ДБМ - Русе - 10

Снежина. напълно съм съгласна с това, което си написала!
НО за да се премахнат домовете е необходимо да се извърви доста дълъг път, като се започне от промяната на не един и два закона, което означава, че на първо място е необходима политическа воля това да се случи /колкото и клиширано да звучи, това е истината/, а таква няма, защото определено не се стои със скръстени ръца, доста хора работят за законови промени и то от години, а резултат засега няма. Това разбира се не означава, че въпросните хора ще спрат да опитват, но междувремено със скръстени ръце ли трябва да стоим.
Аз също много искам кардинални промени, също смятам, че това което имаме възможността да направим на този етап е капка в морето и изпадам в ужас от оредяващите все повече редици, но колкото по-малко сме, толкова по-малко можем да направим. въпреки всичко смятам, че ако редовно капе тази капка е все нещо.
Не знам за какви проекти говориш, но домовете няма да се заличат чрез проекти. За да няма домове трябва изоставянето на деца да е в пъти по-малко от осиновяването на същите. Защото такива центрове каквито има на запад вместо домове тук не могат да се направят повсеместно до степен да се заличат домовете. Твърде много са децата, а и голяма част от родителите им са толкова безотговорни, че и помощ от държавата не би ги накарала да задържат децата. А на запад децата в 90% от случаите са максимум на седмичен пансион в социалните заведения /нямащи нищо общо с нашите/, а повечето даже на дневен т.е. родителите вечер или през уикенда си ги вземат и живеят в семейната си среда.
Темата е много дълга и има много още неща да се кажат, за това какво трябва да се промени за да изчезнат домовете в този си вид, но по-важното е, че междувремено не можем да стоим със скръстени ръце и каквото ни е по силите трябва да го правим.
Според мен.

Да си кажа и аз....
   Преди две години и половина когато се запознах с Кабзи,организирайки първото събиране на уч.материали и пособия бях категорична,че ще помагам с каквото мога,но няма да ходя в домовете.Не съм детешарка,дори имах съмнения как ще се справя с родното си дете...,при положение,че предпочитам да си сменя маслото на колата,отколкото да тикам количка и сменям памперс...
Но явно съм сгрешила.....
Тежи ми да ходя до дома защото...Разполагам само с една неделя,в която искам да изчистя дома си,да сготвя,да огладя и да се порадвам на детето си....да обърна внимание на съпруга си,да излезем някъде тримата...да поспя до 9 сутринта....
Но ходя,защото децата имат нужда от разнообразие,от това да знаят,че някой го е грижа за тях,че някой ще им донесе нещичко...че ще ги прегърне,че ще поговори с тях,че ще играе с балони и ще изтанцуват сгушени блус....че ще покажат бележниците си и ще изтърпят критика за лоша белешка или ще получат похвала за висока,ще покажат гардеробчето си и шкафчето-как са подредени,ще се похвалят как са се изкъпали преди да дойдем за да са чисти(по-големките де)Ще се оплачат от някое друго дете,ще споделят тайна....Ще се похвалят за придобивка....Ей такива простички неща,на които човек не ходил в такава институция не може да оцени стойността.
Там не е зоопарк с зрелищни обекти...Там е място с горчиви съдби,с тежка орисия и мътно бъдеще...И ако можем да направим един момент от живота на тези деца маааалко по-светъл и разнообразен с посещение,не виждам причина да се отказваме.Може и да сме капки в морето,но вдигаме нивото му....Аз пак ще кажа....Ние сме държавата,обикновените хора...на онез гнусни особи,заемащи постове не им дреме за нищо...не чакам на тях....разчитам на себе си и на вас момичета.
Децата ни обичат по свой начин,не бива и ние  да ги разочароваме...живота вече го е направил.

Снежина,имаше проекти...,да имаше...но нямаме "вътък"...Колко от нас имат финасови възможности и достатъчно свободно време,колко от нас са разбирани от събрузите си,колко от нас са с нужните контакти и умения за да ги поведат към реализация такъв проект....Колко препъни камъка срещаме,елементарни и обидни...И колко други въпроси без отговор има...

Фустичке,благодя за думите ти...направи денят ми хубав  

Ами аз няма да се опавдавам!
Просто искрено се надявам да мога да се включвам по-активно, но все нещо изниква. Времето се затопля и се надявам да мога да се организирам да дойда с моето дете следващия път.
Търпя порицание, но ... с това пак не помагам 

Според мен изобщо не стои въпросът за отказване от посещенията, това би било абсурдно!
Въпросът е как да направим така, че да ходим повече хора! И ако ще сме тези 4-5 човека, които пишем в темата последната седмица и нещо и които ходим напоследък, то тогава, според мен трябва да се понапънем и да отпадне негласното споразумение да се редуваме, а всички да ходим всеки месец /поне по принцип/, защото е ясно, че винаги може да случи един от тези 5 човека да не може да тръгне поради основателна причина.

Много се чудих, дали да пиша, но ще го направя, защото май започнахме да се нападаме една друга, а сме и без това малко.Когато аз се включих в инициативите, казах че няма да мога да  ходя на посещенията в Брестовица, не казах, защо, мислех да си остане за мен, но.....Постът на скрита фуста ме върна към чувствата, които са ме съпътствали повече от 10 години, и към мъката и болката.
Не бих могла да понеса тези посещения,но не защото ме е страх или нещо от сорта, просто те отново ще събудят в мен, май вече е така от два дни, онези болезнени спомени, свързани с моето детство и младежки години, когато посещавах един подобен дом всяка втора седмица от месеца. Много от вас са малки и не знаят или не помнят времето преди 1990г. когато всеки "различен душевно и физически" човек се смяташе за меко казано прокажен, и как обществото отхвърляше такива хора и как се подиграваха съседи и съученици и колко безпомощен се чувстваш да му помогнеш в такива моменти, и как се питаш защооооо сме толкова злобни и ................
Моето семейство е страдало винаги от това обществено мнение, което и днес поне според мен все още не е дорасло като цяло, за да приема различните като равни.За мен лично не е по силите ми да стъпя в Брестовица, и психически и физически.
Ще помагам с каквото и както мога,ако все още желаете, но не бих могла да направя това.

Виж сега, не се нападаме лично, просто се "подръчкваме" така да се каже.

Никои никого не може да накара насила да отиде в Брестовица, но когато някой отиде веднъж, два три пъти и децата го запомянт, според мен той автоматично поема морален ангажимент да го прави. Аз поне така чувствам нещата и затова след като веднъж почнах да ходя не ми е и минавало през ума да се отказвам, просто защото ми е ясна реакцията на децата.

А относно помощта естесвено, че е нужна дори и без посещения в Дома. Това, че не отчиташ в темата всяко свое действие и тел. разговор, не значи, че не вършиш работа, нали си говорим по тел., аз поне знам.

И да ти кажа, струва ми се, че не се е променило кой знае колко времето от преди 1990г. и сега. И сега ги има същите, макар и може би по-малко на брой!

  на бати Иси!
Джас, да ви е живо и здраво момчето, много да ви слуша /и вие него/ и много късмет в живота да има!

Честит празник на Иси, Джас!
Нека да расте здрав, да се наслаждавате заедно на всички прекрасни мигове, които ви съпътстват в живота и много много късмет! 

Благодаря Ви момичета за пожеланията!!!!!
Да са здрави и щастливи и Вашите дечица и само радост във очите им да грее.
Почерпката на живо на следващата среща

ЧРД на сладура Иси!Здраве ,безгрижно детство и много усмивки му желая!

Джаста, да ти е живо и здраво момчето и от мен!
Аз бая се зачудих на кой Иси честитите, ама 8 часа май съм спяла още
Много радости и успехи на Малкия принц 

[/center]

Честит рожден ден на Иси! Много здраве,много усмивки и много детски лудории! Мама Джаста,много,много целувки!


Имам питанка - искате ли да се срещнем и да обсъдим някой неща,примерно на 1-ви май?

Чут Чут,благодарим за поканата! Ще се обадим,ако имаме възможност да дойдем.

Лелеееееееее колко нещо сте изписали докато ме нямаше. Аз този път бях решила да идвам в Брестовица, но буквално за 3-4 часа детенце се обезводни и ни вкараха в Инфекциозно.  Дори и Великден изкарахме там. Там пък мен ме хвана нещо и изобщо... Един след друг като се заредихме. Надявам се да мога следващия път.
По отношение на дискусиите за посещенията - лично за мен моето семейство си е на първо място и поети ангажименти имам към него. За останалото мога да кажа,че ще правя каквото и когато мога според силите и възможностите си. За мое учудване емоционално доста добре ми понесоха посещенията в дома.  Имам си проблеми от друго естество и не смятам,че дължа обяснения тук или съм длъжна да се извинявам. Може да звуча малко остро, но съм откровена и се надявам това да бъде оценено. Иначе съм казала, че шапка ви свалям за постоянството и неуморния ентусиазъм.