Да се надсмеем над себе си

Сетих се за още

1. Година след като бях завършила ТУ срещам по улиците позната физиономия, която приятелски ме заговаря. Аз обаче не мога да си спомня кой е този човек и от къде го познавам. Явно съм гледала много объркано, защото човекът след едноминутен опит за контакт се отказа и само рече: Завършила си МЕИ, простено ти е. Усмихнах се любезно и си продължих замаяна. Малко по малко започнаха да се появяват спомени, и след около 15 мин вече знаех кой е човека и дори как се казва. Беше ми колега в МЕИто, заедно сме следвали години наред, живеехме в един блок, ходихме заедно на екскурзия... Но аз след година вече го бях забравила.

2. Намирах се в някакво общежитие някъде по средните етажи и трябваше да се кача на по горен етаж. Обаче в коридора беше мрак и не виждах стъпалата. Знаех само че от едната страна са за нагоре, а от другата занадолу. Взех засолка и започнах да се ИЗКАЧВАМ по стъпалата за НАДОЛУ. Резултатът беше кълбо до долу и омазана бяла ризка с урина от явно наскоро припикала котка или куче.

3. Бях на квартира и нямах отопление в стаята. Та реших да се отоплявам с котлон за готвене. Но за да не изгори слагах една тенджерка с вода да ври на него. Ставаше баня в стаята. В резултат -  тапетите прогизнаха, набръчкаха се и тръгнаха да падат. Но аз се изнесох по терлици точно преди това да се случи  

4. Бяхме с мъжа ми, майка ми и трите деца в някаква кантора да уреждаме документи. Децата в колички чакаха отвън. Майка ми до тях си говори с някаква позната.  Свършихме с мъжа ми, излязохме, аз подкарах близнаците и бодро напред. След около стотина метра чуваме: Христиноооо, няма ли да си вземеш детето. Бяхме забравили Давид, който майка ми буташе първоначално. Добре че жената останала при него и и направило впечатление, че явно нямаме намерение да се върнем да си го приберем.

   Мдаааа  все си мисля,че всичките ми бели или геройства са във връзка с цвета на косата ми ама като се замисля, не винаги съм била руса  .....та да се изкажа....стоя на една спирка чакам и зяпам в една витрина...гледам и си мисля  ..бе тази жена я познавам от някъде ......

Понеже ненавиждах официалните дрехи, когато започнах работа ходех спортно облечена и се преобличах в тоалетната. Един ден се преобличам, взимам си дрешките - сако, пола, риза. Отивам си на бюрото, слагам костюма на закачалка, а ризата исках да сложа в плик за вкъщи да я нося. Ама тоалетната хартия се омотала в целия куп дрехи и след като ги подредих и тръгнах да прибирам ризата в раницата си, хартията падна на земята. Изглеждаше сякаш си я вземам за вкъщи, умрях от срам.

На село, като тинейджърка си тръгвах от балнеолечебния курорт, бях правила вана. Облякох си блузката и поличката и се фръцкам по алеята към у нас. Минават там доста хора, курорт е, а аз се вживявам в ролята на незнайна красавица. Чудех се на какво ли се кикотят хората, а като се оглеждах не виждах нищо смешно. По някое време сестра ми ми каза, че съм си загащила полата в бикините и картинката е потресаваща......

Във "Фенс" веднъж ме помолиха да импровизирам на входа - да съм продавач на билети. Предупредиха ме на някакъв световно неизвестен рокаджия от "Обратен ефект" да не му взимам 2 лева вход. Седя аз и гледам идва един косясал, брадясал, меко казано пухкав мъж, беше и с жена. Викам - тоя е същински рок динозавър/ тва заради килограмите/, ама я да го питам, де. Викам - извинете, Вие ли сте от "Обратен ефект"? А тоя ме изгледа адски мръсно и снизходително и ми процеди през зъби - Не! Викам 2 лева дължите тогава и 2 за мадамата. Този позеленя, почервеня, плати и ядосано влезе., мислех, че ще ме удуши. После ми казаха, че бил Звезди от Аналгин/Ахат и най-вероятно тежко е преживял това, че не съм го разпознала  А още по-тежко това, че съм го сравнила с "Обратен ефект". Сигурно още ме помни. А на мен още ми се подиграват на познанията за бг рок дизнозаврите. Пука ми, аз нали си знам Буги Барабата.

Това че често се блъскам във витрини го отдавам на късогледството си.Ама се блъскам в тях,докато ги разглеждам от 2 см разстояние
Дилян е бебе на няколко месеца,което все ревеше преди да излезем на разходка,ама реве,та се къса.Аз бързам,обувам едни ботуши,вземам количката,качвам се в асансьора и започвам да си закопчавам ботушите.Да ама се скъса ципа.Айде връщам се обратно,обувам други.Обратно с количката и ревящото бебе в асансьора.По стълбите до изхода на входа винаги носех количката.Нося я аз,спъвам се на последното стъпало,чупя ток и пак трябва да се върна.Хайде обратно количката по стълбите,асансьора,бебето реве зачервено,преоблякох се и си обух маратонки.Поне 30 мин треперех от яд и нерви.
Миналата седмица намерих тема в "Готварския" как да направим най-хубавите великденски яйца.Чета,че момичетата сеят жито във великденска чинийка,покриват със салфетка,поливат и изниква трева,върху която се поставят яйцата.Реших и аз да го направя.Купих си жито,сложих го,поливах го,ама не никне трева.Мъжът ми след няколко дни го погледна и през смях каза:"Ще има доста да чакаш от това жито да поникне трева"Аз:   Ами то било грухано,няма я ципата.Е да,днес го изхърлих,беше мухлясало.

11 клас. На отиване към училище се загледах в едно момче от съседния клас, което харесвах на отсрещния тротоар. Така яко се фраснах в една пощенска кутия, от тези жълтите, стърчащите, пощенските, че чак дъха ми секна. 2 седмици след това се разхождах със синина  на брадата, а момчето и досега като го срещна си обръщам главата и, както казваше една колежка "се правя, че не съм аз". Той явно си спомня случката, защото всеки път се хили.
Бубе, кога се боядиса?!

 Седим с компанията в заведението ,познаваме шефовете и управителя (заради него съм там)пием бира ,аз с поличка и нови боти с 2 номера по-големи от моя ,но не ми пука -нямаше моя номер а от толкова време ги дебна ...абе както и да е пием бира ,аз мятам белтъци на управителя ,ще се ходи след това на дискотека и внимавам с  бирата а и нали свалка правя  ама компанията ми реши ,че вече достатъчно сме киснали в тъпото кръчме(горките ,не разбраха защо ги забих там)поръчали такси и тръгваме -свалката ми не стана но нали има и друг път  въпросния  управител ни изпраща до вратата на заведението ,аз крача гордо към таксито с 10 см. ток и големите ми боти ,но като кралица ...отварят ми вратата на таксито и се обърнах да се усмихна на управителчето и паднах...по корем пред компанията ми ,управителчето ,таксито ,което чака и реших да лежа ,само си мислех -не мога да стана ,искам всички да се махнат и ме заля унижението .чувах да си казват -ама тя пи само 2 бири ,таксиджията излезе да ми помага ...а аз просто в този момент исках да ...много неща поисках да ми се случат тогава  

Много изцепки имам, надали от раз ще се сетя за всички.

Тази история вече съм я писала по друг повод, но не мисля, че някога ще я забравя. 
Говоря правилно, но много бързо и понякога ми се случва да изям някоя буква или нещо подобно.Освен това съм много припряна.Преди години ходех ежедневно в едно кафе и се събирахме голяма компания.Чакаме веднъж сервитьорката да вземе сметката, но тя нещо се мотае и всички стават.Аз през това време дърдорех с един познат от другата маса и изведнъж гледам всички се изнесли, аз се нервирах и с всичка сила се разкрещях: "чукайте ме, чукайте ме"... Разбира се, исках да кажа "чакайте ме", но пуста припряност...Кафето винаги беше пълно, познавахме се всички и настана такъв смях, че направо умрях от срам.И сега като се сетя-100 човека да те гледат и да се заливат от смях.. После дълго време ме бъзикаха, да не говорим, че след този случай, тази смяна на "а" с "у" точно в същата дума ми стана навик.Доста пъти след това съм се провиквала да ме....

Отново в същото кафене-поръчала съм си айс кола и усилено разбърквам със сламката.Нещо се шегувам с бармана и съвсем машинално си продължавам действието с напитката.По едно време ми прекъсват свалката с бурен смях-поглеждам и какво да видя-половината съдържание на чашата излязло по масата, вече се разтича по дънките ми и всички ми гледат сеира и си мълчат доволно.

Пак на същото място-това вече е доста мизерно от моя страна и сега като се сетя ми става жал за момчето, с което ходех.
Та с въпросното момче имахме връзка, но аз през това време си харесвах един друг.С моето гадже ходехме във въпросното заведение всяка вечер.Между другото кафенето беше винаги пълно.На същото място ходеше и другият ми възлюбен.Една вечер сме излезли аз, гаджето ми и една приятелка.По едно време моят отива до тоалетната, в същия момент влиза моята страст и се насочва директно към моята маса.Ние се знаехме на "здравей" и като е видял, че съм с още една девойка е решил да дойде при нас.
Съвсем риторично пита: "Свободно ли е мястото?" и аз съвсем непринудено му отговарям: "Да, разбира се"...
Приятелката ми гледа невярващо, аз се държа сякаш нищо не е станало.Малко след това към масата се приближава моят.Аз идиотката, толкова щастлива, че до мен е този, в когото съм влюбена се правя, че не познавам гаджето си!!! Той милият беше много срамежлив и добър, застана до масата и неадекватно стоя 5 минути, през това време аз си гуках влюбено...
После какви драми настанаха, той ме причакваше пред кафенето, аз пък съвсем нагло се качих на едно такси и въобще не се почувствах гузна.

Засега толкова.

Лелее, колко много изцепки 
Аз имам доста, но в момента се сещам за 2 - 3. (и аз съм от отбора на блондинките  )

1/ Затваряла съм вратата на колата, докато кракът ми е още  вън. Много болеше, защото беше с всичка сила.

2/ Поръчвам си чай. Сервитьорката ми го носи, и аз вместо да си сложа пакетчето чай в чашата, късам го и изсипвам съдаржанието в чашата. Пийвам си, чудя се защо не ми харесва. Слагам още едно захарче и отпивам пак  След втората глътка видях какво съм направила.

3/ Имам среща с майка ми в едно кафе. Аз закъснявам. Тя седнала вече ,поръчала си кафенце и ме чака. Аз идвам , сядам срещу нея, придърпвам си нейното кафе като си слагам захарче даже, и започвам най-нахално да си пия.    Тя само каза "Ама ти нищо не си поръчвала." 

4/ Удряла съм се в стълб, в улична лампа и в дърво.  И трите пъти боля! А между другото и трите пъти се случиха точно пред входа. Ама те пред тоя вход са ги наредили като паметници 

На 1-ви януари 200... година ставаме "сутрин" след тежка нощ и аз правя кафе. За първи път мъжът ми се реши да пие турско кафе, иначе не го обича. И аз с най-добри намерения го правя, слагам захар, сипвам в чашите. Милото отпива и прави отвратена физиономия  , защо? Ами... сложила съм сол, а не захар 

Няколко дена след раждането на детето, мъжа ми остава да го гледа, а аз отивам да си купя нови дрехи за сезона, вече не съм с големият корем. Всичко чудесно, лято е, аз доволно съм напазарувала и гордо крача по центъра на града с покупките, облечена в в светла ризка. Прибирам се и се поглеждам в огледалото, а от там доволно ме гледа светла ризка с огромни петна кърма на гърдите  Срам!

Вадя костилки от череши, мъчна и пипкава работа, особено когато откриеш как си сложила костилките в кекса, а черешите си изхвърлила.
На три пъти през годините слагам сол в белтъчния крем. Чаша сол. После разбивам хубавичко с миксера, много стегнат сняг става.
Прибирала съм телефона в гардероба си, ноооо и във фризера. Домашния.
Мобилката я губих два пъти, и двата пъти ми я намериха добри хора и ми я върнаха, аз я изпуснах във ваната, смених батерията, ремонтирах, изгубих трети път, но повече не ми го върнаха. Купих си нов. Два месеца по-късно го изпрах в пералнята. През повечето време на това издевателство пишех реклами за мобилен оператор.
Пристигала съм като студентка на гарата само с огромната раница с багажа, но не и с малката чанта с парите и документите. И ключовете. Добре, че майка ми е адски оправна и беше пратила по свой бивш ученик, пътуващ с автобус, въпросните неща. Човекът ме чакаше на перона.
Като малка съм се прибирала вкъщи с чуждо палто (униформено, но доста по-голямо от моето). Ами какво, връщах се от кръжок по математика и решавах задачи наум.
Блъскала съм се в дърво, докато вървя по улицата и чета книга (четвърти клас, "Синовете на великата мечка", ами какво, като трябва да се отиде на училище, пък не ми се оставя.)

Като студентка доста пътувах с влак (то кой не е).
Намирам се на гарата в Пловдив, мъкна огромен за 48-те ми килограма сак и гледам разписанието на влака за София. Имам си и билет за там за 9.00 часа. Влача сака по перона и виждам влак с познатите надписи Бургас, Пловдив и София.
С триста зора качвам сака, естествено не мога да го кача горе на мястото за багаж, добри хора ми помагат. Размествам двама души в купето, че единия ми е седнал на мястото, а аз много държа да си седя точно там. Настанявам се удобно и си мисля - има още 15 минути, ще изпуша една цигара в коридора.
Ставам, отварям прозореца, паля и, странно, влакът потегля преди 9.00 часа ... в обратната посока 
Качила съм се в погрешен влак, вместо за София - от София.

Имах късмет, че първата спирка беше на гара Тракия в Пловдив. Там слязох и отидох на гости при една приятелка 

1. Стегаме се за излизане. Обувам сандалите, обувам маратонките на детето и тръгваме. Но усещам, че ми е много неудобно да ходя. Гледам - разменила съм си обувките. Оправям ги и тръгваме с мъжа ми Давид и гледаме,че малкия ходи малко странно. Мъжът ми вика : Е как очакваш да ходи като си му разменила обувките. Много опак ден ми беше. Случавало се е му разменя обувките, ама наведнъж и на двамата... 

2. Скубя си веждите да ги правя тънки за пръв път през живота си. Да, ама не съм преценила, че са ми светли и редки. И в един момент установявам, че са толкова тънки, че изобщо не си личат. Ядосах се и хванах та обръснах остатъка. И почнах да си ги рисувам с молив докато покарат пак. Излизам една вечер с двама пича на кафе и рисуваните вежди. И без да искам се почесвам по веждата. И в следващия момент единия вика: Яяяя, къде ти е веждата. Погледнах се в огледалото и видях, че от веждата ми е останало едно малко парченце. Добре, че навън беше тъмно и се прибрах сравнително спокойно.

3. Чета, че било полезно миглите да се подстригват за да стават по дълги. Хващам и си ги подстригвам сама. Но понежа сама не виждам добре и се оказва, че съм ги подстригала до корена. Оставам без вежди и започвам да ходя с тъмни очила. Казаха ми, че приличам на циклоп, въпреки че сравнението не е много подходящо щото все пак имам 2 очи. На др ден си заминавам на село и баба ми се завайка, че мигли не растат и така ще си остана цял живот. Толкова беше убедена, че и повярвах. Цяла седмица страдах и не можех да спя докато не забелязах, че са започнали да растат все пак.

4. С дългогодишния ми приятел решаваме да се женим. Уговаряме си среща на др ден да ходим за брачни документи. Вечерта разказвам по чата на приятел от друг град, че на др ден ще се женя. Той каза Не, недей, утре идвам. Изчакай.. Понеже дойде от 500 км заради мен, пък и си падах по него... на др ден вместо на брачна среща, отидох на среща с другия. Изчезнах за 3 дни и гаджето ми се чудеше жива ли съм. Да ама въпросният ми приятел се погрижил предварително да издири гаджето ми по Инет и да му напише, че идва в София на др ден. Гаджето ми знаеше, че се познаваме и веднага свързал събитията. После като се видяхме се наложи всичко да си призная и така той се отказа да се жени за мен. 

Ще отивам на моабет от фирмата и чакам 2 колежка да ме заберат с колата обаче същата вечер уличната лампа която е пред болка точноне свети а е Декември месец и е супер тъмно.По едно време гледам пред блока тъмна кола на габарити чака някой и си викам те са и хуквам .Слизам качвам се отзад и казвам готова съм да тръгваме.В следващия м омент видях как едно момиче от блока се натиска с гаджето в колата му.Ужас ужас какъв срам беше.Ама после се смяхме много с нея.
Друг случай ама тоя път тва е куриоз на баба ми.Отварят преди години първия магазин с плъзгащи  сензорни  врати (дето се отварят сами).И викам на баба ми ша та водя да видиш новия магазин хем и аз да напазаря.Тя супер ентусиазирана се съгласява  .Спираме пред магазина и тя излиза и бърза няма търпение аз докато заключа колата.Така се засилила да отваря врата че като полетя навътре право върху едното момиче от касата  налетя голям смях беше.Помислила си жената че има дръжка вратата и се засилила да я отваря.

Миналата година. Мъжът ми си продава колата и още същият ден му карат новата. Разликата е единствено в цветовете - старата беше зелена, а новата - вишнава. Обажда ми се да отида с него да я регистрираме. Цял ден попълвам документи - в КАТ, за застраховки, за пътен данък и т.н. Вечерта отиваме до градината да вземем Лили и ще я водим на танци. Спира мъжът ми на паркинга пред залата, където са танците на детето и ми вика "ще те чакам тук", аз отивам да помогна на Лили да се облече. Излизам след 10 мин. и гледам мъжът ми го няма. Аз бясна, навън припръсква, хващам дръжката на вратата и дърпам. Дърпам аз, но вратата не се отваря. Дърпам пак, пак нищо. Нервно се оглеждам по паркинга и потупвам с ръка по капака на колата, къде ли се е запилял моя човек. На всичкото отгоре от някаква друга паркирана кола се свири пронизително. След малко гледам мъжът ми идва и се хили ... от същата тази свиреща кола. Аз съм объркала колите и съм се засилила към същият модел кола като нашата, но зелена /каквато беше старата/.