Първият ни син някак си си дойде с името. Отпреди да се оженим, сме си говорили, че като имаме дъщеря (все момиченце си представяхме), ще се казва Дана. Но се оказа момче, и се казва Дани. С второто (пак момче) сега обаче не можем и не можем да изберем. В общи линии процесът ни е такъв - всеки пише имена, обсъждаме, и (обикновено) отхвърляме. Всеки има право и да наложи вето (до няколко пъти), ей така, защото. И с целия този консенсус пак нямаме име, може би защото нито един от двамата не е харесал нещо супер много, та да настоява.... В края на краищата в болницата ще избираме май.
- Публикувана: 21 апр. 2009, 12:55 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2009, 13:45 ч.
как се разбрахте с таткото по отношение на името?
С мъжа ми още като бяхме гаджета,беше сънувал сън,че раждам момиченце и я кръстим Радена на родителите му-Радко и Елена,по 3 букви от 2-те имена.Тогава не обърнах внимание на съня.Оженихме се,забременях, но за съжаление изгубихме бебето в 20г.с.,беше момченце.След година и половина пак забременях и когато разбрахме,че е момиченце се сетихме за съня.Бяхме единодушни за името.Даже още преди да родя си я наричахме така.Свекър ми и свекърва ми нямаха представа и не са се бъркали за имена,но бяха много щастливи като родих и им съобщихме името.
При нас избора на име беше болната тема. Аз исках малката да я кръстя на майка ми, а той на майка му ( ние с нея не се обичаме много много ). Караници, спорове......много неприятно. Накрая аз отстъпих и кръстихме бебка на майка му, съжалявам за което и сигурно ще съжалявам винаги!
trixy, няма за какво да съжаляваш. Рая е прекрасно име и детето ще се чувства много добре с него. Това, че е кръстено на свекървата е излишна подробност. Тя едва ли се казва точно Рая, сигурно е с друго име, така че можеш да приемеш за себе си, че детето изобщо не е кръстено на нея, а просто с едно много хубаво име. Тя да си мисли каквото си иска.
За голямото дете нямаше проблеми още когато бяхме гаджета решихме че 1 вото ще е момче и ще е КРИСТИЯН така и стана .За 2 рото дете без да сме обсъждали баткото каза съвсем неочаквано (бях в началото на бременностс и още когато чу че съм бременна ) каза МОМИЧЕ ЩЕ Е и ще е ДИАНА така и стана 
За Дарина бяхме на едно мнение(аз предложих името).Нейното име и въобще появата и на бял свят са свързани с драматична история. Адриана отново е мое предложение,което той първоначално отхвърли,като същевременно му беше трудно да даде някакво друго предложение. 
Обаче поставих нещата така:той да избере датата(раждах секцио) а от мен името-да сме квит. 
И така Адриана се роди на 8 март. 
Обаче поставих нещата така:той да избере датата(раждах секцио) а от мен името-да сме квит. И така Адриана се роди на 8 март. 
Нашият тати не се е месил или настоявал за някакво определено име. Той ме остави аз сама да реша. После като го избрах му го споделих, а той ми каза "Добре, любов моя, чудесно име, така ще го кръстим!" и се съгласи. 
При нас много лесно стават нещата. Аз нямам никакъв проблем в това отношение. Но определено съм на мнение, че и двамата родители трябва да го изберат взаимно и името да харесва и на двамата. Не съм превърженичка да се кръщава бебето на някого. Може би само в някои изключения..
При нас много лесно стават нещата. Аз нямам никакъв проблем в това отношение. Но определено съм на мнение, че и двамата родители трябва да го изберат взаимно и името да харесва и на двамата. Не съм превърженичка да се кръщава бебето на някого. Може би само в някои изключения..