Отговори
# 30
  • The point of no return
  • Мнения: 840

И за акцента също се питам, в уЧилище без акцент ли ще го науЧи? А пък специално английския с колко акцента си съществува съвсем легално...  ooooh! Или пък в уЧилище ще го науЧи безгрешно? Или може би никой не допуска грешки в родния си език? Ами след като на български ги допускаме, толкова ли е фатално ако и на английски науЧи нещо с грешки тук и там? Абсолютно съм против родители да говорят Чужд език на децата си когато са в Чужбина именно защото им предават грешките си. Но там има среда, където детето може да уЧи езика по-правилно. Докато когато става въпрос за България, бих толерирала и акцент и малки грешки, защото няма гаранция Че там където ще го уЧи в последствие ще го науЧи по-правилно. 

Какво означава това да толерираш акцент и малки грешки в България, но за чужбина това да не важи #Crazy Не виждам нищо правилно в това да учиш детето си на неправилен английски понеже си в България и понеже няма гаранция как ще го научи в училище - не мога да се съглася с теб
Звучи ми малко като да тръгнеш да правиш нещо, знаейки че не разполагаш с необходимите ресурси, какво пък толкова, може и крайният резултат да не е чак толкова лош Sad


# 31
  • Мнения: 3 880
Ами да, по_добре да го научи с малки греШки, отколкото иzобЩо да не го научи. Какво се концентрирате толкова върху вероятните греШки или акцент, сякаШ всички англоговоряЩи го говорят перфектно. Важното е да свикне с еzика и да може да води нормален раzговор на него, пък после ако иска да става говорител Ще го осъвърШенства zа нула бройки,, има и такива курсове, стига да има желание, при всички положения няма да му е толкова трудно, колкото ако zапочне от А и Б....
Ами то по таzи логика и в училиЩе няма смисъл да учат, zаЩото и там голяма част от даскалиците не го говорят перфектно, zаЩо да се zахваЩат иzобЩо....

# 32
  • Мнения: 3 803

Ами то по таzи логика и в училиЩе няма смисъл да учат, zаЩото и там голяма част от даскалиците не го говорят перфектно, zаЩо да се zахваЩат иzобЩо....


Съгласна съм с теб-тук поради някой особенности на езика,преподавателките по английски,за тези по френски -не знам, понякога не успяват да произнесът някоя дума съвсем правилно,но аз поправям произношението на децата-но това не е огромен проблем-важното е че могат да си превеждат сами от и на английски и ако попаднат в англоговоряща среда произношението им бързо ще се оправи.

# 33
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Аз не разбрах защо изхождате от презумпцията, че майката не знае английски достатъчно добре и ще предаде грешките си на детето ooooh!. За себе си съм убедена, че владея (в моя случай) иврит до степен да науча децата да говорят по-правилно от една много голяма част от населението и, ако реша да им говоря на иврит, в която и да е страна, не биха имали никакви грешки.

Деца на имигранти говорят езика добре - не знам как е при вас, но тук са ми такива наблюденията. Диалекти, некнижовен език, предавани на децата, обикновено са заради това, че една цяла група от хора, живееща на едно място, говорят така, а не защото родителите не говорят книжовно.

# 34
  • O.A.E./ Пазарджик
  • Мнения: 2 477
Винаги се дразня като почне спор за акцент. Важното е да се говори правилно граматически. Акценти навсякъде има.
На мен преди време ми се чудеха защо говоря на детето си на английски при положение , че не ми е роден. Сега, когато го виждам как добре се развива и колко му е по-лесно в детската градина (той е по английска система и вече пише и произнася цялата азбука) , не съжалявам, че съм го направила. Зайед е дори 3 езичен. И трите са му на различно ниво, но смея да твърдя, че произношението му и на трите е правилно. Арабски, английски и български са толкова различни, че понякога му се чудя как успява. Наистина проговори по-късно, но когато започна произнасяше думите цели и ясно. Като голям, не по"бебешки".
Нур е съвсем различна. Тя започна да повтаря и да се опитва да говори. С една година по-рано от брат си. И тя употребява думи и от двата езика -арабски и английски. Но има и на "бебешки"- спестява си  букви.
Мисълта ми е , че децата са различни. дори да ги възпитаваш и обучаваш по един и същи начин се получават различни резултати.
За мен е важно да почнат да мислят на дадения език. Другото е натрупване на информация, която става с времето.

За авторката на темата- какво си мислят хората около теб да ти е най-малкия проблем  Peace

# 35
  • далечно
  • Мнения: 1 029
Като твърд поддръжник на One parent - one language, моят личен съвет е всеки родител да си говори своя език. Не разбрах на авторката партн/орът дали е нейтив спийкър или не. Нямам наблюдения от деца от български бракове и живеещи в БГ и отрасващи като двуезични, НО имам доста кофти наблюдения от смесване на езици от майки, в резултат на което децата страааашно дълго не могат да се изразят читаво на нито един език, което ги фрустрира да кажем в детската градина (след като мама разбира 'мешания' език, имам няколко примера как децата очакват и в градината друготе да го разбират).

Това е моят съвет, базиран на мой опит. Синът ми е триезичен (баща му не е българин и живеем в трета чужбина, където ходи на ясла) и от около половин година (може би малко повече) не смесва езици. С трите се справя завидно, може би българския му изостава, но пък на български е изложен само в разговор с мен и евентуално с други познати бг тук (за съжаление не много често явление). Нито за момент не ми е хрумвало да се лигавя със сина ми на бащиния му език (който владея повече от сносно и на който общувам с мъжа ми, така че от техническа гледна точка бих могла да го правя), на местния пък ме няма много, но и да ме 'имаше', за мен просто да говоря на детето си на език различен от българския е неприемливо.

Успех с избора!

# 36
  • Мнения: 560
за мен просто да говоря на детето си на език различен от българския е неприемливо.
Напълно те подкрепям!!! Peace
Сина ми говори три езика и е в процес на учене на 4-ти.
Български говори перфектно,понеже на него проговори.
Другите два ги научи,след като говореше вече български,
макар че никога не е живял в България.
Според мен е добре да се научи първо да говори български,
пък после го учете на др.езици.
Успех!


# 37
  • Мнения: 62
Цитат
one parent-one lenguage!I az sam zastapnik na tazi teza.Nai -dobria variant e da predadesh na deteto si tova ,koeto naistina vladeesh ,zashtoto ezika ne e samo gramatika.Ezikat e chuvstvo,emocia,akcent .

one parent-one lenguage! И аз сам застъпник на тази теза.Най -добря вариант е да предадеш на детето си това ,което наистина владееш ,защото езика не е само граматика.Езикът е чувство,емоция,акцент .

---
Моля, пишете на Кирилица!

Последна редакция: вт, 21 апр 2009, 11:30 от .Ели.

# 38
  • Мнения: 490
  Здравейте, не смятам да изразявам мнение за или против one parent-one lenguage, смятам да споделя личния си опит. Съпругът ми говори 5 езика, два от тях е научил като малък поради факта, че роден на място съставено 70% унгарци, 30 % сърби. Вкъщи са говорели на сръбски, въпреки,че бащиният му език е унгарски. И той и брат му са израснали така, и двамата не са имали проблеми да проговорят, напротив усвояват много лесно след това и други езици много бързо. Брат му в момента учи китайски Peace. От много изследвания на мозъка е доказано, че изучаването и употребата на няколко езика, намалява риска от склероза,когато се навлезе в определена възраст. 
      Яна-сладурана, хубаво е да научи два езика, но според мен винаги важи едно правило, ако не се използва много езика, също се забравя, но във всички случаи след това ще му е по-лесно на детето в училище Peace
     

# 39
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 537
Няма нищо по- странно майката да не говори с детето си на родния си език. Аз съм филолог и поддържам тезата, че майчиният език е в основата на всичко. бащиният е после  Wink( ако са различни).

# 40
  • София
  • Мнения: 15 167
За мен е излишно. Идеята на толкова ранно усвояване на чужд език е да говори без акцент, защото след 3 годишна възраст това ще стане по- трудно. Ако английският не е роден език на говорещия го родител не виждам смисъла. И аз съм за One parent - one language и у дома таткото говори на детето на френски /французин е/, а аз на български. Познавам много хора, които като деца са знаели испански или друг чужд език, а сега не говорят и думичка, та тези неща не остават за цял живот.
Аз ползвам 6 езика, а започнах да уча чужд език на 10 години. Не са ме водили дори на алианс. В по- късна възраст също се учат лесно езици, а след втория чужд език можеш да научиш 100, защото принципа е овладян и е много по- лесно. Естествено, във времето ми е по- силен като чужд език, този който актуално ползвам най- често, но нивото на останалите не се губи, а остава  "в запас".
Много години в България нямахме възможност да учим толкова чужди езици, колкото искахме, но опитите да компенсираме това чрез децата си понякога стигат до крайности, поне според мен.

# 41
  • T"A
  • Мнения: 2 515
За мен е излишно. Идеята на толкова ранно усвояване на чужд език е да говори без акцент, защото след 3 годишна възраст това ще стане по- трудно.

Идеята на ранното проговаряне успоредно на два езика е развиване на мозъчната кора, тъй като се смята, че различни зони отговарят за чужди и родни езици.
От там са подобни резултати от изследвания:
  От много изследвания на мозъка е доказано, че изучаването и употребата на няколко езика, намалява риска от склероза,когато се навлезе в определена възраст.    

Но съм съгласна, че липсата на практика на език води до забравянето му. Често остава пасивното владеене на езика - т.е. да успяваш да схванеш какво ти се казва, да разбираш тук и там, но да не успяваш да се изразяваш на дадения език. Но това са проблеми при по-късните етапи...

# 42
  • The point of no return
  • Мнения: 840
Ами да, по_добре да го научи с малки греШки, отколкото иzобЩо да не го научи. Какво се концентрирате толкова върху вероятните греШки или акцент, сякаШ всички англоговоряЩи го говорят перфектно. Важното е да свикне с еzика и да може да води нормален раzговор на него, пък после ако иска да става говорител Ще го осъвърШенства zа нула бройки,, има и такива курсове, стига да има желание, при всички положения няма да му е толкова трудно, колкото ако zапочне от А и Б....
Ами то по таzи логика и в училиЩе няма смисъл да учат, zаЩото и там голяма част от даскалиците не го говорят перфектно, zаЩо да се zахваЩат иzобЩо....


И как точно реши, че изобщо няма да го научи newsm78
Език се учи, но с много добър учител и с много желание!

Ако майката смята, че владее езика много добре и че ще й идва отвътре да се изразява на английски - нека говори на детето си на английски!
Разбира се, че е хубаво чужд език да почне да се усвоява възможно в най-ранна детска възраст, но не и развален чужд език Naughty

# 43
  • Мнения: 871
Познавам много хора, които като деца са знаели испански или друг чужд език, а сега не говорят и думичка, та тези неща не остават за цял живот.
...
Много години в България нямахме възможност да учим толкова чужди езици, колкото искахме, но опитите да компенсираме това чрез децата си понякога стигат до крайности, поне според мен.

абсолютно  Peace

# 44
  • Между гори и планини
  • Мнения: 11 850
Аз говоря само на български с сина ми, баща му - само английски.
Сина ни е почти на 3 годинки и никога не се бърка, на мен ми казва "мамо, виж кола", на баща си го казва на английкси език.
Мъжът ми понякога се сърди, но за мен е по-важно детето да бъде разбрано от хората около нас и то да ги разбира. Така или иначе английски ще научи дори по-добре от мен, и тъй като това не е моят роден език, немога да съм сигурна, че знам всичко нужно за да говоря и уча детето си на него. Най-малкото имам акцент, който не искам да предам на детето.
Понякога му чета книжки на английски, той ги разбира, знае азбуката на английски в песнова форма, брои до 10 (на български също).
Изненадващо е как децата учат - примерно ние с мъжа ми си говорим на английски и след малко малкият използва новите чути думи съвсем на място в изречение.

Общи условия

Активация на акаунт