прекрасна (естествено), докато фризьора ми за трети път се изгуби в квартала ни за една сутрин (аз го упътвах по телефона щото  ). Разбира се, закъсняваме за часа на подписването, милото снизходително ми казва "няма страшно, не е като да не сме закъснявали досега" и пристигаме пред обредната зала. Друга сватба е минала пред нас (по-точно тъкмо влиза) да не се губи време. Майка ми ме дърпа да не видя другата булка или тя мен (незнам кое беше) обаче аз - не! Имам прическа най-сетне, чувствам се прекрасна отвсякъде и искам да се женя вече. На висок глас се ядосвам - "Ееее, тия простаци и на сватбата искат да те прередят", докато цялата рода от другата сватба преминава до мен, оглеждайки ме. 

Случвало ми се е и на мен,с тази разлика че бутах количката барабар с детенце и я забих в едно дърво....
И още един случай ,който дълго ще помня-излизам от магазин с покупките в ръцете,качвам се в колата,слагам слънчевите очила и потеглям.След около 100-тина метра ми прави впечатление ,че всички ми дават предимство.....чак като се обърнах към приятелката ми до мен разбрах че едното стъкло на очилата го няма(те ми паднаха в магазина,но без да ги оглеждам ги сложих на главата),а тя жената от смях неможе да ми каже нищо свързано, само ми сочи с пръст посока главата....

Отивам и аз на кафе с приятелки. С бебе в количка. Момечетата се съобразиха с изискването да е между 2 и 4, че да спи бебето, а аз да пия кафе. Нагласих се като за излизане  Направих си сметка какво мога да свърша преди и след кафепиенето и хукнах. Хоп, и аз в клуба на закъсняващите. Винаги.
Сядам, поръчвам, паля цигара и се облягам с кеф. Поглеждам количката, а там (отдолу) боклука. Нареден прилежно в найлонови пликчета. Вързани. Десетина.На път към кафенето да го метна в кофата 

Така разхождах и едни обувки. Виждах ги само навън.

Ох, аз така съм разхождала с количката торбата с боклук, сложена в багажника отдолу... и то цели 30 минути докато стигна парка и не се спра да взема нещо... и хоп торбата с боклук си е там 

Като по-млада майка с ревящо бебе в количката, което съм бутала напред-назад, редовно спирайки в супермаркета бутах количката с покупки напред-назад. Не бива картофите и хляба да се събуждат 

Рано сутрин като се събудя много често говоря на мъжа ми на български, а той само мълчи. После се ядосвам, защо не отговаря. А той дума не разбира на български език.
В началото ме гледаше  , сега само се смее.

Аз редовно подхваща нечие чуждо Мило под ръка, унесена в приказки и разглеждане на околностите. Няколко пъти ми се е случвало да се кача в чужда кола. В единия от случаите, след като спокойно ми изслуша тирадата, с която влязох в колата му, младежът се позасмя и ме попита къде да ме закара. Голям срам брах.

Ох, заливам се от смях 

Моя редовен номер е като паркирам да се опитам да си покажа главата през страничното стъкло, преди то да се е свалило до долу. Всеки път си удрям главата, а съседите си умират от смях 

Сетих се още нещо. Ходих на гинекологичен преглед, бях бременна и имах известни притеснения за прегледа, малко се бях ошашкала . Лекарката ми посочи паравана и ми каза да се събличам. Аз се съблякох...чисто гола  В момента, в който тръгнах да си свалям сутиена се усетих. Добре, че жената се занимаваше с нещо, та не ме видя как се суетя и размятам блузи и т.н. Не знам ако бях цъфнала дибидюс пред нея как щеше да реагира.
После като си тръгнах, разведрена от добрите новини съвсем му отпуснах края и се хилех с глас сама по улицата, представяйки си ситуацията ако се бях показала.  Не ми пукаше как изглеждам отстрани.

Ъ, то при менее случки бол.

1. Скоро бяхме ходили с милото да оправяме едни документи, адвокатът ми ме нерви супер много. А Милото дълго време караше една кола, сега скоро я смени. Излизам аз от кантората влизам в колата /която е като старата на Милото, ама аз толкова свикнала с нея..../ при чуждо Мило и почвам да нареждам, ма в хистерия "Тоя дебил ше ми каже! Да е*а аз и съда прост, ше отсъдят в нейна полза! Ти представяш ли си кво тъпо копеле трябва да си, че да не видиш кво пише в ш*баните документи! А!?!??!Направо така се вбесих....офффф дръж малко тия документи, тръгвай кво чакаш? Какво ми мълчиш ся пък ти бе?!" В тоя момент поглеждам към човекът, който очевидно не е моят човек, държи документите ми, които му набутах и зяпа с отворена уста. Ма като мокър парцал се изнизах....и тамън затворих вратата, пак отварям, а той без нищо да каже ми подава документите, които забравих да си взема

2. На кафе с приятели, късно вечерта. Тръгваме си, паля аз колата и си тръгвам, няма и 1 мин. и ги срещам тия мои приятели - ма махат ми, нещо ентусиазирали се гледам... Викам - Бяяяя, че до ся бяхме заедно, няма па да им спирам. Звъни ми телефона - "Ама заплес, включи си фаровете!". Че що са ми - то лампите ми светят, аз виждам  

3. Това не е моя случка, ама си заслужава. На сестрата на милото е. Тя е блондинка така помеежду другото, та дава й баща й  едно кабрио и заминават с нейните приятелки на кафенце в центъра. Паркира пред кафето, сядат отвън, обаче тя покрива не го вдига. Тамън си тръгват и като се излива един порой, а тя...не знае как се вдига покрива   И 4 мокри кокошки в кабриото, вали та се къса, седят на един светофар, чистачките на колите работят на макс, тез на отворен покрив си чакат, не е проблем  

А мързи ме да пиша иначе случки имам един куп  

Седим си аз и мъжът ми,тогава още бяхме гаджета в сладкарница Пролет.Имаше такава едно време.Пием си нещо,май беше кафе и сок.До нас сядат друга двойка и си поръчват коняк.Донасят им коняка и аз както си говорим с мъжа ми,грабвам чашата с коняка на жената до мен и люсвам една голяма глътка.Пълна тишина,тримата ме гледат зяпнало,а аз дори не разбирам защо.Поглеждам си ръката,която още държи чашата с коняк.Идваше ми да потъна в земята от срам.
Друга случка беше,пътуваме с рейса пак с гаджето и се държим за ръце .По едно време на спирката нещо ни разбутаха и се пуснахме.Пак тръгна рейса и аз пак го хващам за ръката.Пътуваме така няколко спирки и изведнъж мъжът до мен ми казва"Госпожице,беше ми много приятно да ми държите ръката,но трябва да слизам"

Благодаря за дискретността, Светле. Аз, обаче, в името на темата ще си призная  Точно се чудех дали да го разкажа или не, но като видях, че инкогнито си го споменала Беше преди доста време, хем съм се обърнала назад да гледам ненагледния, хем тичам напред, за да не ме види той и по едно време прас! 

    Решавам да приготвя вечеря- изненада на мъжа ми / рядко ми се случва да се въртя край печката   /. Слагам специалитета във фурната да се пече. Милото се прибира и го посреща пленително ухание на вкусна храна. Сядаме на по чаша уиски и ядки да си бъбрим сладко- сладко и моя милост, а и мъжът ми, забравяме за храната, унесени в разговора. Тичам към фурната- пушек, миризма на изгоряло, храната- овъглена, а изненадата - провалена.  

    Сядаме с майка ми в заведение. Сервират ми кафето. Взимам пакетче захар, изсипвам го старателно в пепелника. Майка ми  ме гледа странно, не обръщам внимание. Повтарям процедурата с второто пакетче. Едва тогава се усетих какви ги върша...

    

NikiFin, поздравления за темата 
Не съм изчела всичко, но маТрял има достатъчно.
Аз сега ще напиша нещо за себе си, нооо те много такива случки с мен. Та ще пиша сигурно поетапно.
-Излизала съм да разхождам кучето с рокля , облечена на обратно, с ръбовете и етикети навън /лятно време беше/ Направооо Зарка лудата и с кученце на каишка. Как не са ме прибрали?
-Ходила съм с две различни, но еднотипни обувки и то на обущар. Усетих се на връщане по пътя. Мислите ли, че обущарят не ме е забелязал?
-В автобуса, улисана в разговор съм се хващала за някакви лайсни или релси бяха, за да запазя равновесие. Един дядка си ги носеше загрижен, а аз с периферно зрение ги взех за дръжката и ...дядото така 
-слагала съм кафе на котлона, без кафе и без вода -само джезве
-търсила съм гребена из цялата къща и накрая го усещам...в косата ми.
Има и още ...ама трябва да ставам.

Сетих се една случка от детските ми години. Тогава хич не ми беше смешно де. Бях 5 клас и се прибираме от училище с една "приятелка". Вечер е. На изхода на училището ни спира един мъж и ни пита колко е часа. Приятелката ми се изнизва, а аз като услужлива глупачка почвам да се дзверя в часовника си. Ама не виждам и не виждам. Мъжът ми вика Дай аз да погледна. И ми взема ръката. А другата ми ръка хваща някакъв пръст. Държа си аз пръста докато се опитваме да видим и двамата колко е часа, и го опипвам. Изведнъж усещам, че този пръст няма нокът. Усетих се и си плюх на петите. Това ми беше първата близка среща с член