Зависи за какво се карат и как се развива конфликтът. Когато преценя, че нещата стават твърде лични или единият започва да злоупотребява се намеслам. Възпитаваме ги с идеята да се уважават, си помагат, да се държат един за друг. Ясно е, че без конфликти не може, но слагаме някаква граница. Децата и без това са в някаква естествена конкуренция помежду си, защото са породени, но не го поощряваме. Понякога се налага докато единият ликува, на другия да му бършем сълзите.
- Публикувана: 11 апр. 2009, 00:42 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2009, 19:16 ч.
Карат ли се децата ви?
Темата ми е много забавна,защото ме накара да се върна назад,когато със сестра ми бяхме малки.Разликата ни е минимална - година и осем месеца,така че си бяхме на един акъл.Не мога да ви опиша как се карахме.Пък как се пошляпвахме - лелеееее,голям бой.Нашите бяха на работа и ние следобед сами вкъщи.......Винаги обаче ни наказваха двете.Нямаше значение кой е виновен или е започнал първи.Двете си поделяхме вината и наказанието.
Искам да ви кажа,че сега сме невероятно близки.Понеже сме в различни градове и не можем да се виждаме,всеки ден си говорим по скайп.Ако пропуснем,по телефона вечерта се обясняваме.
Искам да ви кажа,че сега сме невероятно близки.Понеже сме в различни градове и не можем да се виждаме,всеки ден си говорим по скайп.Ако пропуснем,по телефона вечерта се обясняваме.
До преди година и нещо изобщо не се караха, не се дразнеха, деца мечта бяха.
Но в момента не е така, най-много ме ядосва фактът, че се карат за дреболии, кой кого погледнал, кой на кого се засмял. Вчера например нещо не можеха да си развелят дивана, аз отидох и им казах - единя на единия край, другия на другия, е след малко се скараха, защото някой си бил докоснал другия и си бил сложил горе краха. Аз и за голяма беля може и да не се скарам и да не накажа, но разправиите за такива дреболиии ме изкарват извън релси - и съответно след вчерашното такова спречкване - наказани за една седмица без телевизор.
Но в момента не е така, най-много ме ядосва фактът, че се карат за дреболии, кой кого погледнал, кой на кого се засмял. Вчера например нещо не можеха да си развелят дивана, аз отидох и им казах - единя на единия край, другия на другия, е след малко се скараха, защото някой си бил докоснал другия и си бил сложил горе краха. Аз и за голяма беля може и да не се скарам и да не накажа, но разправиите за такива дреболиии ме изкарват извън релси - и съответно след вчерашното такова спречкване - наказани за една седмица без телевизор.
Моите се карат, когато щерката не е на кеф. Доста ми е капризна и току реши, че брат й я дразни или нещо й пречи, или взема нещо дето не трябвало.
Подозирам, че пубертета почва да я тресе.
Намесвам се, защото в повечето случаи каката си превишава "правомощията".
Тес, честита ти лентичка!
Подозирам, че пубертета почва да я тресе.
Намесвам се, защото в повечето случаи каката си превишава "правомощията".
Тес, честита ти лентичка!
Карат се, ама ако чуете какво си казват 
По-рано въдворявах ред, после двете ме научиха,
че могат и сами да се оправят. Сега са на
автопилот в това отношение.
Ако направя това ще излъскат къщата, изперат, изгладят
Tess, поздравления и от мен
По-рано въдворявах ред, после двете ме научиха,
че могат и сами да се оправят. Сега са на
автопилот в това отношение.
Aз от 2 седмици съм им махнала телевизора и съм им спряла компютъра
Ако направя това ще излъскат къщата, изперат, изгладят
Tess, поздравления и от мен
Темата ми е много забавна,защото ме накара да се върна назад,когато със сестра ми бяхме малки.Разликата ни е минимална - година и осем месеца,така че си бяхме на един акъл.Не мога да ви опиша как се карахме.Пък как се пошляпвахме - лелеееее,голям бой.Нашите бяха на работа и ние следобед сами вкъщи.......Винаги обаче ни наказваха двете.Нямаше значение кой е виновен или е започнал първи.Двете си поделяхме вината и наказанието.
Искам да ви кажа,че сега сме невероятно близки.Понеже сме в различни градове и не можем да се виждаме,всеки ден си говорим по скайп.Ако пропуснем,по телефона вечерта се обясняваме.
Искам да ви кажа,че сега сме невероятно близки.Понеже сме в различни градове и не можем да се виждаме,всеки ден си говорим по скайп.Ако пропуснем,по телефона вечерта се обясняваме.
Ми казват хората, че всяко нещо се връщало
С брат ми имаме 3г. и 8м. разлика, аз съм каката. Караниците ни бяха ежедневие, боят - по празници
Пък с какви епитети се "украсявахме" в пубертетна възраст 
Аз го побийвах като по-голяма и после ревях, щото ми беше мъчно. Но иначе много го защитавах от други деца
Сега много се разбираме.
Вчера и онзи ден моите такава идилия бяха, все едно не са мои
днес обаче се изядоха, както се казва Абе бели кахъри са това, но понякога ми иде живи да ги одера - така ме влудяват
Христос Воскресе!