Въпрос на възможност, а не на възраст.
- Публикувана: 7 апр. 2009, 13:31 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2009, 16:17 ч.
Отделяне на разнополови децата в отделни стаи
Да уточня - възможност имаме, пространството не е проблем. Въпросът ми е към майките на по-големи деца - кога децата ви сами поискаха да имат отделни стаи?
. Беше съвсем за кратко и после заяви, че с по - малкия му брат му е по - весело. Явно не е съвсем готов още, което за мен не е проблем - стига да им е добре на хлапетата заедно, а то така изглежда 
Да уточня - възможност имаме, пространството не е проблем. Въпросът ми е към майките на по-големи деца - кога децата ви сами поискаха да имат отделни стаи?
Аз бях 6 клас, когато поисках да отделят брат ми в отделна стая, а място имахме предостатъчно. Разликата ни е 3 години, т.е. той е бил трети клас.
Да уточня - възможност имаме, пространството не е проблем. Въпросът ми е към майките на по-големи деца - кога децата ви сами поискаха да имат отделни стаи?
Като големи и свикнали вече не сме го и искали. Защо да си разваляме купона? Имаме пет години разлика и когато аз станах на 14, брат ми замина в казармата, баба ни вече не живееше вкъщи, та имаше и как да се разпределим. Разделянето дойде по естествен път.
Да уточня - възможност имаме, пространството не е проблем. Въпросът ми е към майките на по-големи деца - кога децата ви сами поискаха да имат отделни стаи?
Въпрос на разбиране и на семейна обстановка е може би, но за мене е истинско удоволствие да ги чуя вечер преди лягане как си говорят, споделят и фантазират разни неща. Не им пречи ни на режим, ни на ставане за училище - сами се будят, горе-долу по едно и също време и двамата. Аз нямам братя и сестри, но съпругът си спомня тези мигове преди заспиване като едни от най-чаровните на детството му (делял е една стая със сестра си почти до пубертета).Да не говорим пък колко ми е драго да ги видя гушнати и заспали на едното от леглата.
Влизала съм в домове, където децата са отделени, и не само, че не ми е изглеждало изкушаващо, но и в част от случаите съм се потискала.
Виж, живот и здраве, като наближи да стават тинейджъри, може би ще е по-различно, тогава нуждата от лично пространство става остра и обяснима, и си заслужава зачитането. Може и по-рано - не знам, още не ни се е случвало.
Според мен си зависи от наличното жилищно пространство. Ако имаш такова, когато децата поискат, тогава се разделят. Ако няма място, ще си спят заедно докато живеят при мама и тате. Ние сме отгледани три деца (две момчета и едно момиче) в тристаен. До последно бяхме в една стая.
И аз бих искала да имат отделни спални, но няма толкова в наличност.
значи то идва един момент в които независимо от пола децата си искат отделни стаи -а ко можете - хубаво...ако ли не - няма значение.....аз чесно казано до 14 си бях в една стая с брат ми и не ми е пречил...когато изобщо се прибираше в къщи да спи де...той с 5 години по-голям......но като станат пубери си искат свои си стаи независимо дали имат братя, сестри...за да си канят приятели, гаджета и т.н....
ама и заедно да спят няма да ги осъкати това....
ама и заедно да спят няма да ги осъкати това....
Живяла съм в една стая с брат си. Никога не съм искала собствена, нито пък той. Беше забавно разказвахме си приказки преди лягане. Веднъж той, после аз. Яко игра. Но бяхме в различни смени. Тоест през деня никога не се засичахме.
Мисля, че когато децата покажат, че имат нужда е най - добре да се преместят.
Мисля, че когато децата покажат, че имат нужда е най - добре да се преместят.
а сигурно и от нея ще почне да го хваща срам......за сега от нея не я е срам, което пък ми е странно?
Обикновено децата около пубертата изпитват нужда от неприкосновено лично пространство и тогава могат да поискат отделна стая. При нас това е невъзможно, къщичката ни е малка "като залъгалка". Дори сега е трудно да се намери достатъчно лично пространство за всеки член на семейството. Децата споделят една стая, дори леглото им е двуетажно поради липсата на достатъчно място.
Имам сестра, 2 години по-малка, и с нея деляхме една стая. И при нас беше купон, споделяхме, смеехме се и измисляхме щуротии. Когато заминах за София да следвам, тя заяви, че няма значение какво ще учи, но ще дойде при мен. така откарахме заедно още 3 години.
Имам сестра, 2 години по-малка, и с нея деляхме една стая. И при нас беше купон, споделяхме, смеехме се и измисляхме щуротии. Когато заминах за София да следвам, тя заяви, че няма значение какво ще учи, но ще дойде при мен. така откарахме заедно още 3 години.