Добре тогава ще конкретизирам. Аз съм на 19, а той е на 30. Коментарите за разликата няма как да ме разколебаят или да ми изнасяте лекция по този въпрос. Обичаме се и това е най-важното 
- Публикувана: 14 апр. 2009, 18:26 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2009, 22:34 ч.
Как да го тълкувам???
Е, то на него си му е време
зашо да не е сериозно? А ти, сама си реши какво да отговориш, но не се шегувай с подобни неща. Майка ми се е омъжила и забременяла на 19 г., аз също бях на 19 г., когато заживях с мъжа ми, така че не мисля, че 19 е малко 
друг е въпросът какви са чувствата ти към него и дали имаш желание за обвързване, със или без брак.Успех и чакаме снимки от сватбата
Ами аз съм доста влюбена в него и за да не съм и чисто загубена се обърнах към вас за вашето мнение. Иначе аз бих се обвързвала, въпреки че винаги съм била от хората, които са отричали брака и т.н. , но като срещнеш точния човек, се чувства. А и това нещо никога не би ми попречило за реализацията ми нито пък за ученето ми 
Определено мога да кажа, че човека си го е казал напълно сериозно. Може да е било леко на майтап, ама нали знаеш - добре, че е майтапа, за да си кажем истината. Но най-напред го питай дали наистина сериозно го е мислел - ако каже да, ако ти се чувстваш готова - защо пък не. За тези неща възраст няма, когато дойде - тогава. Не се разколебавай от 'може пък да не съм се наживяла'. Ако не си, ще го усещаш в себе си. На 15 години бях с един човек, той искаше семейство, а пък аз си знаех, че за тази крачка не съм готова. Сега на 18 с друга връзка се чувствам по съвсем различен начин. Пък и има грешка, има и поправка.
Да кажеш после как е минало
Впрочем виждам нещо, което ми харесва много тук - никой не приема лошо брак на тези години. Аз защо ли не съм попадала на такива хора, които да го разбират, освен майка ми и баба ми...
Да кажеш после как е минало
Впрочем виждам нещо, което ми харесва много тук - никой не приема лошо брак на тези години. Аз защо ли не съм попадала на такива хора, които да го разбират, освен майка ми и баба ми...
Хах, КАМ, че то на 19, ако не се излъжеш, после като захитрееш все без брак ще си.
Ами защо, човек на 18 става пълнолетен, ако иска спокойно може да се ожени.
Впрочем виждам нещо, което ми харесва много тук - никой не приема лошо брак на тези години. Аз защо ли не съм попадала на такива хора, които да го разбират, освен майка ми и баба ми...
Ами защо, човек на 18 става пълнолетен, ако иска спокойно може да се ожени.
Въпреки, че не виждам смисъл от такова бързане, сватба винаги може да вдигнете, съберете се да поживеете малко заедно, да видите дали ще си паснете, защото докато всеки си е у тях нещата изглеждат розови, пък после като започнат битовизмите, някои и до нож стигат
Да не го притискат родителите му? Че е вече на 30, време му е за женене и подобни
Абе и 2 сватби ще вдигна, стига това ще помогне пак да стана на 19
Да не го притискат родителите му? Че е вече на 30, време му е за женене и подобни
Офффф, ако бях на 19 хич нямаше да рипам да се женя 
...
...Абе и 2 сватби ще вдигна, стига това ще помогне пак да стана на 19
Хах, КАМ, че то на 19, ако не се излъжеш, после като захитрееш все без брак ще си.
Ами защо, човек на 18 става пълнолетен, ако иска спокойно може да се ожени.
Впрочем виждам нещо, което ми харесва много тук - никой не приема лошо брак на тези години. Аз защо ли не съм попадала на такива хора, които да го разбират, освен майка ми и баба ми...
Ами защо, човек на 18 става пълнолетен, ако иска спокойно може да се ожени.
Взех да говоря за себе си в темата на момичето.
Ами ние не бързаме за никъде, то ще си стане от само себе си. А иначе съм се наживяла или поне така се чувствам. Знаете, че сега нещата се развиват с невероятна скорост и доста неща са ми минали през главата. И от безсмислени и мимолетни връзки, както и живеенето за мига, са ми вече доста неудовлетворяващи.
