Преди почивката трябва да посетяТОВА МЯСТО
.
/ но всички си вървяха, нито са гледали, нито са говорели. Мина доста добре иначе и аз си мислех, че ще ми е трудно.
. Както Лорини каза - това ми е работата - да гледам и храня бебето, затова пък е чудесна работа и много ми харесва
.
Аз не си падам по такива места, обичам да отслабвам със собстено темпо. Най-много отслабвам като има колоездачни съзтезания. Пускам си Евроспорт, качвам се на велотренажора или на степера (или и на двете) и зачвам да карам със болните (защото в колоезденето са най-малкото асматици). Минала година цяло Жиро изкарах.
, ама на мен не ми се вярва много, много... Имайки предвид килцата по - скоро наподобявам други изрусени БГ знаменитости 
. А иначе за "Св. Константин и Елена" - http://www.grandhotelvarna.com/main/index.php?lang=bg. Лично на мен плажа на Златните ми харесва много повече
А като ходим на море на "Св. Константин и Елена" обикновено плажуваме на "Слънчев ден"
Важното е да не се панираш в такива ситуации и да продължиш с шофирането, защото има моменти, в които действително се налага 





Ей,не мога да пиша с Васи под мишница-от няколко дена направо пищи,като го свият колики...Но иначе си има добър режим-е,и ние си сучем на поискване през не знам колко време.Но така ще е,докато той си реши-станал е един пухкав само от кърма
Кърмя и навън,с бибата имаме мир и на по-дълги разходки-абе,добро юначе ми е
А каква пролет е-ходя и душа като куче
Сфотографирвам наред и даже си заживявам пак като совсем свободен електрон.И днес гората ни зове,ама първо да уважим всички палачинки-мъж ми е голям майстор на същите.За нас-закусчица,па после каквото децата надробят...
. Момчетата са били много послушни. Само дето Хриси ни чакал да се приберем и както никал да пи, заспал в 23.30. Георги пък ни надуши и ни посрещна...И за капак сутринта и двамата цъфнаха в 7 будни - да изпратят баща си на работа.

), но се рзболя и ме прехвърли на една друга колежка), тогава акушерките и сестрите се държаха много добре, ама имаше една луда санитарка, дето все се оглеждаше в лекарствения шкаф, да види как й стои хирургическата шапка, докато аз се оплаквах, че съм жадна...
: муцките едни смръщени и съсредоточени, здраво стиснали се подръчичка -имам чуството, че всеки момент а-а да паднат и поне едната ако успее да задържи другата. А като ги погледна в обувките-чак на мен започва да ми стиска крачето. Аз нали все си ожалвам хубавите обувчици-токът ми става на нищо вечер само от колата до заведение да влезна, представям си ако направя един сити парк тур!
, поместено на I-ва страница: http://xedra.wordpress.com/2009/01/16/menstruation/ 