Как Вашите половинки приемат факта, че нещата не се получават?

  • 3 089
  • 40
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 294
Опитвахме над две години , мислехме си че ще стане от раз , но уви , пътя ни беше дълъг , излязоха доста проблеми , но през цялото време той не падна духом и беше моя опора . Винаги съм се държала , макар че отвътре плачех неистово . Най-тежко ми беше когато и след ин витро не успяхме , тогава той ми каза че ние ще си имаме детенце , ако трябва да опитваме още доста години , все някога ще успеем . Това ми даде сила да продължа напред и резултата не закъсня , за което съм благодарна на Бог  Praynig МОга само да предполагам на него какво му е било

# 31
  • Варна
  • Мнения: 26 005
Никак. Не говорим по темата, може би защото не сме кой знае колко редовни. Но този път мисля да го предупредя, че след като ми свърши искам да ида на лекар и после да се заемаме сериозно. Времето си лети и не искам повече да го губя.

# 32
  • Мнения: 2 802
Прие го нормално. За протокола-опитваме от пет години и нищо, а всичко е наред. След неуспешното инвитро, той беше човека, който ми върна желанието да живея отново и силите да продължим напред заедно. Сега почивка и на есен с песен. Това е начин да се разбере, колко държат на вас и дали човека до вас е стабилен и силен в трудни моменти. Пожелавам на всички повече щастие и сбъднати мечти, като скоро прегърнат своето мъниче.  Hug
Това наистина си е доста време, само мога да ти кажа, че имаш невероятен съпруг, който наистина те обича и държи на теб. yes. Успех и много тъпрение Praynig

# 33
  • Мнения: 6 039
Момичета, не  забравяйте че от двата пола нашия е на по-зрелите човеци. Успех ви желая Hug
 

Последна редакция: вт, 14 апр 2009, 14:21 от Kasidy

# 34
  • Мнения: 513
Доста страдаше - той обожава децата.Много сме плакали заедно.

# 35
  • София
  • Мнения: 704
Ние се опитваме от няколко години, но все по няколко месеца и спираме за известно време заради работа, учение и т.н. От октомври м.г. обаче, сме се заели сериозно със задачата... За съжаление не се получава, но ние не се отчайваме много... В семейството ни почина и много близък човек, та от 50 дни почти не се поглеждаме (не ни е до това!)... Но тия дни ходих на гинеколог, правих си изследвания, тя прати и мъжа ми на такива, меря си базална t, взела съм си и тестове за овулация... абе въобще в пълно бойно снаряжение... и тия дни почваме пак с опитите и тоя път се надявам да се получи!
Пожелавам ви най-искрено и на вас момичета да видите заветните две чертички!  Hug

# 36
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 997
Опитвам се да забременея отново вече повече от 2 години. Според мъжа ми това, че не се получава, е въпрос на психика. Все още не съм предприела никакви стъпки за уточняване на проблема, но вече съм сигурна, че не всичко е в главата ми.
Мъжът ми се радва на детето ни и засега не отдава огромно значение на факта, че всеки път щом ми дойде, аз се сривам  Rolling Eyes

# 37
  • Мнения: 79
Здравейте!
 Той го приема че все някога ще се получи. Пък аз го искам с цялото си сърце.  Heart EyesНе знам да може би неговата позиция е по правилна. В смисъл той не се разочарова като не се е получило и този път. SunglassesЗащото какво печелим със всичките тези притеснения? Само нерви!  smile3511 smile3518Може би трябва да се оставим в ръцете на Господ.Е разбира се аз съм за посещенията при специалист и за всички възможни помагащи за зачеването изследвания.  smile3543Но да бъдем реалисти зачеването не зависи само от нашето желание то е Божа работа!
Т.е. прави каквото трябва пък да става каквото ще! luvbed

От все сърце желая скорошна радост на всички! Two Hearts

# 38
Като чета толкова постове  ми става малко по -леко .Пробваме от  октомври с малки прекъсвания.Изнервена съм до краен предел ,а като видя  кръвта  сълзите ми потичат и цял ден не мога да се успокоя.Всички ми казват че е въпрос на психика и така бебе никога няма да стане ,  защото в момента ми е фикс -идея .Както и да е - на следващият цикъл отивам  в лабораторията за изследване на хормони.Стискам палци на всички и успех .

# 39
  • Мнения: 92
В началото и двамата се бяхме малко вманиачили на тази тема, но сега като чели ни е все едно! Правим опити постоянно но без резултат. Дори и не си говорим за това,а ако случайно заговоря за изследвания и т.н. веднага се отбягва темата или просто се казва "добре" и това е!

# 40
  • Мнения: 3 451
Премина през невероятен стрес - няколко спермограми, преглед при уролог, варикоцелектомия. После аз претърпях тубарна бременност - той се срина от безсилие и страх. Тогава той беше причината, да не рухна.
В началото, когато открихме мъжкия фактор, той се държеше все едно няма проблем. После му хрумна, че негов дълг е да ме отърве от себе си и поиска развод. Да съм си намерила друг мъж.  Laughing Никак не ми беше весело тогава, но и този период отмина.

По-важното е, че винаги сме разговаряли. Той също изчете доста литература по репродуктивни въпроси. Никога не съм срещала отпор при изследванията, независимо мои или негови! Беше изключително стриктен - спря цигарите от веднъж, приемаше с шепите витамини и антиоксиданти. Направи всичко необходимо, за да се сбъдне мечтата ни!

Общи условия

Активация на акаунт