Публикувана: 2 апр. 2009, 13:50 ч.
Последно мнение: 23 апр. 2009, 01:40 ч.

Да се надсмеем над себе си

16 886
257
1

# 30 2 апр. 2009, 18:28 ч.

Мнения: 29 135

Боооожееее, ама как помните такива работи ви се чудя?
Че аз ако почна да разказвам... Ох, благословена да си, Склерозо! Hug

Най-прясното, докато не съм забравила. Опитах да нацеля с глава един билборд (ама кой идиот е решил, че мястото на билбордовете са по паркингите???) и то не е да кажеш, че съм толкова висока, ами билбордът е поставен ниско. За малко не успях, разминахме се.
Нищо, другия път пак ще пробвам! Mr. Green

# 31 2 апр. 2009, 18:57 ч.

Мнения: 742

Трябва ли да боли, това дето ми се е случило де? Имам и неболезнени.

В центъра на Бургас не видях огромна месингова улична лампа, нацелих я челно, чу се дряннннннн и очилата ми хвръкнаха. Болеше. Всички освен мен се смяха.

Слизах по стълби към кафенето в университета, наметната с модна пелерина. Стъпих накриво, изсипах се по стълбите, приземих се с глава, омотана в пелерината и се изправих с достолепието на току-що долетял Батман. Болеше. Чак когато седнах в сепарето, видях че и минижупа ми, много моден по онова време, се е насукал около кръста ми.

Преспах една вечер в гадже. На сутринта майка му, учителка, културна жена, ми прави кафе в кухнята и ми вика- ама Ели, какво правихте снощи?(сякаш не знае, мъчителката!). Пък аз, да поддържам имидж, викам- Ми четохме книги. Погледна ме снизходително-добродушно и ми отговаря- Да бяхте си светнали лампата... Не болеше. Но умрях.

В службата не видях отворена врата на кабинет, срещнах я устремно, седнах. Буквално. Пак ми хвръкнаха очилата. Болеше.

Не ща да се сещам за повече, че споделения срам изобщо не е половин, да ви кажа.

# 32 2 апр. 2009, 20:08 ч.

Мнения: 1 629

о, това е моята тема Grinning

ако държа нещо остро - порязвам се, ако има и свидетел - порязвам и него
телбодът трява да ми се забрани, можех да изкарам окото на колежката с телчетата(летели много бързо)
но това са просто ежедневни битови инциденти, ако ще се надсмиваме, то мога да блесна с вербалните си смущения, преливащи в чиста глупост. Но както някой беше споменал: не е нужно да обяснявам какви глупости дрънкам, нека оставя другите сами да се убедят.

# 33 2 апр. 2009, 20:18 ч.

Мнения: 183

Излязох да разходя кучето.В средата на парка се усетих, че съм забравила кучето вкъщи.
Тръгвайки си от детски рожден ден, си взех Ели, а Георги го забравих (но, той ми беше само от два месеца).

# 34 2 апр. 2009, 20:22 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

А някой да си е слагал неразреден лимонов сок в носа вместо капки? Аз с всичкия си акъл пробвах - не се и опитвайте, ако не ви се правят кросове около блока.

# 35 2 апр. 2009, 20:25 ч.

Мнения: 3 405

Редовно забравям тави и тенджери в и на печката. Резултатът е еднородна смърдяща и пушеща гадост в посочените съдове и гадна миризма дни наред в апартамента. Скоро подмених готварските съдове с нови, че всички бяха изгорели.
След тези масови случки постоянно се връщам, за да проверявам дали съм изключила котлона или фурната.
Един път исках милото да обърне колата и да се върнем във Варна, защото не бях сигурна дали печката е спряна, а бяхме стигнали в Шумен Laughing

и ни оставаше още толкова път. Той ме изгледа с неразбиращ поглед и не се върнахме. Три дни бях на тръни.
Естествено спряна беше, ама си отдъхнах едва, когато се прибрахме.

# 36 2 апр. 2009, 20:34 ч.

София
Мнения: 6 003

Анджелина, и аз покрай форума се сбогувах с няколко съда. Laughing

Хубавата страна е, че свикнах да ползвам таймерите на всички уреди, и сега фурна, котлони - всичко пищи и врещи, а аз нямам повече издънки от този тип. bowuu

# 37 2 апр. 2009, 20:40 ч.

Мнения: 3 521

При мен реално форума няма нищо общо, а по-скоро милото ми чеденце> откакто родих, ако не беше таймерът до сега да сме се запалили и изгорели, изтлели и изтинали поне сто пъти Rolling Eyes

.
Освен това откакто си открих ключовете след 4 денвно търсене прилежно напъхани в един ботуш се оборудвах и със свиркащ ключодържател Tired

# 38 2 апр. 2009, 20:51 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Ники. в чт, 02 апр 2009, 20:34

Анджелина, и аз покрай форума се сбогувах с няколко съда. Laughing

Успокоих се, че не съм единствена. Crazy

И мен алармите ме спасяват само. Важното е да не забравя и тях да наглася. Laughing

# 39 2 апр. 2009, 20:52 ч.

Мнения: 29 135

Кой каза, че яйцето гърми в микровълновата?
Аз микровълнова нямам, но успях да взривя едно яйце, докато го варих (в действителност - опекох Embarassed

) на котлона. После го изстъргах от новия си хладилник. Слава богу, не беше издран. Още по-слава богу, че не беше се взривил някой електроуред, както си помислих в първия момент - толкова силно гръмна! Crazy

А най-слава богу, че бях сама вкъщи и нямаше свидетели... Flutter

# 40 2 апр. 2009, 20:56 ч.

Мнения: 742

Големи сте шматки Laughing

Сичките. Да му олекне на човек, като ви чете Laughing

# 41 2 апр. 2009, 20:58 ч.

Мнения: 3 521

Хахаха, това с експлозията ме подсети за първия път, когато варих боб и то без да го накисна. Люспичките запушили вентила на тенджерата под налягане, аз вира краци и гледам "досиетата Х", по едно време се чу едно яко тряяяяяяяяяс и бобът се беше разпляскал върху тавана. Ама целият-една лъжица се беше задържала в тенджерата. Татко още ме гъбарка със случката. Grinning

# 42 2 апр. 2009, 21:01 ч.

София
Мнения: 3 421

Много неприятно ми е да си спомня как бях застанала на една тераса с рехав метален перваз и усилено обяснявах на тумбата приятели(болшинството мъже) нещо. Те ме гледаха с такъв интерес, аз още повече се въодушевявах. Накрая се смилиха да ми кажат, че като съм се навела мога да си поприбера полата, вече ми били разгледали бельото...

# 43 2 апр. 2009, 21:53 ч.

Мнения: 4 300

Блъскала съм се в уличен стълб докато зяпам витрини.

Качвала съм се в кола на непознат, защото по някакъв пресантиман реших, че всъщност го познавам, но не се сещам кой е в момента. Закара ме човекът за където отивах, но видимо беше по притеснен и от мен. Действието се развива в осем сутринта, на път за работа. А нещастният човечец всъщност искал да качи колегата си, който вървял няколко метра пред мен.

В заведение се припознах в едно момче и му изплющях един уж дружелюбно по врата. Когато се обърна- олеле мале. Съвсем непознат. Че и с приятелка, гледаща ме лошо. Изхвърчах нагоре по стълбите като тапа.

Пак в заведение, където бях след едно от малкото бягания в Морската, които съм правила, потна и по анцунг. Някакъв, очевадно късоглед мъж, решава да ме изненада и ми поръчал някаккво котейлище, с черешки и висящи бенгалски огньове. Докато сервитьорката се приближаваше към мен всички ме зяпнаха, аз реших да се свия засрамено доколкото мога, в резултат на което паднах със стола, събаряйки коктейла и оливайки сервитьорката.

Последна редакция: чт, 02 апр 2009, 22:07 от Рокси

# 44 2 апр. 2009, 22:04 ч.

Мнения: 1 546

Бях на 16-17 години. Лежа си в моята стая, вечер е и съм загасила лампата. Мисля си за момчето, в което съм влюбена и си подхвърлям едно плюшено мече. По едно време запокитвам мечето без да искам зад една саксия. Ставам да го взема и се навеждам с полуотворена уста и .... се намушквам до сливиците на пръчката забодена в скасията да крепи цветето. ooooh!

Раздрах си небцето и тече мноооого кръв. Laughing

Препоръчани теми

Отделни спални и секс

ПЛЕВЕН - 115

Колко ви струва първолакът?

Може ли човек да “успее” в България?

Причина:

Причина: