ДБМ - Русе - 10

Здравейте и от мен. Аз бях казала отдавна, че не мога да дойда този месец...не знам какво става с всички останали....дано се съберете поне 4-5 момичета. В мен има доста събрани неща за дома- дрехи, козметика....за момента обаче не виждам как да стане да ви ги дам. Ако измисля нещо ще пиша. Поздрави на децата.
Аничка разгледах всички снимки в албума Голяма сладурана си имате  Много прегръдки и целувки 

Илиянка,...има една приказка  "кат си пееш Пенке ле,кой ли те слуша",в нашият случай "кат си Пишете кой ли ви чете"
Смея се,но не е за смях работата.
Жалко,че всичко при нас става с клизма,много жалко....

  благодаря момичета   
ако има скоро работна среща и е хубаво времето може да дойдем 

Момичета,съжалявам,но всички вкъщи ни тръшна вирус и няма да мога да дойда!Пожелавам ви приятно изкарване!Поздравете децата.

*

skrita FUstA, радвам се, че дойде!
Много се радваха децата - голям купон беше и балони хвърчаха, общо взето весело беше. Е, и сълзи имаше за Люси и Кабзи, питаха ни защо ги няма другите. Естествено пак се чудихме какво да обясняваме, защо ходим по 3 максимум.
За следващото ходене имаме следните поръчки: маратонки 36 номер, моливник за училище, тефтерче, кукла бебе и парфюм /леле парфюма забравих вече за кого беше /

Честно казано, не знам на какво се дължи отлива на хора за посещенията в Брестовица. Има неща, за които някой на някого се сърди, предполагам, но в крайна сметка децата какво общо имат с това? Не е редно, при положение, че децата са свикнали да ни виждат да ходим по 2-3 жени и децата тъкмо са позапомнили някоя и съответно тя спира да ходи. Аз разбирам, че винаги може да се случи нещо, ама когато всеки месец се случва ... значи просто няма достатъчно желание. Това е ангажимент, който е веднъж месечно за 3-4 часа максимум и не мисля, че при малко желание на може да се уреди толкова време, поне през месец.
Не знам дали всяка от нас осъзнава, че това не е за запълване на евентуално появило се свободно време, а морален ангажимент към децата, които ни чакат с нетърпение всеки месец.

Луси ,Юлия много плака за теб имаш в мен стихче от нея .

Ходене до Брестовица. Първа среща - впечетления

За пръв път за Брестовица чух преди 2 години, случайно попадайки на тема, в която се събираха дрешки, бански и т.н принадлежности, защото децата щяха да ходят на море. Кабзи ме ориентира за адреса и за нуждите на дома...
Помогнах, не само защото го исках, а за да вляза в хармония със себе си.
Повече не се сетих за това както личи доста дълго време.
Запалих се от идеята да отида до Дом водена изцяло от лични мотиви, дори чисто егоистични и комерсиални. Доста чувствителна натура съм и не знаех дали ще издържа.
В началото всичко започна добре. Слизайки от колата наискочиха деца, които нещо бърбореха, но аз не чувах...Напомниха ми на малките нахални циглета, които те дърпат за стотинки. Само че тези ме дърпаха за внимание.
Бях очарована от интереса, който проявяваха към липсващите момичета. Питаха постоянно за някого. Всеки си имаше явно фаворит.
Влизайки вътре се ужасих от миризмата. Не съм лигла, но помислих, че няма да издържа на сополи, мръсотия и т.н и... тези болни цеца.
Първите 10 минути не знаех нито къде съм, нито какво да правя. Имаше едно момченце - грабна ме веднага. Ядеше толкова сладко и питаше "Това какво е".Подаде ми вафла. Бях ужасена. Отказах. Подаде ми чашата си да пия сок. Отново отказах. Оглеждах.., мъничките бяха толкова сладки... Сама взех от бисквитките...
...Останалото го знаете. Балони, всеки те дърпа да ти покаже нещо, хваща се за теб, иска да си само негов приятел и в същото време бяха така сплотени...
Дори не разбрах защо трябва да си тръгваме толкова бързо. Искаше ми се да поостана още.
Никога не бях чувала толкова пъти да ми се повтори "Обичам те"
Никога не съм си представяла, че сама ще прегърна и целуна мръсно, сополиво и непознато дете.
Никога не съм допускала, че то може да ми липсва, сякаш съм прекарала дълго време с него и с нетърпение очаквам следващото ходене.


Дано всички са почувствали подобни емоции в началото, предполагам те с времето отминават.
Но ако някой не усеща тази тръпка...то наистина е по-добре да не  "губи" времето си.

skrita FUstA много истинско 

skrita FUstA   

 
Мисля, че всички, които сме ходили в Брестовица сме го изпитвали това чувство...и то е еднакво всеки път-поне за мен.
Много от хората обаче не повториха ходенето си....
Миналия месец отново с клизма едва се събрахме 3 момичета уж с обещанието, че за април ще са повече. Март месец ми беше изключително неудобно и тежко да отида в дома и бях решила, че няма да отида поради факта, че имах 5 изпита в 6 поредни дни- единствения свободен ден беше този за Брестовица- исках да седна и да чета за другия ден, както и да си почина от изпитите в Свищов...но се оказа, че никой освен Джаста и Биско не иска да ходи...и колкото и да ми беше гаден периода събрах сили и намерих време да отида- едно за сметка на друго!
ПРедлагам ви да напишем черно на бяло- кой иска да идва и кой ще идва за в бъдеще. Правили сме го и преди, но така няма да стане. Не мога да бъда убедена, че неделя ако е за кафе- 20 сме свободни, но ако е за Брестовица едва се събират по 3. Явно е, че проблема е в желанието, а не в нещо друго. Защото мога да се обзаложа, че ако днес бяхме обявили кафе от 10ч. на Перла пак нямаше да има къде да се съберем и да дърпаме допълнителни столове. Основната ни цел, вярвам е да посещаваме децата, а не да си правим ние срещи.Извинявам се, че го казвам ( и аз съм в кюпа де), но нашата работа се превърна в един кокошкарник.....

Смятам, че и срещите не са маловажни, но разбира се с приоритет са посещенията в Брестовица.

Аз ще присъствам на всяко ходене в Брестовица. Изключвам евентуални форсмажорни обстоятелства, но при мен те са рядкост, пък и намирам начин в повечето случаи да ги компенсирам. След като знам предварително датата за пътуването, просто си съобразявам всички други ангажименти с това. Имах идеята да ходя на курса, но смятах, че ще има достатъчно хора за рождените дни. При така стеклите се неща, ще ходя на РД, а не на курса.

А през летните месеци направо не знам как ще се събираме за РД.

Привет, момичета!

Много мислих и реших да споделя това с вас.
Знам, на повечето няма да се хареса...

Защо аз не идвам вече в Брестовица?
За първи път го направих преди една година. Бях потресена. Повторих, мислех че вече познатото ще е по-малко стряскащо. Напротив - бях ужасена.

Всички вие тук описвате своите растърващи емоции - да, но СВОИТЕ ЕМОЦИИ.
Какво става с тези на децата - какво всъщност им даваме?
Веднъж месечно - банани и вафли, веднъж годишно - пижама и четка за зъби.
Винаги остават с питанките и сълзите, за тези каки, които този път са ги забравили.

Начина по който протича тяхното ежедневие е нечовешки. Вие ще живеете ли така? Трябва ли да се правим, че това е нормално и да се залъгваме, че нещо променяме? 

Ни най-малко искам да омаловажа труда ви, знам че намеренията ви са искрени, познавам повечето от вас. Но мисля, че тази енергия трябва да насочим в друга посока - заличаване на домовете като такива. За известно време се прокраднаха идеи за работа по различни проекти, но така и всичко затихна...

Оставам с най-добри чувства 

Snegina даваме им внимание ,радват се и на подаръците ,но мисля ,че те не са от голямо значение.
Очакват ни винаги с нетърпение ,подреждат си стаите заради нас ,пишат стихчета вчера ни набраха и цветя .Понякога има и разочаровни заради отсъствието на някой ,но все пак си мисля ,че е по-добре да има какво да чакат с нетърпение пък било то и един път месечно ,отколкото нищо.
А и вече няма как да се откажем.
За заличаването на домовете -хубаво ,но целта ти е прекалено висока на този етап от развитето на скапаната ни държава.Аз поне за себе си не виждам какво бих могла да направя в тази посока ако ще и цялата си енергия да вложа.

Да, тяхното ежедневие ще бъде едно и също дълги години.
След това по голяма част от момичетата ще бъдат проститутки.
По голяма част от момчетата - крадци, а може би и убийци.
Ще се народят и още такива деца с вродени недостатъци - вследствие липсата на елементарни навици у своите родители.
След време дори няма да се сещат за тези, които са ходили.
Истината всеки я знае. Вие сте сламките, за които те гледат да се хванат.
Странно ми е, че въобще си си помислила, че едно такова посещение би ти било приятно.
О, моля!
Всеки ходи заради собствени причини, а не защото толкова много го иска!

Такъв е света драга, всеки дърпа чергата към себе си  Ето, аз постигнах това, което исках...и мога да ти кажа, че не съм доволна!
Вместо да успокоя съвестта си, тази нощ аз сънувах ... Емилия /която толкова много харесах/ и малкият разбойник /Людмил ако не ме лъже паметта/
Та да, мога да си представя как тези деца преживяват срещите, но ако ги очакват с нетърпение всеки месец - то ходенето има смисъл.

Без лоши чувства
Ани