Вече се отчаях в търсенето на работа

Миналата година в продължение на 6-7 месеца изпращах ежедневно поне по 2-3 автобиографии и мотивационни писма по разни обяви. Сбърках се от ходене по интервюта. И нищо. Слава Богу, накрая намерих работа, която ми харесва и я работя с удоволствие.
Не може да няма. Трябва да си упорита и да търсиш, докато откриеш.

Въобще не съм съгласна с това.
Работила съм 7 години само на процент.
Повече пари никога не съм взимала.
Сега пак работя на % и не мога никак да се оплача от доходите си.
По-трудно е и не е за всеки.
Има си възходи и спадове, но средногодишно като си направиш баланса сметката излиза.

.

В Пловдив в момента наистина е много трудно.
Аз търся работа от 2м. и половина...Пратила съм CV- та и мотив. писма на 100 места поне. Рядко някой се обажда. И аз изтрих децата от инфото... Но и това не помогна.
Търся вече каквото и да е, стига да се почива в събота и неделя и да е с нормално работно време. Работила съм доста различни неща досега в различни сфери. 

Последните две седмици ми попаднаха две обяви, подходящи за мен, работила съм в сферата, имам и опит, и подходящи проф. курсове. Бях сигурна, че поне от едното ще излезе нещо, поне ще ме извикат на второ интервю. Но не, никой не се обади повече. И аз си мисля, че пускат обяви, но всъщност, имат вече нагласен човек за мястото. Или пък аз бъркам някъде...

Аз съм режисьор по образование. Учила съм телевизионна и радио реклама като луда. Преди 3 седмици имаше обява за подобно място от телевизия Евроком Пловдив. Пуснах молба, автобиография и всичко каквото трябваше. Обадих се и ми казаха, че ще извикат само подходящите кадри след седмица. Звъннах след седмица и ми казаха, че са сметнали, че не съм подходяща. Дори не ме извикаха на интервю. Честно ви казвам много се скапах. Явно в тая телевизия се прескачат хората с телевизионерско образование и трябва да имаш поне Оскар, за да си подходящ. Още ми е криво даже, защото много се надявах най-накрая да имам шанс да започна в тая телевизия, но уви. Карай-ще се търси нещо друго явно.

И аз бях пратила CV в Евроком, само че за Консултант Реклама. Никой не ми се обади.

Renci, не, не е нужно Оскар. Трябват ти връзки Успех   

От 4 месеца търся работа и ....нищо.Миналата година пак си търсех и ме канеха навсякъде на интервюта, даже ми предложиха няколко работи и аз си избрах къде да отида. Сега - нищо.Вече се отчаях и аз, не знам до кога ще издържа....

svetla, търсенето и още повече намирането на подходяща работа е трудоемка задача.
Зареди се с много хъс и търпение , а също така и с амбиция да четеш , да търсиш информация за самите фирми предлагащи работа , да променяш CV - та. Успех !

Имам едно питане , казваш че само за ТП ти предлагат работа .
Ти имаш ли самата идея какво можеш да правиш с този ценз , който имаш от магистратурата ?
Имам предвид , какво очакваш да включва като отговорности и задачи желаната от теб позиция ?

Magesta, "как така да променяш CV- то"? Аз нещо не те разбрах май...
Че то си е едно, така или иначе, как ще го променяш?! Или си работила на дадено място и си имала такива и такива отговорности и задължения или не. Или си завършила това и това, или пък не. То не подлежи на промяна според ситуацията.

Може и е желателно да променяш мотивац. писмо...

Е, разбрала си ме все пак 
Добре, де .... може обаче и твърдя, че е така .
Данни и факти - ок , те са константа.
Винаги можеш да нюансираш при описанието на това , което си вършил преди -
пречупващ го през очакванията на този на когото пишеш.
Например - смешно е да се тупаш в гърдите много, ако кандидатстващ за нещо, което е видно под твоите компетенции.

Когато преглеждаш обявите за свободни работни позиции, обръщай внимание на фирмите, които представляват интерес за теб, без значение от предлаганата позиция. Започването на работа във фирма, която има предмет на дейност, представляващ интерес за теб, ще ти е от полза, независимо от позицията. Не съм съгласна с някой мнения, че трябва да се започне каквато и да е работа, защото в повечето случай не е добре, да се влагат усилия в област, която не представлява интерес. В случай, че са ти известни фирми, в които искаш да започнеш реализацията си, изпрати автобиографията си и мотивационното си писмо до отдел човешки ресурси, дори и да нямат пусната обява.

Понеже искам да се насоча към маркетинга, в Пловдив най-често пусканите обяви в категория "маркетинг" са за търговски представител. Те са първите, които се обаждат да те канят на интервю, убеждават колко са добри и т.н.(сякаш отчаяна нужда от кадри).

Искам да извършвам такива дейности: проучване, анализ и сегментиране на пазара, писане на статии, мониторинг, сътворяване на слоугъни, по-нататък планиране на кампании и т.н.  Виждам и такива обяви, но за София. Рядко има в Пловдив, но понеже са малко, за тях искат опит, който аз пък нямам.

Като чета и се " "....
ужас, а аз също уча "Връзки с общественодтта", посочената PR професия......

И аз! След като 2 месеца търсих безуспешно работа реших да си направя експеримент. Веднага получих 2 обаждания за длъжността, която желаех. Стана ми много тъпо! Да ме карат да крия най-голямата си гордост! 

Нищо не разбирам от маркетинг, но без да те обиждам, защо не погледнеш и по друг начин на нещата.
Защо мислиш, че някой ще си остави бизнеса в ръцете ти, ще хвърли на вятъра маса пари, при положение, че нямаш грам опит, в това което искаш да правиш. Ученето е само половината от нещата.
Ще ти кажа какво направих аз навремето когато бях решила да ставам фотограф. Намерих най-добрия за града ни, отидох при него и му казах, искам да стана фотограф, ще работя при вас за без пари, само ме научете. Човекът на момента ме взе, защото видя че наистина съм серизна и ще дам всичко от себе си за работата. Поне така си мисля. Е, впоследствие разбрах, че за фотограф не ставам, но някак си отвътре знаех, че първо трябва да дадеш, преди да изискваш. Между другото, човекът не ме остави без заплата, дори още първият месец ми плати доста добра. Каза ми колко пари искаш да взимаш. Казах му, даде ми ги. Не го познавах от преди.
Исках да кажа, че ако бях на теб - щях да се закача за най-добрият в това, което ме интересува, да работя за него и с него. После парите сами ще дойдат, в това съмнение нямай.
Аз пък мисля, че работа има. Може би защото не съм търсила.
Аз гледам от другата страна - пускам обява, 300 кандидата, губя две седмици в разглеждане на автобиографии, безкрайни интервюта от сутрин до вечер и то с хора, които хабер си нямат от деца, а просто много обичали племениците си примерно и затова решили да кандидастват. Защо тогава кандистват? Или пък другата крайност - учат го, завършили са го и въобще си нямат представа от деца. Или пък въобще не са се оценили реално - и нагоре и надолу. Не може да си бил управител на нещо си със 20 човека подчинени уж, взимал четрицифрена заплата и да кандидастваш за работа, подходяща за студенти примерно.
На никой не му е лесно.
Тези които търсят, че няма достатъчно подходящи, мотивирани, средно интелигентни да речем...
Другите които си търсят, че не могат да ги оценят.
Все някога се срещат по средата.