Здраве, щастие, късмет и сполука!

на всички именници!!!
Със здраве, гордост и късмет да си носите името!!!


(поне не пропуснах деня
Пъш, никога повече няма да стигна 45 кг
(освен ако не се забъркам в някоя любовна мелодрама, де, тогава отслабвам с лекота
)
Не че аз не чета, докато карам...


Амбицирах ли те, а?
Моите манджи са вкусни, но на външен вид са пълна трагедия. Не че и аз се старая за външния им вид, де 
Мимито, дано болестите ви подминават!!!
Надето паднала днес в детската градина, на двора. По нейните обяснения не мога много да се ориентирам, ама вече не се и старая...
Пукната кост на външния ръб на около см от ставата. Разбира се, че заварихме нашия си доктор на смяна. Разбира се, че оревахме орталъка и се дърпахме за световно. Но после се успокои сравнително бързо, а след още час каза, че е доволна, че има гипс на ръката... 






Добре, че си поисках от олекотения гипс, нали се заплаща и те май дори не го предлагат - праскат си белия стандартния и хайде. Не вярвам да се стигне до проблем с мускулите. Все пак за 20 дена говорим (кракът й беше 40 дена обездвижен!
сега 20 за нас си е нищо!), а и лакътят й е свободен, само китката е обездвижена. Още утре, като свикне с тежестта, ще трябва да се пазим от случайни нейни удари.
Едната лекарка каза, че костта е "пукната", нашият си д-р каза нещо друго, което ми изхвърча от акъла, ама звучеше като "недочупено".
Явно костта е поела основната тежест при падането... Иначе да, и аз се чудя защо толкова лесно стигаме до гипс... Но ми се струва (или така ми се иска...), че проблемът не е в костите. А в това, че тя, милата, просто не умее да пада... 



