първо Буболече, много се радвам за теб. Знам как се радваш на бебчето и как все си мислиш колко голямо щеше да е това бебешорче, което загуби. Аз в понеделник видях бебчето на моята приятелка и веднага си казах "ех сега какво голямо детенце щях да имам". \някак си винаги ми става мъчно за изгубената ми бременност, макар и съвсем в началото... Много се радвам, че сте така добре напреднали, вече 27 седмица. Стискам ти палци и обезателно да ни държиш в течение какво става с теб.
за дръвчетата - ще Ви разкажа една история прясна, прясна от преди две седмици. В Северния парк хората са направили дупки и са оставили дръвчета и лопати за засаждането. Един татко застанал на прилично разстояние седи и се прави, че не вижда. Три невръстни дечица, на около 7-8 годинки награбили дръвчета и ги откраднали, после се върнали, таткото пак стои на приличното разстояние. Едното взима една лопата, поглежда таткото и таткото му прави знак с ръка "не тази". Остави лопатата, взело другата и пак ни лук яло, ни лук мирисало си изчезнало с лопатата. Не стига, че откраднали дръвчета, ами се върнали и за лопатата .... Бях супер възмутена като ми разказа тази история моята приятелка. А най-тъпото е, че хората са гледали и никой не им е направил забележка.
. 
.
А колики почти съм убедена, че вече няма...

ние в Куба си имаме засадена от нас палмичка, че и дадохме някое песо на градинаря да се грижи по-така за нея 



В началото засуква лакомо, хапва 40 мл и започва да се хили. Аз я вдигам, целувам я и след малко пак опитва, хапва още 20 мл и пак започва молене и лъгане...много е злояда! До сега и беше добре, защото си ядеше колкото поиска от гърдата, но сега записвам кога и колко изяжда и се надявам скоро да стигнем до едно по-прилично количество храна на ден. Все още не мога да си обясня как с толков малко храна е толкова усмихната, жизнена и енергична
Кръстниците са тези , които ни бяха и на сватбата.Дата още не съм избрала , ще видим да се организираме някъде за събота и неделя , аз не обичам много дандании .Отиваме , кръщаваме и толкова