Ще се развеждаме, а той иска да продължим да живеем заедно

  • 9 042
  • 115
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 171
Аз не разбирам - ако той е готов да помага и да се грижи, защо трябва и да живеете заедно?
Изобщо не вярвам в щастливото израстване на деца, отгледани сред родители, които само се разминават в къщи.. newsm78
Още повече, че имаш огромен плюс в момента - децата са твърде малки и промяната едва ли ще им се отрази..
а ако го потърпиш още 1-2 г, на голямата вече ще й е трудно да обясниш..

# 46
  • Мнения: 47 212
Моето мнение е, че е неприемливо да останете да живеете под един покрив.
А децата ти няма да загубят нищо от това, че не е непрекъснато при тях, даже ще сечелят. За какво ти е да ги възпитава човек, който 15 месеца ежедневно ви е гледал очите, теб и тях, и ви е лъгал? На какво може да ги научи, освен на това да мамиш най-близките си?

Продължавай напред, за твое добро и това на децата!

# 47
  • Мнения: 140
Аз съм наясно, че стореното е непростимо- за това и въобще не мисля да правя опити да забравям или да прощавам. Идеята ми беше дали е възможно някакво търпимо съжителство докато си стъпя на краката- един вид "използване" колкото и грубо да звучи, от моя страна да плаща наем, сметки, памперси, АМ и т.н. докато мога да се върна на работа и децата тръгнат на градина и ясла. Не говоря за приемане на това фиктивно съжителство завинаги, а временно Peace

# 48
  • Мнения: 47 212
... да плаща наем, сметки, памперси, АМ и т.н. докато мога да се върна на работа и децата тръгнат на градина и ясла ...

А дали ще се съгласи да го прави, живеейки отделно? Все пак едва ли ще му е приятно децата му да гладуват ...

За съжителството, не знам, но според мен ще си влошите отношенията, ще се изнервите и ще стане по-зле, отколкото е сега, а и няма ли да те боли? Помисли и за психиката си ...

# 49
  • Мнения: 2 247
Аз съм наясно, че стореното е непростимо- за това и въобще не мисля да правя опити да забравям или да прощавам. Идеята ми беше дали е възможно някакво търпимо съжителство докато си стъпя на краката- един вид "използване" колкото и грубо да звучи, от моя страна да плаща наем, сметки, памперси, АМ и т.н. докато мога да се върна на работа и децата тръгнат на градина и ясла. Не говоря за приемане на това фиктивно съжителство завинаги, а временно Peace
това зависи изцяло от теб-до колкото разбирам топката е в твоето поле в момента-ако си го "отписала",но мислиш,4е ще се справиш трудно в на4алото сама-можеш да си траеш известно време и да си подготвиш нещата спокойно с работата и финансовата обезпе4еност(аз така направих-месеци наред му гледах сеира на моя и любовницата му Mr. Green,дори кафето си пиех с нея и я слушах как ми обяснява за него ама уж било за един друг непознат и си умирах от смях-  и си събирах доказателства и си се срещах с адвоката и си подготвях молбата и изнасянето от града,а на нея обяснявах как си търся квартира наблизо,за да бъде чинно предадено JoyPeace )-но те предупреждавам,4е първо трябва да не ти пука за него ,както на мен ве4е не ми пукаше ,за да ти е лесно и второ все пак да имаш здрави нерви,защото тая изневяра ще я "виждаш" постоянно дори ве4е да я няма Peaceстискам ти палци да излезеш с възможно по-малко поражения от вси4ко това Praynig

# 50
  • Мнения: 11
Аз съм наясно, че стореното е непростимо- за това и въобще не мисля да правя опити да забравям или да прощавам. Идеята ми беше дали е възможно някакво търпимо съжителство докато си стъпя на краката- един вид "използване" колкото и грубо да звучи, от моя страна да плаща наем, сметки, памперси, АМ и т.н. докато мога да се върна на работа и децата тръгнат на градина и ясла. Не говоря за приемане на това фиктивно съжителство завинаги, а временно Peace
това зависи изцяло от теб-до колкото разбирам топката е в твоето поле в момента-ако си го "отписала",но мислиш,4е ще се справиш трудно в на4алото сама-можеш да си траеш известно време и да си подготвиш нещата спокойно с работата и финансовата обезпе4еност(аз така направих-месеци наред му гледах сеира на моя и любовницата му Mr. Green,дори кафето си пиех с нея и я слушах как ми обяснява за него ама уж било за един друг непознат и си умирах от смях-  и си събирах доказателства и си се срещах с адвоката и си подготвях молбата и изнасянето от града,а на нея обяснявах как си търся квартира наблизо,за да бъде чинно предадено JoyPeace )-но те предупреждавам,4е първо трябва да не ти пука за него ,както на мен ве4е не ми пукаше ,за да ти е лесно и второ все пак да имаш здрави нерви,защото тая изневяра ще я "виждаш" постоянно дори ве4е да я няма Peaceстискам ти палци да излезеш с възможно по-малко поражения от вси4ко това Praynig

Към авторката на темата -> много внимавай от кой и как взимаш акъл, защото ако следваш примерът на преждепишещата реално рискуваш да свършиш в районното или в травматологията, особено ако човекът до теб /срещу теб не е от толерантните. Ако искаш един ден детето ти да разбере, че си  крадла и опортюнистка,която в безсилието си действа по системата "след мен и потоп" като си  мисли че е голямата работа и е недосегаема, копирай "know how"то което така щедро ти раздават.

И помни-винаги има Видов ден! Винаги. Mr. Green

# 51
  • София
  • Мнения: 175
Не бих живяла с него за нищо на света. Ако е мъж и баща на място, ще си гледа децата, ще ти помага финансово и няма да се налага да си тровите живота. Аз съм супер меркантилна, но такова нещо няма да причиня нито на себе си, нито на него, за децата да не говорим. Ако смяташ, че с него нямате бъдеще, тогава продължавай напред и сама. Децата са достатъчно малки, за да свикнат по-лесно, след време травмите ще са по-големи..

# 52
  • някъде другаде
  • Мнения: 5 980
Щом не можеш да му простиш не виждам смисъл да живеете заедно. А като баща би трябвало и без да сте заедно да помага при плащането на сметките и другите разходи.

# 53
  • София
  • Мнения: 607
Аз останах с усещането, че все още много го обичаш. Ако не беше така, нямаше да изпитваш такава обида. Ясно ми е, че ти е засегнал достойнството, ясно ми е, че ако сега му дадеш шанс-после цял живот ще се съмняваш в искреността му!
Положението е много сложно и съвет не мога да дам-мога само да те насоча да послушаш сърцето и вътрешният си глас. Това, което си ни го написала в началото на темата е диктувано от разума ти(и в действителност е правилно на 100%), но все още си много афектирана от случилото се. Ако се разделите, няма да е окончателно, покрай децата ще има да се виждате , а покрай вижданията е неизбежно да не се сближите отново и да не пробвате да се съберете пак. И все пак помисли за децата-как биха се чуватвали без баща и какво детсвто ще карат Rolling Eyes
Поизмъчи го малко този твой мъж, накарай го да страда, да осъзнае как с лекомислие можеда остане без скъпото си семейство. Пък като видиш,че се е разкаял истински и му дай шанс, но последен вече  Peace Mr. Green
 Успех в избора! Simple Smile

# 54
  • Мнения: 140
Май сте прави за това, че не е нужно да си тровя живота заради материални неща, които ако той има желание- ще осигури и без да се стига до този фарс на взаимоотношения. Ако не помага- толкова по-зле за него- значи пак ще съм била права, че не съм му дала възможност да се върне в живота ми, за да го вгорчава отново. По-добре да изляза от тази ситуация с вдигната глава, отколкото след време да съжалявам че съм отстъпила от принципите си, заради такъв човек. Не заслужава повече да си хабя нервите, защото това неибежно ще се случи, ако живеем заедно.
Благодаря на всички за мнението- помогнахте ми да избера по-малките от двете злини и да продължа живота си без угризения и терзания Hug

# 55
  • Мнения: 5 710
но не аз съм виновна за създалата се ситуация и е редно да слагам себе си и децата преди всичко.

абсолютно е така, да.
всъщност за пари ли говорим?
искаш да останеш с него уж, че го връщаш, за да осигуриш финансово себе си и децата ви, докато дойдат по-добри времена за теб.
ако е така и правилно съм разбрала - аз бих го върнала на 90%.
В крайна сметка, не виждам защо ти и децата ти трябва да излизате на нула и ти да носиш всички последствия от неговата изневяра. Човекът е имал връзка горе долу успоредно с твоята втора бременност ( ако смятам правилно), за мен това е достойно за солено наказание. Аз бих го върнала и от лична лошотия, просто не би било честно спрямо мен някаква да го забърше и да си излезе спокойно, докато аз сменям памперси на децата му и се чудя как да свържа двата края по квартири.

Имай предвид, че ( според мен) той усеща, че топката е в твоето поле и затова толкова напъва да се връща, не че изведнъж е открил чудото на любовта. АКо се обърне играта, нещата ще продължат по старо му.

Последна редакция: пт, 17 апр 2009, 00:13 от 10cent's

# 56
  • Мнения: 1 838
е какво,като съквартиранти ли ще си живуркате? ooooh!
ако искаш нов живот и нова перспектива,хвани сама нещата в ръце и не си мисли,че ако си живеете заедно по приятелски ще си имаш безплатна детегледачка..той май си е поставил други цели.

# 57
  • Мнения: 11
Извинете мадам 10 стинки, ама Вие да не сте Народен съд, за да си мислите че имате право да наказвате солено и да раздавате правосъдие на някой, който може да си избира сам път в живота? И не знам докога българските жени ще се изживявате като някакви непогрешими вездесъщи съдници на мъжката част на човечеството?Не,всъщност знам.Докато има кой да ви търпи. Вместо май най-болният ви въпрос "Тоя става ли за банкомат или ще ми заяде там картата?" замисляйте се по-често аджеба какво правите/не правите, че да се стига да сте втора цигулка. Thinking

# 58
  • Мнения: 47 212
Девиатор, какъв банкомат видя? Развода си е развод, но децата и след него са си негови. Не смяташ ли, че е длъжен да ги издържа и да им осигурява покрив, въпреки, че той няма да е под него? Или щом се разделят, шапка на тояга, той вече няма нищо общо с тях, майка им да мисли как ще ги храни и гледа. Та тя е с 3 месечно бебе и още едно, което е почти бебе  ooooh!

Я стига, той не може да си държи гащите вдигнати, тя виновна, а спри се малко, каквито и проблеми да има едно семейство, те се решават м/у тях, не става с намесата на трети. Виновният накрая излиза невинен и чист.

И въобще не опира до пола, познавам и жени като мъжа й, това си е до човек ...

# 59
  • Мнения: 1 243
tony1166   , поне искрица надежда не остана ли? МАлко чувства, някъде дълбоко скрити в сърцето ти? Не съм луда, безмозъчна оптимиска или наивна, но съм преживяла доста и все си мисля ,че след брак, 2 малки деца, общ дом, мечти и т.н. не може така лесно да се "скъса нишката", "счупи стомната" или каквато метафора искаш си избери . newsm78 ако заживеете заедно може и покрай децата и общите отговорности да се опиташ да му простиш и отново да сепробудят чивства. Но ако наистина си толкова сигурна, че няма и искрица от предишната ти любов- късмет и успех ти пожелавам . Силна си и ще се справиш  Hug

Общи условия

Активация на акаунт