Аз лично имам познато семейство,в което мъжа е в инвилидна количка от много години.Когато се запознаха,тя знаеше,че не могат да имат деца.След години си осиновиха и са много щастливи.
- Публикувана: 9 апр. 2009, 23:12 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2009, 23:45 ч.
Имат ли право на лично щастие?
Да споделя и аз личен пример. Преди години (да малка бях, но те децата са и по- капризни) бях влюбена в джудже и толкова много го обичах, че това дори не ми правеше впечатление. Той за мен си беше "идеален" без значение, че беше на 23години и едва 150см. Никога не ме е притеснявало да излизам с него или да ни виждат хората заедно, всичко казано и преживяно с него беше истинско и пълноценно.
и смятате ли, че те имат право на лично щастие?
Такъв въпрос не трябва даже да се изрича.
Не трябва въобще да го чуваш.
Не трябва да се съмняваш.
и смятате ли, че те имат право на лично щастие?
Такъв въпрос не трябва даже да се изрича.
Не трябва въобще да го чуваш.
Не трябва да се съмняваш.
Как, когато хората около теб ти изтъкват пролемите ти, а те се пъчат като пуйки колко са идеални?
Ако бях майка на дете с увреждане, вече да съм изяла авторката и да съм си изпросила дълбок фризер!
По същество: била съм влюбена в инвалид. Е, ходеше, но все пак личеше увреждането без съмнение. Физическият недъг нямаше да ме спре - други фактори оказаха влияние на развитието на тази история...
Инак, ясно е - всеки има право да дава и получава любов, подаръци, грижа; всичко!
ПП. Да ви кажа, имам доста приятелки, които страдат ужасно с клинично (уж) здрави психопати...
По същество: била съм влюбена в инвалид. Е, ходеше, но все пак личеше увреждането без съмнение. Физическият недъг нямаше да ме спре - други фактори оказаха влияние на развитието на тази история...
Инак, ясно е - всеки има право да дава и получава любов, подаръци, грижа; всичко!
ПП. Да ви кажа, имам доста приятелки, които страдат ужасно с клинично (уж) здрави психопати...
Всеки има право на лично щастие! Не виждам нищо лошо, ако човек с някакво заболяване или увреждане сключи брак. В Семейния кодекс изрично се споменава в какви случаи не се допуска сключването на брак-ако има опасност за живота или здравето на поколението или за партньора/освен ако последният е наясно с опасността и е съгласен/.
Доколкото разбирам, човекът започнал тази тема, е момиченце на 12 години, което се казва Полинка и самата тя има увреждания...Ако се съди по ника, това трябва да са изводите...
Aко това ми предположение е вярно, то..
Мило дете, нашият живот е в ръцете на Бог. Своята благословия той ни дава, като изпраща подходящи хора в нашия живот. Молитвите към НЕГО ще ти донесат това, което търсиш.
Иначе по сериозната част на дискусията: Радвам се, че Лола цитира текста от Семейния кодекс, защото именно той ясно показва ситуацията и как трябва да се постъпи.
Ако два души се обичат, но е налице увреждане, наличието на което трябва да се вземе предвид защото би застрашило живота и здравето на бъдещото поколение/напр. генетично увреждане/, то ‘здравият’ парньор:
1. Трябва да е информиран за наличието на такава опасност;
2. Въпреки опасността да е съгласен поколение да БЪДЕ създадено.
Разбира се, съществува и възможността двамата партньори да осиновят дете, елиминирайки генната ‘опасност’.
При всички случаи, говорим за искреност, взаимно доверие и уважение към другия. Трябва да се даде на другата, здрава страна, възможност да направи ‘информирано’ съгласие. Защото подобен избор не е лек и трябва да се прави само от онези, които осъзнават добре последиците на решението, което вземат.
Aко това ми предположение е вярно, то..
Мило дете, нашият живот е в ръцете на Бог. Своята благословия той ни дава, като изпраща подходящи хора в нашия живот. Молитвите към НЕГО ще ти донесат това, което търсиш.
Иначе по сериозната част на дискусията: Радвам се, че Лола цитира текста от Семейния кодекс, защото именно той ясно показва ситуацията и как трябва да се постъпи.
Ако два души се обичат, но е налице увреждане, наличието на което трябва да се вземе предвид защото би застрашило живота и здравето на бъдещото поколение/напр. генетично увреждане/, то ‘здравият’ парньор:
1. Трябва да е информиран за наличието на такава опасност;
2. Въпреки опасността да е съгласен поколение да БЪДЕ създадено.
Разбира се, съществува и възможността двамата партньори да осиновят дете, елиминирайки генната ‘опасност’.
При всички случаи, говорим за искреност, взаимно доверие и уважение към другия. Трябва да се даде на другата, здрава страна, възможност да направи ‘информирано’ съгласие. Защото подобен избор не е лек и трябва да се прави само от онези, които осъзнават добре последиците на решението, което вземат.
ПП. Да ви кажа, имам доста приятелки, които страдат ужасно с клинично (уж) здрави психопати...
И аз имам такива.
Баба ми е била 17-годишна,когато се е омъжила за дядо ми,който беше инвалид.Да,вървеше,но му личеше физическият недъг.И това се е случило на село,в години,когато за да си изкараш хляба,трябва да работиш на нивата.Че идеята ми е,че не е било лесно да вземеш такъв мъж,дето не се знае дали ще може да си гледа семейството.Е...щастливи бяха.
П.С.Когато обичам,обичам със сърцето си,а не с очите си.
Ако бях майка на дете с увреждане, вече да съм изяла авторката и да съм си изпросила дълбок фризер!
На 25 съм, писах си до ника числото 12, защото ми е любимо.
Направих темата, за да чуя вашето искрено мнение. Много хора в обществото смятат, че хората с увреждания трябва да си търсят себеподобни, но аз съм твърдо против това, смятам го за расистко. От малка отношението към мен винаги е било като към "различна", а аз все се старая да се доказвам, че не съм, но никой не забелязва това.Заради това, че съм с увреден слух (а и вероятно са ме сматяли за бавна) не ми позволиха да уча английски в училище. Освен че съм с увреден слух (не по рождение, а от 5 годишна) имам анорексия (по вина на обществото, което не ме признаваше за равна с другите) и дислексия. Само дето проблемът ми не е с четенето, а със смятането. Математиката винаги ми е била ужасно трудна и сложна, по тази причина не се занимавам с пари. също така от малка по същата причина готвенето ми се виждаше много трудно, чудя се как е възможно човек да помни по 1000 рецепти, да знае (без да поглежда книгите де) какви продукти ти трябват, кое кога се слага, кое колко време се пече и вари и т.н. Освен това късно научих часовника - чак в 9 клас, стрелките винаги са ме обърквали. Несръчна съм а и ми е трудно да съм самостоятелна. По тази причина много хора смятат че не съм за брак, че никой нормален не би ме искал. И мисля че човека, когото харесвам се притеснява да каже че се познаваме (ние сме учили заедно), мисля че се притеснявва какво ще кажат хората Аз отдавна спрях да им обръщам внимание, но ми е неприятно само защото съм несамостоятелна, да казват че съм дете и не съм за брак.
Направих темата, за да чуя вашето искрено мнение. Много хора в обществото смятат, че хората с увреждания трябва да си търсят себеподобни, но аз съм твърдо против това, смятам го за расистко. От малка отношението към мен винаги е било като към "различна", а аз все се старая да се доказвам, че не съм, но никой не забелязва това.Заради това, че съм с увреден слух (а и вероятно са ме сматяли за бавна) не ми позволиха да уча английски в училище. Освен че съм с увреден слух (не по рождение, а от 5 годишна) имам анорексия (по вина на обществото, което не ме признаваше за равна с другите) и дислексия. Само дето проблемът ми не е с четенето, а със смятането. Математиката винаги ми е била ужасно трудна и сложна, по тази причина не се занимавам с пари. също така от малка по същата причина готвенето ми се виждаше много трудно, чудя се как е възможно човек да помни по 1000 рецепти, да знае (без да поглежда книгите де) какви продукти ти трябват, кое кога се слага, кое колко време се пече и вари и т.н. Освен това късно научих часовника - чак в 9 клас, стрелките винаги са ме обърквали. Несръчна съм а и ми е трудно да съм самостоятелна. По тази причина много хора смятат че не съм за брак, че никой нормален не би ме искал. И мисля че човека, когото харесвам се притеснява да каже че се познаваме (ние сме учили заедно), мисля че се притеснявва какво ще кажат хората Аз отдавна спрях да им обръщам внимание, но ми е неприятно само защото съм несамостоятелна, да казват че съм дете и не съм за брак.
Но ако човекът до теб е склонен да..."рискува" и да поеме част от товара, не виждам какъв е проблема. Щом пък ти смяташ, че СИ готова и ставаш за брак - давай! Хората да си приказват.
Щом проблмите със слуха са от 5 г. възраст, сигурно има и проблеми с говора? В специализирано училище ли си учила или разбираш по устните?
Не знам кой е този който помни по 1000 рецепти, аз май не помня нито една. Това не пречи да готвя чудесно.
Споменаваш за проблеми с памет, четене и възпроизвеждане на прочетенето, както и със смятане. Ти си несамостоятелен човек, неработещ, неучещ, но искаш пълноценно семейство. А какво можеш ти да дадеш на семейството. Като се стараеш да доказваш че не си различна къде са доказателствата? Хора глухонями работят наравно с другите, завършват университети, правят кариера. Ти имаш фобии от елементарно готвене. Това не е борба за доказване.
пс. Аз лично не бих позволила връзка на детето си с подобен човек. Съжалението не е чувство на което може да се крепи брак.
Не знам кой е този който помни по 1000 рецепти, аз май не помня нито една. Това не пречи да готвя чудесно.
Споменаваш за проблеми с памет, четене и възпроизвеждане на прочетенето, както и със смятане. Ти си несамостоятелен човек, неработещ, неучещ, но искаш пълноценно семейство. А какво можеш ти да дадеш на семейството. Като се стараеш да доказваш че не си различна къде са доказателствата? Хора глухонями работят наравно с другите, завършват университети, правят кариера. Ти имаш фобии от елементарно готвене. Това не е борба за доказване.
пс. Аз лично не бих позволила връзка на детето си с подобен човек. Съжалението не е чувство на което може да се крепи брак.